Постинг
11.10.2011 22:34 -
У. Гай Кар, ГЛАВА VIII - Политическите интриги около Първата и Втората Световни войни
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 3621 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 13.10.2011 09:16
Прочетен: 3621 Коментари: 3 Гласове:
6
Последна промяна: 13.10.2011 09:16
Поучително е, как чрез политически интриги бе свален от длъжност Х. Х. Аскит. За това събитие, на автора на тази книга бе разказано от много осведомен човек, когото срещнах 1917 г., когато работех на длъжността Кралски куриер. В разговора ни, му казах че силно подозирам малка група най-богати хора, които благодарение на богатството си влияят на националните и международните дела, с цел осъществяване на своя таен план.
Моят събеседник отговори: "Ако вие говорите за такива неща, рискувате да не преживеете достатъчно време, за да се убедите в правилността на наблюденията си”. Той ми разказа как бил сменен Аскит, декември 1916 г. и сменен на поста Премиер-министър, от Лойд Джордж, Уинстън Чърчил и Артър Балфур.
Разказаната от него история имаше голямо сходство със заговора на "Тайните Сили” и със съответната зловеща кампания за дескридитации, които предшестваха Френската революция 1789 г.
Британското правителство ясно си представяше критичното положение на руския фронт 1916 г. Те приеха решение да изпратят в Русия Лорд Китчънър, за реорганизация на руската армия. Китчър отплува на кораба Хемпшир, който при тайнствени обстоятелства потъна на 5 юни 1916 г. Правителството обяве, че съдът бил потопен от подводна лодка или се е натъкнал на мина. На свой ред генерал Лудендорф, началникът на германския генерален щаб, ясно заяви, че нито действия на военноморските сили, нито минни заграждения са виновни за гибелта на Хемпшир.
Разбира се, Международният революционен заговор не можеше да допусне успешна реорганизация на руската армия, преди свалянето на монархията.
Британското правителство знаеше също, че няма да получи икономическа и военна помощ от САЩ, докато не се извърши свалянето на монархията в Русия. Такова убеждение може да изглежда абсурдно, но то се потвърждава от следните факти:
– меншевиките извършиха руската рволюция февруари 1917 г.;
– Царят се отрече от престола 15 март 1817 г;
– Яков Шиф, основният съдружник на Кун-Льоб и Ко, моментално отстрани пречките за продължаване на финансовата помощ на съюзниците. Мортимър Шиф получил поръчение от баща си Яков, да телеграфира на сър Е. Касел следното: "Предвид неотдавнашните действия в Германия и събитията в Русия, ние няма повече да задържаме финансирането на съюзните държави”;
– На 5 април британското правителство съобщи за изпращането на Министъра на външните работи Артър Балфор в САЩ за среща с американските банкери и за своята готовност официално да подкрепи плана на политическия Ционизъм, при условие, че финансовите магнати повлияят за влизането на САЩ във войната, на страната на съюзниците. След което САЩ моментално обявиха за включването си във военните действия, и на 7 юни 1917 г. първите американски войски дебаркираха на френска територия;
– На 18 юли 1917 Лорд Ротшилд писа на Балфур: "Уважаеми г-н Балфур, най-накрая мога да Ви представя условията, които Вие искахте. Ако британското правителство ми изпрати съобщение за съгласието си, а също, ако получа съгласие от Вас, аз ще ги препратя на Ционистката федерация, която ще бъде свикана за обсъждането им”.
Условията били следните: 1) "Правителството на Негово Величество е съгласно с принципа, по силата на който Палестина ще бъде превърната в национално огнище за евресйкия народ”. 2) "Правителството на Негово Величество ще направи всичко възможно за постигане на тази цел и ще обсъди с Ционистката организация методите и средствата необходими за това”.
Г-н Балфур и Британското правителство приели условията продиктувани от Ротшилд. По настояване на банкера, английското правителство назначило на 28 август бившия сър Руфус Исаакс за началник на Икономическата комисия на Лорд Ридинг в САЩ.
Подробности от договореностите постигнати в САЩ септември 1917 г. не бяха публикувани. Но в резултат бе проведена коренна реорганизация на Английската банка, под американски контрол.
През септември Яков Шиф написа дълго писмо до някой си Фридман, от което привлича вниманието следният откъс: "Аз мисля, че ще трябва при всички обстоятелства да осигурим подкрепата на Америка, Великобритания и Франция, за това, нашият народ да може масово да се засели в Палестина... По нанатък ще е нужно да получим от тези държави ясно уверение, че Палестина ще получи независимост, веднага щом населението се увеличи в достатъчно съотношение, за да оправдае такова решение”.
На 26 септември 1917 Луи Маршал, представител на Кюн и Ко, писал на приятеля си Макс Сеньор: "Декларацията на Балфур, със съгласието на съюзните държави е най-важен акт на политическата дипломация. Ционизмът е само етап от по-дългосрочен план: това е пиедестал, на който може да се установи мощно оръжие. Всякакви протести от протестиращите ще са вредни, и те ще бъдат подложени на най-отвратителни, конкретни санкции... Аз предпочитам да не мислия за такива последствия”.
Да си спомним политическите събития, довели до таков приключване на нещата:
На 28 януари 1915 г. г-н Аскит, по това време – Министър-председател на Великобритания, писал в своя дневник: "Току що получих от Херберт Самуил меморандум, наречен "Бъдещето на Палестина”... Той счита, че ние трябва да заселим на тази територия, от три до четири милиона европейски евреи... Признавам, че никак не съм очарован от това предложение за повишаване на нашата отговорност...”
Така Министър-Председателят не се показал привърженик на Ционизма.
По това време на ционистите принадлежеше по-голямата, ако не и цялата, военна промишленост на Великобритания. Без каквато и да е особена причина, 1915 – 1916 г. в страната изведнъж започна да се чувства недостиг на химически вещества, нужни за производството на взривни вещества. Така се блокира производството на оръдия и боеприпаси, обещани на руското правителство. Даже английската артилерия започна да страда от недостиг на снаряди, и се наложи да се приемат ограничения, а правителството на Аскит обвиняваха във военен саботаж. Но да видим фактите.
Сър Фридрих Натан беше отговорник за химическата промишленост. Господата Брунер и Мод получиха от правителството пълномощия за поправяне на това деликатно положение. С държавни средства те построиха голяма химическа фабрика в Силвърстоун. Предприятието работеше в напрегнат режим и производството бързо достигна предишното ниво. Но още щом работата потръгна, в завода избухна мощен взрив, който взе 40 човешки жертви.
Така Великобритания не можал да достави на Русия обещаните въоръжения и боеприпаси, което се превърна в големи военни неуспехи на Източния фронт. Професор Бернард Парес в писмо до Лойд Джордж потвърдил, че оръдията и боеприпасите , обещани на императорското правителство, са били умишлено задържани, за да създадат в Русия благоприятни условия за революцията. В това писмо, написано 1915 г. може да се прочете следната мисъл:
"Трябва да заявя, че по мое скромно мнение, неудачите на "Викърс-Максим и Ко” с доставките на оръжие за Русия, което трябваше да пристигне в тази страна преди 5 месеца, поставят под заплаха отношенията между двете страни, и в частност, сътрудничеството им в тази война... Аз определено заявявам, че до днес никакво снадбяване не е постъпвало от Англия в Русия”.
Давид Лойд Джордж по време на писането на това писмо е бил Министър на финансите на Англия и е отговарял за финансирането на войната. Сър Ернст Каселс контролирал "Викърс-Максим и Ко” и бил сътрудник на "Кюн-Льоб и Ко”.
Зависимостта на "Викърс-Максим и Ко” от "Кюн-Льоб и Ко” е посочена в книгата на Бразел "Светът на кръстопът”, от която, в частност, узнаваме, че: "на 4 февруари 1916 г. Руската революционна партия в Америка провела събрание в Ню Йорк, на което присъствали 62 делегати... Били прочетени секретни доклади, току що пристигнали в партията, от Русия, указващи, че моментът е благоприятен... На събралите е дадено уверение, че средствата ще бъдат предоставени от хора, чувствителни към освобождението на руския народ, и често звучало името на Яков Шиф”.
Л. Фрай в книгата си "Водите течащи на Изток”, на стр. 51 пише:
От този момент все повече се чувстваше влиянието им в политическите кръгове на Европа и Америка. В частност, "Ционист Трансфер Дипартмънт” имаше възможност да превежда пари и информация на подривните елементи във вражеските страни”.
М. Ерцбергер в книгата си "Моят опит от Световвата война”, на стр. 145 – 146, заявява: "На 16 март Израелският Алианс превел на (масонската ложа) "Великият Изток” в Париж сумата 700 000 франка”. А в архива на Великия Изток в Рим, четем, че: на 18 март 1916 г. било дадено разпореждане за превод на 1 милион лири, по сметката на Великия Изток”.
Лятото на 1917 г. възникнала необходимост за определяне източниците за финансиране на дейсността, на Ленин и Троцки. Банкерите решили, че техни представители от всички страни ще се съберат да обсъдят този въпрос в Стокхолм – столицата на неутрална държава. Там било прието окончателно решение, че Кун-Льоб и Ко ще предоставят на Ленин и Троцки 50 милиона долара, на сметки в Банка в Швеция.
1917 г. американските и английските тайни служби донесли тези сведеня на своите правителства.
Плановете на Яков Шиф по завръщането на Троцки и неговите революционери претърпяха неуспех, когато канадските власти ги задържаха по време на път. Обаче банкерите хубаво попритиснали властите, и Троцки с неговите помагачи не само бе пуснат на свобода, но даже им дали необходимите пропуски.
Преобладаващото мнозинство от ръководителите на световното революционно движение произхождат от хазари, татари и други монголо-азиатски племена, които в средата на осми век приели юдейската религия. Те манипулирали евреите и неевреите, като пешки на шахматната дъска.
По време на подготвителните съвещания към мирната конференция в Париж 1919 г. некои участници се опитали да се отклоняват от настойчивите указания на международните банкери. Тогава Яков Шиф отправил на президента Уилсън, присъстващ на конференцията, телеграма от 2 000 думи, в които се съдържали инструкциите относно Палестина, германските репарации, Силезия, Саарската област, Данцигският коридор и Фиюма. Телеграмата била с дата 28 май 1919 г. Шиф я изпратил от името на "Асоциацията на Общността на Свободните Нации”. (Това "Общество” било финансирано от петима американски банкери).
Още щом президентът Уилсън получил телеграмата, той насочил дискусията в указаната насока. По този повод граф де Сент-Олер заявил: "Версайлският договор в пет пункта бе продиктуван от Яков Шиф”.
Още щом бяха постигнати съглашенията за създаване на английски протекторат в Палестина, маждубародните банкери дали на агентите си инструкции за налагане на непоносими за германците условия във Версайлския договор, в това число – изплащане на непосилни репарации и откъсване на редица територии от германската империя. Планът целял, да се предизвика у германците ненавист към Франция, Англия и САЩ, за да се подготвят за въоръжен конфликт.
С помощта на Версайлския договор международните банкери завзели контрола над въоръжаването на германската армия и възстановяването на германската икономика. След това те сключили договор (Abmahungen) с Върховното германско командване и дали съгласието си, Съветите тайно да снадбяват германските генерали със всичкото необходимо военно снаряжение за създаване на армия от неколко милиона души. Те получили от съветския диктатор облекчени условия за кадрова подготовка на такава армия и за обучение на офицерите и под-офицерите, необходими за командния състав на новата армия, когато тя потрябва.
Крупните проекти фиксирани в договора (Abmahungen), се финансирали от международните банкери. По този начин те позволиха на комунистическата и на фашистката държава да възстановят икономиките си и да създадат военен потенциал. Същите банкери позволиха на германското командване да заобиколи всичките военни ограничения наложени от Версайлския договор.
(Много от генералите и висшите офицери участвали в Abmahungen били осъдени на смърт, на Нюрбергския процес, като военно престъпници.)
Гигантски предприятия на Круп за производство на военна техника и амуниции, били построени в СССР, зад Урал; кодовото им название било – "Манъйч”. Планираше се Втората световна война.
Правителствата на т.н. съюзни държави прекрасно знаеха за ставащото зад кулисите – открих го в Лондон на конференцията по военноморско разоръжаване 1930 г. Както е казвал Дизраели: "Избраните правителства не управляват”.
По този начин, от 1920 до 1934 г. "Тайната Власт” наложи сътрудничество между комунистическите управници – с еврейски уклон, и нацистките управници – с арийски уклон.
(Завесата прикриваща тази сделка беше повдигната благодарение на сериозния труд на Сесил Ф. Мелвил "Руската фасада на Германия”.)
Анализът на историческите събития от 1914 до 1934 г. показва, че именно международните банкери са подготвили Първата световна война” 1) За да създатат благоприятна ситуация за революционни действия и по този начин да спомогнат за завземането контрола над Руската Империя; 2) За да свалят коронованите особи в Европа и да наложат тоталитарни системи на този континент; 3) За да принудят френското и английското правителства да се съгласят за създаване на "Национално Огнище за евреите” в Палестина.
Правителството на Великобритания било принудено да съдейства на плана, на международните банкери, да подпомогне болшевишката революция в Русия, за да издейства включването на САЩ във войната, на страната на съюзниците. Може да се предположи, че корабът "Лузитания” е бил потопен, за да послужи като повод за включване на САЩ в Първата световна война. По подобен начин, разгромът на военно-морската база Пърл Харбър послужи, като основание за включване на САЩ във Втората световна война.
Моят събеседник отговори: "Ако вие говорите за такива неща, рискувате да не преживеете достатъчно време, за да се убедите в правилността на наблюденията си”. Той ми разказа как бил сменен Аскит, декември 1916 г. и сменен на поста Премиер-министър, от Лойд Джордж, Уинстън Чърчил и Артър Балфур.
Разказаната от него история имаше голямо сходство със заговора на "Тайните Сили” и със съответната зловеща кампания за дескридитации, които предшестваха Френската революция 1789 г.
Британското правителство ясно си представяше критичното положение на руския фронт 1916 г. Те приеха решение да изпратят в Русия Лорд Китчънър, за реорганизация на руската армия. Китчър отплува на кораба Хемпшир, който при тайнствени обстоятелства потъна на 5 юни 1916 г. Правителството обяве, че съдът бил потопен от подводна лодка или се е натъкнал на мина. На свой ред генерал Лудендорф, началникът на германския генерален щаб, ясно заяви, че нито действия на военноморските сили, нито минни заграждения са виновни за гибелта на Хемпшир.
Разбира се, Международният революционен заговор не можеше да допусне успешна реорганизация на руската армия, преди свалянето на монархията.
Британското правителство знаеше също, че няма да получи икономическа и военна помощ от САЩ, докато не се извърши свалянето на монархията в Русия. Такова убеждение може да изглежда абсурдно, но то се потвърждава от следните факти:
– меншевиките извършиха руската рволюция февруари 1917 г.;
– Царят се отрече от престола 15 март 1817 г;
– Яков Шиф, основният съдружник на Кун-Льоб и Ко, моментално отстрани пречките за продължаване на финансовата помощ на съюзниците. Мортимър Шиф получил поръчение от баща си Яков, да телеграфира на сър Е. Касел следното: "Предвид неотдавнашните действия в Германия и събитията в Русия, ние няма повече да задържаме финансирането на съюзните държави”;
– На 5 април британското правителство съобщи за изпращането на Министъра на външните работи Артър Балфор в САЩ за среща с американските банкери и за своята готовност официално да подкрепи плана на политическия Ционизъм, при условие, че финансовите магнати повлияят за влизането на САЩ във войната, на страната на съюзниците. След което САЩ моментално обявиха за включването си във военните действия, и на 7 юни 1917 г. първите американски войски дебаркираха на френска територия;
– На 18 юли 1917 Лорд Ротшилд писа на Балфур: "Уважаеми г-н Балфур, най-накрая мога да Ви представя условията, които Вие искахте. Ако британското правителство ми изпрати съобщение за съгласието си, а също, ако получа съгласие от Вас, аз ще ги препратя на Ционистката федерация, която ще бъде свикана за обсъждането им”.
Условията били следните: 1) "Правителството на Негово Величество е съгласно с принципа, по силата на който Палестина ще бъде превърната в национално огнище за евресйкия народ”. 2) "Правителството на Негово Величество ще направи всичко възможно за постигане на тази цел и ще обсъди с Ционистката организация методите и средствата необходими за това”.
Г-н Балфур и Британското правителство приели условията продиктувани от Ротшилд. По настояване на банкера, английското правителство назначило на 28 август бившия сър Руфус Исаакс за началник на Икономическата комисия на Лорд Ридинг в САЩ.
Подробности от договореностите постигнати в САЩ септември 1917 г. не бяха публикувани. Но в резултат бе проведена коренна реорганизация на Английската банка, под американски контрол.
През септември Яков Шиф написа дълго писмо до някой си Фридман, от което привлича вниманието следният откъс: "Аз мисля, че ще трябва при всички обстоятелства да осигурим подкрепата на Америка, Великобритания и Франция, за това, нашият народ да може масово да се засели в Палестина... По нанатък ще е нужно да получим от тези държави ясно уверение, че Палестина ще получи независимост, веднага щом населението се увеличи в достатъчно съотношение, за да оправдае такова решение”.
На 26 септември 1917 Луи Маршал, представител на Кюн и Ко, писал на приятеля си Макс Сеньор: "Декларацията на Балфур, със съгласието на съюзните държави е най-важен акт на политическата дипломация. Ционизмът е само етап от по-дългосрочен план: това е пиедестал, на който може да се установи мощно оръжие. Всякакви протести от протестиращите ще са вредни, и те ще бъдат подложени на най-отвратителни, конкретни санкции... Аз предпочитам да не мислия за такива последствия”.
Да си спомним политическите събития, довели до таков приключване на нещата:
На 28 януари 1915 г. г-н Аскит, по това време – Министър-председател на Великобритания, писал в своя дневник: "Току що получих от Херберт Самуил меморандум, наречен "Бъдещето на Палестина”... Той счита, че ние трябва да заселим на тази територия, от три до четири милиона европейски евреи... Признавам, че никак не съм очарован от това предложение за повишаване на нашата отговорност...”
Така Министър-Председателят не се показал привърженик на Ционизма.
По това време на ционистите принадлежеше по-голямата, ако не и цялата, военна промишленост на Великобритания. Без каквато и да е особена причина, 1915 – 1916 г. в страната изведнъж започна да се чувства недостиг на химически вещества, нужни за производството на взривни вещества. Така се блокира производството на оръдия и боеприпаси, обещани на руското правителство. Даже английската артилерия започна да страда от недостиг на снаряди, и се наложи да се приемат ограничения, а правителството на Аскит обвиняваха във военен саботаж. Но да видим фактите.
Сър Фридрих Натан беше отговорник за химическата промишленост. Господата Брунер и Мод получиха от правителството пълномощия за поправяне на това деликатно положение. С държавни средства те построиха голяма химическа фабрика в Силвърстоун. Предприятието работеше в напрегнат режим и производството бързо достигна предишното ниво. Но още щом работата потръгна, в завода избухна мощен взрив, който взе 40 човешки жертви.
Така Великобритания не можал да достави на Русия обещаните въоръжения и боеприпаси, което се превърна в големи военни неуспехи на Източния фронт. Професор Бернард Парес в писмо до Лойд Джордж потвърдил, че оръдията и боеприпасите , обещани на императорското правителство, са били умишлено задържани, за да създадат в Русия благоприятни условия за революцията. В това писмо, написано 1915 г. може да се прочете следната мисъл:
"Трябва да заявя, че по мое скромно мнение, неудачите на "Викърс-Максим и Ко” с доставките на оръжие за Русия, което трябваше да пристигне в тази страна преди 5 месеца, поставят под заплаха отношенията между двете страни, и в частност, сътрудничеството им в тази война... Аз определено заявявам, че до днес никакво снадбяване не е постъпвало от Англия в Русия”.
Давид Лойд Джордж по време на писането на това писмо е бил Министър на финансите на Англия и е отговарял за финансирането на войната. Сър Ернст Каселс контролирал "Викърс-Максим и Ко” и бил сътрудник на "Кюн-Льоб и Ко”.
Зависимостта на "Викърс-Максим и Ко” от "Кюн-Льоб и Ко” е посочена в книгата на Бразел "Светът на кръстопът”, от която, в частност, узнаваме, че: "на 4 февруари 1916 г. Руската революционна партия в Америка провела събрание в Ню Йорк, на което присъствали 62 делегати... Били прочетени секретни доклади, току що пристигнали в партията, от Русия, указващи, че моментът е благоприятен... На събралите е дадено уверение, че средствата ще бъдат предоставени от хора, чувствителни към освобождението на руския народ, и често звучало името на Яков Шиф”.
Л. Фрай в книгата си "Водите течащи на Изток”, на стр. 51 пише:
От този момент все повече се чувстваше влиянието им в политическите кръгове на Европа и Америка. В частност, "Ционист Трансфер Дипартмънт” имаше възможност да превежда пари и информация на подривните елементи във вражеските страни”.
М. Ерцбергер в книгата си "Моят опит от Световвата война”, на стр. 145 – 146, заявява: "На 16 март Израелският Алианс превел на (масонската ложа) "Великият Изток” в Париж сумата 700 000 франка”. А в архива на Великия Изток в Рим, четем, че: на 18 март 1916 г. било дадено разпореждане за превод на 1 милион лири, по сметката на Великия Изток”.
Лятото на 1917 г. възникнала необходимост за определяне източниците за финансиране на дейсността, на Ленин и Троцки. Банкерите решили, че техни представители от всички страни ще се съберат да обсъдят този въпрос в Стокхолм – столицата на неутрална държава. Там било прието окончателно решение, че Кун-Льоб и Ко ще предоставят на Ленин и Троцки 50 милиона долара, на сметки в Банка в Швеция.
1917 г. американските и английските тайни служби донесли тези сведеня на своите правителства.
Плановете на Яков Шиф по завръщането на Троцки и неговите революционери претърпяха неуспех, когато канадските власти ги задържаха по време на път. Обаче банкерите хубаво попритиснали властите, и Троцки с неговите помагачи не само бе пуснат на свобода, но даже им дали необходимите пропуски.
Преобладаващото мнозинство от ръководителите на световното революционно движение произхождат от хазари, татари и други монголо-азиатски племена, които в средата на осми век приели юдейската религия. Те манипулирали евреите и неевреите, като пешки на шахматната дъска.
По време на подготвителните съвещания към мирната конференция в Париж 1919 г. некои участници се опитали да се отклоняват от настойчивите указания на международните банкери. Тогава Яков Шиф отправил на президента Уилсън, присъстващ на конференцията, телеграма от 2 000 думи, в които се съдържали инструкциите относно Палестина, германските репарации, Силезия, Саарската област, Данцигският коридор и Фиюма. Телеграмата била с дата 28 май 1919 г. Шиф я изпратил от името на "Асоциацията на Общността на Свободните Нации”. (Това "Общество” било финансирано от петима американски банкери).
Още щом президентът Уилсън получил телеграмата, той насочил дискусията в указаната насока. По този повод граф де Сент-Олер заявил: "Версайлският договор в пет пункта бе продиктуван от Яков Шиф”.
Още щом бяха постигнати съглашенията за създаване на английски протекторат в Палестина, маждубародните банкери дали на агентите си инструкции за налагане на непоносими за германците условия във Версайлския договор, в това число – изплащане на непосилни репарации и откъсване на редица територии от германската империя. Планът целял, да се предизвика у германците ненавист към Франция, Англия и САЩ, за да се подготвят за въоръжен конфликт.
С помощта на Версайлския договор международните банкери завзели контрола над въоръжаването на германската армия и възстановяването на германската икономика. След това те сключили договор (Abmahungen) с Върховното германско командване и дали съгласието си, Съветите тайно да снадбяват германските генерали със всичкото необходимо военно снаряжение за създаване на армия от неколко милиона души. Те получили от съветския диктатор облекчени условия за кадрова подготовка на такава армия и за обучение на офицерите и под-офицерите, необходими за командния състав на новата армия, когато тя потрябва.
Крупните проекти фиксирани в договора (Abmahungen), се финансирали от международните банкери. По този начин те позволиха на комунистическата и на фашистката държава да възстановят икономиките си и да създадат военен потенциал. Същите банкери позволиха на германското командване да заобиколи всичките военни ограничения наложени от Версайлския договор.
(Много от генералите и висшите офицери участвали в Abmahungen били осъдени на смърт, на Нюрбергския процес, като военно престъпници.)
Гигантски предприятия на Круп за производство на военна техника и амуниции, били построени в СССР, зад Урал; кодовото им название било – "Манъйч”. Планираше се Втората световна война.
Правителствата на т.н. съюзни държави прекрасно знаеха за ставащото зад кулисите – открих го в Лондон на конференцията по военноморско разоръжаване 1930 г. Както е казвал Дизраели: "Избраните правителства не управляват”.
По този начин, от 1920 до 1934 г. "Тайната Власт” наложи сътрудничество между комунистическите управници – с еврейски уклон, и нацистките управници – с арийски уклон.
(Завесата прикриваща тази сделка беше повдигната благодарение на сериозния труд на Сесил Ф. Мелвил "Руската фасада на Германия”.)
Анализът на историческите събития от 1914 до 1934 г. показва, че именно международните банкери са подготвили Първата световна война” 1) За да създатат благоприятна ситуация за революционни действия и по този начин да спомогнат за завземането контрола над Руската Империя; 2) За да свалят коронованите особи в Европа и да наложат тоталитарни системи на този континент; 3) За да принудят френското и английското правителства да се съгласят за създаване на "Национално Огнище за евреите” в Палестина.
Правителството на Великобритания било принудено да съдейства на плана, на международните банкери, да подпомогне болшевишката революция в Русия, за да издейства включването на САЩ във войната, на страната на съюзниците. Може да се предположи, че корабът "Лузитания” е бил потопен, за да послужи като повод за включване на САЩ в Първата световна война. По подобен начин, разгромът на военно-морската база Пърл Харбър послужи, като основание за включване на САЩ във Втората световна война.
Очертанията на Новия Свят във въпроси и ...
ОРИАНА ФАЛАЧИ: ЧУДОВИЩЕТО НА ИСЛЯМСКИЯ Т...
Как ще изглежда Европа през 2100 г. (или...
ОРИАНА ФАЛАЧИ: ЧУДОВИЩЕТО НА ИСЛЯМСКИЯ Т...
Как ще изглежда Европа през 2100 г. (или...
Следващ постинг
Предишен постинг
Трети абзац отгоре на долу - ЦИТАТА:“Те приеха решение да изпратят в Русия Лорд Китчър, за реорганизация на руската армия. Китчър отплува на кораба Хемпшир, който при тайнствени обстоятелства потъна на 5 юни 1916 г.“
- Упоменатото име е предадено неточно Китчър !
В даденият случай се касае се за мисията на лорд Китчънър, полеви маршал от британската армия. Същият е следвало да направи инспекция по военните съюзнически доставки за царска Русия .
Lord Kitchener sailed from Scrabster to Scapa Flow on 5 June 1916 aboard HMS Oak before transferring to the armoured cruiser HMS Hampshire for his diplomatic mission to Russia.
- С уважение !
цитирай- Упоменатото име е предадено неточно Китчър !
В даденият случай се касае се за мисията на лорд Китчънър, полеви маршал от британската армия. Същият е следвало да направи инспекция по военните съюзнически доставки за царска Русия .
Lord Kitchener sailed from Scrabster to Scapa Flow on 5 June 1916 aboard HMS Oak before transferring to the armoured cruiser HMS Hampshire for his diplomatic mission to Russia.
- С уважение !
Веднага коригирам.
цитирайКак така отричат съществуването на някаква си конспирация, а когато стане факт за конкретни действия и актове са като безгласни букви!
Поздравления Григоре!
цитирайПоздравления Григоре!
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. tili
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
За този блог
Гласове: 8247
