Св. Климент е македонец с римско гражданство от Филипи, покръстен е от св. апостол Павел и е изпратен първо на проповед в Македония. След като се убеждава в неговите неоспорими качества ап. Павел го изпраща за помощник на ап. Петър в Рим. Там той бива ръкоположен за епископ от ап. Петър. Връзката му с ап. Ерм също е недвусмислена, напълно е възможно двамата съвместно да проповядват в Македония и в Рим. Освен това, няколко специалисти на работа във Ватиканския архив, намират основания, да свържат създаването на Сердикийската църква с апостолския мъж св. Климент Римски, който обхождайки Македония и Тракия става пръв епископ на Сердика. Оттук идва логичното обяснение за познанството му с ап. Ерм. Най-вероятно „пръв (Климент) от човеците повярва в Христа и бе направен епископ на Сардика”. Това мнение се поддържа и от абат Гете.
Бакшич продължава убедително разказа си: „Но над всичко според мен се слави тази църква с това, че е имала основател, какъвто бе Свети Климент (Римски) – папа и мъченик. А че е било така, разказва Петър от Наталия, венецианец, епископ на Еквилина. В каталога на светците (от 1516г.) на брат Алберто, кастелан от ордена на проповедниците, който когато разказва за 72 ученици, сред които е и Климент, пише: “Климент, за когото (във Филип. 4 глава, се казва, че) пръв от хората повярва, по-късно стана римски папа. „Същото се поддържа в Източната църква; видях със собствените си очи (една книга) на кирилица, отпечатана в Русия, за разделянето на апостолите и в техния календар в деня на Свети Климент. Разполагам и с една ръкописна пергаментна книга, съдържаща писмата на Свети Павел, която е отпреди 400 години, също с кирилски букви. В началото се касае за 12-те апостоли, след това за 72-мата (им) ученици; преписван по същия начин, както са в книгата думите на Доротей, епископ на Тир: “Климент, когото апостолът споменава, като казва: и с Климент, и с другите мои помощници, той първи от човеците повярва в Христа, в Сердика бе епископ”. Това се потвърждава и от много авторитетните екзегетически свидетелства на св. Йоан Златоуст, който го посочват за ученик на учителя на езичниците, който пострада с тях във Филипи, разделяйки трудностите и опасностите по Апостолското служение и на други места.

Климент е не Първи, а трети епископ на Рим и през 90-те години е изпратен на заточение в Крим, където умира насилствено – удавен с котва на шията. Ако в нач. На 50-те години е бил на около 30 години към 92-ра е бил вече над 70 годишен мъж, така че, не е невъзможно да е съвременик на епохата и действията от 50-те до 90-те години на първи век.

Така оттук насетне ще се съсредоточим в/у проблема за мощите му. Дали те са “мними” както смята комуниста К. Мечев в случая не е важно. Да тръгнем със събитията в Рим през 60-те години. След като умира крайно енергичния папа Николай I лобитата на кардиналите избират, както би се очаквало един по-възрастен преходен папа, наречен интерпапа – inter – между (междинен) във времето. Адриан е подходящия кандидат, защото е на ок. 75 години. Произхожда от знатно римско семейство, което дава такива свои представители на папския престол, като Стефан 4 и Сергий 2 . Така на 14 декември 867 г. Адриан, а не Хадриан, както пишат някои пишманлии, стъпва на папския престол и разумно продължава политиката на своя именит предшественик.

Няма да изпадам в подробности, но по това време се развихря антипапската позиция в Западния свят, който се противопоставя на крайните папски тенденции за абсолютно главенство в Църквата. Това се разбира от мислещите франкски и аквилейски богослови. И двете поместни църкви излизат с решения да не допускат намеса на папата във вътрешните им дела. Така, че папската политика навлиза в решаваща бурна фаза за бъдещото развитие на своята институция.

В такива случаи папите организират бляскави представления, които са делегирани като трансцедентна намеса, целяща от най-високо място да бъде защитен техния “божествен” авторитет. Разколебания авторитет на папата е възвърнат с едно Translatio, т.е. церемониал по пренасяне на мощите на светец и то светец от Високия ранг на Климент.

...Какво виждаме обаче в Менология на император Василий II – Oткриване мощите на св. Климент.

Откриваме папищашкофанариотокремловиенските шпиони КиМ. Кирил е със светла дреха, гологлав, контрастиращ на Методий, който от своя страна е с монашеско одеяние. Двамата агенти 007 КиМ са без ореоли, защото явно не са обявени за светци от Константинополската църква. Същата миниатюра повтаря събитието отбелязано и на стенопис в К. Църква, където се пазят мощите на св. Климент преди да се извърши Транслацио-то.

...Тук е времето да отворя една голяма скоба – въпреки колизиите м/у Рим и Константинопол през IX в. Църквата е единна. Така, че няма никакъв проблем Рим да изисква мощите и те да му бъдат предоставени – житието ни говори –

“И когато той дойде в Рим, самият папа Адриан излезе да го посрещне с всички граждани, със свещи в ръце, понеже носеше мощите на св. Климент, мъченик и папа Римски...”

...Къде се покоят мощите на св. Климент след неговото връшане в Рим. Най-вероятно те не са били положени немедлено в църквата “Сан Клементе”, а са били в апостолската катедрала – днешната Basilica Sancti Petri или в Санта Мария маджоре. Чак век по-късно – с голяма вероятност времето на пребиваването на св. Цар Петър Български в Рим, да става преместването на мощите в едноименната църква.

Няколко думи и за нея. Доказано е, при археологически разкопки още от XIXв. Извършени от италианеца Роси и келта Мълули, че историята й начева от I-II в. , когато е била горница – зала за събиране на християните, тайно от властите. Постройката е затрупана от езичниците и почитателите на Митра си построяват митрерум. Още през IV-ти век митрерума е преместен най-вероятно от имп. Констанс. Изградена е красива трикорабна базилика оцеляла до IX в., която, ако е била в окаяно състояние не е могла да приеме мощите на св. Климент. Това става след сериозни преустройства и реконструкции.

Има една литургия, открита на няколко езика (гръцки, грузински и старобългарски), наречена ЛСП – Литургия на свети апостол Петър и по същество представлява римска меса поставена във източна рамка, т.е. някакъв смесен вариант с елементи и от Изток, и от Запад, с преобладаваща част от последната. Не можем да изхвърлим българския превод, остава ни и грузинския, който също е от 11-ти век, подобно на по-ранния българския вариант открит на Синай- ръкопис № 5 –сиреч нейната оригиналност е извън съмнение. Кашата около нея разбира се отново е пълна, но възниква каква литургия са служели в България и особено на Запад от Средец (Сердика) през периода 865-1018г. –когато идват фанариотите??? Литургията на Илирик- коя е литургията на Илирик ? ЛСП е литургията на Илирик . Защо – защото до 731г. практиката на Константинополската църква е непозната в Илирик. Илирик или днешните земи на Гърция с Атина, Албания, Черна Гора, Македония, Сърбия, Б и Х, Хърватско и Западна България е бил под юрисдикцията на папата и за известно време автокефален, така, че със сигурност от 100 различни вида литургии е предпочитала свой собствен старинен вариант. Вижда се, че и след 731 и Иконоборческия период тя е употребявана в контраст с новите модерни Константинополски допълнения.

Това засега е статия в ненапълно научен стил, каквато се изисква, но по този въпрос си изисква време, с години, за да се стигне до някакви сериозни положителни данни.