И ще ти кажа това, дете мое, че ще дойдат дни, когато християните ще добавят и ще премахват, и ще променят книгите на светите евангелисти, и на светите апостоли, и на прозорливите пророци, и на светите отци. Те ще смекчат думите на светите Писания и ще съставят тропари, химни и писания, с изменения в писанието. Разумът им ще бъде горделив и ще се отчужди от небесния си първообраз.

Затова светите отци са насърчавали в миналото монасите в пустините да пишат житията на отците не на пергамент, а на хартия, защото идното поколение ще ги промени, така че да подхождат на собствения му вкус. Затова, виждате ли, злото, което идва, ще бъде ужасно.

Тогава ученикът казал: “Значи тогава, духовни старче, традициите ще се променят, както и практиките на християните? Може би няма да има достатъчно свещеници в църквата, когато дойдат тези злочести времена?”

И отецът продължил: “В тези времена любовта към Господа в повечето души ще охладнее и голяма тъга ще налегне света. Народите ще се изправят едни срещу други. Ще се местят от собствените си места. Управниците ще бъдат объркани. Духовенството ще бъде хвърлено в безредие и монасите ще са по-склонни към небрежност. Водачите на църквата ще считат за безполезно всичко, отнасящо се до спасението както на своите души, така и на душите на стадото си, и ще презират всяка такава грижа. Всички ще покажат готовност и отдаденост за всяко нещо, отнасящо се за трапезите и стремежите им. Ще бъдат мързеливи в молитвите си и небрежни в преценката си.

Що се отнася до живота и наставленията на светите отци, няма да са никак заинтересовани да им подражават, нито дори да ги чуят. Но по-скоро ще се оплакват и ще казват: “Ако бяхме живели в тези времена, тогава бихме се държали като тях”. И владиците ще направят път на силните на света, отговаряйки на въпроси от различни естества само след като вземат подаръци отвсякъде и след като се посъветват с рационалната логика на “учените”.

Правата на бедния няма да бъдат защитавани; ще измъчват вдовици и ще тормозят сираци.

Разврат ще се просмуче в тези хора. Повечето няма да вярват в Бога, ще се мразят един друг и ще поглъщат един друг като зверове. Един ще краде от друг, ще бъдат пияници и ще се лутат като слепи.”

Ученикът питал отново: “Какво можем да направим при такова положение?”

И старецът Памво отговорил: “Дете мое, в тези времена който спаси душата си и подбуди други да бъдат спасени, ще бъде наречен велик в Царството небесно.

.......................................

Авва Памво бил Египетски аскет в Нитрийската планина. Той бил съвременник на св. Антоний Велики и самият бил велик в манастирския аскетизъм. Роден около 303 г. след Христа, той бил един от първите, които се присъединили към Амун в Нитрия. Той бил неграмотен, преди да бъде научен на Писанията като монах, и по-късно е ръкоположен за свещеник през 340 г. Той имал две характерни черти, с които бил особено познат; чрез дълга тренировка той запечатвал устните си, за да не излезе ненужна дума от тях, и никога не ядял друг хляб освен този, който изкарвал със собствения си труд, като сплитал тръстики. Той бил като ангел Божий и на старини лицето му светело, както светело лицето на Мойсей в древните времена, така че монасите не можели да гледат към него. Той не давал бърз отговор дори и на прост въпрос, без молитва и премисляне в сърцето си.

Този забележителен светия ясно разграничавал съдбата на живите и на мървтвите. Той починал в Господа, в 374г.

Превел от английски: Георги Георгиев