Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.07.2011 19:10 - Планиранят световен глад - Цените на храните ще се качват спекулативно, независимо от реколтата и наличността в скалдовете! Автор: brink
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 6260 Коментари: 6 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Храната е от онези смешни неща, без които е трудно да се живее. Ние всички сме склонни да я приемаме за даденост, че нашия местен супермаркет ще продължи да предлага каквото и да пожелаем, в изобилие, на достъпни цени (или почти). И все пак - да живеем без подходяща храна е растящата перспектива пред която са изправени стотици милиони, ако не и милиарди от нас през идните години.

В известен смисъл това е истински парадокс. Нашата планета има всичко, което ни е необходимо да произвеждаме питателна, естествена храна с която да изхраним цялото световно население - много пъти по толкова. И това е така, въпреки опустошенията на индустриализираното земеделие през последния повече от половин век.

Тогава как е възможно нашия свят да е изправен, според някои прогнози, пред десетилетие или повече на глад в глобален мащаб? Отговорът лежи в силите и заинтересованите групи, които са взели решение, изкуствено да създадат недостиг на питателна храна. Проблемът има няколко важни аспекта.

Елиминиране на резервните запаси

Способността да се манипулира на воля цената на основни храни в световен мащаб - почти независимо от физическото търсене и предлагане на зърно е съвсем от скоро. Също така недостатъчно се осъзнава или разбира.

До зърнената криза от средата на 1970те не е имало една "световна цена" за зърното - ориентир за цената на всички храни и хранителни продукти. Цените на зърното се определяли локално - на хилядите борси и пазари, където продавачите и купувачите се срещали.
Началото на икономическата глобализация променя тази практика радикално, към по-лошо, тъй като нищожния процент зърно, търгувано международно, вече бил в състояние да определя световната цена за по-голямата част от отглежданото зърно.

От времето на най-ранните следи, оставени от Шумерската цивилизация около 2000 години преди Христос, в региона между реките Тигър и Ефрат (днешен Ирак), почти всяка култура имала практиката да съхранява резервен запас от зърнената реколта - чак до най-ново време. Причините били войни, засушавания и глад. Когато се съхранява правилно, зърното може да трае за период от около седем години, позволявайки в случай на извънредна ситуация да се разчита на този запас.

След Втората Световна Война, Вашингтон създава "Общото споразумение за митата и търговията" (General Agreement on Tariffs and Trade - GATT), което да послужи като клин, чрез който да се наложи свободната търговия между големите индустриални нации, особено в Европейската Общност. По време на първоначалните преговори, селското стопанство умишлено е държано извън дневния ред, по настояване на европейците и особено французите, които разглеждали политическата защита на "Общата Селскостопанска Политика на Европа" (Europe"s Common Agriculture Policy - CAP) и Европейските селскостопански протекции като нещо, неподлежащо на преговори.

Започвайки през 1980те с политическите кръстоносни походи на Маргарет Тачър и Роналд Рейгън, екстремистките възгледи на Милтън Фридман от Чикаго относно "Свободния Пазар", започват да се възприемат все повече от водещи европейски кръгове на властта. Стъпка по стъпка, съпротивата срещу плана на Вашингтон за свободна търговия в селското стопанство се разпаднала.

След повече от седем години на интензивни пазарлъци, лобиране и натиск, Европейският съюз най-накрая се съгласява, през 1993 на Уругвайската среща на GATT, която изисква значително намаляване на националните селскостопански защитни мерки (протекции). Централно за Уругвайския кръг от преговори било споразумението за една съществена промяна - поддържането на национален зърнен резерв, като ангажимент и отговорност на правителството да бъде прекратено.

В следствие на договора на GATT ot 1993, формализиран със създаването на Световната Търговска Организация, която да контролира договореностите с изпълнителна сила да санкционира нарушителите, "свободната търговия" със селскостопанска продукция става, за първи път в историята, съгласуван приоритет на главните световни търговски нации - едно, меко казано съдбоносно решение.

От тук нататък, зърнените резерви ще се управляват от "свободния пазар", от частни компании, най-големите от които са гигантите на Американския зърнен картел - бехемотите на Американския агробизнес. Зърнените компании твърдят, че те са в състояние да запълнят всеки непредвиден недостиг по-ефективно и и да спестят разходите за това на правителствата. Това необмислено решение ще отвори вратите за безпрецедентни измами и манипулации на зърнения пазар.

ADM (Archer Daniels Midland), Continental Grain, Bunge, както и "primus inter pares" (първият сред равни) Cargill - най-голямата частна компания за зърно и търговия със селскостопанска продукция в света, се явяват големите печеливши от процеса за създаване на СТО (Световната Търговска Организация).

Резултатът от преговорите на GATT относно селското стопанство е съвсем по вкуса на хората от Cargill. Това не е изненада за запознатите - бившият изпълнителен директор на Cargill - Дан Амстуц (
Dan Amstutz) играе ключовата роля в изработването на раздела за селскостопанска търговия в Уругвайския кръг на GATT [1] (същият по-късно е ръководител на американската програма за селскостопанско възстановяване в Ирак - моя бележка). През 1985 Гейл Д. Джонсън (D. Gale Johnson) от Чикагския Университет, колега на Милтън Фридман, съавторства творчески доклад за Трилатералната Комисия (Trilateral Commission) на Дейвид Рокфелер, който доклад става подробен проект за това, което те наричат "пазарно ориентирана" аграрна реформа и очертава рамките на позицията на САЩ в предстоящия Уругвайски кръг от преговори на GATT. Групата на Рокфелер и нейните мозъчни тръстове (think tanks) са архитектите на "аграрната реформа", както и на толкова голяма част от нашия пост-1945 свят.

Процесът на елиминиране на правителствените зърнени резерви в главните страни-производителки отнема време, но с приемането през 1996г. на "закона за подобряване и реформа в селското стопанство" известен като
Farm Bill 1996, САЩ де-факто елиминират своя зърнен резерв. Европейският Съюз скоро ги последва. Днес, сред най-големите страни - производителки на селскостопанска продукция, единствено Китай и Индия все още държат на стратегическата политика за сигурност на национално-държаните зърнени резерви.[2]

Уолстрийт надушва кръв

Премахването на националните зърнени запаси в САЩ, ЕС и други големи, индустриални държави, членки на
Организацията за Икономическо Сътрудничество и Развитие (ОИСР/OECD), подготвя условията за следващата стъпка в процеса - елиминиране на регулацията в селскостопанските стокови деривативи, което позволява необуздани и безконтролни спекулативни манипулации.

Под управлението на Министерството на финансите при президента Бил Клинтън (1999-2000), дерегулацията на правителствения контрол върху спекулациите със стоки на селското стопанство е оформена от Комисията за търговия на стокови фючърси (
Commodity Futures Trading Commission - CFTC) - държавен орган, натоварен с надзора над търговията с деривативи на борси като Chicago Board of Trade или NYMEX - и със закон, изготвен от Тим Гайтнър (Tim Geithner), бивш президент на Ню Йоркския клон на Федералния Резерв и бъдещ финансов министър на президента Обама през 2008 - посред най-лошия финансов крах в историята. Това е като да сложиш лисици да пазят курника.

Когато Хенри Кисинджър беше Държавен Секретар през 1972 - 1973, действайки заедно с Министерството на Земеделието и големи щатски компании за търговия със зърно, той дирижира безпрецедентен 200% скок в цената на зърното. Ценовия скок бе предизвикан от подписването на 3 годишен договор между САЩ и Съветския Съюз, който току що бе преминал през катастрофален провал на реколтата.

Щатско-Съветската сделка се осъществи на фона на глобално засушаване и силно намалена реколта в световен мащаб - едва ли разумно време за продаване на целия зърнен резерв на САЩ и то на явния му враг от Студената Война. Продажбата се осъществи посред световен недостиг на зърно и предизвика експлозивно покачване на цената. Критични гласове в пресата по онова време подходящо я нарекоха "
Големия Зърнен Грабеж". Кисинджър дори урежда голяма част от разходите по транспортирането да бъдат платени от данъкоплатците на САЩ. Cargill и компания са се смяли през целия път до банката.[3]

Почти по същото време големите американски зърнени компании - Cargill, Continental Grain, ADM, Bunge - започнаха това, което щеше да бъде 20-годишен процес на трансформиране на световните зърнени борси в места за контролиране на основите на човешкото и животинското изхранване чрез манипулиране на цената на зърното независимо от предлагането.

20-годишният процес за придобиване на контрол на САЩ над световните пазари и цените на зърното направи гигантски скок напредпрез 1980те с появата на "търговията с индекси на финансови стоки" (
financial commodity index trading) и други деривативи.

Новата версия (Съмърс-Гайтнър-Уолстрийт) на по-ранния зърнен грабеж, особено след 2006 ще надхвърли всичко проектирано от Кисинджър и приятели през 1970те.

През 1999, по настояване на големите банки на Уолстрийт - Goldman Sachs, JP Morgan, Chase Manhattan и Citibank, администрацията на Клинтън изготвя законопроект, който ще промени из основи историята на търговията със зърно. Той е наречен Закон за Модернизация на Стоковите Фючърси (Commodity Futures Modernization Act) и е приет през 2000г.

Двамата ключови архитекта на новия закон са бившия консултант в Goldman Sachs и финансов министър на Клинтън - Лари Съмърс (Larry Summers), и помощника му в министерството на финансите - Тим Гайтнър (Tim Geithner), приятел на Уолстрийт и днешен министър на финансите на Обама. Съмърс е и ключов играч в предотвратяването на усилията за регулиране на финансовите деривативи при стоките и финансовите продукти.[4]

Препоръките на Съмърс и Гайтнър се съдържат в доклад до Конгреса от Ноември 1999, изготвен от известния с лоша слава "Екип за предпазване от потапяне" (Plunge Protection Team).[5]

По това време Комисията за Търговия със Стокови Фючърси (CFTC) също предложи да се дерегулира търговията с деривативи между големите банки или финансови институции, включително деривативите за зърно и други селскостопански стоки.[6]

Историческата и безпрецедентна дерегулация отвори огромна дупка в правителствения контрол на търговията с деривативи - зейнала дупка, която в крайна сметка улесни деривативните игри, довели до финансовия колапс през 2007. Формира се "свободна за всички" дерегулация, която е в основата на скорошната "експлозия" в цените на зърното.

Няколко години по-рано - през 1991 - Глодман Сакс (
Goldman Sachs) представи свой собствен стоков "индекс", който се превърна в световен ориентир за търговията с деривативи за всички стоки - включително петрол и храна. Стоковия Индекс на Голдман Сакс (Goldman Sachs Commodity Index - GSCI) е нов дериватив, който проследява цените на 24 стоки - от зърно, прасета и кафе, до скъпоценни метали и енергия. От гледна точка на Уолстрийт идеята е брилиянтна. Тя позволява на спекулаторите да играят хазарт с бъдещите цени на цял диапазон от суровини в една стъпка - един вид уолстрийтска версия на хазартен мол...

С дерегулацията от страна на CFTC на стоковата търговия през 1999 Голдман Сакс бяха позиционирани да оберат сладка финансова реколта стс своя GSCI. Сега банкерите, взаимните фондове и други "висококласни" спекулатори имаха възможност да заемат огромни позиции (или залози), (чрез нисколихвено кредитиране от страна на FED - моя бележка) за бъдещата цена на зърното, без необходимост да приемат доставка на реалната стока в края на операцията.


Цената на зърното вече се определя от новите господари на казиното на зърнени доставки - от Уолстрийт до Лондон и отвъд - които търгуват зърнени фючърси и опции в Чикаго, Минеаполис, Канзас Сити. Бъдещата цена вече загуби функцията си на защита - ограничена до знаещи, активни участници в зърнения сектор - дали фермери, мелничари или големи крайни потребители - индивидуални търговци, които са разчитали на фючърсните договори повече от век, за да се предпазят от рисковете на провал на реколтата или бедствия.


Зърното се превърна в ново поле за спекулации за всеки желаещ да рискува инвеститорски капитал, комарджии на високи залози като Голдман Сакс или Дойче Банк, или високорискови офшорни хедж-фондове (взаимни фондове). Зърното, както и петрола преди него, вече е почти напълно отделен от краткосрочното, всекидневно търсене и предлагане. Цената може да се манипулира за кратки периоди чрез слухове и машинации, вместо от фактическото положение на нещата.[7]

За разлика от пряко заинтересованите страни, като мелничари, фермери, големи хранителни магазини или заведения за хранене, спекулаторите нито произвеждат, нито приемат доставки на житото или пшеницата с която спекулират. Те едва ли биха могли да приемат доставка и на 10 тона зимна пшеница и да я съхраняват. Тяхната игра е сложна нова форма на арбитраж, където единственото правило e да купуваш ефтино и да продаваш скъпо. Деривативните инструменти и регулаторната небрежност
laissez-faire на правителството на САЩ позволиха потенциалните печалби на играчите да се увеличат многократно.


Има обаче още едно изкривено условие: GSCI на Голдман Сакс е
структуриран така, че инвеститорите да могат само да купуват контракти с определена дата на матуритет (узряване). Това е, както го наричат в тази индустрия, "само дълго" ("long only"). Никой не може с тях да заложи на падащи цени на зърното. Вие бихте спечелили само при вечно растяща цена на зърното и това ставакато все повече невинни инвеститори биват засмукани във високорисковата стокова спекулация, образувайки един вид самосбъдващо се пророчество.[8]

Свойството "long-only" бе направено, за да се насърчат банковите клиенти да оставят парите си в банката или фонда за дълъг срок и да оставят банкерите да играят с парите на другите хора с огромен потенциал за неочаквани печалби за банкерите, докато евентуалните загуби остават за клиентите.

Фаталният недостатък е, че структурата на GSCI не позволява "
къси продажби" (short selling), които биха смъкнали цената във времена на зърнен излишък. Инвеститорите са привлечени в система, която изисква от тях да купуват и да продължават да купуват след като цените на зърнените култури са се увеличили по каквато и да било причина. Скоро и други банки, включително Barclays, Deutsche Bank, Pimco, JP Morgan Chase, AIG, Bear Sterns и Lehman Brothers извадиха свои собствени стокови индекси.[9] За първи път високорисковото стоково инвестиране - включително в зърно и друга селскостопанска продукция - стана финансов продукт за "малкия човек", който знае малко или нищо за това в което се забърква, освен това, че неговия банкер или фондов съветник го окуражава да инвестира в него. Банките, както обикновено, играят с "парите на другите хора", за сметка на "другите хора".

В подробен анализ на балона на цената на зърното от 2007-2008, Оливие Де Шатър (Olivier de Schutter) - специален докладчик на ООН по въпросите на "Правото на Храна", наскоро заключи, че "значителна част от повишаването на цената и волатилността (изменчивостта/нестабилността) на основни хранителни стоки може дад бъде обяснена единствено с появата на спекулативен балон."[10] Времето на поява на този балон е за отбелязване, тъй като той, много удобно компенсира огромните загуби на същите тези мега-банки, които бяха под водата със своите ексцесии в ипотечните облигации (секюритизирани ипотеки на домове) и с други форми на Уолстрийтска казино-лудост. Шатър добавя:

"В частност, имаме причини да вярваме, че основна роля се играе от влизането на пазара на базирани на хранителни стоки деривативи, на големи, мощни институционални инвеститори като хедж-фондове, пенсионни фондове, и инвестиционни банки, всички от които като цяло са незаинтересовани от фундаментите на селскостопанския пазар. Такова влизане стана възможно заради дерегулацията на важни пазари на стокови деривативи, започвайки от 2000 година."

След колапса на dot.com балона през 2000 година, когато Уолстрийт и други големи финансови играчи започнаха да търсят алтернативи, стоките и високорисковите деривативи, базирани на кошници от стоки станаха главна тема на спекулативното инвестиране за първи път.

От 2000г. насам, цялата маса долари, инвестирани в различни фондове за стокови индекси (Голдман Саксовият GSCI - бидейки най-големият от тях) нараства от около $13 милиарда до зашеметяващите $317 милиарда по време на петролния и зърнения спекулативни балони от 2008. Това е документирано в проучване, направено от Lehman Brothers, малко преди министърът на финансите Хенри Полсън (
Henry Paulson - бивш предстадател на борда на директорите и главен изпълнителен директор в Goldman Sachs) да ги направи жертвено агне с цел да спаси приятелите си от Уолстрийт.[12]

От 2008 насам, с някои флуктуации, инвеститорските фондове продължават да наливат средства в различни стокови фондове, поддържайки цените на хранителните стоки високи и покачващи се. От 2005 до 2008 световните цени на храните се повишиха с около 80% - и продължиха да растат. В периода от Май 2010 до Май 2011цената на пшеницата нарастна с нови 85%. "Безпрецедентно е колко много инвестиционен капитал виждаме на стоковите пазари", казва Кендел Кейт (Kendell Keith), президент на Националната Асоцияция за Зърно и Изхранване (
National Grain and Feed Association), в скорошно интервю.[13]

Организацията за прехрана и земеделие на ООН (
Food and Agriculture Organisation of the United Nations - FAO) изчислява, че от 2004 насам, световните цени на храните са се повишили с безпрецедентните 240%. Предлагането на хранителни стоки като спекулативна алтернатива от големите банки и хедж фондове буквално експлоадира през 2007, когато финансовото цунами на рисковите деривативи нанесе своя първи удар в САЩ. Оттогава, спекулациите с хранителни стоки само набират все повече инерция, след като другите инвестиции в акции и облигации станаха твърде опасни. Един от резултатите е предсказуемо бързото увеличение на недохранването и глада в по-бедните групи население по целия свят.


FAO изчислява, че страните с дефицит на храна ще са принудени да харчат с 30% повече за внос на храна - на стойност - зашеметяващите $1.3 трилиона. Преди тридесет години стойността на този пазар беше нищожна; днес той се доминира от шепа от щатски агробизнес гиганти. Агробизнесът, както и военният износ, е ключов стратегически сектор за САЩ, отдавна поддържан до необикновени мащаби от Вашингтон. Той е част от по-голям дневен ред, с по-скоро частен характер, оформен преди десетилетия под егидата на
фондация Рокфелер и фондация Форд и техните застъпници на евгениката.[14]

Вносът на храна днес е по-скоро правило, отколкото изключение, като ефтини, глобализирани селскостопански продукти, често под натиска на Международния Валутен Фонд - МВФ (
International Monetary Fund - IMF), биват налагани върху популации в развиващия се свят, включително върху общества, които в миналото са били самодостатъчни производители на храна, но днес са доведени до зависимост от вносни храни. Това се прави в името на "свободната търговия" или както често бива наричано - "пазарно ориентирано земеделие". Това което не се казва е, че така нареченият "пазар" е колосално неефективен и нездравословен - в буквален и във финансов смисъл. Зависимостта от внос на храни е изкуствено създадена от огромни мултинационални конгломерати като Tyson Foods, Smithfield, Cargill и Nestle - корпоративни гиганти, чиято последна грижа изглежда е здравето и добруването на тези от нас, принудени да консумират техните индустриални хранителни продукти.

Ефтиният селскостопански внос често подкопава цените на локално отглежданите култури, принуждавайки милиони да се изселят от земите си и отчаяно да търсят работа в пренаселените градове.

Днес цената на пшеничните финансови деривативи или "хартиената пшеница" контролира цената на истинската пшеница, а спекулатори като Goldman Sachs, JP Morgan Chase, HSBC, Barclays и многобройни офшорни хедж фондове - без друг интерес от пшеницата освен като източник на печалба - превъзхождат количествено
"bona fide" (истинските) селскостопански фондове четири към едно.

Това е пълно обръщане на ситуацията доминирала цените на зърното за последните сто или повече години. За около 75 години Комисията за търговия на стокови фючърси (
Commodity Futures Trading Commission - CFTC) беше наложила ограничения какво количество от определени селскостопански стоки (в това число - пшеница, памук, соя, царевица и овес) може да бъде търгувано от субекти, които не са част от хранителната индустрия. Фермери и преработватели преди можеха да търгуват с неограничени количества, за да управляват риска си, за разлика от чистите спекулатори.

Тези ограничения бяха замислени да предотвратяват манипулация и изкривяване на всички сравнително малки пазари. С приемането на Закона за Модернизация на Стоковите Фючърси (Commodity Futures Modernization Act) на Съмърс - Гайтнър и скандалноизвестната "Вратичка Енрон" (
Enron Loophole) - позволяваща освобождаване от правителствена регулация - бързата и свободна търговия с енергийни деривативи бързо се разшири и обхвана и хранителните стоки. Язовирната стена се скъса когато през 2006 Дойче Банк поиска и получи разрешение от CFTC да бъде освободена от всички търговски ограничения. Регулаторните органи ги увериха, че няма да има наказания за превишаване на лимитите. Скоро и други ги последваха.[15]

За около 2 милиарда души по света, които харчат повече от половината си доходи за храна, последствията бяха ужасяващи. По време на спекулативния ценови бум при зърното през 2008, с повече от четвърт милиард се увеличи броя на тези, които ООН нарича "хранително неподсигурени", а общият им брой постави нов рекорд - един милиард души. [16]

Това никога нямаше да се случи, ако не бяха дяволичните последици от правителствената дерегулация на спекулациите със зърно, с подкрепата на щатския Конгрес през последното десетилетие. В началото на 2008, повече от 35% от цялата обработваема земя в САЩ е засадена с царевица, която да бъде изгорена като биогориво - стимулиран процес от новата администрация на Буш. През 2011 тоталът е над 40%. По този начин ситуацията е подредена така, че и най-малкият пазарен шок да отприщи огромен спекулативен балон на зърнените пазари, и това започна да се прави, чрез използването на същите индексови игри с GSCI, които се играеха и с петрола.

Агробизнесът като дългосрочна стратегия

Рекордното покачване при цените на зърното и изобщо храните в последните години не е просто трик за печалба на Уолстрийт, въпреки, че се правят наистина неприлични печалби. По-скоро, тя очевидно е интегрална част от дългосрочна стратегия, чиито корени се крият в годините непосредствено след Втората Световна Война, когато Нелсън Рокфелер (
Nelson Rockefeller) и неговите братя се опитват да организират глобалната хранителна верига по същия монополен модел, който използват за световния петрол. Храната трябвало да стане просто още една стока като петрола, калая или среброто, чийто недостиг и цена биха могли, в крайна сметка да бъдат контролирани от малка група мощни търговски избранници.

По същото време, през което братята Рокфелер разширяват обхвата на глобалния си бизнес - от петрол до земеделие в развиващия се свят, чрез тяхната, технологично задвижвана схема, наречена "Зелена Революция" (
Green Revolution) след войната, те също така финансират един малко забелязван проект в Харвардския Университет. Проектът щял да формира инфраструктурата за техния план да глобализират световната хранителна продукция под централното командване на една шепа частни корпорации.

Неговите създатели му дали името "агробизнес", с цел да го разграничат от традиционното земеделско селско стопанство - култивирането на култури за изхранването на човека. Натискът да се поставят националните правителствени зърнени резерви в частни ръце е просто логично разширяване на първоначалната Рокфелерова агробизнес стратегия, каквото била и тяхната много погрешно представяна "Зелена Революция", която в края на краищата представлявала просто едно насърчаване на огромни продажби на американски земеделски продукти - от тракторите John Deere (използващи големи количества от рокфелеровите продукти на Standard Oil), до американски химически торове и пестициди, произвеждани от други компании в орбитата на Рокфелер - налагайки тенденция към широкомащабно земеделие и принуждавайки милиони да се изселят от земята си в градовете, където те формирали ефтина работна ръка за големите мултинационални компании. Силно изтъкваните високи добиви се оказали фактически загуби след няколко реколти.[17]

Агробизнесът и Зелената Революция вървят като ръка в ръкавица. Те са част от грандиозна стратегия, която включва, няколко години по-късно, финансирани от Фондация Рокфелер научни изследвания за разработване на генетично изменяне на растения (продукт на които са днешните ГМО).

Джон Х. Дейвис (
John H. Davis) е бил земеделски помощник секретар при президента Дуайт Айземхауер в началото на 50те. Той напуска Вашингтон през 1955 и отива в Бизнес Факултета на Харвард - едно необичайно място за земеделски експерт по това време. Той обаче е имал ясна стратегия. През 1956 той публикува статия в "Харвард Бизнес Ривю" (Harvard Business Review), в която декларира: "Единственият начин да се реши веднъж за винаги така наречения "фермерски проблем" и да се избегнат тромавите правителствени програми е да се премине от селско стопанство към агробизнес." Той знае точно какво има предвид, въпреки, че съвсем малко наблюдатели тогава са имали изобщо някаква представа.[18]

Дейвис, заедно с още един професор от харвардския бизнес факултет - Рей Голдберг (
Ray Goldberg) формиратедин "харвардски" екип с родения в Русия икономист Васили Леонтиев (Wassily Leontief), който по това време очертава цялата икономика на САЩ в един проект финансиран от Фондация Рокфелер. По време на войната правителството на САЩ наема Леонтиев да разработи метод за динамичен анализ на цялата икономика, който той нарича "междуотраслов баланс" (input-output analysis). Леонтиев работи за американското Министерство на Труда, както и за Службата за Стратегически Операции (Office of Strategic Services - OSS) - предшественика на ЦРУ[19]

През 1948, Леонтиев получава голямо четиригодишно безвъзмездно финансиране в размер на $100 000 тогавашни долари ор Фондация Рокфелер, за да разработи харвардския "Проект за Икономическо Изследване на Структурата на Американската Икономика" (Economic Research Project on the Structure of the American Economy). Една година по-късно в проекта се включват Военновъздушните сили на САЩ (US Air Force) - любопитен ангажимент за един от главните клонове на американските военни. Транзисторите и електронните компютри тъкмо са разработени , заедно с методите на линейното програмиране, което би позволило обработването на огромни количества статистически данни върху икономиката. Скоро и Фондация Форд се включва, финансирайки харвардския проект.[20]

Харвардският проект и неговия агробизнес компонент са част от един сериозен опит да се революционизира американското, а по-късно и световното производство на храна. Трябваше да минат четири десетилетия преди той да успее да доминира в хранително-вкусовата промишленост. Професор Голдберг по-късно споделя, че агробизнес революцията и развитието на генно модифицираните организми "променят нашата глобална икономика и общество по-драматично от което и да било друго събитие в човешката история."[21] Той може да се окаже прав, както вероятно ще видим през следващото десетилетие.

Както Рей Голдберг се похвали години по-късно, основната идея, движеща техния агробизнес проект е била повторното въвеждане на "вертикалната интеграция" в производството на храна в САЩ. До 70те години на 20ти век повечето американци са забравили, че преди Първата Световна Война и през 20те години са се водили тежки битки за да се прокарат през конгреса закони, забраняващи вертикалната интеграция, осъществявана от гигантски конгломерати и за разбиване на икономически обединения (тръстове) като Standard Oil, с цел да се предотврати монополизацията на цели сектори от жизненоважни индустрии.

По време и след президентството на Джими Картър (подпомогнато от Дейвид Рокфелер) през втората половина на 1970те американският мултинационален бизнес вече има възможност да започне постепено разрушаване на внимателно конструирани с десетилетия правителствени регулативни закони по отношение на здравеопазване, безопасност на храните и защита на потребителите, и да отвори вратите на нова вълна от "вертикална интеграция" в земеделието. Процесът на вертикална интеграция е представян пред неосведомените граждани под флага на "икономическата ефективност" и "икономика на мащаба" (докато всъщност процесът представлява окрупняване и централизиране на капитала и монополизация на отрасъла).[22]

Връщането към вертикалната интеграция и придружаващия я агробизнес биват въведени на фона на рекламна кампания в традиционните медии и в следствие на твърденията от страна на индустрията, че правителството е навлязло твърде дълбоко в ежедневния живот на своите граждани и трябва да бъде отрязано, за да даде на обикновените американци "свобода". Бойният вик на активистите в тази кампания беше "дерегулация". Разбира се - дерегулацията от страна на правителството просто отваряше вратата за чатния контрол - друга форма на регулация - от най-големите и най-мощни корпоративни групи във всяка отделна индустрия. Такъв поне със сигурност е случая със земеделието - големите четири компании на зърнения картел доминират световните зърнени пазари от 1970те до днес. Те работят като ръка в ръкавица с големите играчи с деривативи на Уолстрийт като Goldman Sachs, JP Morgan Chase и Citigroup.

Докъм втората половина на 2007, търговията с хранителни деривативи бе вече напълно дерегулирана от Вашингтон, а зърнените резерви на САЩ - изчезнали. Пътят за драматично повишаване на цените на храните бе разчистен.

Спекулативната машина, разположена от Уолстрийт и неговите приятели - банкери създаваше потенциал за значителна, дългосрочна инфлация на храните. Но тази инфлация се нуждаеше от голям тласък, за да се завърти механизма. Той щеше да дойде от Джордж Буш.

Убийственият удар - BP (British Petroleum), биоетанол и геноцид

През 2007, точно когато имотната криза в САЩ предизвикваше първите шокови вълни цунами през Уолстрийт, администрацията на Буш направи голям пиар напън, убеждавайки света, че САЩ са се превърнали в "по-добър стопанин на околната среда". Твърде много хора "лапнаха въдицата".

В центъра на програмата на Буш, оповестена в неговото "Обръщение за положението в страната" (State of the Union Address) от Януари 2007, е нещо наречено "20 в 10"(20 in 10) - намаляване на използването на бензин в САЩ с 20% до 2010. Официалната причина, дадена пред обществеността е "да се намали зависимостта от вносен петрол", както и "намаляване на нежеланите "парникови" емисии. Това разбира се не беше случая, но беше добър пиар. Повтаряш ли го достатъчно често, може би повечето хора ще повярват. Може би те няма да осъзнаят, че техните данъчни субсидии се използват да се отглежда царевица за етанол, вместо такава за храна, както и че това изстрелва цената на насъщния им хляб през покрива.

В сърцето на плана на Буш е огромна експанзия на използването на био етанол за транспортно гориво, субсидирана от данъкоплатците. Първият план на президента Буш изисква да се достигне производство на 35 милиарда галона (около 133 милиарда литра) етанол годишно до 2017. Конгресът вече беше решил, чрез Закона за Енергийната Политика (Energy Policy Act) от 2005, че етанолът, произвеждан от царевица трябва да нарастне от 4 милиарда галона през 2006 до 7,5 милиарда галона през 2012.

За да подсигури, че това ще стане, правителството предоставя щедри субсидии (осигурени от данъкоплатците) на фермери и агробизнес гиганти като ADM, да отглеждат царевица за гориво, вместо за храна. Корпоративните ферми на Дейвид Рокфелер са едни от най-големите получатели на правителствените земеделски субсидии. В момента производителите на етанол в САЩ получават субсидия от 51 цента на галон етанол. Субсидията се изплаща на смесител - обикновено петролна компания, която го смесва с бензин и го пуска за продажба. През 2011 се очаква 40% от всички площи с царевица в САЩ да се отглеждат за биогориво.

Като резултат от тези щедри правителствени субсидии за пеоизводство на био-етанолови горива и новото законодателство, рафиниращата индустрия в САЩ направи големи инвестиции в строежа на специални нови дестилационни инсталации за етанол, подобни на петролните рафинерии. Броят на такива инсталации, които в момента са в процес на строеж надхвърля общия брой на петролните рафинерии в САЩ, построени през последните 25 години. Когато бъдат завършени през следващите 2-3 години, търсенето на царевица и друго зърно за производството на етанол за автомобилно гориво ще се удвои спрямо сегашните нива.

Нежелаейки да изостават, бюрократите на ЕС в Брюксел - без съмнение щедро окуражавани от субекти от рода на British Petroleum, Cargill, ADM и голямото лоби на биогоривата - измислиха своя схема "10 в 20" или решение, че 10% от цялото количество автогориво в ЕС трябва да бъде от биогориво до 2020. Шокиращото е, че те направиха това, въпреки съществуването на доклад от същата Европейска Комисия върху вредното въздействие на такъв масивен поврат към субсидирани биогорива. Лондон Таймс пише:

"Проучване на Комисията относно последствията от използване на земята за източник само на 5,6% от европейското транспортно гориво като биогориво, стига до извода, че всяко значително покачване над 5,6% би повишило бързо въглеродните емисии и би довело до "ерозия на екологичната устойчивост на биогоривата"... Подобно на повечето политически диктати, цифрата от 10 на сто е изсмукана от въздуха и никой в Комисията не е имал представа, когато политиката е била приемана, как горивната индустрия ще покрие правилото за 10% без огромно увеличение на биогоривните насаждения в тропиците."[23]

На кратко, използването на земедеделската земя в световен мащаб за био-етанол и други биогорива - изгарянето на хранителния продукт вместо използването му за изхранване на хора или животни - се третира във Вашингтон, ЕС, Бразилия и други големи центрове като основна индустрия за нов растеж. Последиците върху човешките същества обаче, са точно обратните. Това бързо започва да се превръща в индустрия на смъртта - смърт за милиони невинни човешки същества, които са неспособни да осигурят адекватно изхранване за себе си и семействата си.

Съединените Щати днес са далеч най-големия производител на етанол като транспортно гориво. През 2010 САЩ са произвели 13 милиарда галона или 50 милиарда литра от биогоривото - близо 60% от световното производство. Европейският Съюз добавя около 6% към световния тотал и е номер 3 след Бразилия - в страховито състезание коя страна може да унищожи най-много храна, изгаряйки токсични биогорива.[24]

Най-тревожният аспект от цялата измама с биогоривата е факта, че цели три години след като експлозията на цените на зърното през 2008 бе доказано свързана с отделянето на милиони акри от земеделската земя за биогорива, никакви действия не бяха предприети нито от САЩ, нито от ЕС или където и да било, за да се даде заден ход на тази безумна политика. Зашеметяващото бездействие изглежда като свидетелство за политическата сила на лобито на биогоривата. Кои са те? Не е изненада, че това са същите агро и петролни гиганти, стоящи зад европейската и щатската енергийна и хранителна политика. Главните играчи включват BP, Shell, ExxonMobil, Chevron, Cargill, ADM и други подобни. Това е едно всесилно лоби, което вижда кокошка, снасяща многобройни златни яйца, под формата на задължителни изисквания за биогорива в САЩ, Европа и на други места.

Този Януари, Института за Европейска Политика в областта на Околната Среда (Institute for European Environment Policy - IEEP), независим орган, издаде доклад за ролята на биоенергията в "плановете за действие относно възобновяемите енергоизточници" на европейските правителства. Последните прокламации на правителството на Германия, че възобновяемите енергоизточници ще заменят ядреното електропроизводство до 2020, както и подобни обещания от други европейски правителства, изцяло почиват на фантастичната заблуда, че електрическите мощности, идващи от големи атомни централи биха могли да дойдат и от биодизел. Януарското проучване на IEEP отбелязва:

"Повече от половината от възобновяемата енергия, която страните членки на ЕС очакват да консумират годишно докъм 2020 ще се състои от биоенергия - биомаса, биотечности и биогорива. Това се разкрива в първата оценка на предложения мащаб на въвеждането на биоенергията от страните членки на ЕС в периода до 2020 като прогнози в националните им "планове за действие относно възобновяемите енергоизточници" (National Renewable Energy Action Plans - NREAPs)... Очаква се значително увеличение в абсолютната стойност на консумацията на биоенергия. В 23те изследвани плана, биоенергията ще бъде основния фактор в сектора на възобновяемата енергия. Като цяло, приносът на биоенергията към крайната енергийна консумация се очаква да нарастне повече от два пъти - от 5,4% през 2005 до почти 12% през 2020. Биоенергията ще има почти доминираща роля във възобновяемата част на европейските отоплителни и охладителни сектори и се предвижда да допринесе за повече от 80% от планираните резултати в сектора. В сектора електричество делът на биоенергията ще бъде сравнително нисък, но в транспортния сектор се очаква тя да достигне близо 90% от цялата възобновяема енергия до 2020 година."[25]

IEEP извърши анализ на необходимата площ за култивиране при такова огромно увеличение на дела на биогоривата до 2020. Те пресмятат, че ще са необходими допълнителни "4,1 до 6,9 милиона хектара" в Европейския Съюз за биогорива - площ, повече от три пъти по-голяма от щата Канзас.

Освен това, опровергавайки европейския мит, че биогоривата дават намаление на емисиите на CO2 (дори ако приемем, че CO2 е проблем - нещо което е много оспорвано сред сериозните учени), IEEP изчислява, че огромното увеличение в употребата на биогорива ще доведе до увеличение на въглеродните емисии от превозни средства, еквивалентно на добавянето на 26 милиона превозни средства по европейските пътища. [26]

Биогоривата са твърде нежелателни заради безброй причини, както започват да осъзнават много сериозни екологични организации. Индустрията за производство на царевичен етанол се разви, до голяма степен заради мощните царевично и петролно лобита. Високото потребление вероятно ще повиши цените на царевичния етанол и на бензина с който бива смесван.


Енергията от етанолима лоша икономия на гориво при стандартните двигатели, но най-важното е, че просто не е възможно да се произведе количеството царевица, необходимо да направи етанола алтернатива на петрола или пък сериозен източник на енергия.[27]

Нови Глобални Пустинни Райони?

Това което биогоривата и техните защитници - от BP до агробизнеса, в комбина с ненормалните решения на правителствата от Вашингтон до Берлим, Париж и отвъд - постигнаха е елиминирането на подсигурителните зърнени резерви в целия свят. Това бе енергично размесено с коктейл от дерегулирана свободна търговия със стокови деривативи, създавайки предпоставките за най-лошата продоволствена криза в човешката история.

Тестването на тази хипотеза може за съжаление вече да се провежда под влиянието на сили, далеч отвъд възможностите на човечеството за контрол. На скорошната годишна среща на Отдела за Соларна Физика (Solar Physics Division) към Американското Астрономическо Общество (American Astronomical Society), учени от Националната Слънчева Обсерватория (National Solar Observatory - NSO) и Изследователската Лаборатория към Военновъздушните сили (Air Force Research Laboratory - AFRL) представиха резултати от изследванията на последните слънчеви изригвания - далеч най-важния фактор, влияещ на климатичните промени на Земята. Активността на изригванията се проявява в периодични цикли - 11 годишни, 22 годишни и по-дълги такива. Изследванията показват, че Земята се намира в началото на нещо, което може би е десетилетие или по-дълъг период на силно намалена слънчева активност.

Намалена активност на слънчевите петна означава по-слабо активно слънце. Както холандският учен Gijs B. Graafland обяснява: "Това ще окаже голямо влияние върху изпаряването на океанската вода и оттам върху количеството на валежите. Това ще даде като резултат по-малко вода за земеделието и по-малки добиви, а също така по-голяма ерозия на изсушения, плодороден горен слой на почвата - всичко това ще доведе до десетилетие на високи цени на храната." [28]

Преведено за нас това може да означава климатични катастрофи, провали на реколтата, суша и прашни бури (подобни на тези, които помитаха Средния Запад на САЩ по време на Голямата Депресия от 1930те) в плодородни райони навред планетата, не само веднъж, а години наред. Ако соларните физици както и по-ранния руски астрофизик Хабибуло Абдусаматов (Habibullo Abdussamatov), началник на космическите изследвания при Астрономическата Обсерватория Пулково в Санкт Петербург, който предвижда подобна поява на нова "малка ледена епоха"[29] с начало 2014, се окажат прави, ние скоро можем да се изправим пред продоволствена криза с мащаби каквито историята ни не познава.[30]

Фредерик Уилиам Енгдал е автор на книгите:
Seeds Of Destruction: The Hidden Agenda of Genetic Manipulation;
Gods Of Money: Wall Street and the Death of the American Century;
A Century of War: Anglo-American Oil Politics and the New World Order;
Full Spectrum Dominance: Totalitarian Democracy in the New World Order

Той може да бъде намерен на своя уебсайт:
http://www.engdahl.oilgeopolitics.net


Фредерик Уилиям Енгдал 




Гласувай:
1



1. grigorsimov - Съжалявам за лошото форматиране на публикацията, но четенето си струва!
21.07.2011 19:43
А уж бях станал майстор по преодоляване недостатъците на текстовия редактор в блог.бг., при публикуване и редактиране. Но ето че вече нещо не се справям.

Дано тази и подобните публикация, "събуди" повече хора да бъдат НА ЩРЕК, вкл. и за насъщния ни хляб, достъпът до който все повече ще става абсолютен монопол на "големите търговски вериги" които до една са притежание на един световен, абсолютно злонамерен, собственик - онзи, чийто символ е окото от върха на на пирамидата, изобразена на еднодоларовата банкнота!!! Това е СЪЩИЯ или СЪЩИТЕ - онези, които ни натрапват "Новия Световен Ред" – ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА и СВЕТОВНОТО ПРАВИТЕЛСТВО, което със всички дяволски средства ще наложи десетократна "редукция" на световното население и СВЕТОВНО РОБСТВО, или, най-просто казано – СВЕТОВЕН КОНЦЛАГЕР.

И който разбрал, разбрал.
Който не е, все още има възможности да се доинформира, проверявайки и съпоставяйки наличните в интернет, а и в реалния живот, факти.
цитирай
2. kostadin - Стига с теориите зао конспираци...
21.07.2011 19:53
Стига с теориите за конспирацията .Сега сме във времето на атаката на богатите.Земята не е в народите ,а все повече се укропнява в малцина "богоизбрани"
А и хората са мързеливи!
Най лесният начин да задоволиш някоя нужда е да си намериш пари.Никой не иска да работи.
цитирай
3. tomcat2 - Много тъпо ви цензорираха блога, не ...
21.07.2011 23:03
Много тъпо ви цензорираха блога,не се появяват постовете в избраната категория,на мен също ми погодиха този номер и си направих нов акаунт!
цитирай
4. grigorsimov - Не са "теории за конспирации" а са изобилни и неопровержими факти!
22.07.2011 13:48
Но насила никому не "наливаме в главата".
Или както писах в първия коментар: Който разбрал, разбрал. А който не разбира от една дума, е по-вероятно да не разбере и от сто.
цитирай
5. eltimir - редакция
25.07.2011 16:17
Гриша, защо не опиташ първо да копираш текста във файл с формат tht, а после да го копираш в блога? И аз често имам проблеми с формата, затова го правя по тоя начин. Или в doc формат.
цитирай
6. grigorsimov - Да, не пробвах всички други начини, но направих следното:
25.07.2011 19:38
Копирах го в Уърд и в една друга текстова програма, и от там го прехвърлих в блога, но пак същото се получи. А следващите дни вече нямах никакво време да пробвам други начини.
Сега е коситба и балиране на сеното. Но много дъждове, няма работници, няма машини, а и парите малко, както винаги. Освен това, вече повече от месец съм болен, и можеш да си представиш как се "справям" сам.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28312356
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031