Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.10.2011 16:30 - Сталин в шахматната игра. ГЛАВА VII от книгата на Уилиям Гай Кар
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 2063 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Сталин застанал начело на съветската държава със съгласието на международните банкери. Много революционни дейци били убедени, че Сталин е имал империалистически замисли и е искал да стане световен диктатор. Те са били прави. До 1936 г. Сталин, както преди това и Ленин, приемал указания от Окултната Власт, стояща зад световното революционно движение. След това той започнал да игнорира нейните заповеди. Но как дойде на власт Сталин? През май 1922 г. Ленин преживял удар и вече не можел да говори, и да се движи. През декември същата година, за управлението на страната бил създаден триумвират, съставен от Зиновиев, Каменев и Сталин. След втория удар Ленин умрял. Троцки предположил, и неговите поддържници били убедени, че Сталин е "ускорил” смъртта на Ленин.

Когато триумвиратът пристъпил към изпълнение на задълженията си, Политбюро се състояло от Ленин, Зиновиев, Каменев, Троцки, Бухарин, Томски и Сталин. Зиновиев и Каменев, десната и левата ръка на Ленин, още от момента когато станал диктатор, естествено, считали себе си за главни членове на триумвирата и безусловни наследници на Ленин. Зиновиев се обръщал към Сталин снисходително, а Каменев се отнасял към него винаги с ирония. Зиновиев и Каменев виждали в Троцки истинския конкурент, след смъртта на Ленин. В книгата си "Сталин”, Троцки описва, как Зиновиев и Каменев използвали Сталин против него.
В онзи момент никой от членовете на Политбюро не можел и да предположи, че Сталин ще може да се извиси над всички тях.

Сталин бил задължен да очисти страната от всичките потенциални противници на по-нататъшните планове на международните банкери. По време на чистките загинали милиони хора и още толкова били изпратени на принудителен труд. Множество бивши членове на Втория Интернационал били убити или хвърлени в затвора. Сред лицата подлагани на чистка били Троцки, Зиновиев, Каменев, Мартинов, Засулич, Дейч, Парвус,Акселрод, Радек, Урицки, Свердлов, Дан, Либер и Мартов. Единствените евреи задържали се в обкържението на Сталин, към момента на смъртта му, били Каганович и третата му жена Роза. (Авторът може да не е знаел, че евреите са били повече в управляващия елит, освен Каганович; сред военачалниците и командирите на Червената армия, шефът на политкомисарите Мелхис, жените на Молотов, Жемчужин и Калинин (а и самите те), главният профорг на СССР Е. Ярославски – Губелман, Л. Берия – мегрел, т.е. грузински евреин и т.н. да не говорим за многобройните представители на науката и изкуствата.)

Ленин заявил 1921 г. че Испания трябва да стане следващата съветска страна. Сталин възприел проекта за съветизацията на Испания, като скъпоценно завещание. Щом пролетарската диктатура възтържествува в Испания, ще е лесно да се поробят Франция и Англия, а Германия тогава ще попадне в капан.

По времето, когато Сталин се готвел за испанската революция, той получил заповед от световните банкери, да вземе активно участие в икономическата война, запланувана от тях 1918 г. веднага след подписването на примирието. Работата е в това, че страните, които не участрвали в бойните действия, процъфтявали по време на Първата световна война. След войната народите на съюзните държави се възползвали от двегодишен просперитет. След това започнала неудържима спекулация, с изземване на крупни парични суми от нормалния икономически оборот. Обемът на кредитите се съкращавал, а дълговите задължения продължавали да се предявяват за изплащане. 1922 – 1925 г. се появили първите признаци на икономическа депресия. Това икономическо жонглиране (с изземването парите от обръщение) било само предварителен експеримент, преди Голямата депресия от 1930-те години.

След 1925 г. започнала кардинална промяна в посоката на финансовата политика, и започнал небивал икономически подем в САЩ, Великобритания, Канада и Австралия. Едновременно с това, нараствали борсовите спекулации на фондована борса (с акции и облигации) и на пазара на недвижимо имущество. Към карая на 1929 г. дошел борсов крах и невиждана дотогава по размери депресия се стоварила върху целия "свободен свят”. Милиони хора се оказали в положение на мизерия. Хиляди завършили със самоубийство. Обвинението паднало върху "лошото” правителство, допуснало такава икономическа катастрофа, която довела до бедност стотици милиони хора и превърнала 300 милионери в милиардери.

1925 г. Сталин пуснал в ход петилетните планове за индустриализация, предназначени да увеличат икономическата мощ на съветската държава. (Както сега, преднамерено се предизвиква световна финансова криза и изкуствено се фаворизира комунистически Китай, срещу останалия, обречен на упадък и революции, свят, вкл. САЩ! бел. Г.С.) Плановете предвиждали експолоатация на природните ресурси, преработка на суровините и продуктите от първа необходимост, и модернизиране производството на селскостопанска техника и промишлено оборудване. Този грандиозен петилетен план се финансирал от международните банкери. Централизираното планиране, в съчетание с нарастването, по договореност, на германския и руския военни потенциали, дало мощен импулс на съветската икономика. Съветските ръководители имали също възможността да използват безплатния труд на милиони мъже и жени, намиращи се в положение на робство, което дало на бошевишкия режим колосални преимущества, в сравнение със страните с висок жизнен стандарт и високи разходи за заплащане на труда.

(Г.С: За положението в Русия, преди и след революцията, тук ще вмъкна две кратки извадки.
Първо: Ето как в автобиографията си "Моят живот", Троцки картинно описва богатата дореволюционна Русия, когато е бягал от изселване в Сибир:

"Гаровите жандарми равнодушно ме пропускаха край себе си. Едри сибирячки изнасяха на гарите тлъсти кокошки и прасета, млеко в бутилки, планини от хлеб. Всяка гара беше изложба на сибирското изобилие. По цялото протежение на пътя, целият вагон пиеше чай, похапвайки евтини сибирски кифли. А аз четех хексаметри и мечтаех за чужбина".
(Но ще минат само неколко години и евреите – болшевики, заедно с Троцки, ще направи от Русия гладно гробище).

И второ: Писмо на евреина Бухарин, публикувано в лондонския еврейски вестник "La Revue universelle” March 1, 1928г:
"Да, Русия определено умира. Въобще никъде не съществува и никога не е съществувала, в нито една страна, класа от населението, животът на която да е бил по-лош, отколкото в условията на съветския рай... Ние правим експерименти върху живото тяло на съветския народ - дявол да го вземе - точно така, както в кабинета по анатомия, студентът медик рови в трупа на някой скитник. Прочетете внимателно и двете наши конституции. И в двете, искренно е записано, че на практика, нас не ни интересува ни Съветският съюз, ни която и да е негова част. Това, което ни интересува е универсалната юдейска световна революция, за която ние винаги сме жертвали всички, включително и самите себе си. Тук, в Русия, в наща страна, където сме абсолютни господари, ние не се боим въобще от нищо. Страната, омаломощена от войни, епидемии, смърт и глад, които са все по унищожителни, но знаменателни средства за нашето дело, повече не е способна и за най-малкия протест, ни за най-малкото възмущение, намирайки се постоянно под незаспиващото внимание на ОГПУ и нашата армия. Често ние сами се учудваме на това търпение на народа. Можете да бъдете уверени, че в целия СССР, нями ни едно семейство, където, по един или друг начин, да не сме убили бащата, майката, брата, дъщерята, а и изнасилили; също, сина или други роднини или приятели. И това е отлично! Още повече, че Феликс Дзерджински спокойно се разхожда из Москва, без никаква охрана, и даже нощем. Когато го упрекнахме за тази непредпазливост, той само се разсмя и каза: "Какво? - Те никога няма да се осмелят – верицата им кучешка”! И той е абсолютно прав. Те наистина никога няма да се осмелят. Що за странна страна!?"

Следващият етап от болшевишката политика било "колективизирането” на селяните. Отначало Ленин им обещал по-изгодни условия, отколкото в столипиновата реформа 1906 – 1916 г. в който период 6 милиона и 200 хиляди селски семейства станали земевладелци.

Като обезпечение по заемите дадени на Съветския Съюз от международните банкери, в рамките на програмата за развитие, банкерите поискали контрола над външната търговия на СССР. Те също така поискали колективизиране на селското стопанство, за увеличаване обема на производство, на селскостопанска продукция.

На всички е известно какво се е случило, когато Сталин употребил сила, за да приложи на дело своите укази. Него винаги са го обвинявали в безчовечност и жестокост към селячеството в онази страшна епоха.
Истината, която авторът на тази книга предостави на американските вестници 1930 г. и до сега не е публикувана.

Повече от 5 милиона селяни били разстреляни или обречени на гладна смърт, заради отклонения от "колективизацията”. Още по-малко известно е, че пшеницата конфискувана от руските селяни, попълвала колосалните количества от зърно, изкупено от банкерите, по целия свят, освен Канада и САЩ. След изкупуването на пшеницата, банкерите се заели да купуват големи партиди месо от Аржентина и от други месопроизвеждащи страни. И в резултат на насищането на пазара, Канада и САЩ не намерили пазар за своето зърно и месо... В периода 1920 – 1929 г. международните банкери предоставяли финансиране на търговските флоти, на всички държави, освен на Великобритания, Канада и САЩ. В резултат на това търговско пиратство, търговските съдове на тези страни не можали да се конкурират с другите страни. Хиляди морски съдове престоявали в пристанищата си, а обемите на експорта падали с главозамайващи темпове. Това било небивало явление!

Падането на износа от съюзните държави се съпровождало от повишаване на вноса на евтини продукти от Германия, Япония и други страни от централна Европа. В нормални условия петима от осем служители в Канада получавали заплатите си, за сметка на доходите от износа. Затова падането на износа ги обрекло на огромни загуби и нищета. След минаване на определено време, този спад прераства в криза. Банкерите, натрупали големи запаси зърно и месо, започнали да изсипват на международния пазар тези продукти, на по-ниски цени, отколкото са в Канада, САЩ и Австралия. По този начин съюзните страни от първата световна война, чиито хранилища се пукали от запасите със сърно, не можели да продадат продукцията си без загуби.
Великобритания получавала ежегоден приход от 85 милиона фунти стерлини от морска търговия. Тези доходи компенсирали дефицита в търговския баланс. Затова британската икономика изпитали силно сътресение, когато не и се удало да уравновеси търговския баланс и се наложило да купува пшеница и месо при най-неизгодни условия.
Причинителите на тази търговска интрига използвали неустойчивото положение за разпалване на разногласия между страните от Британската Общност и за отслабване вътрешното единство на Империята. В резултат на тази икономическа война, морските, промишлените и селскостопанските предприятия на капиталистическите държави били в положение на застой, а в същото време Съветският Съюз и държавите от "Оста” функционирали на предела на производствените си възможности. Ние не трябва да забравяме основния принцип: войните "завършват” с депресия и подготвят пътя за революционните движения в тези страни, които още не им се е удало да поробят.
(Да виждате и днес нещо подобно - в привилегированото финансово и търговско положение на комунистически Китай, от една страна, и останалия свят, главно западните страни, начело със САЩ, от друга?!)

Глава VII от книгата на Уилиям Гай Кар
"Пешки на шахматната дъска"



Гласувай:
6



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28319844
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031