Според официалната историография старите българи са късни пришълци на Балканите. Смята се, че хората на Аспарух се се смесили със славянски племена и са изгубили езика и културата си, като са останали съвсем малко белези от най-древния облик на народът дал име на държавата ни. Тези останки се наричат от специалистите етнически субстрат

 

Редица автори са писали за прабългарския етнически субстрат .Един от тях е Н. Колев ( Българска Етнография, Наука и Изкуство, София, 1987). Той е създал интересна творба и заинформацията, с която е разполагал навремето е свършил работата си добре. Все пак ние правим заключенията си въз основа на данните, с които разполагаме. За съжаление през 80-те години на 20-ти век у нас не бяха известни доста неща. Тогава се смяташе, че ние сме роднини на чувашите, това е народ живеещ в Русия и говорещ тюрко-алтайски език. Съвременни генетични изследвания обаче показват пределно ясно, че българи и чуваши нямат абсолютно нищо общо. Оказва се даже, че чувашите не са дори тюрки по произход, а са роднини на грузинци, финландци, франзуци, австрийци.Смята се, че българското влияние върху чувашите е по-скоро културно.

 

http://muse.jhu.edu/journals/human_biology/summary/v075/75.3arnaiz_villena.html

 

http://www.scribd.com/doc/56498785/Chuvash-HLA-Genes

 

Н. Колев посочва като прабългарско наследство в традиционната българска култура остригването на дете с оставяне на три кичура коса ( практикувано при чувашите). Това в никакъв случай не е обичай на тюрко-алтайски народ защото е нещо типично за траки ( мизи) и пелазги още през второ хил.пр. Христа. На минойски фрески от остров Тера могат да се видят момчета с остригана глава и оставени три кичура коса. С абсолютно същата прическа са изобразени на стените на Луксор хетските съюзници мизите.

 

 

http://en.wikipedia.org/wiki/File:NAMA_Akrotiri_2.jpg

 

Колев споменава за тотемизма при старите българи, т.е. даването на хора имена на животни. Да, възможно е, но това присъства и при траките, името на одриския цар Орол е свързано с птицата орел. Езиковедите В. Георгиев и К.Влахов съобщават за тракийски имена като Зайкус (от заек) и Козис (от коза).Обърнете внимание на важната подробност, че орел, заек и коза принадлежат на българския основен речников запас, а произхода им е тракийски.

 

Като прабългарско наследство е посочено също жертването на кон и куче. Това си е чист тракийски обичай, който е практикуван навсякъде из Тракия, като понякога кучето е заменяно с вълк.

 

Нашия етнолог определя забраждането на омъжената жена като останка от прабългарското културно наследство. Отново трябва да се добави, че този обичай съществува и при траките, може да се види често на погребалните им паметници.

 

 

Според Колев старите българи са почитали вълците ( явно са ги смятали за свещени животни). Знаем обаче за едно силно тракийско племе, чието название има значение вълци. Става дума за даките, езиковедите ( В. Георгиев и др.) смятат, че даки идва от давос, даос – вълк, а самата дума давос отговаря на нашата давя, душа (както правят вълците).

 

Като общ етнически белег между българи и чуваши Колев посочва престилките в женската носия. Тук е редно да се поясни, че престилки като българските са имали и пеласгийските жени, това може да се види от минойските фрески и статуетки. Самата българска женска носия не се е различава много от древната тракийска женска носия ( според Д.Агре иГ. Китов). Най-широко разространената българска мъжка носия пък е идентична с тази на даките и техните роднини гетите...

 

Виждаме, че поради липсата на достатъчно информация Н.Колев, макар и да е работил съвестно е допуснал грешки. Твърде голяма част от така наречения прабългарски етнически субстрат се оказва тракийско наследство. Колев сам посочва редица тракийски елементи в нашата култура. Ето какво споделя нашия етнолог:

 

Като тракийско наследство могат да се възприемат следните елементи от традиционната материална и духовна култура на българите:

 

- I, II и IV тип рала за обработка на земята,

 

- вършитбата с диканя,

 

- култивирането на лозята и направата на вино,

 

- трансхуматното (подвижно) животновъдство,

 

- носенето на опинци и ямурлук от пастирите,

 

- грънчарското колело;

 

- черти от образа на св. Георги са заимствувани от тракийския херос;

 

- сходството на самодивите с тракийските нимфи,

 

- русалските празници водят началото си от гръцко-тракийския и римския празник на розите (rosalia);

 

- кукерските игри водят началото си от Дионисиевите празници;

 

- нестинарството също е извеждано от някои автори като тракийско наследство.

 

- За такова наследство се смятат и летният празник на Еньовден,

 

- жертвоприношението при строеж на нов мост или къща,

 

- жертвоприношението при продължаване живота на възрастен човек, означавано като «помана», и т. н.

 

http://www.kroraina.com/knigi/nk_etno/nk_3.htm

 

Добавяйки към тези тракийски елементи и споменатите по-горе става пределно ясно, че не може да се говори за прабългарски етнически субстрат по простата причина, че обичаите на старите българи показват местния произход на нашия народ. Т.е. културата на старите българи е тракийска по характер.

 

Като потвърждение на това могат да се посочат още известно количество данни.

 

Веселин Бешевлиев споменава в работите си за многоженството при старите българи, но за съжаление пропуска свидетелството на Страбон, който казва за траките, че при тях е нормално един мъж да има десет-дванадесет съпруги.... Това е било наложително защото поради войните мъжете са били много по-малко от жените и, за да не бъдат те изключени от обществото се е практикувала полигамия, чийто край идва след приемането на християнството.

 

Ксенофон е бил добре запознат с тракийските обичаи защото прекарва извество време в резиденциите на тракийските владетели. Гръцкия автор прави интересно описание на банкета на Сефт. Тракийският цар бил този, който разпределял храната, сам отделял за благородниците си хляб и месо...Явно този обичай е причина за термина хранени хора, който се споменава в старобългарските надписи. В пряк и преносен смисъл владетелят е хранел своите подчинени.

 

Описвайки бита на дедите ни автори като Фехер и Бешевлиев споменават свидетелствата на старите автори, които твърдят, че старите българи вземали кобили по време на военните си походи и ползвали млякото им за храна. Това е помагало на предците ни да се придвижват бързо и да не са зависими от бавните обози. За съжаление нито Фехер, нито Бешевлиев не съобщават, че пиенето на кобилешко мляко е типично и за траките. От преданието за благородната тракийка Харпалика научаваме, че тя била кърмена с кобилешко мляко, баща й я научил да пие направо от вимето на кобилата (Г.Батаклиев, Антична Митология-Харпалика).

 

Пишейки за траките Херодот споменава, че техните жени увивали жертвените дарове в пшеничена слама и така ги поднасяли на боговете. Краеведът Енчо Донев споменава за абсолютно същият обичай практикуван в Пловдивска област поне до петдесетте години на двадесети век. Безспорно тракийската традиция е възникнала още във времето на Неолита, а продължението й при нас след 7000 години е ярко доказателство за местният ни произход.

 

Отново бащата на историята ни дава сведения за друг тракийски обичай, а именно за това как гетите запращали стрели в небесата по време на буря. Запращане на огнени стрели ( явно символизиращи светкавици) в облаците се практикува и от българите на Сирни Заговезни. В този случай се наблюдава интересен синтез на езическия и християнски празник, което между другото не е изключение у нас.

 

Ксенофон е друг стар автор станал свидетел на тракийските нрави. Той споделя за това как бойците на одрисите изливали вино на гробовете на своите загинали другари. Поливането на гроба с вино се е практикувало от българските хайдути, този особен ритуале жив и днес във всички краища на България.

 

Както се уверяваме това, което в миналото е представяно като прабългарски етнически субстрат е всъщност древна тракийска традиция, на която ние българите сме носители. За съжаление тези данни не бяха известни на широката публика и по този начин ние бяхме принудени да приемем на доверие тезата, че старите българи са пришълци на Балканите. Виждаме обаче, че направи ли се проверка истината излиза на повърхността.

 

Нека кажем нещо и за славянския етнически субстрат...той е също мит. Учените знаят прекрасно, че историческите славяни споменати от Прокопий, Симоката и др. не са деди на поляци, руснаци, словени и т.н., а са основен компонент на българския етнос. Теофилакт Симоката обяснява пределно ясно, че славяни е само новото име на гетите. Те са древен тракийски народ, близко сроден на племето мизи, познати и като българи. През VII-ми век се стига до обединяване на гети, наречени още славяни и мизи наречени още българи. Понеже гетите-славяни са били най-известните, то с течение на времето, тяхното име се налага над всички хора говорещи сродни езици*. Тъй като траките са били роднини на илири ( дедите на словени, словаци, хървати и др.) а също и на скити (предци на украинци, руси и др.) то е напълно естенствено, че нашия език, който е развит тракийски ще има много общи неща с езиците на словени, словаци, украинци и т.н. Не разбирам какво чудно може да има в това? Eто и друг пример – норвежци, датчани, шведи и др. са германи, езикът им принадлежи към германската езикова група, но това не означава, че Гай Юлий Цезар се е сражавал с викинги, нали? В никакъв случай не трябва да се смесват названията на исторически народи с езиковедските термини!

 

Когато всички данни бъдат показани се оформя една интересна картина, нали?

 

Оказва се, че ние българите не сме амалгама от три напълно различни етнически групи, а сме наследници на един единствен народ- траките. За родството на траките с други народи като илири и скити ( предци на словени, словаци, украинци...) се мълчи упорито, иначе не биха могли да ни заблуждават, че – ето виждате ли, понеже българския език е сроден на украински, словенски и т.н. то той не може да бъде тракийски. На тая лъжа и мина времето, днес дори един любител може да направи проверка и да установи, че древните траки, илири и скити имат общи корени и макар да са се разделили още в най-дълбока древност, то езиците на техните наследници все още показват смайваща прилика (по-долу е дадена сравнителна таблица).

 

Историята на България ще се пренапише, това е неизбежно. Съпротивата на определена група личности ще е голяма, но рано, или късно ще стане невъзможно истината да се укрива. Истината, че ние сме потомци на древен народ, на когото Европа дължи много. Не приказките на Платон и статуите на Праксител доведоха до подем на цивилизацията, а тръгналите от нашите земи организирано земеделие, скотовъдство и не на последно място обработка на металите, без които народите щяха да тънат хилядолетия в мрак. В Тракия бе родена първата хуманна доктрина, разпространена от Орфей и Залмоксис. Дедите ни бяха първите, които бяха наречени народ най-праведен и справедлив...Ю.Венелин назова нас българите учители, образователи и наставници на Русия...Едва ли е знаел колко скромно се е изразил, деянията на дедите ни започват хилядолетия преди разпространяването на кирилическата писменост от нашите предци...Още малко и всичко ще си дойде на мястото. До тогава нека се държим както подобава на истински българи.

 

Пояснения:

 

• Словените са потомци на илирите, или по-точно на венетите (вендите). Генетическите изслeдвания показаха, че в мнозинството си днeшните словени са потомци на древното илирийско племе венети. Ще допълня, че в далечното минало Словения е наричана земя на венети (Venetia, Windische Mark, marca Vindica, termini Venetorum).

 

• http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/e1/Tabula_Ducatus_Carnioliae%2C_Vindorum_Marchiae_et_Histriae.jpg

 

Много усилия бяха хвърлени, за се посее заблуждението, че илирите не са роднини на траките. Сравним ли обаче словенски с българския и по-старата му форма тракийския веднага става ясно каква е истината.

 

БЪЛГАРСКИ –ТРАКИЙСКИ-СЛОВЕНСКИ

 

АЗ-АЗ-ЯЗ

 

ОКО-АК-ОКО

 

БАРА(река)-БАРА-БАРА

 

БИСТЪР-БИСТР-БИСТЕР

 

БОГ- БАГАЙОС-БАГА (Цркл.диал.)

 

БРОД-БУРД-БРОД

 

БРЕЗА-БЕРЗА-БРЕЗА

 

БЯЛ-БАЛИОС-БЕЛ

 

БРЯГ, БРЕГ-БРЕГ-БРЕГ

 

ВЬСЪ(село)-ВИСА-ВАС

 

ВИР-ВИР-ВИР

 

ВОДА-ВОДА-ВОДА

 

ВОЛ-ВОЛИНТ-ВОЛ

 

БЪРЗ-БРУЗ-БРЪЗ

 

ГОРА-ГАРА-ГОРА

 

ДЕБРИ-ДЕБРЕ-ДЕБРИ

 

ДЕВА-ДЕВА-ДЕВА
ДЕЕН -ДЕИН -ДЕЯВЕН

 

ДОМ-ДАМА-ДОМ

 

ДЪРЗЪК-ДАРЗ-ДРЪЗЕК
ЗАЕК -ЗАИК -ЗАЕЦ

 

ЗЛАТЕН-ЗАЛТА-ЗЛАТЕН

 

ЗЕМЯ-ЗЕМЛА-ЗЕМЛЯ

 

ЗВЯР-ЗЕР-ЗВЕР

 

ЗМИЯ-ЗУМ-ЗМИЯ

 

КАЛ-КАЛ-КАЛ
КОЗА -КОЗА -КОЗА

 

КОН-КОН-КОН

 

КОПА-КАПА-КОПА

 

ЛИСТИ-ЛИСТЕ-ЛИСТИ
ОРЕЛ -ОРОЛ -ОРЕЛ

 

ПЯНА-ПАНА-ПЕНА

 

ПИЕНЕ-ПИНОН-ПИЯЦА

 

СКОРО-СКОР-СКОРАЙ

 

СВЕТЯ-СВИТ-СВЕТИТИ
СУХ -СУУ -СУХ

 

ТРОША-ТРАУС -ТРОШИТИ

 

ТЪМА-ТИМА-ТЕМА