Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.09.2011 23:56 - БЪЛГАРИ И СЪСЕДИ - ПРИШЪЛЦИ ИЛИ КОРЕННИ ЖИТЕЛИ. Автор: balkanec Автор: samvoin
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 3737 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 02.09.2011 16:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Учили сме, че нашия народ - а и съседите ни - сме пришълци в тази част на света. Това е официалната версия на "държавните историци" от Освобождението насам. В действителност нещата стоят другояче:

- Версията, че сме пришълци в собствената си страна е една нова версия, наложена официално през последните 100-150 години.

- Допреди само 150 години - столетия и хилядолетия назад - се е учила съвсем друга история. И историците от древността до 19 век разказват друга история...

Името "българи" на Балканите започва да се използва от 4 век. С него старите историци наричат същото местно население, което по-рано е известно с имената мизи, "траки", пеласги и пр.

Многобройни примери и от фолклора, етнографията, обичаите, бита, традициите, езика - свидетелстват, че българите сме местен народ.


ШКОЛАТА НА ФАЛШИФИКАТОРИТЕ

- От Освобождението у нас е на власт една историческа школа - "Златарската" - по името на Васил Златарски, обявен за "Баща на българската история". Тя се е срастнала с държавата и е една и съща при всички управления. Налагането й не е резултат на научно превъзходство, а на политически интриги и чиновнически кариеризъм. Основателите й са изобличавани във фалшификации - и от наши и от чужди учени - а "кариерата" й е изпълнена със скандали.

- Почти всичко, което сме учили в училище е резултат на едностранчивите съчинения и историческото инженерство на тази школа. Доказателствата на нейните историци - за версията, че сме пришълци - всъщност са малко, изворите им също са бедни, но смелостта и творческия им размах са големи.

Историята, че българите сме доведени на Балканите отдалеч от Аспарух е една недоказана легенда - мит, който се налага у нас след Освобождението. Няма сериозни доказателства за такова далечно преселение. Нито за тюркски, ирански, памирски и пр. чужд произход на нашия народ.

- Безпътицата на привържениците на чуждия ни произход, може да се види в обзори като този: "Теории за произхода на древните българи". Защо тези историци като побъркани търсят произхода ни по Земята - и никъде не го намират - те си знаят. А данните за балканския ни произход са внушителни и многобройни. Точно тях търсачите на митичната "прародина" винаги заобикалят и никога не виждат.

КОРЕННИТЕ ЖИТЕЛИ НА БАЛКАНИТЕ И АНАТОЛИЯ

Местните жители на Южните Балкани са "пеласгите" - коренното, пред-гръцко население. Пеласгите живеят тук преди идването на гърците - за това няма спор сред днешните историци. Херодот-І-57: "атическият (предгръцки) народ бил пеласгийски".

"Според Херодот, по-раншното име на Гърция било Пелазгия.”
Христо М. Данов - „Христоматия по история на стария свят” (ДИ „ Наука и изкуство", София, 1976 г.).
Херодот-ІІ-56

Нямало е спор и сред древногръцките автори - те разказват, че когато гръцкото племе пристига тук, то заварва "пеласгите" и попада в техния свят. Това е един свят от родствени народи на Балканите и Анатолия, с развита цивилизация и култура, които очароват и грабват гръцките пришълци. До такава степен, че гърците пожелават повече от всичко да ги притежават - и да направят местната култура своя. Те добиват фикс-идея - да усвоят тази цивилизация и буквално да я откраднат от местните жители.
Започват с възхищение от "пеласгите" и
ги наричат "богоподобни", заради всичко което виждат у тях. Дори в гръцката митология им "дават" най-благородния произход - от "Пеласг - син на самия Зевс". Но когато усвояват местната култура, те вече искат да я направят само своя и да заличат всеки спомен, че някога не е била тяхна. Ревността им срещу местното население стига до там, че тези, на които по-рано са казвали "богоподобни", по-късно започват да наричат "траки" - в гръцкия език обидна дума - буквално "варвари", "диваци", "чужденци", "неелини". И им отричат правото да имат каквото и да е общо с т.нар. "елинска култура":

Географът Страбон: Пелопонес преди да дойдат елините бил населяван от варвари. Но също цяла Гърция била някога населена с варвари, ако човек сам съди по преданията."

Многобройни са свидетелствата, че тези родствени пред-гръцки народи, са същите, които обитават Балканите и Мала Азия и днес и се наричат българи, сърби, хървати, "македонци", а също и "румънци", дори "турци" (в голямата им част). Това се опитват да скрият още от древността гръцките пришълци - като отричат правото на местните народи над културата им, те стигат дотам да им отричат и правото върху собствената им земя. Тази гръцка идея - да се преправи историята - достига пълната си сила в Ромейската империя, когато в нея се налагат гърците.

ВИЗАНТИЙСКА ПРЕРАБОТКА НА БАЛКАНСКАТА ИСТОРИЯ

Придворните официални византийски летописци след 7 век провеждат мащабна и продължителна кампания за прокарване на идеята, че местните са чужденци, а пришълците (гърци) са местни хора.

Тази отдавна разработена версия преди 100-200 години приемат наготово за свой шаблон и налагат повечето официални историци на Великите сили - до днешната епоха. Чуждите историци, когато се отнася за българската история обикновено се доверяват на българските историци. А те поддържат гъркоманска линия.

Цикълът на някогашната гръцка фикс-идея е завършен и тя е извървяла своя пълен кръговрат: "Културата и цивилизацията са изобретени от гърците, подети са от римляните и са завършени от Западна Европа."

А историята извън тази версия? Историята, която се е знаела допреди 100-200 години и за която има всякакви примери от историци и писатели от изток и запад, български и чужди, средновековни и древни? За общоприетата стара история - отпреди 19-20 век - свидетелстват дори и самите привърженици на чуждия ни произход - например:

Йордан Табов: "На специалистите е добре известно, че в средните векове българите са считани за старо местно население на Балканския полуостров. Например Константин Иречек (един от основателите на Златарската школа) пише буквално:

В средните векове южните славяни често са смятани за аборигени (коренни жители); но това е недоразумение, произлязло при четене на древните писатели поради незнание на историята.”

И така оказва се, че четейки “древните писатели”, нашите средновековни прадеди са грешали. Такива неща са възможни. Но все пак е интересно да разберем: какво са писали древните писатели и как трябва да се тълкуват “правилно” техните сведения?"

Петър Добрев - най-известният популяризатор на "памирската теза" за произхода на българите:
Съгласно една доста разпространена във Византия традиция на българите се е гледало като на народ, произлизащи от древното тракийско племе бриги или фриги. Преки сведения за това е оставил Димитрий Хоматиан.”
Петър Добрев - “Необясненото и необяснимото в ранната българска история” - стр. 145 - 148"
http://n-dimitar.hit.bg/kniga/kniga4.html


ВЪНШНИЯТ ВИД НА МЕСТНОТО НАСЕЛЕНИЕ



image

Древно изображение на борци от остров Тера с чубмаси и перчеми. Типичен пример за "прабългарска" прическа - обръсната глава, перчем и плитки

 

image

Глава с чумбас от неолитно селище в Невали Кори, днешна източна Турция. Близки родственици на пелазгите са населявали и Мала Азия. (Виж Българите в Мала Азия от древността)

 

image

Жени от остров Тера със същата прическа

image

 

 

image

Изображение на Александър Македонски с чумбас. Върху короната на българските царе е изобразен Александър Велики. Те го смятат за български цар, а себе си - за негови наследници.

 

Тази прическа е една отличителна черта на негръцкото (предгръцкото) население на Балканите.

Древногръцкият историк от 1 век Плутарх обяснява, че това е обичай на абанти (пеласгийско племе) и на мизи (тракийци).

Плутарх

image

 

image

Ние сме носели перчеми до преди 100 години по селата. От криворазбрана цивилизация, даскалите /"европейски" възпитаници/ са карали българските деца да си остригват перчемите.

(Райко Сефтерски. Принос към проучването на "перчема" или "чомбаса" у старите българи. Авитохол. 2002, кн. 21, с. 38-48)

 

Прическа чембас при българин от епохата на Възраждането (Павлович, 1872)


КОИ СА ПЕЛАСГИТЕ


Раковски - един от най-големите наши историци пише:

image

"Това племе или голям род, познато в елинската стара повестност под общото и обширно народно име пеласги, не е друго освен българи, изкривено от гръцките описатели поради недостатката на езика им. (Че гръцките описатели много странни речи писани с "б" са писали с "п" върху това можеме наведе много примери. Отечеството Александра Македонскаго, кое се е съхранило и до днес в правото си наименование Бела или Белица, тии са го писали в старост Пелла а днес Мпелитса. Тъй и множество други.)" http://ziezi.net/trakite2.html
БЪЛГАРСКА СТАРИНА, МЕСЕЦ ЧЕРВЕН (ЮЛИЕ) 1-И. БУКУРЕЩ, 1865

image

Пела (Бела)


Наистина да се изговори име като "Мпелитса" е ... трудно. Раковски днес е грубо отричан като историк, а неговите исторически трудове са "пропускани" даже и в "събраните му съчинения" (т.е. буквално цензурирани). И не без причина - най-забележителното при него е, че той е съвременник на появата на новата версия на историята - че сме пришълци отнякъде. И я посреща с убийствен присмех.
Раковски пръв развенчава "историята" от днешните ни учебници. По-старите историци и летописци преди него изобщо не са я коментирали - по простата причина, че не са я познавали и не им е хрумвало, че ще дойде ден, историците да обявят, че българите са дошли в България отнякъде.

 

ПЕЛАСГИ, ТРАКИ И МАКЕДОНЦИ - ЕДИН И СЪЩ НАРОД

Древните гърци наричат местните жители отначало пелгари, а по-късно - "траки".

Че пеласгите и траките са един и същ народ е мнение на редица наши и чужди учени - Ал. Фол, Вл. Георгиев, В. Дюруй и др.

 

В своя труд за старите цивилизации "Светът на легендарна Гърция" френския изследовател Виктор Дюруй посочва, че в античността траки, пеласги и илири са били считани за три клона на една и съща общност. image

 

image Академик Владимир Георгиев смята, че трако-пеласгийския език е говорен в Юго-Източна Европа още от Неолита.

...

Г. Сотиров - ELEMENTA NOVA PRO HISTORIA MACEDONO - BULGARICA:

В стари времена държавата на македонците се е наричала Ематия, а населението й – пеласги, казва през 1 век римския историк Помпей Трог.

През 2 век пр.Хр. гръцкия пълководец и историк Полибий нарича траките и македонците omogenes т.е. хора от един и същи народ, род или раса.

 

ЕДИНСТВОТО НА ЖИТЕЛИТЕ НА БАЛКАНИТЕ И АНАТОЛИЯ

В древността те са единен общ свят, а местните хора са близки родственици. Техните "народи" и "племена" нерядко се разделят и една част се преселва от Балканите в Мала Азия - и обратното. Дошлите от Анатолия без проблем се смесват с жителите на някоя балканска област, а дошлите в Мала Азия - с малоазийските жители. Понякога леко променят името си, за да се отличават от непреселилите се свои сънародници. Част от бригите стават фриги, част от меонците - пеонци, гетите - хети и пр. - според това в коя посока са пресекли Босфора. Така има две Мизии - едната е на Балканите, другата е в Анатолия. А проблемите започват с появяването на гърците и не са престанали до ден днешен...

image

Това е описвано често от старите автори:

Плиний Стари говори за мизо-македонци в Мала Азия, които са се обединили в Ефес. Йоан Цеца през 11 век, също говори за тези "мизомакедонци".

Всички антични автори са съгласни, че Македония е била част от Пеония, а Йоан Цеца казва ясно: "Пеоните са българи". Границата между Македония и Гърция е реката Пеней в Тесалия - това е родината на мирмидонците - войниците на Ахил от "Илиадата" на Омир. За мирмидонците Йоан Малала, творил в VII век, твърди безусловно, че са българи.

http://ziezi.net/sotiroff.html

...

Йоан Зонара - речник: "Илири, варвари, траки – мисля, че са българите."

Големият византийски хронист Йоан Зонара е живял през XII век написва свята “История” след проучване на най-известните историци на своето време и други неизвестни извори. Зонара познавал основно Византия като държава и населението й. Заемал е висока служба във византийския дворец. Той е един от най-добрите историци на Византия. Към историята си накрая прилага речник, който е изключително ценен за нашата история, с него окончателно се установява какви са били траките и има ли разлика между тях и българите.

"Извори за българската история", том 14 - http://www.bulgaria88.narod.ru/ELEMENTANOVAPROHISTORIAMACEDONO.htm

...

ЕЗИКЪТ НА КОРЕННИТЕ ЖИТЕЛИ

"Българи в Троянската война" - Йордан Табов: (Като PDF , Като текст)

През античността населението на източната и южната части на Балканите е наричало черното, бялото, житото и земята със същите думи, с които българите ги наричаме и днес.

- Античната река Чернае приток на Дунав. В някои стари ръкописи тя е наречена “Аква негра” - “черна вода” - и изследователят Мюленхоф е направил извод, че думата “черна” е имала в "тракийския" език същия смисъл, който има и до ден днешен в българския.

- balio(s) - “бяло” (без гръцкото окончение “s” думата е balio).

- sitos - "жито".

- seli(s) - място за сядане, село, селище.

- пеласгийската дума тачъ(с) [tachys] - бърз, тича.

- Един от най-авторитетните познавачи на антична Гърция - Дж. Пинсент дава името на тракийската богиня на плодородието “майка земя”: Zemelo.

Всички тези думи са пеласгийски.

ОДРИНСКОТО ЦАРСТВО

В земите на Одриското "тракийско" царство е българския град Одрин. Как се е писало името на жителите му - “одринци” - на старогръцки? Не е ли “одриси”.

...

ПИСМЕНОСТТА НА ДРЕВНИТЕ БАЛКАНЦИ

инж. Емил Живков - Зиези: "Траките са Българи"

При разкопки след Втората Световна война американският археолог К. Леман открива на остров Самотраки надписи, които определя за "тракийски" - на около 40 керамични фрагмента от VI-III в.пр.Хр. Голямо било учудването на научния свят, когато се оказало, че в тях се среща българската "кирилска" буква "Б". Леман тълкува този знак като "Б" /b/.

"Кирилска" буква в античен "тракийски" текст не е прецедент. Известни са и надписи от остров Тера, които съдържат подобни букви "Б".

image
Рибар от о-в Тера с чумбас - плитка и перчем


Много от надписите от Самотраки съдържат думата "ден" или "дин", в очевидна връзка със старобългарската дума "дьнь" - "ден". Другите български думи, които се откриват в надписите са: "дена", "века", "оно", "ли", "дел", "пито", "леси", "ле", "то".

ТРАКИЙСКИТЕ ДУМИ СЪВПАДАТ С ДНЕШНИТЕ БЪЛГАРСКИ

Днес на науката са известни едва около 200 тракийски думи. Близо 80 от тях имат пълен аналог с думи от съвремения и средновековен български език. Доказани са прилики на местните, родовите и личните имена, близост в граматиката и в смисловата структура на изречението. Такова подобие между античен и съвременен език не може да бъде случайно. То е напълно съизмеримо с нивото на съхранение на старогръцкия език у днешните гърци.

...

ЛЕГЕНДАТА ЗА ПРОИЗХОДА НА ПЕЛАЗГИТЕ И НА БЪЛГАРИТЕ

Легендата е, че българите са произлезли от митичния родоначалник Българ. Тя е широко разпространена у старите автори и се среща например:
- в “Хрониката” на Лъв Дякон: “... по името на своя родоначалник Болгар страната си започнали да наричат Болгария.”
- в латинския превод на хрониката на Теофан, направен от Анастасий Библиотекар.
- у Михаил Сириец.

Легендата за пеласгите: “Пеласги – най-древното население на Гърция, потомци на митичния Пеласг, син на Зевс, роден в Аркадия (митична страна на щастието).”

Съвпадение на две различни легенди? Възможно е. Но като се добави, че името на героя, което днешните учени погрешно четат като "Пеласг", древните гърци са изговаряли Пелгар, по-вероятно е друго: излиза, че това е една и съща легенда - разказвала се е тук и там, минавала е от една хроника в друга.
Йордан Табов

...

 

ВИЗАНТИЕЦЪТ, КОЙТО НИ ОТВАРЯ ОЧИТЕ

Пак за лъжите на гърците

Визнтиецът е Иван Цеца (Иван Цецо, на гръцки Йоан Цецес) - виден византийски учен, историк и поет от ХІ-XII в. Лъжите са опитите на придворните византийски хронисти да подменят миналото на Балканите и да "изхвърлят" българите от него.

Йоан Цеца е един от най-образованите учени на времето си, с енциклопедични знания. За изследователите на античността той е безспорен авторитет; неговите сведения се ползват с такова доверие, че от цитати в негови произведения и записки, специалистите възстанавяват загубени ценни антични текстове на други автори.

Той енергично развенчава една прокарваща се заблуда - че българите са късно дошли на Балканите. И твърдо напомня, че античните пеони, населявали територията на днешна централна и северна Гърция, са българи:

“А пеонците са българите. Не вярвай на глупаците,

да смяташ, че пеонците са различни от тях.

Те (глупаците) смятат, че Аксиос е различен от Вардара."

Йоан Цеца - „Хилиади”. "Гръцки източници за българската история" т. Х, Изд-во на БАН, София, 1980, с. 105

 

image
Пеон - лека конница


Прави впечатление полемичният стил на Цеца. Той нарича “глупаци” някакви хора, които считали, че пеоните не са българи и реката Аксиос не е Вардар. Опонентите на Цеца - “глупците” – са византийските “елинизатори”, които са въвеждали на територията на Византия гръцки названия вместо местните. Спорът на Цеца с тях е свидетелство за методите, с които е била провеждана “елинизацията”.

Същото казва и Йоан Зонара - "речник": "Пеонци - латинско име или тракийския народ македонци. Тези са така наречените панонци. Панонците са българи. Панонци – българите, Панония – България. Склавиния – България."

(Според старите автори "панонци" е по-ново име на пеонците)


Пеония

Един от градовете на пеонците е Битоля (Пелагия). Сред столиците й са били Билазорон (Велес) на река Вардар и Стоби (днешното село Стоб, Кюстендилско).

image

Имането на пеоните включва златни и сребърни монети

image

 

Пеония на картата:

image


Днешните ни историци наричат Йоан Цеца "архаизатор", защото давал на българите антични имена. Той пък ги е нарекъл кратко и ясно: "глупаци"...

КАК ОБЯСНЯВАТ СВИДЕТЕЛСТВАТА НА СТАРИТЕ АВТОРИ ДНЕШНИТЕ ИСТОРИЦИ ОТ ОФИЦИАЛНАТА - ЗЛАТАРСКАТА ШКОЛА?

Стараят се доколкото могат да ги опровергаят, но не е лесно. Трудно се спори с Херодот, Страбон, император Константин Велики, император Константин Багренородни, Йоан Цеца, Малала, Зонара, Йоан Екзарх, цар Калоян, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Георги Раковски и много други - със свидетелства от няколко хилядолетия история... Най-лесното е такива свидетелства просто да не стигат до публиката, затова доколкото могат ги прикриват, подправят и фалшифицират. (и в миналото гърците системно са унищожавали български книги.) Но винаги се намират други историци, които изваждат такива доказателства.

На всяко такова свидетелство се търси слабо място. Най-особени неща стават с тълкуването на преводите. Понякога стават особени неща и със самите съвременни преводи.

Ако извора е препис от по-ранен оригинал, се обявява за фалшификат - като картата на на Евсевий Кесарийски от 4 век с името "България" на нашите земи, запазена в препис от 12 век - въпреки, че по този принцип би трябвало да се обявят за фалшификати и повечето известни паметници на цялата антична литература. Далеч не всички антични съчинения са запазени в оригинала на автора.

При географски описания за някое събитие, се търси да се докаже, че стария автор бърка географията и е допуснал недоразумение, без да е наясно с местностите. Ако други стари автори потвърждават - значи всички са преписвали един от друг без да мислят. Или събитието се "пренася" - от Балканите на друго място - по възможност някъде на североизток. Всяко съвпадение или подобие на географски имена е добре дошло. В обширните дължини, където се преливат Азия и нейния полуостров Европа има толкова много местности, че намирането на подобни имена далеч не е невъзможна задача.

Така е и с годините, в които са ставали събитията - тук идват на помощ разликите в календарите и всяка възможност да се докаже, че е объркана поредността на събитията.

Един аргумент винаги е постоянен - колкото и многобройни да са свидетелствата, за всяко едно винаги се казва, че е само единичен случай.

МИТОВЕ, ЛЕГЕНДИ И ШАБЛОНИ

Предрасъдъците, с които сме обсипани от учебникарската история са общоизвестни:

- "Ние сме на кръстопът и кой ли не е минал оттук. Затова никой не може да каже кои сме и какви сме." Това обаче не важи за гърците - и преди и сега те са си ... "гърци". Тези, които не са минавали оттук са толкова много, че страници няма да стигнат. "На кръстопът" са повечето области и страни по планетата.

- "Колко ли чужденци са били тук." Чужденците винаги са били многократно по-малко от местните хора. И не повече отколкото в почти всяка друга страна на света.


Това е статия от поредица, която съм съм събрал тук:

ДРЕВНАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ НА БАЛКАНИТЕ




Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 13806616
Постинги: 3707
Коментари: 6666
Гласове: 7604
Архив
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031