Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.11.2011 22:54 - Ротшилд, Карл Маркс и механизмите на лихварското ограбване на народите
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 2678 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

За съотношението на промишления, търговския и банковия капитал
От какво се поражда "ограниченото платежоспособно търсене"? От това ли, че "капиталистите експлоататори" намаляват работната заплата до жизнения минимум, получавайки "добавена стойност"? Или от това, че банкерите създават дълг, който не е възможно да се погаси?

В крайна сметка, от второто. защото в тази дългова примка попадат всички, без изключение (е, само с изключение на банкерите), в това число и “капиталистите – експлоататори”. На “капиталистите” – предприемачи са им нужни пари за развитие на предприятията, а те, за разлика от банкерите, не правят пари от въздуха. Затова те са принудени да взимат кредити. А за да ги изплащат, те първо трябва да изкарват пари от пазара, продавайки произведената си стока, в условята на най-жестока конкуренция; и втпро, да покриват всички разходи по производството, в това число, и за работни заплати

Капиталистите – предприемачи, разбира се, не са ангели.  Но, първо, те за разлика от банкерите, са заети с производството на материални блага, та са организатори на производството и наистина изпълняват обществено важни функции.  И второ, те са също в такова несигурно положение, както и работниците, които те “експлоатират”.  В условията на големи рискове и при доста скромна норма на печалба, те най-безцеремонно могат да изгубят бизнеса си, а при определени условия, и да се озоват в дългова яма.

Защо все пак, капиталистите – предприемачи не са ангели?  Защото и те, волно или неволно, се стремят кам същото, както и лихварите.  Т.е. към увеличаване на капитала. за тях това е възможно само чрез постигане на печалба.  Следователно, волно или неволно те са внасяли и продължават да внасят своя принос за създаването на диспропорция, които водят към кризи.  Добре е ако предприемачите харчат печалбата си за развитие на производството, понеже в този случай се предизвиква търсене на машини, оборудване и други инвестиционни материали.  Лошо е, ако предприемачите започнат да вземат пример от лихварите, да натрупват приходите си в парична форма. В този случай става изземване на част от паричното обръщение, съкращава се количеството на паричната маса, обслужваща стокооборота и проиаводството и се свива платежоспособното търсене. Така предприемачите режат клона, на който седят и за тях настъпва часът на истината – рецесия, или - “стригане на овните”, когато паричните приходи на предприемачите се преточват в сейфовете на капиталистите – лихвари.  Т.е. в такъв случай може да се каже, че капиталистите – предприемачи работят, съзнателно или не, не за себе си, а за лихварите.  Само малцина от тях съзнават този неприятен факт. Лихварите всячески култивират в промишлениците страст към печалбата:  колкото повече “вълна” дават “овните” (промишлените предприемачи), толкова по-богати и могъщи стават – стопаните на “овните”.

По въпроса за съотношението между банковия и промишления капитал са се замисляли мнозина мислители, политици и държавни дейци.  Те се опитвали да определят: кой от тези капитали управлява обществото и кой от тях е по-важен за обществото?  Сред тези мислители трябва особено да се отдели австрийският социалист Рудолф Хилфердинг, бил известно време министър на финансите в правителството на Втория Райх, който в началото на 20-ти век написал, станалата после широко известна  книга “Финасовият капитал”.

За разлика от Маркс, Гилфердинг не “замазвал” различията между промишления и банковия капитал, нещо повече, той считал за неизбежна, непримиримата борба между тези два вида капитали. Тази борба той представял като противопоставяне на “анархичните” промишлени предприемачи (по правило – местни, с национална привързаност) и организираният финансов капитал, слабо свързан с националната държава, често, действащ едновременно в неколко или много старни.

(Коментар от преводача – Григор Симов: 

За разлика от преди век, век и половина, вече отдавна няма независими промишлени капиталисти, нито независим от банките частен промишлен капитал.  Отдавна “организираният финансов капитал”, чрез лихвите по кредитите, е изсмукал, първо, капитала а след това и самите предприятия на предприемачите – псевдо-капиталисти.  Така че, днес целият световен финансов капитал е монопол на “единната и неделима банка” на организираното, на сатанински принципи, световно юдейство.

Затова, на практика, само техната “световна банка” е единственият реален капиталист в света. И точно това е същността на т.н. “Капиталистическа Система” и на т.н. “Западна Демокрация”, защото, в когото са парте, и всичко останало е негово! 

Така че, въпреки умишлено създаваните илюзии за множество банки и още по-голямо множество “международни” корпорации и фирми, в действителност, целият световен капитал, вкл. държавните бюджети, е абсолютен монопол на т.н. “Единна и Неделима Банка”, начело, най-вероятно, с Ротшилдови.  Съвсем същото положение е и с “Многонационалните корпорации”, и със всички влиятелни фирми, от най-високо, до най-ниско ниво. 

Затова от много отдавна единственият (световен) капиталист е Единното Световно Юдейство.  Всички останали фирми, са “собстевност” на подставени лица, или на предприемачи, работещи със взет под лихва капитал, поради което предприемачите, на практика, са само - управители на “своите” фирми, защото фирмите им са, или ипотекирани, или, поради заемите, са принудени да работят по правилата, и в полза, на банкерите - лихвари”.

 

Както праволинейно се е изразявал виенският съратник на Хилфердинг, Ото Бауер, при правене на социално-икономически прогнози трябва да се изхожда от “противоположността на интересите между еврейските търговци – лихвари и християнските промишлени капитали”.

Прогнозата на Хилфердинг за всички индустриални страни е – неизбежност на победата, на коспомолитния финансов капитал, над “местноограничения” промишлен.  Именно за тази победа, по мнението на Хилферсинг, са призвани да съдействат социалистите и левите радикали, провокирайки “когато трябва” кризи, стачки и социални сътресения, които разоряват промишлените предприемачи и резко повишават търсенето на банкови кредити, подсилвайки финансистите – лихвари.  Например в Русия в периода на революционния хаос 1905-1906 г. приходите на търговските банки се увеличили повече от двойно.  Същата ситуация се получавала и на Запад в периода на великата депресия 1929 г.  Към какво води това? Хилфердинг пише: “Финансовият капитал в неговия завършен вид е висша степен на пълна икономическа и политическа власт, съсредоточена в ръцете на капиталистическата олигархия”.

Хилфердинг много подробно анализира процеса на образуване на монополите, водещата роля в които е на финансистите.  Още обикновеният преход към акционерна форма на собственост подкопава позициите на промишления предприемач, понеже той губи позицията си на непосредствен организатор на производството, а неговият капитал, под форма на акции, които вече свободно се продават на фондовата борса, добива характер на чисто паричен капитал...

Мястото на предприемачите от епохата на деловия риск, технологичната инициатива и свободната конкуренция, завзема йерархията на наемните управители, точно такива, каквито са служителите в държавните предприятия.  Резултатът е, неизменно намаляване обема на производство, на относително малките самостоятелни предприятия, макар именно в техните рамки се изобретяват и получават път в живота принципно новите оригинални технологии.

Впрочеем, отрицателните последствия от монополизацията, малко са вълнували Хилфердинг. За него този процес е – истинска благодат – движение в посока на т.н. “организиран капитализъм”, в който главни (а по скоро – единствени организатори) ще са банкерите – финансисти.  Нещо повече, той виждал своята задача, да разработва рецепти за по-скорошното настъпване на ерата, на “организирания капитализъм”.  Р. Хилфердинг подробно изследва начините за нарастване на фиктивния капитал и техниката за манипулиране на чужди средства (в неговия класически пример, с капитал от 5 милиона, банкерите се разпореждат с 39 милиона; а съвременната практика е отишла доста по-далече).  

Финансовата техника, която препоръчва Хилфердинг, включва подробно описание на операциите, стоящи на границата на мошеническите машинации:  “разводняване” на капитала, делене на акциите, на обикновени и привилегировани, системи за “участие” – създаване на вериги от взаимозависими общества и, накрая, просто различни видове измами.

Хилфердинг пояснява отличаването на финансовия капитал от преди съществуващите форми на капитал:  “Финансовият капитал не иска свобода, а иска господство.  Финансовият капитал не вижда смисъл в самостоятелността на индивидуалния капиталист (промишления предприемач) и иска ограничаването му. Той (финансовият капитал) с отвращение се отнася към анархичната конкуренция и  се стреми към организираност”

По същество, Хилферд призовавал към такъв капитализъм, в който производството ще се управлява от финансовата олигархия, от един център – подобен на съветския Госплан.  Ням а да има и свободни пазарни цени на промишлената продукция: “цената ще престане на е обективно определена величина.  Тя ще се установява по волята и съзнанието на човека (на еврейската сатанинска олигархия. -  Г.С.).  Съдейки по всичко, в епохата на финансовия капитализъм няма да останат никакви лични свободи (какъвто беше комунизма – макар и замаскирано; какъвто ще е и новият световен ред – Глобализмът, но много по-лош и от комунизма”! Г.С.)

Оказва се, че първи са въвели термина “тоталитарно общество”, не нацистите, а именно Хилфердинг.  За него “организираният капитализъм”, “финансовият капитализъм” и “тоталитарно общество” са термини – синоними... 

Съвременното общество е “финансов капитализъм” в чист вид.  Следователно, според Хилфердинг, това е “тоталитарно общество”

Предвид казаното, може уверено да се каже, че Хилфердинг се е оказал много по-прозорлив “предсказател” на бъдещото състояние на капитализма, отколкото Маркс...

Тук е уместно да приведем извадка от интересния материал, наречен:

“Замисляли ли сте се някога на въпроса - откъде се вземат парите?”

В този материал авторът използва аналогии от биологията и физиологията.  Той сравнява парите с “кръвта”, която циркулира в сложен, състоящ се от много органи “организъм”, наричан “икономика”:

“В здравия организъм никакъв орган не може да източва от организма печалба".  Не може, примерно, “мозъкът” да задържа в себе си кръв, като “печалба за дейността си”, понеже това автоматично ще подтисне целия останал организъм.  Както и не може изведнъж да се “инвестира” източена преди това кръв, на мястото на която черният дроб отдавна е “емитирал” нова, запълвайки своевременно “възникналия” недостиг. 

От тази еквилибристика никак няма да стане добре на организма, като цяло.  Затова, този орган, който източва кръв само за себе си, от общото количество, принадлежащо на всички органи, трябва да се премахва.  Това е злокачествено образувание. 

Всяка задържка на паричното обръщение (или обратно – необоснована емисия), ще дестабилизира балансирания единен организъм на икономиката. Чак до “смърт”.  Ако всичките пари ги съберат на върха на “финансовата пирамида”, паричното обръщение спира.

..................................

Григор Симов: Водещата цел на всевластния и безконтролен върх на световната финансова пирамида (изобразена на еднодоларовата им банкнота), не е свърхпечалбата (както обикновено се тълкува, защото те притежават целия свят и печатат толкова пари, колкото пожелаят), а е – унищожението на мнозинството от световното население (на първо място – интелегентните и високонравствени арийски народи, заедно с традиционната култура, собствеността, вярата и традициите), и абсолютно световно робство за всички останали. 
Ето това ще е, незначещото нищо название
-  Нов Световен Ред  или –  Глобализъм.

Валентин Катасонов, Русская народная линия
О соотношении промышленного, торгового и банковского капиталов.
Глава 26 из книги
«О проценте: ссудном, подсудном, безрассудном» …

Превод от руски
...............................

Преводът и публикациите ще продължат – по възможност.

Следващите заглавия от продължението на тази публикация са:

- Хенри Форд, Хенри Джордж, Силвио Гезел за парите и икономиката;

-  Механизмите за ограбване на трудещите се;

- Капиталистическата криза – свърхпроизводство или слабо потребление;

- М Бакунин за Маркс и Ротшилдови




Гласувай:
6
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 13819357
Постинги: 3707
Коментари: 6667
Гласове: 7605
Архив
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031