До  Омбудсмана  на република България.                                  ЖАЛБА

От Антоанета Георгиева Ангелова гр. Сеново    ул. Оборище обл. Русе

            Уважаеми  Господин Омбудсман, от както България влезе в Европейския съюз, имам чувството, че сме влезли в дивия запад.

             Поради факта че съм сама жена, упражняваща „мъжка” професия – земеделски производител, мнозина господа се надпреварват да ми вредят и ограбват.

                Въпреки многобройните жалби, който подадох, до всички държавни институции, имащи отношение към проблемите ми, нито една не пожела да защити правата ми. При това, отговорите които получавах, варираха от прикрита до

цинична подигравка.

             В резултат са ми нанесени щети за хиляди левове. И вместо да работя за да стана Европейски фермер бях принудена да пристъпя към ликвидация на дейността си.

             Не мога да потърся правата си дори чрез съда. Тъй като служителите от министерството на земеделието не ми предоставиха необходимите документи.

Въпреки че изрично ги помолих за това, в нарочна жалба.

             Излагам събитията в техния хронологичен ред:

             Октомври, 2007 г. , установих че Йордан Панчев е изорал и засял 60 дка, които аз обработвах. 20 дка от тях бяха с люцерна и тя бе унищожена.

             Подадох жалби до:  
1. Окръжна прокуратура  – Русе.

                                                 
2. Министерство на земеделието.

                                                
3. Комисия за защита правата на човека.

                                                
4. Комисия за защита от дискриминация.

             Двете комисии веднага ми отговориха, че проблемите ми не са от тяхната компетентност.

             От прокуратурата, след  6 месеца, ми отговориха, че няма доказателства, че съм имала люцерна. Въпреки че освен свидетели и документи има дори служебна

сателитна снимка на люцерната. Оплаках се на главния прокурор. Той нареди ново разследване. След което получих същия отговор.

             От министерството на земеделието се постараха повече. Изпратиха комисия, която да провери случая. Пред комисията представителите на Йордан Панчев заявиха, че са взели земята ми защото така са се договорили с другите земеделски производители. На практика те признаха, че земеделските производители на гр. Сеново са си разделили зад гърба ми част от наетите от мен земи. А по късно разбрах, че някои

дори си позволяват да заявяват, че те са ги наели. Без обаче да плащат наем на  собствениците.

             В писменото становище на тази комисия се казва, че са проверили всички наети от мен имоти. При това проверката е била толкова подробна, та са установили,

че един от имотите е с неверни документи. В документа пише, че земята е трета и четвърта категория – полски култури. Лично се убедих, че в действителност имотът

се намира в стръмно дере.

             Налага се да уточня, че нито аз нито собствениците на имота сме отговорни за невярното съдържание на документите. Тези документи са изготвени от службата по

земеделие и тя отговаря за верността им. Известно ми е, че останалите земеделски производители също наемат такива имоти. И участват с тях при разпределението на нивите в нереални граници. Поради което не смятам, че съм извършила нарушение.

             Наетите имоти от Йордан Панчев изобщо не са проверени.

             Не са си направили труда дори да проверят, представения договор за реална граница намираща се в рамките на тези 60 дка. Този договор е невалиден, тъй като

 за същия имот друг земеделски производител има дългосрочен нотариално заверен договор.

             Освен това Йордан Панчев твърди, че е взел моите 60 дка, защото не му достигали декари. Това също не е вярно, той обработва по вече декари от колкото е наел.

             Комисията дава препоръка протоколът им да се изпрати на кмета на община Ветово, Рейхан Хабил, за да реши проблема ми.

             Кметът обаче не си мръдна пръста.

             Затова подадох молба за служебно земеразделяне. Кметът отново не направи нищо, дори не ме удостои с отговор.

             Подадох молба за заповед за влизане във владеене, в реални граници – пак без

отговор.

             Приключи стопанската година 2007–2008. Предвиждайки какво ще последва, подадох молба до министъра на земеделието. В която изложих проблема си и го

помолих да разпореди „служебно земеразделяне”.

             Този път дори и комисия нямаше. Виждайки, че не ги санкционират, господа земеделските производители си разделиха зад гърба ми наетите от мен имоти.

             Оставиха ми само 28 дка от 100 дка наети. Но когато отидох да ги очертая за субсидия, се оказа, че дори и тях някой си ги е харесал. И ги е очертал, за да им вземе

субсидията.

             Подадох молба до областния директор на министерството на земеделието.

Като го молех да назначи комисия която да провери и документира следните факти за 2007–2008 и 2008–2009 г.:

–       колко земя съм наела,

–       колко съм обработвала,

–       за колко съм получила субсидия,

–       кой е обработвал наетите от мен земи, без да има право на това.

             Тази комисия дойде. А членовете й толкова искаха да си свършат работата, че един господин се обърна към мен с думите: Вие до кога ще ни занимавате с

проблемите си?

             Писменото становище което получих  не съдържаше данните които бях поискала. А за съжаление аз не мога да ги получа по друг начин. Без тези данни няма как да докажа пред съда, кой и с колко ме е ощетил. По този начин

чиновниците от министерството на земеделието ме лишиха от възможността да си потърся правата си чрез съда.

             Все пак един човек – Лъчезар Куклев прояви човещина и се опита да оправи нещата. Той отстъпи от неговите площи 70 дка, да ги очертая, за да взема субсидията им. Освен това се договорихме да ми достави при жътва, 3 тона ечемик.

И да подготви за балиране сламата на 42 дка, които аз да прибера.

             За мое голямо съжаление друг земеделски производител – Петко Петков

открадна сламата. Една част продал а другата прибрал за да храни животните си.

             Подадох жалба в полицията, но резултат не последва цели пет месеца. Затова отправих отчаяна молба до министъра на вътрешните работи – да ми се върне

сламата.

             Вместо слама получих отговор, че полицията си била свършила работата.

             Получих и прокурорско решение. В което се казва, че Петко Петков си признал, че е взел сламата ми. Поискал ми пари за да ми я върне, аз съм отказала и затова той не я върнал. Поради което прокурорът смята че няма престъпление и Петко Петков нищо

не ми дължи. За отбелязване е и че никой не ме попита, дали Петко Петков ми е искал пари.

             Доколкото ми е известно няма закон, който да прави крадеца законен собственик на  откраднатото. Въпреки това нито полицията нито прокуратурата имат намерение да ми върнат открадната слама.

             За да е пълна загубата ми, загубих и реколтата от единствените 28 дка.

Бях ги засяла с царевица. Но бившият полицай – Тодор Бобев научил кравите си да ходят да пасат в царевицата ми. Когато разбрах се обадих на дежурния полицай –

РПУ Ветово. А след това подадох и писмена жалба. Полицаите не предприеха абсолютно нищо. И кравите на Тодор Бобев необезпокоявани изядоха царевицата ми до последния кочан. След което получих отговор, че извършителят е неизвестен.

Въпреки че бях посочила свидетели.

             За стопанската година 2009 –2010 получих полагащите ми се декари, благодарение на Лъчезар Куклев. За пореден път господа земеделските производители

бяха „забравили” да ме уведомят за събранието си, за разделяне на земята. Лъчезар

Куклев ми се обади да отида. А след това му се наложи и да настоява, да ми оставят исканите от мен площи. Тъй като, не за пръв път се оказа, че преча на някого.

            Като дребен земеделски производител, освен че обработвам земя, аз отглеждам и крави. Уви и тук положението е трагично. Заради липсата на държавна политика, мандрите правят каквото си искат. Плащат взетото млякото по колкото искат и когато искат. А през есента на 2009 г. започнаха изобщо да не го плащат. Затова през април 2010 г. продадох повечето  си крави и престанах да подарявам мляко.

             ...Поради липсата на пари, платих със закъснение осигуровките си, за 2010 г..

Сега от НАП ми правят проверка за това и ще ме глобят. В същото време по телевизията виждам как държавата не си плаща на време. А министри от правителството казват, че няма да глобяват фирми които не плащат заплатите на работниците си. За да не им влошавали положението.

             Мен обаче ще ме глобят!

             Държавата не санкционира тези които ме ограбват. Но когато в следствие на това аз не мога да си платя, държавата ме глобява. Мисля, че това е много несправедливо!  

             В следствие на нанесените ми преки и косвени щети бях принудена да пристъпя към ликвидация на дейността си. И от началото на 2011 година съм безработна. 

             Господин Омбудсман надявам се, че след всичко гореизложено, ще се съгласите, че човешките ми и граждански права са сериозно нарушени.

              Надявам се, че поне вашата институция няма да ми се подиграе. Както постъпиха всички останали държавни институции. Убедена съм, че ако само една от тях си беше свършила работата, моите права щяха да са защитени.

             Лично аз смятам, че нямаше да бъда ощетена с декари, ако кметът на община Ветово си беше свършил работата. Убедена съм, че той постъпи така защото не съм мюсюлманка. А на всичко отгоре съм и жена. Поради което обвинявам в расова и полова дискриминация кмета на община Ветово – Рейхан Хабил.

             Държа да отбележа, че Рейхан  Хабил си позволи дори да ме уреди с глоба, защото кравите ми цапали улицата, когато отиват на паша. Уточнявам, че в община

Ветово има много крави и всички минават по улиците за да отидат на паша. Аз обаче съм единствения собственик на крави, който е глобен.

             Убедена съм също, че господа земеделските производители се отнесоха така с мен, защото съм жена. Поради което обвинявам в полова дискриминация земеделските

производители на град Сеново.

             Що се отнася до държавните служители, които ме ощетиха като не си свършиха работата, бвинявам ги, че като не защитиха правата ми, ме лишиха от права.

Тези хора най-нагло ми се подиграха, задето си мисля, че имам човешки и граждански права, като гражданин на република България.             

             В крайна сметка всички вкупом ме лишиха от основните човешки права:

        – право на труд,

– право на равнопоставеност.

Нямам думи да ви опиша колко смачкана и безпомощна се чувствам като безправен гражданин на република България.

гр. Сеново                              

                                               Подпис:  Антоанета Ангелова

Всеки който познае отговора, получава екземрляр от книжката ми – Фантастични истории с горчивия вкус на живота.
              
            Антоанета Ангелова