70 години тази реч бе недостъпна!  Преструваха се, че тази реч, обясняваща причините за началото на войната, въобще не съществува. 70 години ни преподаваха история, интерпретираха историческите събития, обясняваха ги, организираха дискусии, научни изследвания, писаха дебели книги, дисертации, получаваха премии, заплати, научни степени, привилегии, служебни коли и шофьори, само и само никой никога да не узнае за тази реч, в която, точка по точка са изложени всичките причини за нападението на Германия срещу СССР. Явно е имало причини да не се и загатва за тази реч!? Имало е, и още как?
Всичко това ще узнаете само за 5 минути, ако прочетете тази реч на Хитлер...

До мен достигна поредният брой на американското списание за алтернативна история "The Barnes Review" http://www.barnesreview.org/ - и речта беше там.
(За непрочелите я, речта на Хитлер е поместена в края на тази публикация!)

Ето и едно най-ново съобщение:
Д-р Ефраим Цуров, директор на центъра "Симон Визентал" в Йерусалим заяви, че "опитите на страните от бившия комунистически блок, официално да признаят милионите жертви на комунистическия режим, са опити, да поставят на една плоскост сталинизма с хитлеризма, а това е атака срещу уникалната природа на Холокоста! Така, както отричат арменския геноцид, така евреите отричат и болшевишкия геноцид". http://www.judeofascism.com/2009/10/just-as-they-denied-genocide-of.html

 

Мустафа Кемал - "Ататюрк" – "АСЪМ ЕВРЕИН"

Страница от еврейски вестник, от 1911 г.

 

(Арменския геноцид евреите отричат, понеже е дело на "Младотурците - евреи, тайното еврейство, наречено - дьонме", начело с евреина Кемал Ататюрк:

http://grigorsimov.blog.bg/politika/2011/02/15/mladoturcite-evrei-tainoto-evreistvo-narecheno-quot-dionme-q.687092

А за тези, които все още нямат реална представа за "световното еврейство" и истинската вяра на евреите, систематизирана в най-важната и най-авторитетна еврейска религиозна книга - Талмуд, горещо препоръчвам следната моя публикация:

http://grigorsimov.blog.bg/politika/2010/02/16/neka-ne-si-zatvariame-ochite-zashtoto-istinata-shte-ni-sydi.494808)

То ест, евреите добре знаят, че само с единия Сталин, стомилионният геноцид над "гоите" в комунистическите страни, няма да могат да оправдаят. Затова те въобще и не искат да говорят на тази тема. Има само техният Холокост и нищо повече. Крачка в лево или десно, се счита за "антисемитизъм", а антисемитизмът е наказуемо престъпление.

Речите на Хитлер обясняват всичко. И ако вие се интересувате за политиката, от 1919 до 1945 г., не е нужно повече да губите време в нищо друго, освен да се снадбите с речите на Хитлер - безпримерният гойски лидер, а официалната "Евреоналска"* гледна точка знаете още от училище. (бел - Г.С: *"Евреонал" - е - крайно деспотичното еврейско, задкулисно, световно правителство. А "НАЛ" е - "желязна пета" - "подкова" на обувка, с която символично, но и напълно реално, световното еврейство мачка "гоите" (неевреите)! Прочетете и - диалога между Хитлер и Едарт - "От Мойсей до Ленин"!) http://demotivation.ru/3r409g7ksd3dpic.html

Харесва ми да го превеждам и аз вече не за първ път го правя. Неговите "Последни дневници", които слагат точка: http://zarubezhom.com/agitler.htm; разговорът му с партийния другар Екарт - "От Мойсей, до Ленин": http://zarubezhom.com/eckart.htm (има го преведен в моя блог, в неколко поредни постинга. Г.С.). Аз вече чувствам неговия стил, неговия маниер на говорене. Той изключително ясно излага (фактите и мислите си).

Това е единственият държавен глава, който няма своите "писачи на речи".

Може и да си нахвърля план на речта, преди поредното изказване, но по обратите в речта му се вижда, че той говори, а не чете. Очетидно е че той говори, това което мисли. Т.е. при Хитлер всичко е обратно на "огледалния ни свят". А значи той не лъже. той е единственият държавен деец, който не се плаши да не сгреши и не държи свои "спичрайтери" или - писачи на речите му. Спийч-райтъри на Путин и Медведев, както обикновено, са скрити и явни евреи (На Путин Джу-хан Полиева - явна еврейка:

http://www.og.ru/news/2008/09/12/41315.shtml

- тя пишеше речите и на Елцин. На Медведев е Ева (Хва) Василевская: http://www.metronews.ru/news/dmitrij_medvedev_smenil_spichrajtera/

Бивш "спийчрайтър" на Путин и Елцин е евреинът Андрей Вавра:

http://www.infox.ru/authority/state/2009/10/09/poslanie_prezidenta.phtml

Професорът от философския факултет МГУ Теодор Ойзерман пишеше речите на Алексей Косигин: http://pisali.ru/glavred/571/

Алесандър Бовин (посланик на Русия в Израел) е писал речите, вообщ, на всички. Аграновский е писал "Целина" на Брежнев. Валентин Юмашев е авторът на елциновите книги. Людмила Пихоя (съавтор на първата книга за техниката на държавните спийчрайтъри - «Отзвук слова»), - това са все еврейски фамилии. А Андрей Шторх е младият писач на речите на "по-късния" Елцин.

Всичките изброени съветски ръководители (случайно) са женени за еврейки и най-вероятно всичките са евреи (вкл. Путин и Медведев, чиито еврейски имена съм срещал в интернет, но не ги записах! А може би сте чували кой е писал речите на Тодор Живков? – Не съм сигурен за името, но май беше Нико Яхиел. Но съм сигурен че е живял и командвал от Банкя. Защото не в писането на речите е въпроса, а в командването. - Г.С.)

Хитлер е изключителен във всички отношения... Сталин е хитър грузински евреин. Хитлер е открит пред своя народ. Хитлер, за разлика от Сталин, не е "куфар с двойно дъно". Чували ли сте някога от някой ръководител на държава, от всички времена и народи, израза:

"Считам се задължен да приема върху себе си цялата отговорност, пред лицето на моята собствена съвест и пред историята на моя народ"? – Хитлер често го е казвал. А от другите ръководители ние винаги сме чували: "ние се съвещавахме с другарите и колективно обсъдихме..." И къде са резултатите от всичките тези "колективни обсъжданя"?

Германия загина с най-висока воинска чест - с оръжие в ръце, а Русия, с бутилка водка в ръце. Images/Rusnarod1.jpg Има разлика, нали? ...

Обективно, Русия 500 години е проститутка на Англия и САЩ, и по-точно, на англоезичните криптоевреи - ДЖУ-нтълмени: Images/EnglishMilordi.jpg

Естествено, за нас не е приятно да узнаем това, но е истина. Единствен път в историята, когато Русия е оказала отпор на Брит-Анската империя, това е Николай Първи, в 1854 г. И веднага, най-добрия цар в руската история, лекарят евреин, го изпратил на оня свят. И веднага продали Аляска на англоезичните, за нищожна сума.

Дополнение:

Как хитлер спаси Германия от робството на дълговете към Евреонала?

http://www.poketheeye.org/?p=210

«История пишется победителями» Уинстон Черчилль

Много хора с удоволствие говорят, че Уол Стрийт и Евреонал са " финанскиеали Хитлер". Има много документални свидетелства, че Уол Стрий и Евреоналът отначало действително са подпомагали с фианси на Хитлер, отчасти за да се обогатят, и отчасти, за да контролират Сталин. Но когато Германия се освободи от банкерите, те обявиха на Германия световна война.

Лос Анджелизкият адвокат Елен Браун обсъжда тази тема в книгата си "Паяжината на дълговете"... Когато Хитлер дойде на власт, Германия беше безнадеждно сломена. Версаилският договор наложи чудовищни репарации на германския народ, изисквайки Германия да плати разходите по войната на всяка една от държавите. Общата сума на репарациите превишаваше трикратно цялото национално богатство на Германия. Частните валутни спекулации срутиха германската марка, предизвиквайки една от най тежките инфлации в съвременната история. С пълна до горе количка, натъпкана със стомилиардни банкното, неможеше да се купи един хляб. Държавната хазна бе празна. Безброй домове и ферми били отнети поради дългове къмчастните банки. Германците живееха в колиби и гладуваха. Нищо подобне не се бе случвало преди - тотално унищожение на националната валута, плюс обезценка на спестяванята на всички граждани и предприемачи. И за капак се стовари глобалната Велика Депресия. На германия не и оставаше нищо друго, освен да падне жертва на дълговото робство кам банкерите на Евреонала. Но 1933 г. на власт дойдоха национал-социалистите и новото правителство на Германия подрони могъществото на банковите картели на Евреонала, с пускането на свои собствени пари.

Евреоналът отвърна с пълен бойкот на Германия. Хитлер започна национална програма за кредитиране, разработвайки план за обществени дейности, които включваха - борба с наводненията, ремонт на обществени здания и частни домове, строеж на нови пътища, мостове, канали, пристанища (програмата на Хитлер била сходна с програмата на Рузвелт, за излизане от Великата Депресия, но с една глава по-високо, а освен това, хората работели, не само за храна, но и получавали достойна заплата)

И всичките тези дейности се плащали с пари, които вече не принадлежали на Евреоналовите банкери. Проектната стойност на тези програми била фиксирана на нивото на един милиард единици от националната валута.

За да се разплаща за тези дейности, германското правителство пускаше "вексели" - т.н. Трудови сертификати на хазната. Така германските национал-социалисти дадоха работа на милиони хора, и им плащаха със сертификати на хазната. Новите германски пари не бяха обезпечени със злато (то, всичкото бе в ръцете на Евреонала). Всъщност, парите бяха обезпечени с труда на германците и с германски стоки. Хитлер каза: – "За всяка пусната марка, ние получаваме съответната стойност, във вид на извършена работа или произведени стоки".

Правителството плаща на работниците със сертификати, работниците плащали с тези сертификати други стоки и услуги, с което създавали допълнителни работни места за хората.

По такъв начин германците се измъкнаха от ямата на дълговете, където ги беше нврял Евреоналът.

В продължение на две години проблемът с безработицата бе решен и Германия отново си стъпи на краката. Тя имаше твърда, стабилна валута, без дългове и без инфлация, в същото време, когато милиони хора в САЩ и в страните на Европа (контролирани от Евреонала) стояха без работа.

За пет години, Германия, от най-бедната страна в Европа, стана най-богатата, и даже започна да възстановява външната търговия, въпреки бойкота на Евреонал, който не даваше на Германия заеми и забраняваше да се търгува с нея. Германия преуспя, понеже започна да ползва бартерни схеми, които банкерите не можеха да контролират. Германия започна да процъфтява, от както с бартер унищожи националния дълг и дефицита в търговския баланс: http://mises.org/images/3687/Figure2.png

Германската икономическа свобода преживя не дълго, но остави неколко паметника на своето могъщество, вкл. знаменития аутобан...

Германия се изостави англосаксонската икономическа наука, която казва, че всички валути трябва да се обезпечават със злато и да принадлежат на световния банкески картел - такива като Фед, Резерв, и Европейската централна банка, вместо парите да се печатат от правителствата, за благото на народа..

Канадският изследовател д-р Хенри Маков, самият той евреин, казва, че главната причина, поради която банкерите обявили война на Германия е, че Хитлер минал банкерите, създавайки собствени пари, с което освободил германския народ.

Най-лошото за Евреонала било, че тази икономическа свобода заплашвала да се разпространи и в другите нации. Затова Хитлер е трябвало да бъде спрян! Маков цитира разпита на Раковски (Хаим Рейковер) от 1938 г., един от основателите на съветския еврейски болшевизъм, близък на Троцки. Според Раковски, отначало Хитлер бил финансиран от Евреонала, посредством агента им Ялмар Шахт (но Раковски казва, че Хитлер не е знаел, кой е, и кого точно е представлявал агентът Ялмар Шахт). Банкерите финансирали Хитлер, с цел да възспират Сталин, който отнел властта на техния агент Троцки. Но после Хитлер станал даже по-голяма заплаха, от Сталин, когато започнал да емитира собствени германски пари.

Хаим Рейковер - Раковски казал: "Хитлер взе в свои ръце създаването на парите. Той се въоръжи с инструментите на мошеничествата, и ги принуди да работят за благото на народа. Можете ли да си представите, какво би станало, ако това се бе разпространило на редица други държаваи?" (хенри Маков, «Хитлер не искаше война», 21 март 2004 г.).

Икономистът С.К. Лю пише за преобразяването на Германия: "Нацистите дошли на власт 1933 г., когато икономиката и била в пълен крах, обременена от разрушителни военни репарации и нулеви перспективи за чуждестранно кредитиране или инвестиции. Чрез независимата политика на собственото кредитиране и програмата за пълна заетост в обществени работи, Третият райх можа да превърне банкрутиралата страна, лишена от колонии, в най-мощната икономика на Европа, само за 4 години, още преди започването на разходите за въоръжаване". (Хенри С.К. Лью, «Нацизмът и Германското икономическо чудо», Asia Times, 24 мй 2005 г.)

Шелдон Емри, в "Милиардите - на банкерите, дълговете на народа" 1984 г. коментира:

Германия, от 1935 г., печаташе пари, свободни от дълг и лихви, което даде началото на възхода на Германия от депресията - към световната власт, за пет години. Германското правителство напълно финансира своите разходи, в периода 1935 - 1945 г. без злато и без външен дълг. Наложило се да бъдат впрегнати, и капиталистическият, и комунистическият свят, за да се унищожи германската революция, и да се вкара Европа обратно под желязната пета на банкерите".

Тези факти не се срещат в учебниците. Споменава се само хиперинфлацията от 1923 г, във Ваймарската република, която управляваше Германия, 1919 - 1933г. Днешните учебници тълкуват наличието на инфлацията, превратно, че уж инфлацията била пример, колко е лошо, когато държавата сама печата парите си, заобикаляйки банкерите. Но в действителност, всичко е точно обратно: Ваймарската финансова криза започна от непоносимите репарации, наложени на Германия, с Версайлския договор. Ялмар Шахт - агентът на Родшилд, който бил валутен спекулант (разбира се - не за своя сметка) във Ваймарската република, и който се противопоставял на опитите на германското правителство да печата собствени пари, казва: "Вермалското съглашение е пример за изкусни мерки, за унищожаване на Германия. Тогава Германия не намери други начини да не потъне окончателно, освен да унищожи инфлацията със своя собствена валита." В книгата си от 1967 г. самият Шихт пооткрехва истината, като пише, че ЧАСТНАТА (еврейска) Райхсбанка, а не правителството на Германия, наливало все нови и нови пари в икономиката. И по този начин ЧАСТНАТА банка е предизвикала Ваймарската хиперинфлация. Както и Федералният резерв на САЩ (а и БНБ!), Райхсбанката формално е била под надзора на правителството, но е водела своите финансови операции, самостоятелно, с цел печалба (но, по-точно - под надзора на Евреонала)...

По времето на Хитлер, агентът на Ротшилд - Ялмар Шахт, не бил съгласен с политиката на германската държава, сама да печата парите си, независимо от еврейските банкери, и затова бил уволнен от поста, шеф на Райхсбанк. Но той пизнава в своите по-къзни мемоари, че издаването от държавата на свои пари, в точно необходимите количества, не поражда инфлация, както твърдят класическите икономисти.

Хиперинфлацията пораждат неконтролируемите (от държавата) спекулации. А когато спекулациите са съпроводени с дълг към еврейските банки, последствията са катастрофални. Но когато държавата пуска пари, строго в нужните количества, се предизвиква едновременен растеж на търсенето и предлагането на пари, без това да влияе на цените. По този начин няма, нито инфлация, нито дълг, ни безработица, и няма нужда от данъци. разбира се, това крайно дразни банкерите, понеже анулира тяхното влияние. Дразни и Евреонал, понеже вече не могат да купуват медиите, правителствата и всично останало. (Но още по-важното е, че не могат да предизвикват изкуствени инфлации, или обратното - злонамерени финансови кризи, в отделни страни или региони, или в цял свят, чрез изземване на парите от обръщение!! бел. Григор Симов)

 

Обръщение на Адолф Хитлер към германския народ - 22 юни 1941 г. http://zarubezhom.com/antigulag.htm; The Barnes Review - September/October 2009.

 

Германски народе!
Национал-социалисти!
Прегърбен под тежките проблеми, осъден месеци на мълчание, дойде часът, когато накрая мога да говоря най-искренно.

Когато на 3 септември 1939 г. Германският Райх получи декларацията за обявяване на война от Англия, отново се поднови английското старание да се направи невъзможен какъвто и да е опит за консолидиране и разцвет на Европа, чрез незабавно унищожаване на появявила се силна държава на континента.

Именно затова Англия векове громи Испания в много войни. Затова Англия води войни против Холандия. Затова по-късно - 1812г. Англия громи Франция, с помощта на силите на цяла Европа, а след това, на границата на 20-ти век, Англия започна да обкържава Германската държава, а имаше и Световна война. Но само вследствие вътрешния саботаж Германия бе разбита, с катострофални за нея последици.

(Тук и надолу, бележките в скоби и в червено са от преводача и редактор, проф. Столешникова А.П.)
(Хитлер намеква за диверсионната дейност на еврейската "пета колона" в Германия (сайяните), и метежа на еврейската "Спартакска лига" на Либкнехт и Роза Люксембутг".
http://en.wikipedia.org/wiki/Spartacus_League.

След лицемерните твърдения, че войната е уж само против "кайзеровия режим", те започнаха планомерно да унищожават германската държава, веднага след като германските войници сложиха оръжие.

След пророческото изявление на Франция, че 20 милиона германци, са прекалено много; с други думи, този брой трябва да бъде унищожен с глад, болести и емиграция; което изявление беше и изпълнено, буква по буква. 
Германското национал-социалистическо движение започна своята работа по сплотяване на германския народ, и с това започна възраждането на Германия. А това възраждане на нашия народ, от пепелта, от нищожеството и срама, носеше всички признаци на вътрешно Възраждане. С което ние по никакъв начин не влияехме и не заплашвахме Англия.

Въпреки това, раждащата се от ненавистта нова политика на Англия, за обкържаване и изолация на Германия, започна отново. Вътрешно и международно, това резултира във вече добре познатия ни заговор между евреите и демократрите, болшевиките и консерваторите, с еднинствена цел да се блокира установяването на новата германска държава.

(Тук е много важно да отбележим, че у Хитлер съвсем отсъства разбирабето, че "евреи и демократи, болшевики и консерватори" - всичките те са евреи и криптоевреи (скрити евреи). Хитлер не стигна до разбирането, че видимите евреи са само върхът на огромния еврейски айсберг. Затова и загуби. Докато той воюваше с евреите, него самия го саботираха криптоевреи.)

Освен против нас, ненавистта на този интернационален заговор беше насочена и срещу тези народи, които подобно на нас, бяха подминати от щастливата съдба и бяха принудени да заработват своето препитание, в най-трудната борба за преживяване. Всички права на народите на Италия и Япония, също както и на нашия народ, да участват в справедливата подялба на благата на този свят, бяха отхвърлени.

Затова коалицията на нашите страни трябва да действа само в самозащита, пред лицето на заплашващия ги световен заговор

Още в самото начало на 1936 г. премиерът Чърчил, по показания на американския генерал Ууд (http://en.wikipedia.org/wiki/Leonard_Wood ) пред американския конгрес, отново обяви Германия за доста силна и затова следвало да бъде унищожена.

(А още по-рано - 24 март 1933г., световното еврейство (Всемирната Юдея - Евреонал) обяви световна война на Германия. http://images.indymedia.org/imc/ontario/judea_declares
_war_on_germany.jpg)

Лятото на 1939 година изглежда дойде времето на Англия да започне унищожението на Германия, като завършек на политиката, на нейното обкържаване и изолация. С тази цел бе създаден план, с кампания от лъжи, съдържащ обяви че други народи са уж в опасност, които Англия омота с обещания за гаранции и помощи, както беше направено и през предишната война.

По този начин Англия, от май до авгует 1939 г., успя в разгласяването пред целия свят, че Германия пряко заплашвала Литва, Естония, Латвия, Финландия и Бесарабия, а също и Украйна.

И тези държави си позволиха да бъдат въвлечени в приемане на обещания за гаранции, и по този начин се привързаха към изолационистките сили, против Германия.

Предвид тези обстоятелства, счетох че съм дължен да приема върху себе си цялата отговорност, пред лицето на моята собствена съвест и пред историята на германския народ, и не само уверих тези страни и правителствата им, в лъжовността на английските трвърдения, но и установих строга граница за нашите сили на изток, с най тържествени декларации, относно границите на нашите интереси.

Национал-социалисти! В това време вие сигурно сте чувствали, че тази крачка за мен беше горчива и изнудена. Никога германският народ не е имал враждебни чувства по отношение народите на Русия! Обаче вече 10 години еврейските болшевики се впускаха в непрекъснати провокации да подпалят не само Германия, но и цяла Европа. В същото време германските националисти не се опитваха да променят своя мироглед към Русия, но еврейските болшевики от Москва, точно обратно, правеха всичко, опитвайки се да подгазят не само нас, но и другите европейски народи, и не само идеологически, но и с груба военна сила.

(Роза Люксембург и Карл Либкнехт с техните «спартаковци; "Съветско-Полската война" - Пробивът на Тухачевски към Берлин, в помощ на спартаковците: http://en.wikipedia.org/wiki/Polish%E2%80%93Soviet_War ; «Роте Фанне» на Ернст Телман и т.н. Въобще - "световна революция".)

Последствията от действията на болшевисткото правителство пораждат само хаос, нищета и глад във всичките страни. А аз, обратно, вече 20 години, с минимална намеса и без разрушаване на нашата промишленост, установих социализъм в Германия, който не само напълно ликвидира безработицата, но и позволи на трудовия човек да получава по-голямата част от резултатите на своя труд.

Успехът на тази политика на икономически и социални преустройства на нашето общество, посредством системното унищожаване на разликите в класите и ранговете, има крайната цел - истинска общодържавна общност на целия народ.

(Евреоналът по принцип не позволява на едноличните лидери да работят за благото на която и да е държава, понеже това ще е против благото на Евреонала. Именно затова Евреоналът приписва на всяка абсолютна власт, всички злини и я обсипва с огън и жупел. Макар да е разбираемо, че абсолютната власт може да бъде не само абсолютно лоша, както настояват апологетите на Евреонала, но и абсолютно добра. Всичко зависи от конкретния лидер и чие благо има предвид той – на Евреонала или на народа на съответната страна.)

Затова само насила аз се принудих през август 1939 г. да изпратя министъра на външните работи Рибентроп в Москва, в опит да се измъкна от клещите на английската изолация.

(Наистина, този пакт щеше да е най-страшният удар срещу англоезичния Евреонал, но само ако съветските болшевики имаха поне грам искрени намерения!)

Това направих само предвид своята отговорност пред германския народ, но още повече, с надежда за постигане на стабилно прекратяване на напрежението, и за да намаля жертвите, които в противен случай ще се изискват от нас.

В същото време, когато Германия тържествено потвърди в Москва, че изброените страни (Естония, Латвия, Финландия и Бесарабия, също и Украина), с изключение на Литва, не влизат в интересите на Германия, беше постигнато и специално съглашение, за в случай, че на Англия се удаде да принуди Полша, да провокира война с Германия. Като и в този случай германските искания бяха сведени до минимум, и без никаква връзка с успехите на германската армия.

Национал-социалисти!  Последствията от този Пакт, който и самият аз исках, и който бе сключен в интерес на германсия народ, беше много и много плачевен, особено що се отнася до германците, живеещи в гореспоменатите страни.

Повече от половин милион германски мъже и жени, мнозинството от които селяни, занаятчии и работници, бяха принудени буквално за една нощ да бягат, за да се измъкнат от новия (болшевишки) режим, който първоначано ги заплашваше с безпросветна нищета, а рано или късно, с пълно унищожение.
(Има се предвид окупирането на балтийските републики от СССР)

Още повече, че хиляди германци напълно изчезнаха. Не е възможно даже да се проследи тяхната съдба и какво става с тях сега. Сред тях бяха и 160 хиляди германски граждани. И за всичко това аз трябваше за си затворя очите. Бях задължен да мълча. В края на караищата аз сам поисках да постигна намаляване на напрежението, и ако е възможно, и пълен мир с тази държава (СССР).

Но по време на нашето общо навлизане в Полша, кремълските управници, внезапно и в противоречие с договора, поискаха също и Литва. Германия никога не е имала намерение да окупира Литва. (А Вилнюс тогава е принадлежал на Полша)

И Германия не само се оказа неспособна да предяви ултиматум на литовското правителство, но и отхвърли молбата за изпращане на германски войски, понеже това искане не съответстваше на целите на германската политика. Въпреки това аз се подчиних и на това ново изискване на Кремъл. Но това беше само началото на шантаж и все нови и нови изнудваня.

Победата в Полша, която бе постигната изключително с германски войски, ми предостави възможност още веднъж да се обърна към западните страни с предложение за мир. Това предложение за мир за пореден път бе отхвърлено, както и винаги, благодарение на интернационалните усилия на еврейските подпалвачи на войната. По това време, причина за такъв отказ беше фактът, че Англия още се надяваше да мобилизира против Германия коалиция на европейските страни, включително балканските страни и Съветска Русия. Лондон реши да изпрати за посланник в москва Крипс (английски марксист).
(Sir Stafford Cripps http://en.wikipedia.org/wiki/Stafford_Cripps)

Крипс получи ясни инструкции, със всички средства да вкара съветска Русия в проанглийската коалиция. Английската преса съобщаваше за тази мисия, понеже тя нямаше как да се скрие. Есента на 1939 и пролетта на 1940 година, се разбраха първите резултати от мисията на Крипс. Във времето, когато съветска Русия се опита да подчини с военна сила, не само Финландия, но и Балтийските страни, тя изведнъж започна да оправдава своите действия, толкова смехотворно, колкото и фалшиви бяха твърденията, че уж тя била длъжна "да защитава тези страни от външна заплаха". А тази външна заплаха означаваше само Германия. Никоя друга страна нямаше достъп до балтийския басейн и неможеше да заплашва никого. Но аз бях принуден да мълча. Но тези, които бяха на власт в Кремъл, веднага тръгнаха още по-далече.

Във времето, когато пролетта на 1940 г. Германия, в съответствие с т.н. Пакт за Ненападение, оттегли своите войски от източната граница, и всъщност по-голямата част от източната граница беше напълно очистена от германски войски, веднага започна концентрация на Руски войски на западната им граница, което вече можеше да се разглежда като целенасочена заплаха за Германия.

В съответствие със заявлението на съветския министър на външните работи Молотов, а после и на министър-председателя, направено лично, по същото време, пролетта на 1940 г., Съветският Съюз вече имаше 22 дивизии само в Прибалтика. И в същото време, когато самото съветско правителство винаги твърдеше, че войските им уж били въведени по молба на местното население на Прибалтика, целта на нейното продължаващо присъствие беше да демонстрира силата си на Германия.
В същото време, когато нашите войници, от 5 май 1940 , унищожаваха англо-френските сили на запад, концентрацията на съветските войски и техните маневри на нашата източна граница, приемаха все повече и повече заплашителни размери.

Затова, в интерес на Германия, аз от август 1940 г. вече не можех да позволя на нашите източни провинции да остават незащитени, предвид безпрецедентното нарастване броя на болшевишките дивизии.

Всичко това бе резултат от англо-съветската кооперация, насочена към създаване на такава мощна армейска групировка, та германското командване да не може да приключи блицкриига на запад с пълен разгром, особено що се отнася в частта за военновъздушните сили. И всичко това беше в съответствие не само на английската, но и на съветската политика, понеже Англия и Съветска Русия имаха предвид затягане на войната, колкото се може по-дълго, за да отслабват и ослабват цяла Европа, и да я направят напълно неспособна.

Анализирайки, атаката на СССР срещу Ромъния, също бе насочена към овладяване на важна материална база, не само на Германия, но и на всички европейски икономики; и е искала да я разруши. Гемания, особено след 1933 г. с непрекъснато търпение търсеше възможности да установи търговия със страните от югоизточна Европа. Затова ние винаги сме били заинтересовани за вътрешното спокойствие и вътрешната организация на тези страни. Съветското нападение над Ромуния и обвързването на Гърция с Англия заплашваха в кратко време да превърнат този регион в театър на война.

Напълно противоположно на своите принципи и срочната молба на румънското правителство, което само носеше отговорността именно за това развитие на събитията, аз ги съветвах да приемат съветските исканя, заради мира, и да отстъпят Молдова. Румънското правителство, обаче считаше, че може да се отчете пред своя народ, само ако Германия и Италия, като компенсация биха могли, най-малкото, поне да гарантират целостта на това, което е останало от Ромъния.

Аз се съгласих на това, с тежест на сърцето, защото по принцип ние германците, когато дадем своите гаранции - ние държим на тях. Ние не сме англичани и не сме евреи.

(Хитлер пак прави грешно разграничение, между «англичанин» и «евреин». Тази съдбовна грешка му струваше - Германия. А още по скъпо му излезе правенето на разлика между американец и евреин).

Аз до последната секунда, макар и облечен с лични отговорности, се надявах на запазване на мира в този регион. За да разреша тези проблеми и да постигна яснота в отношенията между Съветска Русия и Германия, а също и предвид продължаващата концентрация на съветски войски на нашата източна граница, аз поканих Молотов в Берлин. Съветският министър на външните работи тогава поиска от Германия разясняване на съглашението по следните четири пункта:

1). Въпрос на Молотов: насочени ли са германските гаранции към Ромъния против СССР, в случай на повторно нападение на СССР срещу Ромъния?

Моя отговор: Германската гаранция има общ характер и безусловно ни натоварва със задължения. Съветска Русия, обаче, никога не ни е обявявала, че има и други интереси в Ромъния, зад пределите на Бесарабия. И самата, вече извършената окупация на Северна Буковина от съветските войски, вече излезе зад пределите на съветските уверения, затова аз не мислия, че Русия в даден момент ще има още по-далече идещи намерения против Ромъния.

2). Втората точка на Молотов: Съветска Русия пак чувства заплаха от Финландия. Кремъл определено не може да търпи това. Готова ли е Германия да не оказва помощ на Финландия, и още повече, незабавно да отзове германските войски, вече намиращи се във Киркенезе?(http://en.wikipedia.org/wiki/File:Petsamo.png)

Моя отговор: Германия няма абсолютно никакви интереси във Финландия. Но нова война на СССР против малкия фински народ, вече не може да се разглежда от германското правителство, като нормално явление; също така, ние никога няма да повярваме, че Финландия по какъвто и да е начин може да заплашва СССР. При никакви обстоятелства ние не желаем нов военен театър на Балтика.

3). Третата точка на Молотов: Готова ли е Германия да се съгласи, че съветска Русия може да даде гаранции на България, във вид на изпратени там свои войски, във връзка с което, той Молотов е готов да увери Германия, че Кремъл няма да сваля царя на България?

Моя отговор: България е суверенна държава. И аз нямам информация, че България някога е искала гаранции от Съветска Русия, подобно тези, които Ромъния поиска от Германия. Още повече, аз не съм готов да отговоря на този въпрос, без консултации с моите съюзници.

4). Четвъртата точка на Молотов: Съветска Русия при всички обстоятелства иска свободен проход през проливите Босфор и Дарданели, и за своята защита иска окупация на известен брой бази на Дарданелите и на Босфора. Германия съгласна ли е или не?

Моя отговор: Германия винаги е била готова да се съгласи на изменение конвенцията от Монтрьо, от 1936 г. в полза на държавите от Черно море. Германия не е готова да даде съгласие на Съветска Русия да създаде военни бази по проливите. (http://en.wikipedia.org/wiki/Montreux_Convention_
Regarding_the_Regime_of_the_Turkish_Straits ) (Дарданелльский пролив: http://en.wikipedia.org/wiki/File:Dardanelles_map2.png и Босфор: http://en.wikipedia.org/wiki/Bosporus т.е. Истамбул-Константинопол http://en.wikipedia.org/wiki/File:Turkish_Strait_disambig.svg и http://en.wikipedia.org/wiki/File:Sea_of_Marmara_map.png

(Охо, оказва се, че СССР се е готвел отново да нападне Финландия, да окупира Ромъния и България, и да превземе Истамбул с проливите! А ние никога не сме чували за тези 4 точки от ултиматума на Молотов към Германия! ...)

 

Национал-социалисти! Тук аз бях задължен, с пълно съзнаване на своята отговорност, да изявя своята позиция, като отговорен лидер, не само на Германия, но и като представител на европейската култура и цивилизация. Последствието на всичко това бе, повишаване активността на Съветска Русия, насочена против Германия, и веднага, конкретно, започнаха нови опити за подриване на Румънската държава, и опити, чрез пропаганда, да се отстрани българската монархия.

С помощта на заблудените и незрели лидери на Ромънския Легион(http://en.wikipedia.org/wiki/Iron_Guard) в Румъния бе организиран държавен преврат, целта на който беше да падне главата на генерал Антонеску; да се предизвика хаос в страната; да се лиши правителството от всяка власт, и по този начин да се създадат предпоставки за въвеждане на германски гаранции. И въпреки това аз все още вярвах, че най-добре ще е да продължа да мълча. Незабавно след неуспешния опит за държавния преврат в Ромъния, Съветска Русия предприе ново прехвърляне на войски на източните граници на Германия. Съветски танкови подразделения и парашутисти, във все по нарастващи количества, се прехвърляха в опасна близост от германската граница. Германските въоръжени сили и германският народ знаят, че само до преди неколко седмици нито една механизирана дивизия или даже един единствен танк не беше дислоциран на нашите източни граници.

Ако не се вземат предвид всичките отричаня и камуфлажи, беше нужно някакво окончателно доказателство за формиращия се съюз между Англия и Съветска Русия, и Югославският конфликт го предостави.

Когато предприемах всякакви усилия, насочени към създаване мир на Балканите, заради приятелското сътрудничество с Мусолини, поканих Югославия да се присъедини към Тристранния пакт.(Подписан на 27 септември 1940 г. между Германиея, Италия и Япониея: http://en.wikipedia.org/wiki/Tripartite_Pact, Впоследствие, в своя последен дневник http://zarubezhom.com/agitler.htm , Хитлер признал, че той пропаднал поради Мусолини и Италия; и във всички отношения много негативно се изразил, както лично за Мусолини, така и за Италия и италиянците, като народ. Хитлер отново не разбрал, че ако няма разлика между «англичанин» и «евреин», то между «италиянец» и «евреин» отдавна няма разлика.)

Англия и Съветска Руссия в обединен сговор организираха държавен преврат, който за една нощ отстрани тогавашното правителство на Югославия, което беше готово да подпише съглашението.
(на 25 март 1941 год. във Виена югославският Принц Павел подписа «Тристранния Пакт», а след ден, на 27 март, неговото правителство бе свалено с военен преврат, под британско ръководство, и вместо него бе назначен 18 годишния Петър Втори). http://en.wikipedia.org/wiki/Tripartite_Pact Прим. пер)

И сега можем да информираме германската нация, че югославският преврат не беше само английски, но основно, под съветско ръководство!

И понеже ние мълчахме, съветските ръководители веднага направиха крачка напред. Те не само организираха преврата, но и след неколко дни, в стремежа си да се противопоставят на мира на Балканите, сключиха договор за дружба и взаимопомощ с Югославия, и я насочиха отново против Германия. И това съвсем не беше платоническа дружба. Москва поиска мобилизация на югославската армия.

И понеже и тогава, реших че е по-добре да не говоря нищо, тези които са на власт в Кремъл, отидоха още по далече. Германското правителство сега притежава документално свидетелство, което показва, че правителството на Съветска Русия, за да въвлече във война Югославия, и даде обещание да я снадбява чрез Солунското пристанище, с оръжие, самолети, амуниции, и други военни материали, против Германия.
(http://en.wikipedia.org/wiki/Thessaloniki ).

И това се случи именно в този същия момент, когато лично аз, в моята постоянна надежда да служа на делото на мира, дадох съвет на японския министър на външните работи Йосике Мацуока, който намали търканята между Русия и Япония.

Само бързото придвижване на нашите несравними дивизии към Скопие (http://en.wikipedia.org/wiki/Skoplje), както и завземането на самия Солун, развали този англо-съветски заговор. Летците на югославската армия, обаче, бягаха в съветска Русия, и веднага бяха приети като съюзници.

Победата на Германия и Италия в Югоизточна Европа, на първо място стопираха плана, през лятото на 1941 г. да въвлекат Германия в дългомесечна война на Балканите, а в същото време да се ускорява и увеличава преднастъпателното разполагане на съветските армии и повишаването на боеспособността им, та в крайна сметка, заедно с Англия, и с поддържката на американското снадбяване, да съкрушат Германия и Италия. По този начин Москва не само наруши, но и срамно предаде положенията в нашето дружеско съглашение. Всичко това бе извършено, когато управниците в Кремъл, аналогично на случая с Финландия и Ромъния, до последния момент претендираха за мир и дружба, и с честни очи изказваха официални опровержения.

И макар до този момент да бях принуден, отново и отново да пазя мълчание, под натиска на обстоятелствата, сега дойде моментът, когато да продължаваме да сме само наблюдатели, би било не само грях, но и престъпление против германския народ - и да, - даже престъпление против цяла Европа.

Сега 160 съветски дивизии стоят на нашите граници! В течение на много седмици върви постоянно нарушаване на тази граница, от крайния север, до самата Ромъния. Съветските летци не считат за нужно да спазват въздушните граници; може би за да ни покажат, че те вече се чувстват стопани на тези територии.

През нощта на 17-18 юни 1941 г. съветски въоръжени отряди отново навлязоха дълбоко на германска територия и се върнаха обратно, само след продължителен бой.

Всичко това ни доведе до часа, когато за нас беше необходимо да предприемем крачки против този заговор между еврейските англосаксонски подпалвачи на война и еврейски управници на болшевишкия център в Москва.
(Ето тук Хитлер като чели разбира интернационалната универсалност на еврейските управници в целия свят.)

Германски народе!  Сега се създава марш, който няма аналог в историята, по своята разтегленост. Заедно с нашите фински приятели, победителите на англичаните под Нарвик, стоят до полярния кръг.
(Narvik, където германският флот разбил английския http://en.wikipedia.org/wiki/Battles_of_Narvik).

Германските дивизии под командването на покорителите на Норвегия, в сътрудничество с героите на финландската свобода, с техния маршал, защитават своята земя. Формациите на германския източен фронт се простират от Източна Прусия, до Карпатите.

(Какъв е този "блицкриг" с такъв, както той сам казва, безпрецедентно разтеглен фронт? За да превземе Москва, той е трябвало да концентрира всичко в един юмрук и отведнъж да обезглави болшевишката Совдепия.
СССР е архицентрализирана държава: няма център, няма и държава. Но той и с разтеглен на хиляди километри фронт, след 4 месеца стигна до околовръстния път на Москва! Но той загуби време, а за това време американските евреи организираха влизането на САЩ във войната, и това беше краят на Хитлер. Или - Хитлер загуби войната още на 7 декември, в деня на включването на САЩ във войната. Германия не е била равна по мощ със САЩ. Интересно кой е посъветвал Хитлер да разтегли фронта? Ясно е че са "криптоевреите" - псевдоарийци.)

Германските и румънски войници обединени под командването на главата на ромънската държава Антонеску, от бреговете на Прут, чак до Дунав и до Черно море. Затова задачата на този фронт не е да защитава отделна страна, а да защитава цяла Европа, и да е спасение за всички. Затова аз реших днес отново да заложа съдбата и бъдещето на Германия и на германския народ в ръцете на нашите войници.
И да ни помага Бог в това сражение.

 

Источници: «Der Furer an das deutsche Volk 22 Juni 1941 (“The leader of the German people, June 22 1941”), in Philipp Bouhler (ed). “Der grossdeutsche Freiheitskampf”. Reden. Adolf Hitlers (The German Struggle for Freedom; Speaches of Adolf Hitler”) vol.3 (Munich: Franz Eher, 1942), pp.51-61 (New York Times, Jine 23, 1941). 

превод: Проф. Столешникова А.П.

Превод от руски: Григор Симов

 

 

 

 

 

 

 

 

Хитлер не е ли бил евреин?

Има данни, че е четвърт евреин.Смята се, че дядо му е Соломон Ротшилд- глава на Виенския клон на банкерската фамилия.Не съм толкова сигурен да кажа, че Хитлер е техен човек, но едно ми е ясно, че по върховете на нацистка Германия стоят все криптоевреи, полуеевреи, четвъртевреи...

Прочетете произведението на приятеля на Хитлер - Екарт: "Ционизмът от Мойсей до Ленин", написано 1923 г. и публикувано в 4 или 5 поредни постинга, в моя блог, на адрес:http://grigorsimov.blog.bg/politika/2011/03/07/.475114
и сам си отговорете на въпроса.

Добре, ами по каква причина Хитлер завзема половин Европа, след като знае че ще бъде вкаран в капан от всички страни?