Още в първите векове на християнството евреите носели по улиците изображение на Аман на кръст за поругание на християите, и нееднократно убивали, от злоба християни.  А в Полша и Литва 1529 г. е имало особен закон: «При обвинение на евреи в убийство на християнско дете са нужни трима свидетели - християни; а който не докаже обвинението, сам подлежи на наказание».  

После: В IV столетиe

1) При кесаря Константин евреите били изгонени от няколко провинции за това, че са разпънали на кръст християнско дете в Страстния петък.

В V столетие

2) В изложение на император Теодосий се забранява на евреите да празнуват за възпоменание своето поругаване над подобие на кръст, който се изгарял тържествено от тях; Феодосий забранил да се строят синагоги в уединени места, като предупреждение за разни, нееднократно случвали се, извращения; но евреите, незвисимо от това, разпъвали тайно християнски младенци, и няколко души от тях били осъдени за такива деяния, каквито са случаите - 419 год., в Сирия, между Антиохия и Халкидон, в Пиместар (Eisenmenger. Т. II. р. 220).

В VII столетие

3) При царуванито на Фока, евреите били изгонени от Антиохия за това, че умъртвили, по зверски начин, епископ Анастасий и убили много християни.

В XI столетие

4) В 1067 год. в Прага (в Бохемия) шест евреи ги хвърлили в реката за това, че източили от тригодишно дете кръвта и я преляли на други евреи, в Тревиз (Мосцкий, гл. 25).

5) В киевските пещери почиват мощите на преподобния Евстратий, чиято памет се почита на 28 март. В житието му се говори, че светецът бил киевчанин, взет в плен при нашествието на хан Боняк в 1096 г., продаден в Корсун на евреин, който го подложил на разни мъчения и накрая, на празника им Пасха го разпънали на кръст, а после го хвърлили в морето. Руски християни извадили тялото му и го закарали в Киев (печ. Пат. л. 169).

6) Между Кобленц и Бинген, на Рейн, се пазят мощите на дете, измъчено до смърт в XI век от евреи; местните католици го почитат като светец.

В XII столетие

7) В 1172 год., в Блуа, Франция, евреите разпънали дете, сложили трупа в торба и го хвърлили в река Лоара (Centur, Magdeb. XII, Cap. XIV).

8) Същото се случило там в 1177 год., в същия ден на Пасха, и няколко евреи били изгорени на клада зарад това си деяние. (Също и в Шлешек, гл. 9.)

9) В 1179 год. в Германия били осъдени евреи, за разпънато на кръст дете (Дубравиус, КН. 18).

10) В 1146 год. в Норвич ( Англия) евреи били осъдени за распятието на младенеца Вилхелм в Страстния петък. Случаят е описан с всички подробности (Винценци, кн. 27).

11) В Брай (Франция) евреи с подкуп получили позволение да накажат християнин, под предлог, че е разбойник и убиец; надянали му желязна корона, секли му крайниците и го разпънали. (Пак там.)

12) Писателите Гегин и Наудер свидетелствуват с общи думи, че парижските евреи в XII век похищавали по Пасха младенци и ги убивали по мъчителен начин.

13) В Глостър при Хенрих II разпънали християнско дете по Пасха. (Пак там, гл. XI, XIV.)

14) В 1179 г. в Прага (в Богемия) осъдили много евреи за измъчване и разпъване на дете. (Хагел, лист 304.)

15) Близо до Орлеан (Франция), в 1175 г. съдили няколко равина за умъртвяване на дете, което хвърлили после във водата. В 1180 г. били изгонени евреи за такива злодейства от Франция. (Твер кн. 4.)

16) Пак тогава в Аугсбург (Германия), по същите причини изгонили всички евреи.

17) В 1183 г. евреи, осъдени за подобно злодеяние, извършено във Великия петък, си признали престъплението, а също и това, че са задължени да го правят заради своята вяра. (Винценциус, кн. 29, гл. 25.)

 XIII столетие

18) В 1288 г. в Бехарац (в Германия) евреите измъчвали дете, за да му вземат кръвта. (Шлешек, гл. 9).
19) В 1228 г. евреи в Аугсбург разпънали дете. (Пак там).
20) В 1234 г. в Норуич евреи похитили дете, държали го на тайно място няколко месеца, до Пасхата, — но не успяли да извършат злодейството си; детето намерили, а тях осъдили.
21) В 1250 г. в Арагония евреи разпънали по Пасха своето седемгодишно дете. (Eisenm. Т. II. р. 220).
22) В 1255 г. в Линколн (Англия) евреи похитили осемгодишно отроче, пребили го с бичове, увенчали го с трънен венец и го разпънали на кръст. Майката намерила трупа; евреите изобличили и те си признали; един от тях, на место разкъсали с коне, а деветнадесет отвели в Лондон и ги осъдили.
23) В 1257 году в Лондон евреи принесли в жертва на Пасха християнско дете (Eisenm. Т. II, р. 220).
24) В село Торхан (в Германия) в 1261 г. евреи източили от седемгодишно момиченце кръв от всички вени, а трупа хвърлили в реката, където го намерили рибари. Евреите хванали и наказали, някои обесили. (Шлешек, гл. 9).
25) В 1282 г. жена продала на евреи откраднато дете, те го мъчили, нарязали цялото му тяло. Когато жената искала да им продаде още едно, я хванали, тя си признала, показала мястото, където първото дете било изхвърлено: по този повод в Мюнхен се вдигнали на въстание, в което убили много евреи. (Eisenm. Т. II, Р. 220).
26) В 1287 г. - в Берн (Швейцария) няколко евреи били убити заради убийство на християнско дете, а друга част изгонили. (Книга за уголовно съдопроизводство на евреи).
27) В 1295 г. втори път изгонили евреите от цяла Франция за подобни престъпления

В XIV столетие

28) В Вейсенз, Турингия, в 1303 г. няколко евреи съдили за убийство на дворянско дете, намерено във вода (Eisenm. Т. II, р. 221).
29) В 1305 г. в Прага евреи умъртвили по Пасха християнско дете. (Пак там).
30) В Губерлин (Германия) в 1331 г. евреи разпънали на кръст дете, затворили ги и ги осъдили. (Шлешек, гл. 9).
31) В Мюнхен в 1345 г. женна продала детето Хенрих на евреи, които му нанесли 60 рани и го разпънали на кръст. (Eisenm. Т. II, р. 221).
32) В 1400 г. в Турингия евреи купили от католик дете и го мъчили. Маркграфовете Фридрих и Вилхелм заповядали да накажат католика и евреите. (Маемос, гл. 33).

В XV столетие

33) В 1401 г. в Швабия народът въстанал по повод убийството от евреи на две християнски деца, купени от някаква жена, — затворили ги заедно с нея в синагогата и ги изгорили живи. (Маемос, л. 33).
34) В 1407 г. в Краков, при крал Ягел, народът бил възмутен от убийството на дете от евреи, убили много евреи, опустошили и изгорили домовете им и изгонили всички от града. (Длугош, кн. X; Хембицки, гл. 7).
35) В 1420 г. във Венеция осъдили няколко евреи за убито по Великии петък дете. (Кн. уголов. производ. над евреями за убийство христиан).
36) В 1420 г., във Виена, при Фридрих, осъдили 300 евреи за убити от тях три деца. (Маемос).
37) В 1454 г. във Виена осэдили няколко евреи, защото убили дете, извадили му сърцето, изгорили го на прах и го изпили с вино. Случаят е забележителен, защото руските разколници, детеубийци, правели същото, но пили праха не сами, а опивали с него другите за привличане с магия на всички към тяхното братство.
38) В 1456 г. в Анкона покръстеният равин Емануил обявил, че бившият лекар на евреите отрязал главата на прислужващото християнско момче и му източил кръвта.
39) Разказал и други случаи, когато евреи разпънали момче, заклали го и му източили кръвта.
40) В 1486 г. в Регенсбург намерили в един еврейски погреб шест трупа на християнски деца; при разследването намерили камък, намазан с глина, под който намерили следи от кръв, защото на него били убити децата. (Eisenm. Т. II, р. 222).
41) В 1475 г. в Триент, Тирол.
42) В 1486 г. в Вратислав (Бреслав).
43) В 1494 г. в Бранденбург — осъдили евреи за убийство на християнски деца.

Происшествието в Триент е описано с всички подробности. Тригодишния Симеон бил убит в четвъртък на Страстната седмица, и жителите му се поклонили, като на мъченик. Евреинът Тови го завлекъл в училището; разчекнали му устата, държали го за ръцете и краката, отрязали му парче от дясната буза, боли го по цялото тяло с големи игли и, като му източили кръвта, веднага я сложили в тестото. Евреите ругали детето, наричали го Иисус Христос, и изхвърлили трупа във водата. Родителите намерили трупа и съобщили на властите, които получили от евреите пълни признания с всички подробности за това злодеяние. На гроба на детето ходили на поклонение, и мъченикът скоро придобил име на праведник. Впоследствие папа Сикст IV се възпротивил на това и забранил преследването на триентските евреи, защото евреите подкупили приближените му; Происшествието изобразили във Франкфурт на картина, която съществувала и в 1700 г, с подробен надпис, както разсказва очевидецът Айзенменгер.

44) В 1492 г. евреи, по подобно обвинение, били изгонени от Испания.

В XVI столетие
45) В 1502 г. в Прага изгорили на клада евреин за убийство на младенец и източване на кръвта. (Хагел, л. 122).
46) В 1509 г. в Босинген (Унгария), евреи мъчили открадното дете, и нарязвайки тялото му, му източили кръвта, а трупа изхвърлили извън града. Виновните си признали и били осъдени. (Eisenm. Т. II, р. 222).

47) В 1510 г. евреите ги изгонили от Англия, по същите обвинения.
48) Пак тогава в Данциг евреин откраднал сина на един християнин.
49) В Глозав, при крал Август, шестгодишния Донемат и седемгодишната Дорота били измъчвани от евреи.
50) В Рав двама евреи откраднали едно дете от обущар и го убили, за което ги осъдили.

51) В 1540 г. в княжество Нойбург евреи зверски мъчили християнско дете, което преживяло три дни. Делото е важно, тъй като еврейско момче, което си играело с другите на улицата, казало: «три дни вѝ това кученце и насила издъхна». Това било чуто от странични хора; обезобразения труп бил намерен в гората от овчарско куче. Кръвта на тоя мъченик намерили, между впрочем, в друг град, в Позинген. (Eisenm. Т. II, р. 223).

52 и 53) В 1566 г в Нарва и в Белск заподозрели евреи в подобни престъпления.

54) В 1569 г. в Ленчица (Полша), във Воловския манастир, евреи измъчвали две деца.
55) В 1570 г. изгонили евреите от графство Бранденбург за това, че се гаврили със Св. Тайни.
56.) В 1571 г. евреи в Германия одрали кожата на християнина Брагадин и мъченически го умъртвили. (Eisenm. Т. II, р. 219).
57) В 1574 г. в Литва, в местността Поне, евреи убили едно дете;
58) В 1589 г. в Вилн — пет деца ;
59) В 1589 г. в Тарнов, в Глобица, едно, — виновните осъдили на смърт.
60, 61 и 62) В 1590 г. в Олшовско Воле (Полша), под Шидловци, в Курозвака и Петерков евреи убили три деца.
63) В 1593 г. пак там - три откраднати деца.
64) В Красноставци така бил убит студент, или ученик.

65). В 1597 г. в Шидловци, евреите намазали вратите на своето училище с кръвта на мъчено дете, което е записано в съдебните регистри.

66, 67 и 68) В 1598 г. в Люблина, в Коле и Кутна (Полша) три деца.

Аарон признал, че, заедно с Исак, откраднали дете и го предали на Зелман, който го заклал, събрал кръвта му и накарал работничката Настасия да изхвърли трупа в гората. Аарон си признал и не се разкаявал до края.

Исаак си признал, разказал всички подробности, като казал, че кръвта била раздадена и употребена за тесто.

Мошко от Медзержица дал същите показания.

Настасия, християнка, всичко си признала; казала, че еврейката, нейната хазайка, и казала, когато заедно изхвърляли трупа, че ако го погребат, всички евреи ще загинат. Виновните били наказани.

В XVII столетие

69) В 1601 г. в Чахра (Полша) евреи умъртвили момиче.
70) В 1606 г. в Люблина - момче.
71) В 1607 г. в Зволн (Полша) момче, намерено във вода обезобразено и с отрязани крайници.

72) В 1610 г. в Сташев (Полша) евреинът Шмул откраднал момче, продал го в Щидловец, където евреите били хванати на мястото на престъплението.

73) В 1616 г., април 24, във Вилн евреинът Бродавка убил Ян, синът на помещика Олесницки.
74) В 1617 г. в Селце, под Луков, евреи убили младенец.
75) В 1626 г. в. Сохачев евреите убили няколко християнски деца.
76) В 1628 г. в Сендомир евреи убили двете деца на аптекаря.

77) В 1636 г. евреи източили кръвта на кармелитски послушник и били съдени.

78) В Калишска губерния, в град Ленчица, в замъка на бернардините, се намирал трупа на мъченически убито дете от евреи.

79) В 1639 г. - едно дете в Комошица.

80) В 1639 г. - едно дете в Ленчица.

81) В 1648 г. в Иванишка евреи мъчили и заклали дете, а раните заляли с восък.
82) В 1650 г., на 21 март, в Каден бил наказан един евреин за това, че умъртвил дете, нанасяйки му осем рани и му отрязал палците на ръцете. (Eisenm. Т. II, р. 223).

В 1649 г. евреи истезавали и умъртвили дете:
83) В Хвостов;
84) В Киях, недалеко от Пинчов;
85) В Негословица, под Вацанов;
86) В Сецимин;
87) В Опатов,
88) В 1655 г. в Брежница, под Сендомир,
89) В Остров, под Люблина,
90) В Праща.
91) В 1660 г. в Тунгух (Германия) евреи по Пасха заклали християнско дете, 45 човека били осъдени. (Eisenm. Т. II, р. 223).

92) В 1669 г. около Мец (Франция) евреинът Леви откраднал дете, което намерили мъртво в гората; описано в книгата: Abrege du proces fait; aux Juifs de Mets, 1670.

93) В 1665 г. 12- май, евреи във Виена мъченически умъртвили жена, която намерили, на части, в езеро. Заради зачестили такива престъпления евреите били изгонени от императора в 1701 г. от Виена. (Eisenm.-T. II, р. 220).

В 1689 г. имало подобни произшествия:

94) В Жулков;
95) В Лемберг (Лвов);
96) В Цеханов;
97) В Дрогобецк.

98). В Минска губерния, в Слуцк, в Свето-троицкия манастир, почиват мощите на младенеца Гавриил, убит като мъченик в 1690 г. от евреи.

99) В 1694 год. - във Владимир на Волина.
100) в 1697 год. в Ново Место, под Рава, и
101) В Вилн, в 1698 год.
102) В воеводство Брестск, в Заблудов;
103) В Кодн, под Замостие;
104) В Сендомир;
.105) В Рожан, и
106) В Слони — евреи мъчили седем деца; а в Брод отровили епископ Цешейко.
107) В Цеханов и в Бел, в 1699 год., евреи били наказани на площада, пред синагогата за това, че, като опоили един млад християнин, източили му кръвта и го уморили .

В XVIII столетие

108, 109 и 110) В 1705 год. в Гродн, в Цеймейлев и Ржешов евреи мъчили на Пасха три християнски деца.

111) В 1750 год., по същия повод, били изгонени евреи от Каменц-Подолски.

112) В 1753 г. в Житомир имало случай, разследван в подробности и доказан от следствието и съда; самото решение по това дело било заведено в архива в 1831 год.

В Страстния петък на 20 април 1753 г. в с. Маркова Волница евреите хванали една вечер тригодишното момченце Стефан Студзитски, завели го в кръчмата, дали му мед и го нахранили с хляб, накиснат във водка, от което детето заспало и лежало спокойно до печката. В нощта на Светло Възкресение евреите се събрали в кръчмата, завързали на детето очите, разчекнали му устата с клещи и, държейки го над съдове, клали го и го рязали и дупчили с остри гвоздеи, като го клатели и преобръщали, за най-доброто изтичане на кръвта. Когато мъченикът издъхнал, хвърлили трупа му в гората, където бил намерен на другия ден.

113 и 114) В 1799 г., имало два подобни случая: 1) Около Режица бил намелен в гората мъртвец с необикновени знаци и рани по тялото: на дясната ръки имало просечена както с длето рана; друга - над левия лакет; трета, подобна, под левия и четверта - на гърба. Раните били умишлено нанесени и на няколко пъти; човекът нощувал в кръчмата у евреин, чийто работник го занесъл в това положение в гората. Но следствието нищо не открило, защото всички арестувани под стража евреи избягвали и не били намирани. 2) В същата година, преди Пасха, в Сеннинск, близо до еврейска кръчма бил намерен труп на жена, обезобразена в лицето, с рани по ръцете и краката, и по цялото тяло; но на роклята нямало и следа от кръв, значи е била събличана, измъчвана, лишена от жизвот, а после омита и облечена.Следствието нищо не открило.

В XIX столетие

115) В 1805 г. имало дело във Велижско за намереното в река Двина тяло на дванадесетгодишния Трофим Никитин; той бил заклан и по цялото тяло бил нарязан, в убийството на когото били обвинени трима евреина, в това число Хаим Чьорни, обвинен за втори път по подобно дело в 1823 год. По недостатъчно улики делото било предадено на волята Божия; Впоследствие били открити важни пропуски в делопроизводството, но делото не било подновено.

116) В 1811 г., преди Пасха във Витебска губерния в селото на помещика Томашевски изчезнало от люлката детето на един селянин и макар много обстоятелства да навеждали към подозрение евреите, следствието нищо не открило.

117) В 1816 г. в Гродн, преди Пасха била намерена селската девойка Адамовичева, у която едната ръка от лакътната става била отрязана, а тялото било дупчено на много места. Заподозрените били евреи и предварителното следствие усилило подозренията; но евреите изпратили депутати в Санкт-Петербург, оплакали се от оскърбителното за тях подозрение и го приписали, много хитро, на ненависта на поляците заради привързаността на евреите към правителството. Вследствие на това се и издала Висшата заповед от 28 февруари (обявена на 6 март) 1817 г., «евреи да не се обвиняват когато има случай на умъртвяване на християнски деца по единия предразсъдък, че имат нужда от християнска кръв». Делото било прекратено, но след 10 години възобновено и после пак спряно.

118) В 1821 г., на брега на река Двина намерили тялото на Христина Слеповронска и в убийството подозирали еври, но нищо не открили.

119) В 1821 г., преди Пасха, в Могильовска губерния, Чаусовск, в село Голенях намерили тялото на момчето Лазарев. Имало улики срещу евреи, но делото било прекратено.

120) В 1823 г. пастор Ертел обнародвал подобен случай от Бавария. (Was glauben die Judeh? vom Pfarrer Oertel, Bamberg, 1823).

121) В 1823 г. имало подобно произшествие в Велиж, Витебска губерния.

Подобни дела:

122) Убийство в Велиж на две селски деца в 1817 г.

123) Ковальова обявила, че, по всяка вероятност, същите евреи убили брат й Яков, но тя не смеела да ги предаде. Малолетният Яков бил убит в 1818 г.

124) Велижските евреи в 1817 г. умъртвили Дворжицка, жена, намерена в гората след една година.

125) В 1819 г. убили две девойки в Семичевоковата кръчма около Велиж.

126) В Брусовановската кръчма - четири деца по Пасхата в 1821 или 1822 г.

127) В 1827 г., пред Пасха, Виленска губерния в Телшевск, изчезнало седемгодишно дете Пиотрович, отвлечено от евреи;

128) В 1827 г. едно дете - във Варшава два дена до Пасха;(Киарини, тл. II).

129) В книгата Пътешествие из Турция на англичанина Валия, 1828 г.,:

«Константинополските християне твърдят, че евреите, похищавайки деца, ги принасят в жертва по Пасха, вместо пасхални агънца. Бях свидетел на голямо вълнение между жителите. На гръцки търговец изчезна детето и мислеха, че е откраднато и продадено в робство. Но скоро намериха тялото в Босфора; ръцете му и краката му били завързани, а особените рани и знаци на тялото показвали, че е било умъртвено по особен начин, с някакви особени необясними намерения. Обвиненията паднали на евреите, защото се случило преди Пасха; но нищо не се откри».

130) В 1833 г. Минска губерния в село Плитчани евреинът Орко купил за 30 пари и убил заради кръвта и, 12-годишната Ефросина.

131) Волинска губернии в Заславск в 1833 г.:

Прокоп Казан бил нападнат от трима евреи, които му отрязали езика.

132) В 1840 г., по Пасха, католическият свещеник отец Тома, живеещ в Дамаск, отишъл със служител в еврейския квартал, и двамата пропаднали без вест. Обвиненията паднали върху евреи; цялото християнско население в Дамаск се надигнало и негодование пламнало дори у мусюлманите. Френският консул, напълно убеден в това, че злодеянието е извършено от евреи, разследвал сам, подбуждал с всички средства турското правителство към действие и настоявал за наказването на евреите; австрийският консул, към ведомството на когото евреите отчасти принадлежали, противодействувал и защитавал евреите. Еврейските пратки с подаръци, от Париж и Лондон, в Александрия, прекратили делото, и евреите били освободени.

133) В 1844 г. върховния съд в Турция произнесъл решение над евреи, живеещи на остров Мермер, по обвинение за убийство по мъчителен начин на християнско дете. Жалбата била внесена от гръцкия патриарх, но по настоятелното настояване на английския посланик, както писали вестниците, Портата не признала евреите за виновни, а на всичкото отгоре обвинила патриарха.

134) В април 1843 г., пред Пасха, във Витебска губерния, в град Луцк двама евреи, братята Бepко и Шмария Клепачи, след като хванали петнадесетгодишната Щербинска, насилствено й пуснали кръв и я изляли в чаша. Въпреки всички улики, Берко и Шмария се отървали, защото свидетели нямало.

ВЕЛИЖСКОТО ДЕЛО

На 22 април 1823 г. Фьодор Емелянов от Велиж, на 3 години и половина, син на войник, изчезнал безследно. Случило се в самия ден на Светото Христово Възкресение. Трупът на момченцето бил намерен извън града, в гората, в такъв вид, че оттогава никой от жителите не се съмнява в истината за возникналото подозрение и разпространение на глухите слухове, че детеето е било зверски мъчено от евреи. По цялото тяло имало ожулвания, сякаш са го протривали силно с нещо; ноктите - изтръгнати до основата; по цялото тяло - множество дребни рани, сякаш надупчено с гвоздеи; синините по отеклите крака доказвали, че под колената е имало здраво връзване; носът и бузите били пристиснати, от стягане с превръзка, която оставила яркочервен белег на врата, от възела; и, накрая, на момчето било направено еврейско обрязване. Това доказва безспорно, според лекаря , правил аутопсията, че детето е мъчено с умисъл, обмислено предваритерно; от съостоянието на вътрешните органи се виждало, че е държано няколко дни без храна. Злодеянието е било извършено на голо, а тялото впоследствие било омито и облечено; по бельото и дрехите нямало и капка кръв. По следите около това място, където трупът лежал, било видно, че кола или бричка е идвала от пътя до местото, а трупът е отнесен към блатото пеш. Подозрението, че това е дело на евреи, направили родителите и останалите от Велиж. За друга причина за мъченическата смърт на невинното момче никой не могъл да се сети.

Разбрало се, че Мария Терентиева, преди трупа да бъде намерен, гледала на майката на детето и й предсказала, че синът й е още жив, седи в погреб у евреите Берлин и през нощта ще бъде мъчен; същото предсказала и дванадесетгодишната Анна Еремеева, болна, която се славела с това, че имала предсказателен дух. У Берлинови направили обиск, но нищо подозрително не намерили; домакинът заявил, че погреб в дома си няма; но намерили два, макар находката да не открила друго; обиска направил един квартален надзирател с ратмана, който първо, бил евреин, а второ, близък роднина на Берлинови, в дома на които детето било скрито по време на обиска.

Седем свидетелки казали под клетва, че в тоя ден рано сутринта, когато бил намерен трупа, видяли еврейската бричка по същия път, където било намерено тялото, и отново я видяли, когато се връщала към града; а едната била сигурна, че в колата бил Иосел, магазинер при Берлин, с други евреи.

Следователите нищо не открили, не обърнали внимание на обстоятелствата. Делото било предадено на велижския съд, който на 16 юни 1824 г. заключил: «поради недостатъчни улики евреите да се освободят от обвинението в убийството на момчето; но Ханна Цетлин и Иосел остават в подозрение, а Шмерка Берлин с другарите му да се обвинат в разпространение на лъжливи слухове за смъртта на детето, че било убито от евреите!»

Но в 1825 г., когато Император Александър 1 минал през Велиж, Терентиева подала молба, в която нарекла Фьодор Емелиянов свой син и му се оплакала, че момчето било убито от евреи. Делото било възобновено под наблюдението на генерал-губернатора; съставена била следствена комисия, внесли делото в Правителствения Сенат. Разкрили и седем случая за похищение на антиминс; за еврейско поругание над Светите Тайни; за обръщане на трима християни в еврейска вяра и за умъртвяване на няколко деца.

На обвиненията в съда получавали от евреите само отрицание, явни лъжи, страх и злоба. Евреите явно и несъмнено били уличени, но мълчали, упорствували, нагрубявали; някои говорили само общи приказки и т.н.

...Зелик Брусовански, при силни улики, казал: «ако някой от моето семейство, или поне друг евреин си признае — тогава и аз ще кажа, че е истина»....

...Хаим Чьорни (Хрипун) крещял, бранил се, треперел, не отговарял на въпросите и се страхувал. «Нека си говорят жените, каквото искат, — нито един евреин няма да ви отговори на въпросите, колкото и да питате»....

...В 1829 г. комисията представила пълен обзор на ужасните произшествия; освен умрелите и избягалите, под стража останали четиридесет и двама души от двата пола. Генерал-губернаторът бил на същото мнение, както и предшественика си, — представил обстоятелен рапорт, в който убедително обвинил евреите и с това ги разобличил.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В Санкт Петербург служи и сега един кръстен, учен евреин, който с пълно убеждение потвърждава съществуванието на този обряд — като изключение, — но отказва да засвидетелствува това, защото разбира се, не е в състояние да го докаже и даже се бои от отмъщението на богатите евреи, които биха посочили подобно обвинение, като общо поругание към израелския народ и лично за тях оскърбление.

Но евреите в Англия, Франция, Германия, образовани, учени — често даже държавници и във всеки случай добросъвестни, честни граждани, нима те не биха намерили за възмутителен обичая или таинствата на своята вяра, особенно онези от тях, които са приели светото кръщение?

Много от обърналите се във вярата евреи действително са го направили, например, бившият равин, монахът Неофит, бившият равин Серафинович, Паздзерски, Киарини, Пикулски, Савицки, Грудински и др. Това са потвърждава гласно от спора с равините в Лвов през 1759 год. Но числото на тези разобличители, разбира се, е малко в сравнение с целия народ, и за това има причини: извратеният обряд не само не принадлежи на всички евреи, но даже, без всяко съмнение, е известен само на малцина. Съществува само в сектата на хасидите или хасидим, — упорита, фанатична, признаваща само Талмуда и равинските книги и отричаща Стария Завет; но и там е пазена тайна, и разбира се, не всички хасиди и не винаги го изпълняват: но не подлежи на съмнение, че този сатанински ритуал никога не е изчезвал съвсем, още от времето на разпространението на христианството, особено когато се появят фанатици и кабалистически знахари, които, с двояка цел, посягат към мъченическо убиване на християнско дете и употребяват кръвта с мистически-религиозна и мнимо-вълшебническа цел. Полша и западните руски губернии, служили в средновековието за убежище на закоравяло и невежествено еврейство представят и по-късно примери за подобни зверства, особенно Витебска губерния, където сектата на хасидите е значително разпространена.

..........................