Писано е 1986г. Изминали са 25 години -цял век за вихреното темпо на откритията. Трупат се нови доказателства. Нови, млади и дръзки мислители разбиват довчерашни догми и заклинания на казионната и традиционна историография. Археологията се сдобива с нови методи за откриване, определяне и датиране на находките. Нови науки навлизат в „забранената” до скоро  за тях сфера на историята. Палеолингвистика, геология, генетика, космология, физика, математика, етнография,  история на изкуството, и дори история на музиката и други, в това число и „странни” за обикновения човек, науки и ненаучни /за сега/ направления на човешкото познание навлизат смело в разгадаването на миналото.

Падат кумири, рушат се митове, разбиват се непоклатими тези, разобличават се откровени лъжи и манипулации. Раждат се нови герои, разкриват се нови хоризонти, светват нови светове от миналото, реабилитират се епохи, народи и личности.

Забравена слава изгрява отново, загубени следи откриват нови исторически пътеки, империи се изправят от пепелта на забравата, забраната и измамата, в ново величие.

Човешката цивилизация добива по-ясни и по-реалистични очертания в проекцията на новия поглед към изминалия път. Бъдещето става по-разбираемо, защото миналото губи мистиката на неизвестността. Лъжата става незащитима, а истината – необратима!

Може би, бъдещето ни ще стане по-човечно и ще живеем по-добре, когато разбирането за миналото ни се доближи до истинското си описание.

Георги Сотиров е един от българските търсачи на истината. Българското му сърце вълнуващо премахва завесите спуснати от времето и от манипулаторите на историята.

Когато решите да повярвате или не: - послушайте сърцето си. То ще ви покаже пътят към корените на нашия род. Изборът кому да повярвате ще ви покаже и какъв сте в същност.

Насладете се на свободната мисъл на един велик изгнаник на правдата българска.

/Демограф/


Георги Сотиров: Нови елементи от историята на македоно-българите

 1 . УВОД

Имената се променят, хората остават...

Името, с което македоно-българите наричали себе си около третото хилядолетие преди Христа изглежда е било БЕЛАСЦИ, т.е. хора живеещи на, или в подножието на планината БЕЛАСИЦА. Информацията за този народ е повече от оскъдна, но няколко латински и гръцки автори свидетелстват, че ПЕЛАСГИТЕ са доминирали по цялата територия на днешна Гърция (включително Егейските острови) , че те са били хора с висока култура, и че от тях гърците са заели азбуката, която е общоприето да се нарича финикийска. Терминът ПЕЛАСГИ не е нищо друго освен фонетична адаптация на БЕЛАСЦИ в латинския език; гърците са пишели тази дума ПЕЛАСГОЙ.

Съществува основание да се смята, че около 2 0 0 0 година преди Христа, и по-рано,този народ е бил една добре организирана общност с административен център на северния бряг на Пелопонес , в близост до западен Коринт. Гръкоезичните автори обозначават стария пеласгийски средищен град с името Сицион, една видоизменена форма на думата C H O K O Y N , която значи господар, владетел. Думата навярно е означавала също град-на-владетеля, т.е. столица. Списъкът на царете на Сицион запазен в C h r o n i c l e на Евсевий ни връща назад във времето до към 2 0 9 5 година преди Христа. Няколко века пеласгите живеели в просперитет и мир.

Според Евсевий (E u s e b i u s) те преживели война за първи път по времето на Епопей, което съвпада с пристигането на гърците, някъде около X V I век преди Христа. Току що пристигналите гръцки заселници изглежда успели да създадат заговор първо срещу техните домакини от Аргос, а по-късно и срещу пеласгите в Атина, Тебес и Тесалия, завладявайки градовете и всички плодородни земи. Но споменът за великата пеласгийска цивилизация оцелял. Омир нарича пеласгите "богоподобни" .

Херодот свидетелства, че Акропола в Атина е издигнат от пеласгийски архитекти. Имената натези строители са запазени и от Павзаний  и Плиний Стари. Диодор свидетелства, че пеласгите са контролирали моретата, което означава, че те са знаели много за навигацията.

Какво ни кара да мислим, че тези пеласги са праотците на днешните македоно-

българи? Че те са били предшественици на македонците свидетелства Помпей Трог. От друга страна идентичността на македонци и българи се доказва от множество обстоятелства. В етническо отношение мизите, траките и македонците са един и същ народ. Името България се появява в историческите трудове в VII век, когато Византийската империя признава независимостта на новоформираната държава в провинция Мизия южно от Дунава. Никифор Грегора, писал в X I V век, споменава за гръцко присъствие в Македония, но той нарича негръцкото население на страната "заселници от Мизия". Йоан Цеца (Jo a n n e s T z e t z e s) , който живял в X I век, говори за "мизомакедонци" -термин използван също от Плини Стари хиляда години по-рано. Всички антични автори са съгласни, че Македония е била част от Пеония, а Йоан Цеца казва ясно: "Пеоните са българи" . Границата между Македония и Гърция е реката Пеней /P e n e i u s/ в Тесалия. Това е родината на мирмидонците на Омир. За тези мирмидонци Йоан Малала, творил в VII век, твърди безусловно, че са били българи.

Филип II и неговият син Александър Велики не са управлявали само Македония,

Гърция и Азия. Те владеели също и Егейска Тракия - днес под гръцка администрация, и цялата територия на днешна България. Филип II основал тук град Пловдив. Александър съхранявал своите съкровища на север от град Варна (Калиакра) . И това е станало с помощта на войски наемани от територии , които Филип II отнел от атиняните и тeхните сродници при Херонея( 3 3 8 преди Христа) .

Всеки, който би решил да систематизира историята на македоно-българите, би се нагърбил с нелека задача. Византийските императори, които ослепиха хиляди македоно-български пленници, тези същите императори, които унищожиха столиците на македоно-българските владетели и изгориха книгите на македоно-българските просветители, всички тези императори са мъртви. Но техният зъл дух живее в обиталища, така добре познати, че не е необходимо да ги споменаваме. Демоните витаещи из тези места може би са се надявали да покрият с кал славата на античните БЕЛАСЦИ - народът с най-старата цивилизация в Европа.
Целта на изложените в тази книга факти е да се попречи колкото се може повече на силите на мрака, да се наблегне на сигурни доказателства, които псевдоучените, на заплата при Веелзевул винаги са се опитвали да заличат.
В Приложението читателят ще открие копие от писмото на автора на тези редове до редактора на C a n a d i a n S l a v o n i c P a p e r s.

Турците имат поговорка със следния смисъл: "За този, който разбира, жуженето на комара е като музика на цигулка; за този който не разбира, и музиката на оркестър не е от значение" .

2 . ОРБИНИ И ОДИСЕЙ В ОГИГИЯ-ПРЕСЛАВ - ПЪРВА ЧАСТ

1 . От времето, в което тези редове излизат от печат, ще са изминали 70 години от разгорещената лекция, посветена на Мавро Орбини и изнесена от Луиджи Рава пред Академията на науките в Болоня. Предполага се, че Рава е избрал темата заради приближаването на 3 0 0 - годишнината от смъртта на Мавро Орбини. Болонският учен може да е бил вдъхновен и от някои наскорошни събития от Югоизточна Европа. Това е било времето на първата Балканска война, а българската армия наскоро е достигнала Чаталджа, на 40 км. от Истанбул.

Възможно ли е възхвалите на Орбини, отправени към смелостта на древните

българи, да са основани на фактически събития? Можем ли да се отнасяме

сериозно към ВСИЧКО, което е писал Орбини, въпреки враждебността към

писанията му от Ватиканската цензура и неувереното отношение на славянските учени през последвалите години?

2 . Луиджи Рава отбелязва, че Орбини сам е заявил, че е бил ръкоположен в M l e t (M e l e d a) манастира “Св Бенедикт”.  Когато му дошло времето, бил назначен и за абат, но въпреки това, казва Рава, името му не се споменава в “Бенидиктинската библиотека” на Армелини. Книгата на Орбини е ползвана от Дю Канж и Луций. Била е възпята в героична поема от Мартино Роса, францисканец от S t a g n a. Преведена е

на руски от Теофан Прокопович, архиепископ на Новгород. “Странно е”, коментира Рава, “че тя (книгата) реално би трябвало да бъде обявена на челно място в списъка на Римската църква”. Странното е, че Рава намира това за странно, защото самият той ни казва причината: “IL R E G N O ” e била забранена на 7 август 1 6 0 3 от папа Климент VIII на базата на декрет, изготвен от G i o. M a r i a G a n g a n e l l i d e B r i s i g h e l l a , който изрично упоменава, че книгата трябва да остане забранена докато в нея се споменават всичките тези имена на еретици.

3 . Последното е и причината за съдбата на книгата. “Il R e g n o ” не е била отхвърлена заради грешките – реални или предполагаеми – или заради стиловите недостатъци – които са много. Тя е укорявана заради използването на “еретични” източници. Кои са те? В по-голямата си част те са били протестантски историци. Някои от тези автори могат да бъдат четени, макар и срещу значителна сума, в библиотеки извън цензурата на Ватикана. Други, за съжаление, вероятно са невъзвратимо изгубени. Орбини цитира императорски секретар на име Юлий Балтазар, който открил в една от библиотеките на Истанбул един указ, издаден от Александър Велики, с който се дават специални привилегии на славянските народи. Във Ватиканската библиотека няма и следа от въпросния Балтазар. Друг от източниците на Орбини – Йероним Пражки, твърди, че е намерил текст, свидетелстващ, че древните маркомани са били славянски народ. Йероним е бил изгорен на клада от Инквизицията в C o n s t a n c e. Ако книгата, в която той е открил този текст, все още съществува, тя най-вероятно лежи покрита с прах в някой тъмен ъгъл на някоя библиотека.
Още едно смело твърдение в “R e g n o d e g l i S l a v i ” (Кралят на славяните) на Орбини е, че град Преслав в Северна България е не друг, а самият древен Огигия. Щеше да е чудесно, ако знаехме източниците, от които Орбини е почерпил тази информация. Те изглеждат твърде различни от обичайното съдържание на онези книги, които се препоръчват на любознателните студенти от учителите, чиито умове не търпят корекции на изградените становища и не могат да бъдат повлияни от факти.

4 . Но защо да търсим сведения в библиотеката на Ватикана, след като можем да отидем в Песаро, където според самия Орбини могат да се намерят повечето му източници? Песаро е градът, в който графовете на Урбино са събирали и поддържали с много грижи една от най-добрите библиотеки в Европа. За съжаление, разходката до Песаро няма да ни бъде от полза, тъй като графската библиотека е била преместена в Рим някъде след 1655 година, за да бъде обединена с Ватиканската библиотека. Това е извършено по заповед на папа Александър VII.
Както всеки знае, подобни премествания са рисковани.Понякога те се съпътстват с големи загуби. Ако някоя от еретичните книги се е изгубила по време на преноса й до Рим, това едва ли е давало повод за скръб и печал във Ватикана. Папа Александър VII, който е наредил преместването, е известен със своята фанатична преданост (на Църквата) . Преди да стане папа той е бил инквизитор на остров Малта. Той “отказвал да обсъжда каквото и да било с еретици”, тоест отказвал да участва в преговорите, предхождащи помирението от Вестфалия, а след сключването на договорите (1648) ги е оспорвал. Избран е за папа като кандидат от Испания. Той бил благоразположен към йезуитите и забранил превода на Римския католически требник на френски. Всичко изброено не вещае нищо добро за запазването на документи, описващи величието на славянските народи в отминалите времена.

5 . Привържениците на истината могат да запълнят някои от празните полета в знанията си за минали събития, като обърнат по-подробно внимание на подмятанията, “подозрителните” имена на лица и места, грешно цитираните думи и привидно неразбираемите изречения в документи, които са имали късмета да се отърват от йезуитската гилотина. Да вземем за пример Преслав.

Че през 10 век Преслав е бил велик град, е потвърдено от авторитет като Ана Комнина, която го нарича МЕГАЛИ ПЕРИСТЛАВА. Това не е изненадващо като се имат предвид разположението на града и фактът, че в продължение на 28 години цар Симеон (927) го строил и украсявал, а после го направил новата столица на България. Но какво да си мислим когато при Георгий Кодин откриваме, че Преслав е един от четирите градове, основани от Константин Велики “в земята на скитите”, заедно с Плиска, Констанция и Дристра (днешна Силистра)? Трябва ли да отхвърлим това сведение като просто една легенда, следвайки примера на някои модерни историци и археолози? Кодин определено заслужава по-голямо уважение.

Оставяме настрана град Констанца, който носи името на императора и няма други претенденти да са го основали, за да обърнем внимание на това, че Константин е построил мост на Дунав, чиито останки съществуват и до днес. Защо Константин би се занимавал да строи такъв внушителен мост в пустиня? Не е ли очевидно, че териториите, свързани с този мост, са били гъсто населени, а това е създало необходимостта от съоръжения за подобряване на превозите и комуникациите? И не е ли повече от съвпадение това, че южният край на моста е толкова близо до село ГИГЕН? Нямаме право да пренебрегваме и факта, че това е била собствената страна на Константин. Той е роден в Ниш, Горна Мизия. Юлиан Апостат, който е племенник на Константин, заявява често, че семейството му е тракийско, от Мизия, чиито граници с Малка Скития никога не били лесни за определяне. Един важен детайл: Константин дава дъщеря си Константина за жена на племенника си Ханибалиан и нарича бъдещия Крал на кралете “владетел на Понтийските(черноморските) народи”. Все пак по-мнителните хора биха могли да спорят, че нямаме неопровержимо доказателство, че Преслав е основан от Константин, както и че дори да го е направил, нямаме доказателства, че Преслав е идентичен с древен Огигия. В тази връзка някои нови археологически открития могат да са ни от полза.

6 . Докато описваме археологическите находки, с които разполагаме, е много важно да се съобразяваме с биологичната обстановка на мястото, в което са открити. Областта около Шумен е богата на водоизточници, добри пасбища и гъсти гори –източник на строителен материал, горива и място за лов. Затова никой не трябва да се изненадва, че районът е бил населен непрекъснато от праисторически времена насам. Тези детайли, макар и съществени, представят само малка част от материалите, с които са разполагали историци като Кодин.

Важно е да напомним за унищожаването на българските архиви с летописи от турските завоеватели през 14 век, а по-късно и от гръцките духовници, които са действали чак до 20 век. По време на турското владичество много монументи били натрошени, за да послужат за строителен материал на джамии, бани и дервишки манастири. Това е ставало и в радиус от 25 километра около Шумен, където се намират Преслав, Плиска и Мадара, като това са само по-важните места. Масово унищожаване на паметници е ставало особено към края на турското владичество,когато е строена железопътната линия Каспичан-Русе (1867) . Статуи, колони,трегери и олтари са надробявани, за да осигурят настилката под релсите.

7 . Въпреки това, няколко надписи са оцелели в Плиска и Преслав, датирани към 4, времето на Каракала Комод, Марк Аврелий и също към годините на управление на Тит (79 - 81 н.е.). Стотици римски монети са открити в същия този район. Само през 1966 година 700 бронзови монети са изкопани на две места край Шумен. Сред тях има такива, които са изсечени по времето на Каракала, Север Александър, Гордиан и Филип.

В Голямата пещера край Мадара доказано е имало светилище, посветено на Юпитер и нимфите, което се потвърждава от голям барелеф, за който се предполага, че е от 5 в. пр.Хр. В Малката пещера край Мадара археолозите са се натъкнали на лампи, чинии, амфори от остров Тасос и оброчни плочици с тракийски конник, датирани към 1 в. пр.Хр. В близкото село Браничево е намерена черна амфора с красива рисунка на Ерос и две женски фигури. От гробница в същата област са изкопани кофа от отлят бронз, сребърно ведро и добре запазени глинени изделия. Шлифованите камъни и кости, както и ръчно изваяните глинени съдове, печени на открит огън, сочат за наличие на уседнало население още от 4 хилядолетие пр. н.е. В някои могили в околностите на Шумен, особено в тези до село Салманово, са открити кремъчни инструменти, такива откости, както и керамика с такава украса от геометрични фигури, че някои предполагат произход от 3 хилядолетие пр.н.е.Пълен списък с всички находки, намерени досега, не би се вместил в страниците,определени за тази статия. 
8 . Важноста на тази археологическа лавина се допълва и от откритията, направени на платото над град Шумен – мястото, където се намира известната т.нар. Шуменска крепост. Руините там разкриват направо страшен комплекс от сгради, бани, хранилища, отоплителни инсталации и защитни укрепления. Определено този град си е имал име. Кое е било то? Възможно ли е това да е Огигия, спомената от Мавро Орбини?

Въпросът не е от лесните.Наистина – Орбини казва, че Велики Преслав преди се е наричал Огигия, но Преслав е на 20 километра от Шумен. Все пак нещата могат да бъдат погледнати и по друг начин. Орбини не твърди, че е посещавал Преслав, а ние нямаме причина да мислим, че той някога е пътувал толкова далече. За него Преслав може да е означавало както града, така и територията около него. Имаме подобни случаи в гръцките класики: под Аргос, подобно на Месина, са обозначавани самите градове, но също и съответните “държави”. Още повече, че често новите градове са били строени не ВЪРХУ руините на старите, а в БЛИЗОСТ до тези руини. Велики Преслав може би е бил построен “близо” до руините на стария град, в околностите на Огигия.

9 . Обширен материал за Огигия има от P a u l y - W i s s o w a ( R e a l e n z y k l o p e d i e , e t c . ), където в заключение се казват объркани коментари по темата – някои автори вярвали, че това е било името на остров “далеч на запад” – с въображаемата Калипсо на Омир – докато според други наричали с това име Беотия и, може би, Атика. Павзаний обаче ни дава ценна насока. Най-ранните обитатели на Беотия, казва той, са “ектените ( E c t e n e s ) , чиито крал е Огиг, автохтон”. [ 2 4 ]Несъмнено това е причината, че на гръцки с “ogygios”, като прилагателно, се обозначават древни неща или извънредно стари. Друга потенциално важна информация намираме при Аристодем. Огигската порта на стената на Тива, според него, била наречена така, защото наблизо била гробницата на цар Огиг.

За Павзаний и Аристодем владетелят Огиг не е митична, а историческа личност.

Орозий даже ни дава дата. Той казва, че Огиг бил основал и царувал в Елеус 1040 години преди основаването на Рим, а по същото време станал Големия потоп “в Атика”.  Ако приемем, че Рим е основан през 753 пр. Хр. ,царуването на Огиг трябва да е било около 1793 пр. Хр.5

1 0 . В такъв случай да оставим поезията на Омир и подражателите му и да се

съсредоточим върху прадревния владетел Огиг, чието влияние се е разпространило сред местното население в Беотия и Елеус. Всички източници са единодушни, че преди идването на гърците не само Беотия, Елеус и Атика, но и цяла Югоизточна Европа е била обитавана от траките – от Егейско море на юг до Карпатите на север, а може би и по на север. Така че съществуването на област и град с име Огигия – или нещо подобно – между планината Хемус и Дунав не е толкова невероятно, колкото някои привърженици на класическите течения в науката може да си мислят.

1 1 . От публикацията на P a u l y - W i s s o w a научаваме, че в латинските текстове името Огиг е писано също като O g i g u s и O g i g i u s . Това е много интересно, защото предполага възможност и за други начини на изписване. Както всеки знае, “О” в гръцкия език е определителен член (м.р., ед.ч.) . Ако напишем O G i g u s вместо O g y g o s , се приближаваме много до O G i g a s , което на гръцки значи Гигантът. Това ни напомня за многото сведения в гръцката митология за раса на Гиганти в Тракия (Македония) .

1 2 . Друг любопитен факт: останките от моста на Константин на южния бряг на Дунав са само на няколко километра от село ГИГЕН.

1 3 . Още един: има текст, запазен във варненския музей (i n v. II 2 8 5 ) , в който се споменава, освен другите неща, и законът на Огигците ( K A T ’ ОГУГIОN N O M O N ). Нормално е човек да заподозре, че в зората на историята някакви “огигци” – вероятно хора с висок ръст – са живели в района на Преслав.

1 4 . Фактите, които излагаме, не са достатъчни, за да бъдат считани за неоспоримо доказателство за това, че руините на симеоновия Велики Преслав или тези на Шуменската крепост, които още не са напълно изследвани, са тези на древния Огигия. Все пак те са достатъчни за повод да се мисли в тази посока. Те трябва да бъдат взети предвид при бъдещи разкопки – в района има около 300 тракийски могили, които чакат изследване – и след запознаване с книги като “Il R e g n o ” на Мавро Орбини, специалистите трябва да подхождат непредубедено и никога да не отхвърлят с лека ръка някоя хипотеза, само защото даден цензор я е заклеймил, или защото друг се е отнесъл към нея с презрение..

Твърде малко внимание е обръщано и на едно от сведенията на Страбон. “Книгите на фригите и мизите”, казва Страбон, “ни връщат във времена дори по-ранни от тези на Троянската война.” Знаем от Херодот, че фригите са тракийски народ. Че M y s i a , понякога писана като M o e s i a , е име на регион между Дунав и Хемус, не е нищо ново.  Какво е станало с книжнината на тези хора? Никой не знае. По всяка вероятност е била унищожена като много други архиви. Обективното изследване на артифактите, изровени през последните 20 години в Преслав, и на другите в района на Шумен, става особено наложително.