Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.12.2011 16:21 - Майсторите на ПАРИТЕ - 3. ВЪЗХОДЪТ НА НАПОЛЕОН. Автор: bulgarinut57
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 2220 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Тук, в Париж Банк ъф Франс била създадена през 1800 г. по подобие на Банк ъф Инглънд. Наполеон обаче решил, че Франция трябва да бъде свободна от заеми и не се доверявал на Банк ъф Франс. Той заявил, че когато правителството зависи от банкерите за пари, банкерите, а не правителствените ръководители управляват:

„Ръката която дава е по-силна от ръката която иска. Парите нямат родина. На финансистите им липсва патриотизъм и благоприличие. Тяхната единствена цел са печалбите.”

Една неочаквана помощ щяла да дойде от Америка. През 1800г., Томас Джеферсън спечелил трудна победа над Джон Адамс за да стане третия президент на САЩ. През 1803 г., Джеферсън и Наполеон сключили сделка. САЩ дали на Наполеон 3 милиона долара в злато, в замяна на една голяма територия на запад от река Мисисипи - покупката на Луизиана. С тези три милиона долара, Наполеон бързо сформирал армия и потегли през Европа, покорявайки всичко по пътя си. Но Англия и Банк ъф Инглънд бързо му се противопоставили. Те финансирали всички нации по пътя му и извлекли огромни печалби от войната. Прусия, Австрия и най-накрая Русия потънали в дългове опитвайки се неуспешно да спрат Наполеон. Четири години по-късно, когато френската армия била в Русия, 30 годишният Нейтън Ротшилд, който ръководел лондонския офис на семейство, лично се заел с изпълнението на един дързък план, да пренесе през Франция необходимия товар злато за да финансира атака на дукът на Уелингтън от Испания. По-късно, на едно пиршество, Нейтън се похвалил, че това е било най-изгодната сделка която е бил правил. Той не подозирал, че в близко бъдеше ще направи още по-изгодна сделка. Атаката на Уелингтън от юг и няколко поражения, принудили Наполеон да абдикира, и бил коронован Луис XVIII. Наполеон бил изпратен на заточение на Елба, малък остров близо до Италия, завинаги, далеч от Франция.

Докато Наполеон бил заточен и временно победен от Англия с финансовата помощ на Ротшилдови, Америка също се опитвала да се освободи от своята централна банка.

13. ГИБЕЛТА НА ПЪРВА БАНКА НА САЩ.

ВОЙНАТА ОТ 1812

През 1811, законопроект за подновяване на дейността на Банката на САЩ бил представен в Конгреса. Дебатите станали много разгорещени, а законодателите на Пенсилвания и Вирджиния поискали от Конгреса да унищожи банката. Пресата открито нападна банката, наричайки я “голяма измама”, “лешояд”, “усойница” и “кобра”. Де да имахме и сега независима преса в Америка! Един конгресмен на име П.Б. Портър се нахвърлил срещу банката от трибуната на Конгреса, като пророчески предупредил, че ако се даде нов мандат Конгресът „ще отгледа в пазвата си усойница, която един ден ще забие отровните си зъби в сърцето на свободата на тази страна.” Изгледите пред банката били мрачни. Някои автори твърдят, че Нейтън Ротшилд е отправил предупреждение, че ако не бъде даден нов мандат на банката, САЩ ще бъдат включени в една изключително опустошителна война. Но това не бе достатъчно. Когато димът се разсея, проектозаконът бил отхвърлен с един глас в Камарата на представителите и бил в без изходно положение в Сената. По това време четвъртият президент на Америка, Джеймз Мадисън, бил в Белия дом. Да си припомним, че Мадисън бил упорит противник на банката. Неговият вицепрезидент, Джордж Клинтън, нарушил равновесието в Сената и отпратил банката в небитието. След около пет месеца Англия нападна САЩ и се започна войната от 1812 г. Но британците все още били заети с Наполеон, при което войната завършила без победител през 1814 г. Въпреки че чейнчаджиите временно изгубили, те не били напълно победени. Само след две години, те щели да предложат централна банка – по-голяма и по-силна от преди.

14. ВАТЕРЛО

Нека сега отново се върнем към Наполеон. Този епизод прекрасно показва коварството на Ротшилдови при установяването на контрол върху британския пазар на акции след Ватерло. През 1815 г. една година след края на войната с Америка, Наполеон избягва от заточението си и се завръща в Париж. Френски войски били изпратени да го заловят, но обаянието му било толкова силно, че войниците се подчинили на стария си вожд и за втори път го провъзгласили за император. През март 1815 г. Наполеон събрал армия, която британския дук Уелингтън разгромява три месеца по-късно при Ватерло. Твърди се, че Наполеон взел заем пет милиона паундал от Банк ъф Инглънд за да се превъоръжи, но истината може би е, че тези пари са дошли от банка Увард в Париж. От тогава насетне, нормална практика на частните централни банки е била да финансират и двете воюващи страни. Защо една централна банка да финансира и двете страни? Защото войната е най-големият генератор на дългове. Народите са готови да вземат всякакви заеми за да победят. Победените получават достатъчно за да подържат напразните си надежди за победа, а победителите получават достатъчно за да победят. Обикновено при подобни заеми съществува гаранция, че победителите ще уважат заемите на победените. Ватерло се намира на около 320 километра североизточно от Париж в днешна Белгия. Тук Наполеон понесъл последния си разгром, след като хиляди французи и англичани дали живота си в един горещ юнски ден през 1815 г.

Ето там, на 18 юни 1815 г.74 000 французи срещнли 67 000-на войска от Англия и други европейски страни. Резултатът от битката бил съмнителен. Ако Наполеон е атакувал няколко часа по-рано,той може би щял да я спечели. Независимо от това кой щял да победи или изгуби, в Лондон Нейтън Ротшилд планирал да използва тази възможност за да установи контрол върху британския пазар на акции и облигации, а вероятно и върху Банк ъф Инглънд. Ротшилд бил поставил един от своите доверени агенти на име Ротуърт на северната част на бойното поле, която е по-близо до Ламанша. След като битката била решена, Ротуърт потегли за Ламанша. Той предал новината на Ротшилд цели 24 часа преди личния куриер на Уелингтън. Ротшилд побързал да отиде на борсата и зал обичайното си място до една голяма древна колона. Всички погледи били вперени в него. Ротшилдови били изградили легендарна мрежа за съобщения. Ако Уелингтън бъде разбит, а Наполеон отново на свобода из Европа, финансовото състояние на Великобритания ще е наистина мрачно. Ротшилд изглеждал покрусен. Той стоял безмълвен с очи сведени надолу. Изведнъж той започнал да продава. Другите изнервени инвеститори също видяхли, че той продава. Това означавало, че Наполеон е победил, а Уелингтън е разгромен. Пазарът се сринал. Скоро всички продавали своите Консоли– британски правителствени облигации, и цените им рязко паднаха.Ротшилд обаче тайно започнал да купува обратно Консолите чрез подставени лица, на цена в пъти по-ниска от цената преди няколко часа.

Митове и легенди, ще кажете вие. Сто години по-късно, New York Times публикува история в която се казвало как внукът на Нейтън се бил опитал чрез съда да спре една книга в която тази история била описана. Семейство Ротшилд твърдели, че историята е невярна и клеветническа. Но съдът отхвърлил молбата на Ротшилдови и ги накарал да заплатят всички разноски по делото. Още по-интересно в тази история е, че според някои автори в деня след битката при Ватерло, само за няколко часа, Нейтън Ротшилд овладял не само пазара на облигации, но също така и Банк ъф Инглънд. Дали Ротшилдови са заграбили прекия контрол над Банк ъф Инглънд - първата и най-богата частна централна банка на една от големите европейски нации, едно нещо е сигурно - към средата на 19 век Ротшилдови били най-богатото семейство в света. Те доминирали новия правителствен пазар на облигации и създали свои банкови клонове и индустриални концерни по цял свят.

Всъщност останалата част от 19-ти век стана известна като „Векът на Ротшилдови".

Въпреки поразяващото си богатство, това семейство си изгради аура на незабележимост. При все че то контролира десетки, индустриални, търговски добивни и туристически корпорации, само няколко от тях носят името Ротшилд. Към края на 19 век, според оценките на един експерт, Ротшилдови са контролирали половината от световното богатство (а днес - цялото, но от името на юдейския Синедрион, който е окото от върха на пирамидата, изобразена на еднодоларовата им банкнота). Какъвто и да е размерът на богатство им, разумно е да се предположи, че техният дял в световното богатство е нараснал драматично от тогава. Но от началото на 20 век, Ротшилдови внимателно са развивали идеята, че властта им е донякъде отслабнала, въпреки нарастването на богатството им.

15. ВТОРА БАНКА НА САЩ

Една година след Ватерло и завземането на Банк ъф Инглънд от Ротшилд, Американският конгрес прокарал проектозакон за още една частна централна банка. Банката била наречена Втора банка на САЩ. Новият мандат на банката бил копие на предишния. Правителството на САЩ щяло да притежава 20% от акциите. Разбира се федералният дял беше изплатен веднага в трезорите на банката. След това чрез стария фокус наречен даване на заеми с частични резерви, тези пари се превърнали в заеми към инвеститори, които след това изкупили останалите 80% от акциите. Както и преди, основните акционери останали анонимни. Това което се знае е, че най-големият дял, представляващ една трета от акциите бил продаден на чужденци. Според един наблюдател:

„Без преувеличение може да се каже, че Втората банка на САЩ имаше дълбоки корени във Великобритания, както и в САЩ.”

Към 1816 г., някои автори твърдят, че Ротшилдови и техните съюзници, установили контрол над Банк ъф Инглънд и подкрепили новата частно притежавана централна банка в Америка.

16. АНДРЮ ДЖАКСЪН

След 12 годишно манипулиране на парите от страна на Втората банка на САЩ, на американците това вече им омръзна. Враговете на банката избрали известния сенатор от Тенеси, Андрю Джаксън, героят от битката при Нови Орлеан, да се кандидатира за президент. Това е домът му, наречен Ермитаж. Първоначално, никой не даваше шансове на Джаксън. Банката много преди това била научила как да контролира политиката с пари. За изненада на чейнчаджиите, Джаксън спечелил изборите през 1828 г. Джаксън бил решил при първа възможност да унищожи банката и не пропилял никакво време за това. Но лицензът на банката изтичал през 1836 г. – последната година от втория му мандат, при положение че го получи. През първия си период като президент, Джаксън се задоволил да изгони многото слуги на банката от държавна служба.Той уволни 2 000 от 11 000-те хиляди служители на федералното правителство. През 1832 г. с приближаването на преизбирането му, банката нанесла удар, като се надявала, че Джаксън няма да се противопостави. Тя помоли Конгреса да гласува подновяване на лиценза, четири години по-рано. Конгресът се съгласил и го изпрати за одобрение при президента. Но Джаксън остана непреклонен. „Старият дъб”, не се уплашил и отхвърлил проектозакона. Посланието му е един от най-великите американски документи. То ясно изрича задълженията на американското правителство към своите граждани – бедни и богати:

„Не само нашите граждани ще се възползват от щедростта на нашето правителство. Повече от 8 милиона от акциите на тази банка се държат от чужденци. Лесно е да се предвиди, че такава голяма концентрация на сила в ръцете на няколко безотговорни личности може да нанесе огромни поражения на нашата страна и институции. Не са ли застрашени нашата свобода и независимост при наличието на една банка, която по своя характер е толкова малко свързана с нашата страна? Да и се даде правото да контролира и съхранява парите на това общество, като по този начин държи в зависимост хиляди хора, ще бъде по-сериозна заплаха, отколкото една вражеска армия. Ако правителството се ограничи само до предоставяне на еднаква закрила за всички, както и небето дава своите дъждове и порои и на планините и на низините, на бедните и богатите, това ще е една неоспорима благословия. Проектът който е пред мен е твърде далеч от тези справедливи принципи.”

По-късно през юли 1832 г. Конгресът не успял да отхвърли ветото на Джаксън. Сега на Джаксън му предстояло преизбиране. Той изнесъл този аргумент пред народа. За първи път в историята на САЩ, един кандидат изведе президентската си кампания сред хората. Преди това, кандидат президентите си стояха у дома и изглеждаха важни.

Лозунгът на кампанията му беше:
„С Джаксън и без банката.”

Националната Републиканска партия издигна сенатора Хенри Клей срещу Джаксън. Въпреки че банката наля 3 милиона долара в кампанията на Клей, Джаксън беше убедително преизбран през ноември 1832 г.. Джаксън знаеше, че с изборната му победа, битката едва беше започнала:

„Хидрата на корупцията не е мъртва, а само ранена”

– казал новоизбраният президент. Джаксън заповядал на новия секретар на Съкровищницата, Луис Маклейн, да започне изтеглянето на правителствените влогове от Втора банка на САЩ и да ги вложи в държавни банки. Маклейн отказал. Джаксън го уволнил и назначил Уилиам Дуейн за нов секретар на Съкровищницата. Дуейн също отказал да изпълни заповедта на президента и Джаксън трябвало да уволни и него, след което назначи Роджър Б. Тейни на този пост. Тейни започнал да изтегля правителствените средства от банката на 1 октомври 1833 г. Джаксън ликувал:

„Успях да я окова. Готов съм да извадя всичките и зъби заедно с корените им.”

Но банката още не се била предала. Ръководителят и Никълъс Бидъл използвал своето влияние в Сената за да отхвърли назначението на Тейни. В една рядко срещана изява на арогантност, Бидъл заплаши да причини икономическа депресия, ако банката не получи мандат.

Това беше война: „Ако този достоен президент след като е скалпирал индианци и е хвърлял съдии в затвора си мисли, че ще се справи с банката, той греши.”

След това в изблик на откровение, така нехарактерно за банкер, Бидъл заявил, че банката ще направи парите трудно достъпни, за да принуди Конгреса да и даде нов мандат:

„Нищо друго освен едно всеобщо страдание не ще впечатли Конгреса. Единственият ни безопасен път е неотклонно да следваме политика на строги парични ограничения и аз не се съмнявам, че накрая тази политика ще доведе до оздравяване на валутата ни и продължаване на мандата на банката.”

Какво смайващо откровение! Ето ви я голата истина, разкрита с една шокираща яснота. Бидъл смятал да свие паричното предлагане за да предизвика масирана депресия, докато Америка се предаде. За съжаление това се е случвало неведнъж в историята на САЩ и може би ще се случи още веднъж в наше време. Николъс Бидъл изпълнил заканата си. Банката рязко свила паричното предлагане като започнала да си изисква старите заеми и да не отпуска нови. Последвала финансова паника, след което дълбока икономическа депресия. Разбира се Бидъл обвинил Джаксън за катастрофата, казвайки че тя е била причинена от изтеглянето на федералните средства от банката. За съжаление, неговият план постигнал целта си. Заплатите и цените се сринахали. Безработицата се повишила както и броят на фалитите. Навсякъде царял хаос. Вестникарите обвинявали Джаксън в уводните си статии. Банката заплашила да спре плащанията към политиците в замяна на тяхната подкрепа. Само след няколко месеца, Конгресът се събрал за да обсъди паниката. Шест месеца след като изтеглил парите от банката, Джаксън бил официално разкритикуван чрез резолюция на Конгреса прокарана с гласуване, резултатът от което бил 26 за и 20 против. Това бил първият случай на критика отправена към президента от Конгреса.

Джаксън също се нахвърли срещу банката:

„Вие сте котило от усойници. Аз съм решен да ви унищожа и се кълна във всемогъщия Бог, че ще ви унищожа.”

Съдбата на Америка се намирала на острието на ножа. Ако Конгресът събере достатъчно гласове да отхвърли ветото на Джаксън, банката ще получи още един 20 годишен монопол върху парите на Америка – достатъчно време да консолидира и без това огромната си сила. Тогава се случило нещо невероятно. Губернаторът на Пенсилвания се изправил в защита на президента и остро разкритикувал банката. На всичко отгоре, Бидъл публично се бил похвалил, че банката е имала план да смаже икономиката. Изведнъж ходът на събитията се промени. През април 1834 камарата на представителите гласува (134 за и 82 против) срещу даването на мандат на банката. Последвало и едно още по-убедително гласуване за съставянето на комисия за разследването на причината за катастрофата. Когато комисията пристигнала пред вратите на банката, със заповед за проверка на счетоводните и книги, Бидъл отказал да се подчини. Той също така не позволи надзор върху кореспонденцията на банката с членове на Конгреса относно личните им заеми и авансови плащания. Бидъл също така отказал да даде показания пред комисията във Вашингтон. На 8 януари 1835 г., Джаксън изплатил последната вноск от националния дълг, който бил създаден с разрешаването на банката да емитира пари, купувайки правителствените облигации, вместо хазната да прави това без да се създава дълг.
Той бил единственият президент, който напълно изплатил националния дълг.

Няколко седмици по-късно, на 30 януари 1835 г. наемен убиец на име Ричард Лорънс, се опитал да застреля президента Джаксън. И двата му пистолета направили засечка. По-късно Лорънс бил признат за невинен поради невменяемост. След освобождаването му, той се похвалил, че влиятелни личности от Европа му били възложили задачата и му били обещали защита в случай, че бъде заловен. На следващата година, когато мандатът и изтече, Втората банка на САЩ престанала да съществува като централна банка. По-късно Бидъл бил арестуван и обвинен в измама. Той бил даден под съд, но бил оправдан и скоро след това починал. След втория си президентски мандат, Джаксън се оттегли в своя дом, Ермитажа, близо да Нашвил.Той ще бъде запомнен с непоколебимостта си при унищожаването на банката. На чейнчаджиите им били необходими 77 години да се съвземат от поражението.

Запитан за най-големия му успех, героят от войната Джаксън отговори:

„Аз убих банката.”




Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28316511
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031