Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.10.2011 22:35 - ИСТИНАТА ЗА СЪВЕТСКИЯ "РАЙ" Автор: dimenzed
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 3696 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 02.11.2011 11:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Още 1934 г. Имперската пропагандна дирекция на НСГРП организира представяне на наличния писмен и снимков материал. Целта на това мероприятие бе да се информира германската общественост за ужасните условия в Съветския Съюз.
Организаторите на тази изложба често чувстваха, че представата им за условията в Съветския Съюз се разминава с реалността. Това усещане впоследствие се потвърди, но по различен от очакваното начин. Всичко казано за болшевизма преди избухването на войната със
Съветския Съюз бе засенчено в реалната действителност. image

На плаката пише:
ГЛАД, ОСМИВАНЕ НА ЦЪРКВАТА, ЗЛОДЕЙСТВА


Думите и снимките не са в състояние да опишат трагедията на болшевишката реалност така, че европейците да ги разберат. Разказите на завърналите се от фронта наши войници само потвърждават това. Не е възможно условията в Съветския Съюз да бъдат описани, без човек да ги е видял със собствените си очи и изпитал на свой гръб.

 

Ето защо идеята бе болшевишкото ежедневие да бъде изложено пред германските граждани, за да се запознаят с мизерията и нищетата на живота там. За да се събере необходимият за изложбата оригинален материал, бяха проведени няколко похода до държани от войските ни райони.

 

Така многобройните оригинални свидетелства дадоха ясна представа на милионите ни посетители за мизерния живот, налаган от болшевизма. Повечето запознати, между които най-вече нашите войници, признават, че изложението не дава пълна картина за нищетата и безнадеждността на живота на фермерите и работниците в така наречения Съветски рай.

 

Марксизмът и Болшевизмът — Изобретенията на еврейството.

 

 

 

Еврейството отдавна е осъзнало неограничените възможности на болшевишкия абсурд на изток. Това твърдение може да се подкрепи от следните два факта:

 

 

 

1. Марксизмът бе създаден от евреин – Маркс - Мордохай.

 

 

2. Съвременната Съветска държава не е нещо по-различно от една реализация на това еврейско намерение. Връзката между тези два факта е тъкмо Болшевишката революция. С надеждата да постигнат глобална доминация евреите унищожиха най-качествените елементи на Изтока, за да се превърнат в абсолютни управници на една огромна област. Според данните на разузнавателните ни служби в периода 1917-1921 са убити над 2 милиона души. Смъртта на 19 милиона загинали в периода 1917-1934 пък е директна последица от ужасния глад, причинен от революцията. Така загиналите вследствие на предизвиканата от евреите революция наброяват над 21 милиона души.

 

 

Фасадата на болшевизма

 

 

 

Кървавите атаки на болшевизма в Европа винаги са били съпътствани с упорита агитация, че Съветския Съюз е „раят на селяните и работниците”. В действителност това е била една обикновена пропаганда и целият културен, социален и технически възход, за който болшевизмът претендираше, е бил само измамна маска, прикриваща сивите несгоди на болшевишкото ежедневие. Това може да се види в следващата изложбена зала. В центъра й стои оригинален масивен болшевишки паметник, направен чрез измазване на дървена основа с хоросан. Такъв монумент се намира във всеки град там. Заради лошото си качество тези паметници са започнали бързо да се ронят – истински пример за болшевишката култура. Монументите от този тип допълнително допринасят за мизерната атмосфера и мръсотията, която е присъща на всеки съветски град и се нарушава от единични представителни сгради, в чиято архитектура са проявени и доста технически слабости. Те са построени за пропаганда на местно ниво, както и с цел да подвеждат посетителите от чужбина.

 

 

Тази фасада, построена само с пропагандистки цели, се забелязва във всички болшевишки градове. На централните изградени в американски стил улици има огромни сгради с хиляди дефекти, които са подигравка на фона на нещастните работници, принудени да живеят сив и лишен от радости живот в течение на вече 25 години болшевишка култура.

image
 

 

Контрастът между правителствените сгради и повсеместните окаяни жилищни постройки е същият като разликата между продукцията за военните и необходимите за ежедневието стоки. Огромните разходи за армията изглеждат колосални на фона на тези на другите нации, но битовите стоки са с възможно най-ниско качество. Не се води война, която да е причина за липсата на обикновените стоки от първа нужда като посуда, мебел, завеси или килими – да не говорим за най-необходимите дрехи. Тези неща струват колкото хранителните стоки. 100-125 рубли са дори щедра оценка за средния седмичен доход на даден работник. А ето и какви са цените:

 

 

  1400 рубли за костюм       360 рубли за чифт обувки       24 рубли за килограм масло       22 рубли за килограм месо    

Това са цените в мирно време в СССР, което обаче далеч не означава, че тези стоки въобще могат да бъдат закупени. По време на 20-те години мир под болшевишко управление нещастното население е подложено на почти непрекъсната диета от развален хляб и картофи.


image
 

 

Фрапантният контраст между великолепното въоръжение и крайната бедност на народа е видно от условията за живот в Москва, които между другото не са по-добри или по-лоши от тези в останалите болшевишки градове. Условията не са били особено добри още преди войната от 1913 г. Но през 1928 г. средно в стая живеят четири човека, а през 1939 г. вече са шест души, без значение дали са в роднински или семейни взаимоотношения. Всички жилищни постройки са препълнени. Нормалните домове като тези, с които сме свикнали в Германия, въобще не са познати. Всяка стая е едновременно кухня, дневна и спалня за тези, които живеят в нея. Ако се потърсят виновните за тези ужасни условия, винаги се стига до евреи. Не е ли странно защо изричането на думата „антисемит” е сред най-лошите престъпления в Съветската държава, за което човек може да бъде осъден на принудителен труд или дори смърт? Един бърз поглед върху статистиката с броя на евреите, които заемат държавнически постове в Съветския Съюз, обяснява всичко.

 

 

 

Почти всички министерства, наричани от болшевиките „народни комисии”, се контролират от евреи.

 

 

 

Допълнително доказателство за еврейското владичество над съветската държава е фактът, че народът е безмилостно жертван за целите на световната еврейска революция. Освен познатата система за труд „Стаханов”, жените също са деградирали систематично до това да бъдат трудови робини. Дори в мирно време постоянно е нараствала заетостта на жените, дори и в професиите, свързани с най-тежък физически труд, като миньори и леяри.

 

 

 

Запознатите са наясно с участието на евреите в структурите на съветската индустрия и поради следния показателен факт: Предвидено е в рамките на една година фабриката Ворошилов в Минск да произведе 650 машинни инструмента, за които да получи 81 милиона рубли. Естеството на еврейското мислене обаче довежда до това, че по-важна се явява не продукцията, а нейната цена. Поради липса на експерти, апаратура и части, заводът успява да произведе само 480 машинни инструмента на цена 59.2 милиона рубли. За да навакса разликата от 22 милиона рубли и така да изпълни плана, управителите на завода тайно решават да построят парен котел, с който да произвеждат стоки за продан на цените на черния пазар. По този начин планът за производство на стойност 81 милиона рубли е изпълнен, въпреки че произведените машини са със 170 по-малко от необходимото.

 

 

Съветската армия — Ужасна заплаха за Европа

 

 

От самото убийство на Царя планът на еврейско-болшевишката управляваща клика в Москва е унищожаването на Европа. Всички налични суровини и цялата работна сила се експлоатират безжалостно, за да се постигне тази цел. За да се компенсират вътрешните грешки и неуспехи са доведени чуждестранни специалисти и инженери. В резултат на това се получават данни за производителност, които шокират целия свят. Тези резултати стават ясни при инвентаризирането на военна плячка от страна на Вермахта.

 

image
 ЕВРОПО
БРАНИ СВОЯТА 3000 ГОДИШНА КУЛТУРА ОТ БОЛШЕВИЗМА!

 

180 000 000 души е трябвало да работят при най-брутални и примитивни условия само в производството на въоръжение за армията. Това е и обяснението на невъобразимото количество болшевишко оръжие, по-голямата част от което е унищожено или пленено във великите битки за унищожение на Източния поход.

 

 

 

Това огромно по количеството си оръжие е било предназначено да помогне на еврейското нашествие в Европа. Болшевизмът е имал готовност и в позициите си във Финландия, Балтийския регион, Полша и Бесарабия. Това са базите, които са били предназначени за начало на решителните удари срещу Запада.

 

 

 

Огромната мащабност на това въоръжение – част от което все още е налично – е може би най-видима от плененото оръжие по време на големите обкръжаващи битки и по време на зимата на 1941 г.: задържани са 25 000 танка, 32 000 броя тежки артилерийски оръдия и 16 000 самолета, а над 4 000 000 души са взети в плен.

 

 

Класи в безкласова държава

 

 

 

Болшевизмът проповядваше, няма да има никакви класи в неговия рай, тъй като само пролетариатът ще остане след елиминирането на бившата управляваща класа. Липсата на реализиране на това обещание е видна за всеки непредубеден страничен наблюдател, който може да види степента на подчиненост на населението. Еврейската управническа класа и нейните лакеи са на върха, а под тях стоят масите заводски работници от градовете. Цяла пропаст обаче се намира между тях и изцяло сиромашките фермери по кооперациите в селата. Болшевизмът умишлено създаде тези съществени разлики по следните две причини:

 

 

 

1. Да примами масите в градовете, за да подкрепят болшевишката програма за въоръжаване.

 

 

 

2. Да създаде впечатление у работниците, че живеят по-добре от фермерите и така да ги заблуди, че примитивният им и мизерен живот е чудесен в сравнение с този на селяните в колхозите.
Работниците няма как да узнаят, че по нашите стандарти съществуването им е окаяно, тъй като са херметически изолирани от останалия свят. Освен работниците и фермерите има две класи, които са съвсем без никакви права: членовете на бившата интелигенция и средната класа, която няма произход, свързан с пролетариата. Те също са работници по принуда, използвани като евтини и беззащитни роби в огромните некултивирани региони. Милиони от тях умират в резултат на нездрава храна, лош подслон и тежък физически труд.

 

 

 

ГПУ — Инструментът за терор на еврейския болшевизъм

 

 

 

Наложеният чрез ГПУ от болшевизма брутален терор може би най-добре обяснява защо болшевиките се бият така ожесточено на фронта. В продължение на 25 години терорът е създал една сива и пречупена маса, която изпълнява тихомълком всички заповеди, понеже това е единственият й начин да остане жива. Съпротивата означава смърт – често и за цялото ти семейство. Зверският терористичен режим на еврейското ГПУ най-добре може да бъде видян в садистичните му методи за изтезаване на предполагаеми вътрешни „врагове”.

 

 

 

Изложението включва клетка за екзекуции от затвор на ГПУ. Според един от пленените комисари в период от 5 години около 5000 човека са били застреляни зад железните й решетки.

 

 

 

Клетката е облепена с плочки. Обвинените са закарвани в нея, след което са застрелвани в гръб, в тила. Труповете са били премествани настрана и са били пръскани с маркуч, докато се отмие кръвта. За да има свеж въздух и следващата жертва да не припадне от кръвта, се е използвал и вентилатор. Целта е била човекът да остане в съзнание до последния възможен момент.

 

 

 

Друга тясна клетка е била използвана, за да се изтръгват признания. Затворените в нея са били принуждавани да коленичат в течение на дълги часове. Когато се изправят, те докосват тавана като така задействат аларма и срещу тях се насочва прожектор с ярка светлина. Ако решат да седнат на поставената малка седалка, получават електрошок, който ги кара да слязат. На вратата пък има дървено острие, което е насочено към стомасите им.

 

 

 

Най-лошите от всички места, в които ГПУ провежда терора си, са принудителните трудови лагери, в които ежегодно милиони невинни жертви губят живота си. Те изключително рядко въобще узнават причините, поради които са отведени от семействата и работните си места в ледената пустош на Воркута или в някой от другите такива лагери. Повечето от тях се намират там, само защото е била нужна работна ръка някъде из необятната съветска пустош. Никой не го е било и не го е грижа за тях. Изпратени са там по принципа „Хора ли? Имаме достатъчно от този боклук”.

 

 

Нещастните жертви, често осъдени без причина, са обречени на злочеста съдба, от която смъртта е единствен изход.

image
 

 

 

Всичко започва с доносник, който обикновено е член на семейството на самата жертва. В някоя нощ ГПУ чука на вратата на човека и го арестува. След което бива поставен в тясна клетка, изтощаван чрез безкрайни разпити, а накрая и принуден да признае вина посредством обичайните методи на измъчване. После – с или без присъда – жертвите са транспортирани в трудови лагери, в които получават неадекватна храна и често преживяват дните си в условия на жесток студ. Мнозина умират още по пътя. В самите трудови лагери натъпкват хората в малки казармени помещения. Оскъдната храна, която им се полага, зависи от работата им през деня. Никога обаче не е достатъчна и тежкият труд скоро ги довежда до пълно физическо изтощаване. И най-малката обида се наказва жестоко с прекарване на период в ледена клетка. Продължителната наднормена работа, лошата храна и липсата на санитарни условия скоро довеждат до сериозни заболявания. Болните работници в принудителните трудови лагери умишлено биват подлагани на глад, за да настъпи смъртта им по-бързо, тъй като ГПУ няма интерес от изнемощяли работници. Те трябва да бъдат ликвидирани по най-бърз начин.

 

 

 

Малцина са тези, които отново получават свободата си. Един от тях е Кайетан Клюг. Бил е лидер на Лигата за защита на марксизма в Линц. След неуспешното въстание през февруари 1934 г. той е трябвало да избегне отмъщението на режима Долфус. Пътят му го превежда през Чехословакия до земята на неговите мечти – „Раят на селяните и работниците”. В Москва повежда австрийските имигранти и става партиен член, но скоро узнава за нищетата, на която работниците и фермерите са подложени. Когато си позволява открито да критикува тези условия, бива обвинен в шпионаж. След това е арестуван, измъчван, освободен и накрая осъден без доказателства на 5 години принудителен труд в централна Азия. Зимната пустош на Воркута най-накрая отваря очите му за истинската същност на „Рая на селяните и работниците”. Няколко дни преди началото на войната със Съветския Съюз успява да избяга в немското посолство и се завръща в Германия заедно с персонала на мисията ни.

 

 

 

Животът на работника в Съветския рай

 

 

 

Накъдето и да погледнеш се виждат само бедност, мизерия, разложение и глад. Това важи както за градовете, така и за селските райони. Атмосферата в болшевишките градове също не е по-различна и е депресираща и сурова.

 

 

 

Всички експерти са съгласни, че тази изложба е особено автентична. Това винаги е шокиращо по простата причина, че ужасните, изложени тук, неща се случват в действителност. Това е болшевишки парк на културата с масивни скулптури, които поради лошото си качество не са могли да издържат на атмосферните условия. Те допринасят за атмосферата на разпад, присъща за всички градове на болшевишка земя. Тук може да се видят в оригинал разпадащи се бараки – така наречени „студентски домове” – разположени в сянката на построен в американски стил университет. Клетите им обитатели поне имат добра гледка към престижните сгради. От разстояние обаче не може да се види окаяното качество на всеки един аспект на тези сгради.

 

 

 

Вътре в общежитията положението е същото. Потрошени столове, развалени легла с изпокъсани завивки, занемарен таван, няколко пропагандни плакати и книги, както и остаряла завеса с надпис: „Това е стаята на отговорника на общежитието”. В другите стаи са настанени до 11 обитателя, които са нямали чак такъв късмет. До стаята на отговорника на общежитието се намира баня без течаща вода за 63 студенти.

 

 

 

Да погледнем някоя обикновена пресечна улица. Тъмна дупка с магазин, където се предлагат най-примитивните стоки: хартиено облекло (в мирно време!), хляб, няколко консервени кутии и бутилки – най-скромна наличност от битови артикули. Този магазин е държавен, тъй като в съветския рай няма магазинери в нашия смисъл на думата. Така както няма и независими производители или търговци, тъй като частната собственост е директно забранена. В съседство се намира работилницата на частен обущар – изключение от забраната върху частната собственост, тъй като човекът има право да работи само за себе си и не е част от нормалния колектив. Въпреки това върху и без друго ниските му доходи са наложени високи данъци и за него остава малка част, с която едвам успява да прехрани семейството си.

 

 

 

Скрит зад купчина боклук в двор на центъра на Минск се намира този ресторант, който също е държавно предприятие. Ресторантът е снабден твърде оскъдно. Гостите му трябва сами да си носят прибори и посуда. Такива трудно се намират, тъй като инак биха били откраднати. И това не е място за бедните, а е често посещавано от директори и държавни служители. Управителят има специална стая с няколко стола с окъсана тапицерия за предпочитаните си клиенти. Самата храна пък се прави в заводски условия и е винаги една и съща, от което книгата за оплаквания прелива от коментари. И всичко това в мирно време!

 

 

Наред с представителната сграда на университета има и доста жилищни постройки за работниците. Една от тях е докарана при нас, за да бъде част от изложението. В нея са живеели 6 семейства. Всяко от тях е имало една стая, която е служила като спалня, кухня и склад. Нямало е вода, а жените са се примирили, че е достатъчно пренаселено, за да не е възможен някакъв ред. Все пак са смятали тези стаи за добри, тъй като поне са били сухи и топли. Много от техните познати живеят във влажни мази или пещери, ако въобще имат покрив над главите си, тъй като правителството не полага грижи за безбройните бездомни хора. Цари повсеместна апатия и разруха.

image
 

 

 

По-лошо от цялата тази нищата е пълният разрив на семейния живот, като дори може да се говори за начало на цялостното му елиминиране. Изложението ни включва една от онези служби, в които срещу 50 рубли се предлага услугата сключване на брак, без да се необходими каквито и да е документи. Има неизброимо много случаи, в които мъже и жени са встъпвали в брак по няколко пъти, без да са получавали развод от предишните си съпрузи. Причина за това е липсата на контрол на документирането.

 

 

 

В резултат на това ужасно съсипване на браковете и семейните ценности младото поколение е доведено до състояние на пълна мизерия и упадък. Изложението илюстрира това с примера на така наречените „Безпризорни”. Тези банди от момчета на 4- до 15-годишна възраст крадат, за да могат да се издържат. Те живеят в разпадащи се сгради и в пещери. Според местните служби в Минск, град с население от 300 000 души, има 3 хиляди такива самотни деца. Тези изоставени деца твърдят, че никога не са познавали родителите си, нямат имена и дори не знаят възрастта си. Една такава улична банда е заловена и поставена в немско сиропиталище. Облеклото им е изложено на тези манекени, за да се даде реалистична представа за ужасния живот на тези нещастни деца в „съветския рай”.

 

 

Ежедневието в съветския рай се проявява и чрез други показателни примери. Специално внимание заслужава кабинетът на обикновения лекар там, който показва лъжите на болшевишката пропаганда за „социални условия за подражание” в Съветския Съюз. В резултат на отмяната на частната собственост, докторите са нископлатени държавни служители, които получават по 400 рубли месечно. Разполагат с три стаи – една, в която живеят, втората използват като чакалня, а в третата се провежда самото лечение. Лекарствата, оборудването, операционната маса и всичко останало са неимоверно примитивни и не покриват дори минималните изисквания за хигиена. Такъв един доктор отговаря за 30 000 пациенти, като много от тях живеят на повече от един ден път от лекарския кабинет.

 

„Намесата на Европа”

 

image

 

Бедност, мизерия, разруха, глад и всякакви нужди – ето това е съветският рай, който войниците ни преживяват ежедневно, а милионите посетители на изложението могат сами да открият многобройните оригинални доказателства, които им дават една неподправена картина за истинското лице на толкова прехвалените социални постижения на еврейско-съветската държава. Виделите изложбата няма как да не разберат историческия конфликт, в който сме въвлечени днес. Конфликт, в който не може да има какъвто и да било компромис. Има само два възможни изхода: Германският народ ще победи и така ще осигури оцеляването на своя свят и култура или ще загине и всички народи по света ще попаднат във варварската съветска държава, която е понижила милиони хора до нивото на безпомощни гладуващи роби.

image
 

За да предотвратят тази фатална за живота и културата на Европа заплаха, най-добрите жители на Стария континент се борят под германско водачество на наша страна. Целта на битката ни е да освободим Изтока заедно с огромните му неизчерпаеми природни и селскостопански ресурси и да спасим Европа от надвисналите над нея от хилядолетия кошмари.

По думите на фюрера:

„Побеждавайки този враг ние ще премахнем такава опасност за немската държава и за цяла Европа, каквато не е позната от времената, когато монголските орди нахлуват в континента”.
..............................................

Допълнение от Григор Симов:

Ето как описва живота в Петербург, веднага след революцията, Зинаида Гипиус, в своите дневници:
10 ноември 1917 г
., петък. Кошмарът продължава. Ленин смени върховния главнокомандващ Духонин. Назначи прапоршчика Криленко (Абрам).
24 януари 1918 г. сряда. Погроми, убийства, грабежи, особено днес на Вознесенския, се продължават без прекъсване. Убитите трупат на сметищата, в канала, или ги складират като цепеници дърва. 
26 февруари 1918 г. понеделник. Новост: Официално е обявена Петроградската комуна и диктатурата на Троцки.
17 март 1918 г. събота. Вчера за минута се разчу известието за дивашкия разгром на именията на Пушкин - Михаиловското и Тригорското. Но научавам че са унищожили и вилата на Тургенев. Оскверниха гроба на Толстой. А в Киев убили 1200 офицери и от труповете отсекли краката, за да вземат обувките. В Ростов убили децата - школници от кадетския корпус, мислейки, че това са обявените извън закона кадети. Русия вече няма история. А това, което сега се случва, не е история. Това ще се забрави, като неизвестни зверства на неоткрити племена, на необитаем остров. Ние живеем тук от самосебе си. Който още е оцелял, е случайно. По улиците воня. Навсякъде лежат умрели коне. Всеки ден някого разстрелват... 
18 май 1918 г. петък. Ще кажа накратко: давят, душат, бият, разстрелват, грабят, (деревню взяли в колья, рабочих в железо). Трудовата интелегенция лишиха от хляб - напълно: всеки ден курсистки, чиновници, стари и млади падат по десетки на улицата и там умират, сама видях.... 
14 октомври 1918 г. неделя. В Гороховата ЧК "чрезвичайка" се разпореждат жени (Стасова, Яковлева), и затова там царува особена - отявлена и тъпа жестокост. Даже Луначарски се бори с нея, но напразно... Характерен е съвременният болшевишки лозунг: "По добре разстреляй сто невинни, отколкото да пуснеш един виновен"! От тук и системата със заложниците и всичко останало. Храната изчезва. Масло няма и за 40 рубли фунт... Ядат само червеноармейците. Вестници не чета - там публикуват само декрети.
22 октомври 1918 г. понеделник. Държа се с две ръце, да не стана юдофобка. Толкова евреи, диктатори... Преименуваха улиците - ту улица "Нахамкинсона", ту улица "Слуцкова", и други неизвестни имена на болшевишки евреи.
28 октомври, неделя. Да се знае, ние всички умираме от глад, мнозина се подуха - страшни до неузнавамост. Като гладът в Индия. Не само ние - интелегенцията, - в такова положение са и работниците: Нали неможе семейство да живее с 450 рубли на месец, когато парче месо (ако имаш късмет) струва 200. Пиша това и знам, че после няма да ми повярват. Но с честна дума уверявам, че умираме от глад. Умират всички, освен комисарите и техните приближени, и крадците - мошеници).  
2 декември 1918 г. неделя. Миналата година имаше масло, млеко, - въобще все нещо имаше (магазини, лавки и т.н.). Сега черно брашно - 800 рубли, яйце 5-6 р., чай 100 р. (и всичко това, ако случайно откриеш)... Нашето днес, не е никаква революция. Това е, просто, гробище...

Край на извадката от дневника на Зинаида Гипиус.
  
............................
                                                                                                                        
                                             

Ето и автентично писмо, пряко свързано с темата, от известния болшевишки деец, евреина Бухарин, когото обикновено причисляват към "руснаците", публикувано от него, в лондонския еврейски вестник La Revue universelle” 1 March,1928г:
"Да, Русия определено умира. Въобще никъде не съществува и никога не е съществувала, в нито една страна, класа от населението, животът на която да е бил по-лош, отколкото в условията на съветския рай... Ние правим експерименти върху живото тяло на съветския народ - дявол да го вземе, точно така, както в кабинета по анатомия, студентът медик рови в трупа на някой скитник. Прочетете внимателно и двете наши конституции. И в двете, искренно е записано, че на практика, нас не ни интересува ни Съветският съюз, ни която и да е негова част. Това, което ни интересува е универсалната юдейска световна революция, за която ние винаги сме жертвали всичко, включително и самите себе си. Тук, в Русия, в наща страна, където сме абсолютни господари, ние не се боим въобще от нищо. Страната, омаломощена от войни, епидемии, смърт и глад, които са все по унищожителни, но знаменателни средства за нашето дело, повече не е способна и за най-малкия протест, ни за най-малкото възмущение, намирайки се постоянно под незаспиващото внимание на ОГПУ и нашата армия. Често ние сами се учудваме на това търпение на народа. Можете да бъдете уверени, че в целия СССР, нями ни едно семейство, където, по един или друг начин, да не сме убили бащата, майката, брата, дъщерята, а и изнасилили; също, сина или други роднини или приятели. И това е отлично! Още повече, че Феликс Дзерджински спокойно се разхожда из Москва, без никаква охрана, и даже нощем. Когато го упрекнахме за тази непредпазливост, той само се разсмя и каза: "Какво? - Те никога няма да се осмелят - техната верица кучешка”!  И той е абсолютно прав. Те наистина никога няма да се осмелят.  Що за странна страна!?"
(Дзерджински е полски евреин, говорел и пишел на идиш, както и Ленин!) 
 



Гласувай:
3
1



1. alchemist - Чел съм книгите на
31.10.2011 18:38
Михаил Шолохов, там е описано подробно какво е ставало.
цитирай
2. audan - ...
01.11.2011 23:21
... (няма какво да се додави!)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 13822532
Постинги: 3709
Коментари: 6670
Гласове: 7606
Архив
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031