Една от основните задачи на нашите врагове е да ни лишат от надежда. Да ни отнемат вярата. Да ни накарат да повярваме, че те са всесилни, че владеят и ръководят всичко, и че всяка битка срещу тях предварително е обречена на неуспех. Хвърлят огромни средства, за да ни внушават, че нашият живот е под техен пълен контрол и е безсмислено дори да се опитваме да променим каквото и да било. А в същото време се страхуват, че в един прекрасен момент ние можем да прогледнем и да видим, че нещата изобщо не стоят така.

Ще ме извините, ако някъде цитатите не са съвсем точни. Цитирам по памет, а в случая смисълът е важен, не точността на една или друга дума.

Някога Васил Левски казваше: "давам вяра на хората.” Значи, не комитетите, не въоръжаването на българите, а именно Вярата е стояла на първо място за Левски. Няма ли Вяра, всичко се обезсмисля, има ли Вяра, и най-трудната ситуация може да бъде преодоляна.

Извън останалите си книги, академик Божидар Палюшев е съавтор на книгата „Световната конспирация – 2”, която написаха съвместно с Никола Николов. Веднъж разговаряхме с него над обвиненията, че тези книги били издадени не само с масонско разрешение, но и били масонска поръчка.

- Ти как мислиш? – попита Божидар.

- Като ви познавам и двамата, чак за поръчка не вярвам. Но че масоните не са ви попречили да ги издадете си е факт.

- А защо според теб са ни позволили да ги издадем?

- Защото внушават чувство на безнадеждност, Божидаре. Те именно това чувство искат да внушат на всички ни.

- Ти как мислиш, положението наистина ли е безнадеждно?

- Не е. Ако беше безнадеждно, такива книги нямаше изобщо да излязат. Нямаше да има нужда от тях.

Божидар само ми стисна ръката.

А сега един диалог от филма „Приказка без край”, създаден по романа на Михаел Енде. Копирам направо субтитрите:

„- Аз съм Гморк. А ти който и да си... имаш честта да бъдеш последната ми жертва.

- Няма да умра лесно. Аз съм войн. Смел войн.

- Тогава победи Нищото.

- Не мога. Не мога да прескоча границите на Фантазия. Какво е толкова забавно?

- Фантазия няма граници.

- Не е вярно. Лъжеш.

- Глупаво момче. Не знаеш ли нищо за Фантазия? Това е света на човешките фантазии. Всяка част... всяко същество... е част от мечтите на човечеството. Затова... тя няма граници.

- Защо тогава Фантазия умира?

- Защото хората започнаха да губят надеждите си... и да забравят мечтите си. Затова Нищото се разраства бързо.

- Какво е Нищото?

- Това е пустота, която е изпразнена. Като отчаяние... което руши света.

- Но аз опитах да го спася. И защо?

- Защото хората без надежди... е лесно да бъдат контролирани. И кой има този контрол... и сила.

- Кой си всъщност?

- Аз съм служител... на силата зад Нищото.”

Докато водим борба, докато се съпротивляваме, докато демонстрираме непримиримост и недоверие към Злото, надежда има. Контролът не е и няма да бъде всеобхватен, докато на този свят съществуват такива като нас. А ние ще ставаме все повече, хората почнаха да проглеждат. Тези дни ми писа Янко Янков. Ще цитирам само част от писмото му, останалата част е лична и засяга само нас двамата. Тук разискваме нуждата от борба срещу Злото и ефикасността на една или друга форма на борба:

„Така е - борбата ни е обща и не е заради нас, а е заради децата ни и бъдещите поколения. Е, и заради децата на другите, макар и (дори и) те (не винаги) да не го заслужават!... ще използвам СЛОВОТО, другото ОРЪЖИЕ го владеят те… тероризмът е негодно средство за борба.”

Вярвам, че казаното дотук е достатъчно, за да разберете причините за всички гадости, клевети и заплахи срещу мен. Вярвам, че казаното е достатъчно, за да разберете защо не пушките и бомбите, а именно Словото е най-ефикасното оръжие за борба срещу пустотата. Вярвам, че казаното е достатъчно, за да разберете защо не мога и няма да се откажа. Защо не може и няма да се откажат нито Янко, нито Григор Симов. Вярвам, че казаното е достатъчно, за да разберете, че макар едва преживяващи, макар постоянно преследвани и тероризирани, ние продължаваме да стряскаме сънищата на нашите врагове дори с едното си съществуване. Вярвам, че казаното е достатъчно, за да разберете защо даже мъртвият Илия Минев продължи да стряска сънищата на злодеите и те решиха да опожарят дома му. Да, те това умеят да правят.

Те могат да опожаряват домовете ни. Те могат и да ни убият. Но как ще опожарят спомена за нас, как ще убият вярата, която давахме в продължение на десетилетия и продължаваме да даваме? Те могат да убиват, да взривяват, да палят. но как ще угасят огъня, който ние успяхме да запалим в душите и сърцата на хората? Сега трябва да ви е ясно защо ни мразят. И защо приемат като свое лично нещастие дори най-нищожния, най-незначителния наш личен успех.

Те, служителите на силата, стояща зад Нищото искат да ни отнемат Вярата, да ни лишат от надежда и да ни отнемат всяка възможност за спасение. От нас, единствено и само от нас зависи дали те ще успеят или ще успеем ние.

http://eltimir.ucoz.ru/news/vjara_nadezhda_i_spasenie/2011-05-11-2007

Брей! А аз си мислех, че Елтимир е пророка на безнадежността и унищожението на България. Досега все мрачни задгробни вещания вещаеше.
Неприятната истина е, че някои хора се озлобяват от това, че народа не скача да прегърне техните възгледи. А нашият народ е мъдър. Не ние трябва да му налагаме нашите възгледи и да го учим - а ние трябва да се учим от него. Той е оцелял хиляди години през всякакви препятствия. Това значи нещо.

Никола Николов е мъченик и апостол! Не е той виновен, че много хора възприеха книгите му като безнадежност.
Той беше ПЪРВИЯ, който отвори темата за юдео-масонския заговор - дотогава и хабер си нямахме. Задачата, която си е поставил, той я изпълни - да ни каже истината.
Никола Николов никога не е казвал, че евреите са всесилни и битката е изгубена.
Елтимир е прав, че ефекта беше и това, че книгите му внушиха и безнадежност. Да - така е. Никой не е безгрешен. Николов явно не е предвидил, че така ще го възприемем и така ще се получи. Със сигурност не го е целял.
А как се поднася за пръв път такъв материал по друг начин? По-различен от неговия?

те винаги я поднасят като сандвич. Пускат истина,но я изкривяват в посока угодна на тях. Защото сами НЕ могат да творят.Те са само паразити. Ние сами с мислите си,фантазиите си, чувствата си,им създаваме театрото,което те желаят. Това е робството на съзнанието и духа човешки.Силата на духа ни работи за тях,не за нас. Защото го позволяваме. НЕ на страха ...и паразита остава на диета

Особено, когато става дума за съдбата, не на някой отделен човек, който и да било, а за съдбата на европейските арийски народи, и "в частност" на нашия народ.
Освен това, като копирам и публикувам чужди публикации, се надява читателите да забелязват, че материалът не е писан от мене, и по собствена преценка да приемат или да не приемат дословно, публикуваните лични мнения на авторите на публикациите.
Благодаря ви за мнението, но аз публикувам всичко, което не би се появило във вестниците и в телевизиите, особено ако го считам за много важно или много съществено.
Бъдете жив и здрав, и продължавайте да четете критично!