Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.12.2011 15:34 - ЮДЕЙСКАТА СВЕТОВНА ВОЙНА СРЕЩУ СОБСТВЕНОСТТА, СЕМЕЙСТВОТО И ВСИЧКИ ТРАДИЦИОННИ ЦЕННОСТИ Е В РАЗГАРА СИ! Автор: lyubomircholakov (с добавки и поправки от Г.С.)
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 3144 Коментари: 1 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
По заръка на юдейските банкери - илюминати, Фридрих Енгелс написал книгата «Произход на семейството, частната собственост и държавата», за да се придаде идейна обосновка на сатанинските цели на "избрания народ": унищожаване на всички религии, правителства, държави, нации и народности, и налагане на "фантастичен деспотизъм" над целия свят, както техният господ им бил обещал.

Затова и в идеологията на новата им рожба - комунизма, точно както и при "илюминатите", се декларира, че гореизброените институции, на които се крепи човечеството и човечността, трябва да бъдат унищожени. Затова и съвременната демокрация с всичка сила осъществява този комунистически постулат.

Повечето държави на Запад вече административно са подчинени на наддържавни структури като ЕС, НАТО, а в идейно и юридическо отношение – на организации като ОССЕ, международните съдилища в Страсбург и Хага, на стотици «неправителствени» организации, финансирани всъщност от правителството на САЩ и от "световните" банкери - евреи, които натрапват своите дяволски идеи. Истинската частна собственост е изцяло подчинена на транснационалните еврейски корпорации. Нещата стигат дотам, че в момента в САЩ се обсъжда закон за забрана на производството на плодове и зеленчуци в домашни условия под, естествено, съвсем благовиден предлог: да не се било допускало разпространение на епидемични заболявания. Наказанието е – затвор.

Да не можеш да си посадиш ябълково дърво или два стръка домати, понеже законът го забранява… Това и на най-закоравелите комунисти не им беше хрумвало да прокарат като «генерална линия».

Нека да видим едно мнение, къде всъщност се крият част от идейните корени на този кошмарен процес – превръщането на демокрацията в комунизъм… По-точно: превръщането на демокрацията в тотална диктатура, много по-страшна от комунизма.

Л. Чолаков

ВТОРАТА СВЕТОВНА ИДЕОЛОГИЧЕСКА ВОЙНА

Когато се унищожават традиционните ценности,

всеки трябва да направи своя избор ...

Първата световна идеологическа война завърши с разпадането на СССР. Капитализмът триумфира над социализма, либерализмът и демокрацията посрамиха тоталитаризма. Така ни внушават, така влезе в учебниците. Но ако се опитаме да разсъждаваме по-задълбочено, какво всъщност ще открием като действително, истинско противопоставяне в основата на Студената война?

Идеологическата позиция на Запада представлява последователен политически приоритет на правата на личността пред интересите и традициите на обществото. Западът се гордее с това, че е създал истински индивидуална личност, която осъзнава себе си извън всякакъв изначален контекст. Социалните отношения, присъщи на съвременния Запад, се схващат не като естествена среда, в която човек се развива духовно и социално, а като междуличностни споразумения («обществен договор» по Ж.-Ж. Русо - б. пр.); тоест, като нещо вторично, постигнато в резултат от взаимодействията на самостоятелни индивиди. Личността е на първо място, обществото на второ - това е позицията на Запада.

...Ето защо от гледна точка на индивидуалистичния мироглед съществуването на традиционните общества се оценява като предизвикателство. Затова според този мироглед, свят, в който индивидуалните права не са обект на култ, хвърля сянка на съмнение върху правилността на избрания западен път. Защото този път, избран от Запада – пътят на индивидуализацията и разпадането, атомизацията на личността принуждава човека да бъде сам. Целите, а и резултатите, са - превръщане на независимите селски стопани, в безимотни и бездуховни лумпени - "пролетарии". Човекът се оказва сам пред лицето на Вселената. Внушава се илюзията, че човекът самостоятелно създава свой собствен свят - което е отговорност, способна да го смаже с тежестта си, в случай, че дори малко се усъмни в силите си, и възторг от призрака на собственото си всемогъщество. Западният проект представя човека като бог, в което е съблазняващата привлекателност на този проект.

Разбира се, в това няма нищо ново – достатъчно е да си припомним думите на дявола, казани на първите хора в райската градина: «и ще бъдете като богове." Но заради ефимерното си, призрачно «богоподобие» човекът трябва да изостави топлината на душата си и да прекара своя живот в студ и самота. Колкото повече напредва индивидиулизацията, толко по-ясно се очертава този резултат.

Съмнителна придобивка.

Но поводи за такива съмнения не биха останали при едно условие: ако целият свят бъде преустроен по западен образец.

Това е и изворът за дейността на западния човек. Той се чувства носител на нов световен ред, който трябва да бъде разпространен по целия свят под формата на благ дар. А там, където не искат този подарък, трябва да бъдат принудени да го приемат със сила. Това е мисията на Запада или "бремето на белия човек», както я определя Киплинг:

Тези, които не изповядват западните ценности, са полухора, полуживотни. Това отношение от времената на открития колониализъм днес не се изговаря публично, но е налице и никъде не е изчезнало. То улеснява Запада да действа твърдо, без да се интересува от жертвите, които дават завладяваните народи при тяхното приобщаване към лоното на «цивилизацията».

Такава беше идеологическата основа на Студената война, която може да се определи като Първа световна идеологическа война.

Днес борбата на Запада за по-нататъшно «задълбочаване» на демокрацията може да бъде определена като Втора световна идеологическа война. Защото традиционните ценности все още не са напълно унищожени. Правото на човека да бъде откъснат от обществото и изолиран в самота, все още не е признато навсякъде.

Затова мисията на Запада все още не е завършена. Човекът е разделен от своята общност, на мнозина им беше внушено, че религията е личен въпрос, а Църквата – обикновена социална институция; но все още много хора уважават семейството. Семейството е основната структура на обществото, най-стабилната и затова е оцеляла до ден-днешен.

Ето защо сега «прогресивният» Запад атакува с цялата си мощ именно семейството.

Това настъпление се извършва под два лозунга.

Първият е - «правата на детето». Под този лозунг действа т. нар. «ювенална юстиция» (юридически обоснован механизъм за отнемане на децата от родителите им. Подобен законопроект се подготвя в момента в българския парламент – б. пр.).

Практически тук не се появява открита, фронтална съпротива. Децата са нещо свято, много трудно е да се обявиш срещу техните «права», още повече, ако това се върши, както се заявява, в тяхна полза и защита.

Вторият лозунг е - «защитата на правата на сексуалните малцинства». Това означава да бъде ликвидирано семейството като връзка между между мъж и жена, чиято цел е да имат деца, тоест да продължат своя род. Под термина «семейство» днес вече се подразбира само временно съвпадение на жизнените траектории на два човешки индивида. Цялата същина на такова семейство се изчерпва със съгласието на двама души да бъдат близо един до друг, тоест да постигнат някакъв баланс на личните си интереси. Тук не възниква социална структура, не се появява първичната ядка на обществото. Обществото, което допуска хомосексуалното семейство, се превръща окончателно в механичен, формален сбор от индивидуалисти.

Тази трансформация на обществото в нещо, което е в противоречие с цялата човешка история, е толкова чуждо на човешката природа, че причинява глуха, инстинктивна съпротива, която от време на време изригва като активно отхвърляне на натрапваните нови стандарти. Идеолозите на Новия ред се опитват да потушат тези огнища на бунт още в зародиш, за да не се допусне съпротивата да стане организирана.(всъщност, основната концепция на нацизма по времето на Хитлер е именно налагането на «Нов ред» по света – б. пр.) (Г.С. Ако беше така, пирамидата с надпис "НОВ СВЕТОВЕН РЕД" нямаше да е върху еднодоларовата банкното, а щеше да е върху "нацистката" райхс-марка! онцепция на нацизма по времето на Хитлер, за налагане на «Нов ред» по света" е под влиянието на евреи и юдомасони, чиито рожби са и неколкото известни ни масонски "национал-социалистически" полу-тайни организации, като "аненербе" и "врил".)

Но засилващият се натиск на «Новия ред» кара хората да определят ясно своето отношение към демонстрирането на хомосексуалния начин на живот. Светът бавно се плъзга към разделяне на два идеологически лагера. Това означава, че се намираме в разгара на нова световна идеологическа война.

И в тази война, също както в предишната, основната крепост на "прогресивния" Запад са САЩ. Напоследък администрацията на САЩ все по-твърдо изразява подкрепата си за акциите, провеждани от сексуалните малцинства по цял свят. А на 6 декември 2011 г. тази подкрепа получи системна обосновка. Президентът на САЩ Барак Обама издаде директива, която обяви борбата за правата на хомосексуалните малцинства в чужбина за приоритет на американската външна политика.

Същия ден, въз основа на новия приоритет, държавният секретар на САЩ Хилъри Клинтън, говорейки в Женева, където се намира Съветът за правата на човека към ООН, заяви: "Никакви традиции или обичаи не може да бъдат над правата на човека, които са присъщи на всички нас. Това се отнся и за насилието срещу хомосексуалисти, за криминализирането на техния статус или поведение, за прогонването им от семейството и местните общности, за мълчаливото или открито приемане на убийствата на хомосексуалисти."

Да, лесно е да се съгласим с недопустимостта на убийството. Но г-жа Клинтън опитва да се възползва от това наше съгласие, за да ни убеди, че позицията на САЩ по въпроса заслужава нашето одобрение като цяло.

А всъщност по този начин САЩ обявяват война на всяка традиция, която не признава хомосексуалността за нормално социално поведение.

Така Православието попада сред идеологиите, официално обявени от САЩ за враждебни.

Това означава, че Съединените щати все по-агресивно ще се намесват в живота ни. За смачкване на традиционното общество ще се използва цялата мощ на външната политикаот икономически и политически шантаж до... военната сила.

Най-тъжното е, че не е ясно на чия политическа подкрепа можем да разчитаме в тази идеологическа война. Идеологическият ни враг са цели държави, дори наднационални организации като Съвета на Европа. Можем да се предположи, че ООН също ще се използва за пропаганда и натрапване на хомосексуализма.

Но доколко последователна може да бъде защитата на нашите традиции на държавно ниво? Ще успеем ли да заемем политическа позиция, точно противоположна на тази на САЩ? Да заявим категорично, че пропагандата на хомосексуализма във всичките й форми е недопустима?

От гледна точка на нашето историческо наследство това би било естествено – но последиците от такава стъпка са твърде значителни. Това би означавало окончателен избор на духовна позиция, публичното откриване на идеологически фронт и заставане срещу западния сатанински проект. Най-вероятно ние постепенно ще отстъпваме на натиска на САЩ и ще либерализираме пропагандата на хомосексуализма...

Но, може би, все още има някакъв шанс?

Трябва да опитаме сами да осъзнаем ясно и да убедим хората около нас, че се намираме във война, в която не можеш да останеш отстрани. Всеки трябва да избере своята позиция. Ако не се бориш против, значи си съгласен утре хомосексуализът да стане нещо нормално, вкл. за твоите деца!

Само от нас зависи победата или поражението в тази война.

Андрей Карпов

www.ruskline.ru




Гласувай:
4
0



1. starotomagare - Всичко това безусловно е такаи просветата на хората е първата стъпка
15.11.2012 16:02
Поздравления за превода и публикуването на статията!Все пак и тук не открих да се споменава ,че едно от най-страшните оръжия срещу нас е прокламирания отказ на родителите да възпитават децата на традиционните ценности.Нашата тарадиционна ценностна система е в криза и защото предоставихме тази грижа за децата ни изцяло на училището а то изобщо няма намерение да възпитава.То дори с основното си предназначение да обучава с справя вече съвсем слабо а и основния приоритет на учителите е да не допуснат да им закрият училищата поради липса на деца и за това за тройките няма дори и старание от масовите ученици.Масово родителите не са подготвени в ролята си на възпитатели а и колко семейства останаха неразделени временно или постоянно поради емиграция и гурбет.Не можем да разчитаме на държавата да ни възпитава децата а и натиска от вън с вредни практики е твърде силен.Битката трябва да се води на този тих фронт но колко хора го съзнават като проблем и бъдещо бедствие?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 13819310
Постинги: 3707
Коментари: 6667
Гласове: 7605
Архив
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031