С подкрепата на компаниите Pierce-Arrow Co. и General Electric през 1931 Тесла свалил бензиновия двигател от новия автомобил на фирмата "Pierce-Arrow" и го заменил със стандартен електромотор за променлив ток с мощност 80 к.с. (1800 об/мин) без нито един от традиционно известните външни източници да захранване.

После купил от местния магазин за радиочасти 12 електронни лампи, няколко проводника, шепа резистори и събрал всичките тези придобивки в кутия с дължина 60 см, ширина 30 см и височина 15 см с две стърчащи навън пръчки с дължина 7,5 см. Закрепвайки кутийката зад седалката на шофьора, той издърпал пръчките и обявил: “Сега имаме енергия”. След това той карал колата една седмица със скорост до 150 км/ч.

Тъй като двигателят в колата бил с променлив ток без никакви батерии, тук възниква въпросът – откъде взема енергия? Тесла отговарял: “От етера около нас”. Хората започнали да говорят, че Тесла е безумец и няма начин да не се е съюзил със зловещите сили във вселената.

Това разсърдило Тесла, той свалил тайнствената кутия от транспортното средство и се върнал в лабораторията си в Ню-Йорк. Тайната му си отишла заедно с него!"
Асинхронните електромотори може да работят и с много висока честота на напрежението, защото при тях винаги роторът изостава от магнитното поле на статора - така дори с увеличаване на честотата и съответно увеличаване на скоростта на въртене на магнитното поле в мотора, той ще може да работи
нормално - роторът следва полето колкото и бързо да се върти то, просто "изостaването" от него ще е повече!
Това решава проблема с възстановката на електромобила на Тесла:

Предполага се, че кутията на Тесла(същата коята монтирал в електромобила си) е съдържала осцилатор свързан с диполна антена, която излъчвала вълни, на които полувълната/половината им дължина е по-дълга от самата кутия. Те се отразявали от стените й(метални, но може и с мрежа от проводници - отражателна решетка) и се скъсявали  по квантовата механика и енергията им се увеличала( до Минималната енергия на кванта - вълна-частица в ограничено пространство, по-ниски стойности на енегията от нея са невъзможни - по уравнението на Шрьодинген - минимална възможтна стойност на енергията на кванта!) заедно със честотата и са се приемали от друга антена за увеличената честота където се е получавал високочестотен ток, който може да е бил изправян с токоизправител. Това може да се обясни и с принципа на неопределеност на Хайзенберг като при увеличаването на пространствената определеност  c намаляването на пространството, в което е ограничена вълната частица, се увеличава пропорционално импулса й и съответно енергията й.

За конкретната схема може само да се гадае.

Може да се предположи, че е използвал рамкова/диполна антена свързана с двулампови осцилатори за 2,2-3м вълни(ок.100МХц) синхронизирани вероятно с индуктивна връзка - съответна дължина на антената 1,1-1,5м, поради правоъгълните очертания на кутията и по-висока ефективност. Вълните са се скъсявали до 30см (ширина на затвореното пространство 15см - 1/2 дължина на вълната) приемните антени/диполи са били с дължина 15см - предполага се, че за повишаване ефективността е използвал няколко приемни антени!
Ето още една версия за прочутия електромобил на Тесла.
За пояснение в двуламповият осцилатор няма кондензатори - замества го капацитетът м/у електродите на електронната лампа.
Днешните полупроводникови прибори - транзистори предлагат и по-добри възможности от някогашните лампи.
Самозахранването на електромобила ставало вероятно с акумулатор и динамо свързано към трансмисията! Ако пък задвижим с асинхронния мотор генератор за прав ток или променлив 50Хц ще имаме ефективен комутатор (преобразувател) за високи мощности - максималната мощност на вакуумна лампа е 1кВт!