Прочетен: 6238 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.08.2011 09:10
Процесът на създаване на европейската конституция започва в градчето Лаекен в Белгия през 2001 г. Написва се конституцията, само че големите бюрократи и политици правят една грешка: правят го явно и народите в Европа разбират за нея. Французите и холандците през 2005 г. в два национални референдума отхвърлят конституцията, създадена от евробюрократите (евреи).
Защо я отхвърлят?
Обяснението е просто: Защото в тази конституция са дадени всички права на бизнеса, на корпорациите, на големите банкови интереси, на услугите и прочие, а социалната част, тоест тази, която засяга обикновените хора – работата, социалните гаранции, здравеопазването, заплащането, работните места, стачките митингите и прочие, е изключително ограничена, незасегната, просто несъществуваща.
ОБАЧЕ:
Бюрократите и големите политици не се предават.
На 13 декември 2007 г. се срещат в Лисабон, за да подпишат нов договор - 27-те държавни глави на европейските страни. Така договорът не трябва да бъде одобряван чрез референдум, но има силата на конституция.
Така се стига, общо, до 2800 страници с правила, които не са свързани помежду си и затова е невъзможно да се прочетат. Нито един европейски политик не е могъл да ги прочете. Това нещо, което е наречено Лисабонски договор, ще добие наднационална власт. Ще рече, че властта му е по-голяма от властта на която и да е държава, по-силен е от всеки един национален закон, по-силен е от всяка една национална конституция, по-силен е от всеки един национален парламент, от държавните глави на която и да е нация.
Държавните глави са се разбрали, че мнението на гласоподавателите не бива по никакъв начин да се иска. Само Ирландия не го подписва, защото благодарение на своята конституция, е задължена да направи референдум. Референдумът се проведе и Лисабонският договор бе отхвърлен.
Организираха втори референдум, и след огромен натиск, изнудвания, както и рушвети, платени на ирландската държава и ирландските банки, ирландците в крайна сметка бяха принудени да кажат „Да“ и така Договорът най-накрая мина.
Някои кръгове в политиката определят тази постъпка на ЕС като "Политичести и държавен преврат" Значението на промените, наложени от Лисабонския договор в нашия живот, и фактът, че никой не ни запита дали сме съгласни, отнемайки ни така гражданския суверенитет, е доказателство, че това е държавен преврат.
ЗА КАКВО СТАВА ВЪПРОС
Става дума за множество европейски правила, които имат наднационална власт, тоест, са по-силни от държавните закони. И се отнасят за всичко.
* Нито един държавен орган на никоя европейска страна, не може да бъде по-силен от тези правила, които вече управляват Европа.
* Европейските държави изгубват възможност да налагат вето в 68 области, които до днес имаха относно обществения живот.
* Националните парламенти са задължени да работят за интересите на Европейския съюз, а не обратното.
Например:
Националните закони трябва да бъдат писани от един италиански депутат или от един италиански интелектуалец, мислейки за интересите на Европа, а не за интересите на италианския народ.
И това важи за всички други държави. Конституциите трябва да се подчиняват, съдилищата трябва да се подчиняват.
ЗАКОНОДАТЕЛНАТА ВЛАСТ
Първата скандална част от този държавен преврат, наречен " Лисабонски договор", е законодателната власт, тоест как се правят законите, тези много силни закони, които подчиняват всички държави в Европа.
Демокрацията, ни научи, че властта принадлежи на суверенния народ, който избира своите представители и те създават законите. И това досега е било така за всички демокрации по света, от Просвещението до днес беше основното правило.
СЕГА ВНИМАВАЙТЕ:
В тази нова супердържава Европа, чиито граждани сме всички ние, тези, които правят законите, НЕ СЕ ИЗБИРАТ. Избраните представители НЕ МОГАТ ДА ПРАВЯТ ЗАКОНИТЕ.
Още в началната фаза на създаването на този Европейски съюз бяха създадени европейски институции, към които се отнасяхме с безразличие и невежество.
Какво е Европейската комисия?
Обикновено хората отговарят така: - „Ами… не знаем… “ „Някакви хора там, в Брюксел“.
Европейската комисия ( ЕК ) става изпълнителната власт, правителството на Европейската супердържава, и придобива невероятна власт, неописуема власт. Това е властта да взима решения и да СЪЗДАВА ЗАКОНИТЕ.
После има Съвет на европейския съюз, който също е част от правителството. Този съвет на европейския съюз има законодателни функции, но силата му е само да ГЛАСУВА законите, написани от Европейската комисия.
Ето как супер правителството – Европейската комисия, пише законите и ги предлага. Съветът на европейския съюз ги гласува, но той не е нищо повече от един печат, защото в последните години е обсъдил по-малко от 15% от приетите закони. Принципно ги гласува направо, без обсъждане. Европейската комисия ги предлага и Съветът на европейския съюз счита, че всичко е наред и ги гласува направо.
Всички вестници, писаха, че в тази нова Европа европейският парламент получава допълнителна власт.
Това е чиста лъжа, казва Паоло Барнард
Това е наистина безсрамно прикриване на истината. Европейският парламент в тази нова Европа губи власт.
Всъщност парламентът никога не е имал власт, но сега вече е написано, че няма никаква власт да създава закони.
Помислете малко, говорим за парламент, който не може да прави закони. Все едно един хирург да не може да хваща скалпел. Абсолютно същото е, ужасяващо е. Европейският парламент не може да предлага закони и дори не може да ги гласува. Европейският парламент няма възможност да се изказва за 21 ключови сектора в европейската политика.
Европейската комисия излиза от новата ситуация в тази европейска супердържава, като орган с невероятна власт. Тя е Босът, Шефът и притежава абсолютната власт.
НИКОЙ не избира Европейската комисия. Европейската комисия е съставена от бюрократи, които са назначени от министър-председателите на държавите. Тя включва множество подкомисии, знаете ли колко са? - Три хиляди. Три хиляди комисии от бюрократи, които работят за Европейската комисия и които пишат всички тези правила и закони.
ОЩЕ ЕДНА ЛЪЖА
„Свободната конкуренция без намеса“ узаконява една от най-големите лъжи в модерната икономическа история.
Тя обикновено се описва като „капитализъм за бедните и социализъм за богатите“.
Това е тази система, според която ние, обикновените хора, трябва да прилагаме всички правила на капитализма, тоест да позволим приватизациите, да приемем несигурни работни места, да загубим здравеопазването и всичко останало.
А когато после големите владетели на системата имат проблеми, например банките, бизнесът, тогава държавата трябва да се намеси с милиарди и милиарди евро, за да спаси от фалити големите фирми и мениджъри.
Ето това е значението на „малката“ и уж незначителна фраза „свободна конкуренция без намеса“.
Това чудовище е вкарано в Лисабонския договор, който е всесилен.
Правото на стачкуване:
Лисабонският договор забранява стачките, ако те пречат на свободното движение на услугите. Внимавайте, защото тези законови членове от договора се взимат и се представят пред съда от големите корпорации и съдиите решават на базата на тези закони. Значи е забранено да се стачкува, ако това пречи на свободното движение на услугите.
Забранено е да се стачкува и ако в новите европейски съединени щати една фирма отиде на друго място.
Например - полска фирма идва в Италия и плаща на работниците,( които работят за нея ), същата мизерна заплата, която взимат поляците. Италианските работници нямат право да стачкуват в такъв случай.
Здравеопазването - правата на пациентите не са регламентирани: това е още един ужас в Лисабонския договор.
Работни места?
Забранява се създаването на държавни работни места.
Ако една държава от тези нови европейски съединени щати реши да води политика за отваряне на работни места, използвайки държавния бюджет, тоест да направи това, което направи Рузвелт в САЩ с „Новия курс“ (през 30-те години), казвайки:“ОК, нека да харчим държавни пари, но да спасим сриналата се икономика, да спасим семействата, да спасим заплатите, да спасим хората от глад, да създадем държавни работни места, за да си върнем икономиката, правейки я динамична“, ако това един ден го реши която и да е европейска държава, няма да може да го направи, защото е забранено.
Ниската инфлация е по-важна от борбата с безработицата.
Европейската централна банка, голямата банка за всички граждани на Европа, ще има правото да наложи, всъщност вече има това право, да налага стабилността на цените. Ниската инфлация е по-важна от борбата с безработицата.
В Лисабонския договор не съществуват механизми за преразпределение на богатството.
ПРАВОСЪДИЕ - СПРАВЕДЛИВОСТ - Съдебна система?
Съдът на ЕС е съставен от съдии, които се избират от бюрократите и политиците, и са зависими от тях, „независимостта“ им е смехотворна.
Същият този европейски съд има огромна власт.
Помислете само, че ще е по-силен от всеки Касационен съд, по-силен от всяка конституция, конституционен съд, висш държавен съд, от всеки един върховен съд, съществуващ в която и да било европейска държава.
Ще се базира основно върху Хартата на основните права на ЕС и Договора от Ница.
Тези свръх властни съдии, които ще взимат решение след решение, могат даже да въведат отново смъртното наказание.
Съдът на ЕС ще издава тези присъди, които трябва да се следват от всички европейски страни и никой няма да може да ги оспорва.
Това е опасната политика на Новия световен ред с име "Лисабонски договор" даващ свръх власт на ЕК
ДАВАЩ ПЪЛНА ВЛАСТ НА БЮРОКРАТИТЕ И МОНОПОЛА НА ГОЛЕМИТЕ ФИНАНСОВИ ИНСТИТУТИ.
ДА НИ Е ЧЕСТИТО НОВОТО ( тъжно) ПОЛОЖЕНИЕ, КАТО ЧЛЕН НА ЕВРОПА!
източник:
http://valentinfortunov.com/wordpress/?p=1514
Паоло Барнард
Превод: Даниела Пенкова
В чем разница между "Иллюминатами&q...
3 март! Защо толкова знаем за Сан-Стефан...
Фантазното намиране на български корени ...
Исус беше ли богат?
2. radostinalassa
3. zahariada
4. bogolubie
5. varg1
6. reporter
7. gothic
8. samvoin
9. bosia
10. kvg55
11. budha2
12. getmans1
13. planinitenabulgaria
14. mt46
2. wonder
3. katan
4. leonleonovpom2
5. ka4ak
6. mt46
7. dobrota
8. ambroziia
9. donkatoneva
10. vidima
2. sarang
3. lamb
4. hadjito
5. metaloobrabotka
6. bgantimafia
7. mimogarcia
8. energyawakeningbg
9. siainia
10. djani