Постинг
26.12.2011 18:04 -
Мамка ви политкоректна... Автор: alexanderherzdorf
Напомням ви, че екстремизмът в защита на свободата не е порок. Нека ви напомня също, че умереността в преследването на справедливост не е добродетел. - Бари Голдуотър
...послушен, отстъпчив, умерен мижитурка, който никога не се вдъхновява, не създава проблеми, никога не се вълнува от каквото и да било, адаптира се към всичко и не е поддръжник на нищо. – Айн Ранд
Изминали са вече повече от 20 години, откакто Империята на Злото СССР се разпадна, а заедно с нея си отидоха и сателитните и режими. Заедно с тях си отиде и онзи култ към партията, който бе алфата и омегата на режимите, и символизираше някакво единство на класа, народ и партия сплотено с викове на лозунги, паради и много, много водка, символ на братската любов в Източния блок... Е, отиде си, освен в няколко последни къта на планетата, където още живее(последното свидетелства, че живите култове си живуркат някъде дойде от преди няколко дни от КНДР, където Ким взе че гушна букета по него се проляха тонове сълзи... да споменем разбира се, че севернокорейската пропаганда му приписа написването на над 1500 книги и няколко опери). Да се върнем обаче към нашата си тема – и тъй по времето на соц.режимите инакомислието се наказвало жестоко, имало закони против тази работа, лагери, затвори, полиция на мисълта, но да кажем условно, че всичко това е изчезнало днес в европейските страни. Изведнъж обаче, пред последните години на Запад живна една идея, която много хубаво се подплати с един термин, наречен „политическа коректност”, излязъл сякаш досущ от някой учебник но политическата просвета на примерното комсомолче. Този термин обаче трудно може да се събере под един знаменател и най-близката определение, което може да му се даде, е че той представлява безлико чудовище с много лица. Посочвам следните примери: осъден историк за отричане на Холокоста
(http://www.bpost.bg/story-read-9048.php
- доста нашумял случай с Дейвид Ървинг в Австрия), преследване на лица с определени убеждения (http://www.dnevnik.bg/sviat/2011/11/17/1206311_germaniia_suzdava_registur_na_krainodesnite_ekstremisti/?ref=id – създали регистър за „крайнодесни екстремисти” в Германия),
атака върху християнството (http://www.foxnews.com/us/2011/06/29/houston-veterans-claim-censorship-prayers-ban-on-god-and-jesus/ - цензура върху молитвите, забрана за използване на думите „Бог” и „Христос”). Къде е България? И България не остана по-назад в тази надпревара и Deutsche Welle, една крайнолява медия не пропусна да похвали успешните поправки в закона, които прокараха политическа коректност(http://www.dw-world.de/dw/article/0,,14996483,00.html
– статия под авторството на нейна милост г-жа Татяна Ваксберг)... И прочие, прочие, прочие примери за това как се налага на обществото идеята за коректността в изказването и как зад милите приказки за уважение и справедливост стои идеята правителството отгоре да ни пуска закони какви форми на мисълта ще подлежат на криминализиране и какви не. Тоест братята бюрократи определят. Защо съм против това? Въпросът, който трябва да се разглежда тук, не е уважание към жертвите, или нещо подобно, а това как подобни поправки влияят върху свободата на хората. Ако едно твърдение е грешно, или е лъжа, по силата на логиката, аргументите и спора то се оправдава и развенчава. Действия по неговото криминализиране са напълно недопустими. Отново задавам въпроса защо? Според Томас Джеферсън, авторът на Декларацията на независимостта, всички хора имат три неотменни права, дадени им от техния Създател – живот, свобода и стремеж към щастие. Като за начало подобно законодателство унищожава правото на свобода и го замества с безликата система – „Това може, а това не може да се казва.”. Продължавам. Освен с тези три права, всеки индивид се ползва и със серия други, също така неотменяеми и свързани помежду си права и свободи. Те са следните - свобода на религията, словото, на печата, право за подаване на петициите, както и свобода на сдружаване, право на носене на оръжие, право на честен процес(забрана на осъдителна присъда, основана само на самопризнания), право на процес пред безпристрастни съдии и призоваване на свидетели, право на съдебен процес при граждански спорове и правото на собственост (частна и неприкосновена).
От изброените до тук политическата коректно противоречи на свободата на словото, печата и религията и казано по друг начин тя развращава тези права и ги превръща в парцаливи създания на политическата машина, интересуващата се да налага свои правила и да ни продава безплатен обяд. Тоест навлизаме във фаза, много приличаща на Оруеловия кошмар, където сме длъжни да се съобразяваме и да подвърждаваме мълчаливо официално въведена риторика, фактология и мнение с забрана да противочерим, под заплахата от различни санкции. Резултатът от всичко това ще е много прост и накрая ще си позволява да го сумирам по следния начин – започнах с цитат от Айн Ранд и ще завърша с него - „...послушен, отстъпчив, умерен мижитурка, който никога не се вдъхновява, не създава проблеми, никога не се вълнува от каквото и да било, адаптира се към всичко и не е поддръжник на нищо.”, тъй като именно това е човекът, който изгражда политическата коректност, заедно с всички нейни инструменти и санкции. Умерен, безволев, притиснат и безхарактерен хуманоид, който никога не би си и помислил да прекрачи дадено нещо. Един вид като безмозъчните същества от Патрпериферията, които Оруел ни описва в ”1984” или образът на овцете във „Фермата на животните”.
Именно затова политическата коректност е не само зло, но и грях – грях срещу свободата, грях срещу индивидуалните права и грях срещу прогреса. Така че - мамка ви политкоректна, искаме си свободата!
.....................
Ето и откъси от изказване на Владимир Буковски
- най-известният и най-истински съветски дисидент, за политическата коректност, феминизма, революциите, марксизма, Маркузе и "малцинствата":
„Събитията, на които отбелязваме 20-годишнината - крахът на Съветския съюз, разпадането по националности и републики - не ни изненадаха. Те се очакваха и Оруел правилно ги бе предвидил в романа си “1984 година”. Това, което се случи впоследствие обаче, бе неочаквано за мнозина. Вместо светът да осъзнае комунизма като страшен феномен в историята на човечеството, погубил стотици милиони по цял свят, станаха някакви нелогични неща.
Сякаш след приключването на Втората световна война, след краха на нацизма, политическият спектър на света се измести наляво. Това е донякъде оправдано – фашизмът и нацизмът се отъждествяват с десни идеологии (напълно несправедливо впрочем, но това е друга тема). Но рухва комунизмът и сякаш политическите настроения трябваше да се преместят надясно. Но нищо подобно не се случи. През 1992, 1993, 1994 година на власт в цяла Европа започват да идват леви партии и политици. Тоест, имаме ново преместване наляво, което е абсолютно необяснимо.
Големите надежди от 1989 година не се оправдаха по никакъв начин. Промените бяха по-скоро козметични. Едни персонажи изчезнаха, но дойдоха други, произлезли от предишните комунистически величия. Властта пак беше обвързана с бившата комунистическа номенклатура, а разпадането на соц. държавите съвпадна с появата на нови утопични идеологии на Запад.
Кога се появи политическата коректност? Като международно явление това се случи в началото на 90-те години. Като движение тя съществуваше и преди. Моята първа среща с това явление беше, докато работех в Станфордския университет през 1983-84 година. Прибирах се в лабораторията си, а отсреща по стълбите слизаха две момичета. Отворих вратата и я задържах да минат, както бих направил пред всеки – мъж, жена, стар или млад. Те ме погледнаха с презрение и ми казаха: „Мъжко шовинистично прасе“. Учудих се много и не разбрах за какво става въпрос. Влязох в лабораторията, разказах на хората там, а те започнаха да се смеят: “Това са хора от близкия университет „Бъркли“ – ми казаха. Там се “раждат” всички ляворадикални идеи и движения. От „Бъркли“ тръгна философията на студентската революция от 60-те години. Сега има някакво ново движение на феминистките, които смятат, че ние, мъжете, ги потискаме, като се държим с тях като с жени”.
После разбрах, че според концепцията на феминистките, жената е социална конструкция. Те са убедени, че ако всички мъже се държат с жените като с мъже, жените няма да са жени, а мъже. Тоест, нашето поведение към тях ги прави жени. И колкото и да е странно, в този водещ университет на САЩ в края на 20-и век беше извършен следният експеримент (не знам кой им е позволил): взимали бебета от нулева възраст и ги отглеждали и възпитавали по еднакъв начин, независимо от пола им. Същата храна, игри, дрехи. Този опит, разбира се, не довел до очакваните резултати. На момченцата нищо не им паднало, а на момиченцата нищо не им пораснало. Момчетата ги привличало оръжието, а момичетата – куклите, и така си останало.
Но това не спря тези жени, а напротив – още повече ги увлече да си мислят, че нашето поведение към тях, като към жени, този стереотип, ги прави такива, каквито са, а именно – жертви на всичко мъжко. Тази концепция, възникнала в недрата на университета в Бъркли, потресаващо бързо се разпространи по цял свят. Приятелите ми от Станфордската лаборатория се смееха 1984 година, но буквално след 10 години тази безумна концепция, която няма никакво основание, стана доминираща в цял свят. Във всички университети бяха открити отдели за “джендър” изследвания. Според мен междуполовите отношения съществуват от милиони години и нищо ново не се случва там, но тези псевдонауки се разплодиха ужасно много и започнаха да изследват нашите мъжки грехове - ние не гледаме както трябва жените, не се държим добре с тях и т.н.
И нещата започнаха да наподобяват Оруел – не трябва да ги наричаме „мис“ и „мисис“, защото с това определяме съпружеския им статус. Появи се невероятното за английския език „miz“. Не трябвало да се казва „history” (история), защото това било „his story” (негова история). Новите езиковеди започнаха да се чудят как да нарекат жените, защото в думата „woman” (жена) се съдържа думата „man” (мъж). Измислиха някакви нови думи и ако не ги наричаш така, те обявяват за мъжка шовинистична свиня. Стигна се до абсурдното пренаписване на Библията, в която Бог е жена.
Аз едно време съм лежал в затвора с много луди и съм свикнал с тяхната компания. Проблемът е, че американското общество поема всяка нова глупост и я прави едва ли не задължителна за всички. В Америка конкретно, но и в Европа не по-малко, населението е невероятно конформистко. Трябва да се възприема за нормално всичко, което някой ти натрапва. За да бъдеш успешен в работата си, задължително трябва да си конформист. Това е един американски шаблон, който започна да се разпространява по целия свят много бързо като задължителна парадигма. Дори влезе в законодателството.
Феминистките движения заявиха, че мъжете са сексисти, че гледат на жените единствено като на сексуални обекти и следователно всичко, което може да има отношение към секса, трябва да бъде изключено от всекидневното общуване между мъже и жени. Флиртът беше наречен агресивно действие, насочено към угнетяване на жените. Затова сега в САЩ никой работодател не смее да разговаря насаме със своя служителка – задължително го прави в присъствието на поне един свидетел, в противен случай може да бъде съден за сексуален тормоз, да му пропадне кариерата и да му пострада имиджът в обществото. По същия модел започнаха да налагат исканията си и други малцинствени групи – хомосексуалисти, цветнокожи, сектанти и др. Появиха се закони за т.нар. hate speech – език на омразата. Нещо, което много ми напомня за член 70 от Наказателния кодекс на Съветския съюз, защото дефинициите са неустойчиви. Аз бях съден по този член. Езикът на омразата може да се прилага към всяка проява на признаване на расови разлики или сексуална ориентация. Вие нямате право да признаете съществуващ факт. Ако публично го обявявате, ставате виновен за извършване на престъпление.
В Англия миналата година отмениха всички обществени прояви, свързани с Коледа, (уж) защото знамето на Великобритания съдържа кръста на Св. Георги, и това щяло да обиди мюсюлманите. Напомняло им за кръстоносните походи. А самите мюсюлмани изобщо не искат тези промени. Наблизо до моята къща има магазинче, в което продава мюсюлманин. Той беше изтипосал на витрината си знамето с кръста на Св. Георги, за да демонстрира, че няма нищо общо с това кретенско искане. „Аз нямам нищо против Коледа и флага с кръста на Св. Георги“, тръбеше той, но кой да го чуе…
Нещата стигнаха до такава цензура, че според мен в наши дни и Шекспир не би могъл да живее и да твори. Повечето му произведения няма да могат да се поставят. „Венецианският търговец“ е антисемитизъм. В „Отело“ - пък става въпрос за расизъм. „Укротяване на опърничавата“ - това е сексизъм. Дори една учителка в Лондон отказа да заведе учениците си на „Ромео и Жулиета“, защото според нея това било отвратително хетеросексуално шоу.
Започва да се налага масова цензура, подкрепена от наказателното законодателство. За шега с хомосексуалисти може да те вкарат в затвора. Във Франция налагат огромни глоби. Наскоро имаше случай - член на националната асамблея се пошегувал за хомосексуализма на неформална среща и го осъдиха на 20 000 евро глоба. При следващо провинение, предстои вкарване в затвора. Забележете колко бързо се развиват нещата в полза на репресиите.
Дали не става въпрос за хора, които натрапчиво карат целият свят да живее според техните идиотски идеи? Не - става въпрос за нещо много по-сложно. Имаше един философ – Херберт Маркузе от Франкфуртската школа. Неговите идеи сега се въплъщават в света. А те бяха много прости. Маркузе е ревизионист-марскист. Несъгласието му с Маркс е само в една точка – че Маркс смята за революционна класа пролетариата (това се видя, че не е вярно), а според Маркузе истинската революционна класа са различните малцинства. Изолираните случаи – са истинският революционен елемент. Според Маркузе цялата патология трябва да бъде определена за норма, а цялата норма – за патология. „Едва тогава – пише Маркузе – най-после ще разрушим буржоазното общество“.
Тези активисти, които сега уж защитават правата на малцинствата – хомосексуалистите, феминистките и др. изобщо не се грижат за своите малцинства. Също като Ленин, те ги използват като инструмент за натиск и контрол върху обществото. И разбира се, причиняват на малцинствата много повече вреди и зло, отколкото на всички нас. В Америка жената на мой приятел преди 7 години основа движението „Жените на Америка срещу феминизма“. Започна с приятелки, а сега вече издават списание в тираж 2 милиона. Жените разбират, че феминизмът е срещу тях, той разрушава живота им, пречи им да изберат това, което им харесва, а не онова, което им натрапват разни активистки.
Тоест, ние имаме работа със сериозна идеология, която, под формата на политическа коректност, се опитва да разруши нашето общество. Активистите не се грижат за малцинствата, не мислят за правата им. Колкото са по-зле малцинства, толкова по-добре за лидерите им – още по-активно ще ги защитават. Тяхната задача е да унищожат нашето общество, и това (ще) е по-злобната версия на Марксизма.
...послушен, отстъпчив, умерен мижитурка, който никога не се вдъхновява, не създава проблеми, никога не се вълнува от каквото и да било, адаптира се към всичко и не е поддръжник на нищо. – Айн Ранд
Изминали са вече повече от 20 години, откакто Империята на Злото СССР се разпадна, а заедно с нея си отидоха и сателитните и режими. Заедно с тях си отиде и онзи култ към партията, който бе алфата и омегата на режимите, и символизираше някакво единство на класа, народ и партия сплотено с викове на лозунги, паради и много, много водка, символ на братската любов в Източния блок... Е, отиде си, освен в няколко последни къта на планетата, където още живее(последното свидетелства, че живите култове си живуркат някъде дойде от преди няколко дни от КНДР, където Ким взе че гушна букета по него се проляха тонове сълзи... да споменем разбира се, че севернокорейската пропаганда му приписа написването на над 1500 книги и няколко опери). Да се върнем обаче към нашата си тема – и тъй по времето на соц.режимите инакомислието се наказвало жестоко, имало закони против тази работа, лагери, затвори, полиция на мисълта, но да кажем условно, че всичко това е изчезнало днес в европейските страни. Изведнъж обаче, пред последните години на Запад живна една идея, която много хубаво се подплати с един термин, наречен „политическа коректност”, излязъл сякаш досущ от някой учебник но политическата просвета на примерното комсомолче. Този термин обаче трудно може да се събере под един знаменател и най-близката определение, което може да му се даде, е че той представлява безлико чудовище с много лица. Посочвам следните примери: осъден историк за отричане на Холокоста(http://www.bpost.bg/story-read-9048.php
- доста нашумял случай с Дейвид Ървинг в Австрия), преследване на лица с определени убеждения (http://www.dnevnik.bg/sviat/2011/11/17/1206311_germaniia_suzdava_registur_na_krainodesnite_ekstremisti/?ref=id – създали регистър за „крайнодесни екстремисти” в Германия),
атака върху християнството (http://www.foxnews.com/us/2011/06/29/houston-veterans-claim-censorship-prayers-ban-on-god-and-jesus/ - цензура върху молитвите, забрана за използване на думите „Бог” и „Христос”). Къде е България? И България не остана по-назад в тази надпревара и Deutsche Welle, една крайнолява медия не пропусна да похвали успешните поправки в закона, които прокараха политическа коректност(http://www.dw-world.de/dw/article/0,,14996483,00.html
– статия под авторството на нейна милост г-жа Татяна Ваксберг)... И прочие, прочие, прочие примери за това как се налага на обществото идеята за коректността в изказването и как зад милите приказки за уважение и справедливост стои идеята правителството отгоре да ни пуска закони какви форми на мисълта ще подлежат на криминализиране и какви не. Тоест братята бюрократи определят. Защо съм против това? Въпросът, който трябва да се разглежда тук, не е уважание към жертвите, или нещо подобно, а това как подобни поправки влияят върху свободата на хората. Ако едно твърдение е грешно, или е лъжа, по силата на логиката, аргументите и спора то се оправдава и развенчава. Действия по неговото криминализиране са напълно недопустими. Отново задавам въпроса защо? Според Томас Джеферсън, авторът на Декларацията на независимостта, всички хора имат три неотменни права, дадени им от техния Създател – живот, свобода и стремеж към щастие. Като за начало подобно законодателство унищожава правото на свобода и го замества с безликата система – „Това може, а това не може да се казва.”. Продължавам. Освен с тези три права, всеки индивид се ползва и със серия други, също така неотменяеми и свързани помежду си права и свободи. Те са следните - свобода на религията, словото, на печата, право за подаване на петициите, както и свобода на сдружаване, право на носене на оръжие, право на честен процес(забрана на осъдителна присъда, основана само на самопризнания), право на процес пред безпристрастни съдии и призоваване на свидетели, право на съдебен процес при граждански спорове и правото на собственост (частна и неприкосновена).
От изброените до тук политическата коректно противоречи на свободата на словото, печата и религията и казано по друг начин тя развращава тези права и ги превръща в парцаливи създания на политическата машина, интересуващата се да налага свои правила и да ни продава безплатен обяд. Тоест навлизаме във фаза, много приличаща на Оруеловия кошмар, където сме длъжни да се съобразяваме и да подвърждаваме мълчаливо официално въведена риторика, фактология и мнение с забрана да противочерим, под заплахата от различни санкции. Резултатът от всичко това ще е много прост и накрая ще си позволява да го сумирам по следния начин – започнах с цитат от Айн Ранд и ще завърша с него - „...послушен, отстъпчив, умерен мижитурка, който никога не се вдъхновява, не създава проблеми, никога не се вълнува от каквото и да било, адаптира се към всичко и не е поддръжник на нищо.”, тъй като именно това е човекът, който изгражда политическата коректност, заедно с всички нейни инструменти и санкции. Умерен, безволев, притиснат и безхарактерен хуманоид, който никога не би си и помислил да прекрачи дадено нещо. Един вид като безмозъчните същества от Патрпериферията, които Оруел ни описва в ”1984” или образът на овцете във „Фермата на животните”.
Именно затова политическата коректност е не само зло, но и грях – грях срещу свободата, грях срещу индивидуалните права и грях срещу прогреса. Така че - мамка ви политкоректна, искаме си свободата!
.....................
Ето и откъси от изказване на Владимир Буковски
- най-известният и най-истински съветски дисидент, за политическата коректност, феминизма, революциите, марксизма, Маркузе и "малцинствата":
„Събитията, на които отбелязваме 20-годишнината - крахът на Съветския съюз, разпадането по националности и републики - не ни изненадаха. Те се очакваха и Оруел правилно ги бе предвидил в романа си “1984 година”. Това, което се случи впоследствие обаче, бе неочаквано за мнозина. Вместо светът да осъзнае комунизма като страшен феномен в историята на човечеството, погубил стотици милиони по цял свят, станаха някакви нелогични неща.
Сякаш след приключването на Втората световна война, след краха на нацизма, политическият спектър на света се измести наляво. Това е донякъде оправдано – фашизмът и нацизмът се отъждествяват с десни идеологии (напълно несправедливо впрочем, но това е друга тема). Но рухва комунизмът и сякаш политическите настроения трябваше да се преместят надясно. Но нищо подобно не се случи. През 1992, 1993, 1994 година на власт в цяла Европа започват да идват леви партии и политици. Тоест, имаме ново преместване наляво, което е абсолютно необяснимо.
Големите надежди от 1989 година не се оправдаха по никакъв начин. Промените бяха по-скоро козметични. Едни персонажи изчезнаха, но дойдоха други, произлезли от предишните комунистически величия. Властта пак беше обвързана с бившата комунистическа номенклатура, а разпадането на соц. държавите съвпадна с появата на нови утопични идеологии на Запад.
Кога се появи политическата коректност? Като международно явление това се случи в началото на 90-те години. Като движение тя съществуваше и преди. Моята първа среща с това явление беше, докато работех в Станфордския университет през 1983-84 година. Прибирах се в лабораторията си, а отсреща по стълбите слизаха две момичета. Отворих вратата и я задържах да минат, както бих направил пред всеки – мъж, жена, стар или млад. Те ме погледнаха с презрение и ми казаха: „Мъжко шовинистично прасе“. Учудих се много и не разбрах за какво става въпрос. Влязох в лабораторията, разказах на хората там, а те започнаха да се смеят: “Това са хора от близкия университет „Бъркли“ – ми казаха. Там се “раждат” всички ляворадикални идеи и движения. От „Бъркли“ тръгна философията на студентската революция от 60-те години. Сега има някакво ново движение на феминистките, които смятат, че ние, мъжете, ги потискаме, като се държим с тях като с жени”.
После разбрах, че според концепцията на феминистките, жената е социална конструкция. Те са убедени, че ако всички мъже се държат с жените като с мъже, жените няма да са жени, а мъже. Тоест, нашето поведение към тях ги прави жени. И колкото и да е странно, в този водещ университет на САЩ в края на 20-и век беше извършен следният експеримент (не знам кой им е позволил): взимали бебета от нулева възраст и ги отглеждали и възпитавали по еднакъв начин, независимо от пола им. Същата храна, игри, дрехи. Този опит, разбира се, не довел до очакваните резултати. На момченцата нищо не им паднало, а на момиченцата нищо не им пораснало. Момчетата ги привличало оръжието, а момичетата – куклите, и така си останало.
Но това не спря тези жени, а напротив – още повече ги увлече да си мислят, че нашето поведение към тях, като към жени, този стереотип, ги прави такива, каквито са, а именно – жертви на всичко мъжко. Тази концепция, възникнала в недрата на университета в Бъркли, потресаващо бързо се разпространи по цял свят. Приятелите ми от Станфордската лаборатория се смееха 1984 година, но буквално след 10 години тази безумна концепция, която няма никакво основание, стана доминираща в цял свят. Във всички университети бяха открити отдели за “джендър” изследвания. Според мен междуполовите отношения съществуват от милиони години и нищо ново не се случва там, но тези псевдонауки се разплодиха ужасно много и започнаха да изследват нашите мъжки грехове - ние не гледаме както трябва жените, не се държим добре с тях и т.н.
И нещата започнаха да наподобяват Оруел – не трябва да ги наричаме „мис“ и „мисис“, защото с това определяме съпружеския им статус. Появи се невероятното за английския език „miz“. Не трябвало да се казва „history” (история), защото това било „his story” (негова история). Новите езиковеди започнаха да се чудят как да нарекат жените, защото в думата „woman” (жена) се съдържа думата „man” (мъж). Измислиха някакви нови думи и ако не ги наричаш така, те обявяват за мъжка шовинистична свиня. Стигна се до абсурдното пренаписване на Библията, в която Бог е жена.
Аз едно време съм лежал в затвора с много луди и съм свикнал с тяхната компания. Проблемът е, че американското общество поема всяка нова глупост и я прави едва ли не задължителна за всички. В Америка конкретно, но и в Европа не по-малко, населението е невероятно конформистко. Трябва да се възприема за нормално всичко, което някой ти натрапва. За да бъдеш успешен в работата си, задължително трябва да си конформист. Това е един американски шаблон, който започна да се разпространява по целия свят много бързо като задължителна парадигма. Дори влезе в законодателството.
Феминистките движения заявиха, че мъжете са сексисти, че гледат на жените единствено като на сексуални обекти и следователно всичко, което може да има отношение към секса, трябва да бъде изключено от всекидневното общуване между мъже и жени. Флиртът беше наречен агресивно действие, насочено към угнетяване на жените. Затова сега в САЩ никой работодател не смее да разговаря насаме със своя служителка – задължително го прави в присъствието на поне един свидетел, в противен случай може да бъде съден за сексуален тормоз, да му пропадне кариерата и да му пострада имиджът в обществото. По същия модел започнаха да налагат исканията си и други малцинствени групи – хомосексуалисти, цветнокожи, сектанти и др. Появиха се закони за т.нар. hate speech – език на омразата. Нещо, което много ми напомня за член 70 от Наказателния кодекс на Съветския съюз, защото дефинициите са неустойчиви. Аз бях съден по този член. Езикът на омразата може да се прилага към всяка проява на признаване на расови разлики или сексуална ориентация. Вие нямате право да признаете съществуващ факт. Ако публично го обявявате, ставате виновен за извършване на престъпление.
В Англия миналата година отмениха всички обществени прояви, свързани с Коледа, (уж) защото знамето на Великобритания съдържа кръста на Св. Георги, и това щяло да обиди мюсюлманите. Напомняло им за кръстоносните походи. А самите мюсюлмани изобщо не искат тези промени. Наблизо до моята къща има магазинче, в което продава мюсюлманин. Той беше изтипосал на витрината си знамето с кръста на Св. Георги, за да демонстрира, че няма нищо общо с това кретенско искане. „Аз нямам нищо против Коледа и флага с кръста на Св. Георги“, тръбеше той, но кой да го чуе…
Нещата стигнаха до такава цензура, че според мен в наши дни и Шекспир не би могъл да живее и да твори. Повечето му произведения няма да могат да се поставят. „Венецианският търговец“ е антисемитизъм. В „Отело“ - пък става въпрос за расизъм. „Укротяване на опърничавата“ - това е сексизъм. Дори една учителка в Лондон отказа да заведе учениците си на „Ромео и Жулиета“, защото според нея това било отвратително хетеросексуално шоу.
Започва да се налага масова цензура, подкрепена от наказателното законодателство. За шега с хомосексуалисти може да те вкарат в затвора. Във Франция налагат огромни глоби. Наскоро имаше случай - член на националната асамблея се пошегувал за хомосексуализма на неформална среща и го осъдиха на 20 000 евро глоба. При следващо провинение, предстои вкарване в затвора. Забележете колко бързо се развиват нещата в полза на репресиите.
Дали не става въпрос за хора, които натрапчиво карат целият свят да живее според техните идиотски идеи? Не - става въпрос за нещо много по-сложно. Имаше един философ – Херберт Маркузе от Франкфуртската школа. Неговите идеи сега се въплъщават в света. А те бяха много прости. Маркузе е ревизионист-марскист. Несъгласието му с Маркс е само в една точка – че Маркс смята за революционна класа пролетариата (това се видя, че не е вярно), а според Маркузе истинската революционна класа са различните малцинства. Изолираните случаи – са истинският революционен елемент. Според Маркузе цялата патология трябва да бъде определена за норма, а цялата норма – за патология. „Едва тогава – пише Маркузе – най-после ще разрушим буржоазното общество“.
Тези активисти, които сега уж защитават правата на малцинствата – хомосексуалистите, феминистките и др. изобщо не се грижат за своите малцинства. Също като Ленин, те ги използват като инструмент за натиск и контрол върху обществото. И разбира се, причиняват на малцинствата много повече вреди и зло, отколкото на всички нас. В Америка жената на мой приятел преди 7 години основа движението „Жените на Америка срещу феминизма“. Започна с приятелки, а сега вече издават списание в тираж 2 милиона. Жените разбират, че феминизмът е срещу тях, той разрушава живота им, пречи им да изберат това, което им харесва, а не онова, което им натрапват разни активистки.
Тоест, ние имаме работа със сериозна идеология, която, под формата на политическа коректност, се опитва да разруши нашето общество. Активистите не се грижат за малцинствата, не мислят за правата им. Колкото са по-зле малцинства, толкова по-добре за лидерите им – още по-активно ще ги защитават. Тяхната задача е да унищожат нашето общество, и това (ще) е по-злобната версия на Марксизма.
Блестящ кратък изказ за същността на истинската и естествена хармония между материалния и духовния светове,предоставяща нормална среда за съществуването на всичко във видимия и невидим свят.Чувствам се щастлив,че докосвайки се до това прекрасно четиво,съм уважил благородния труд на неговия автор,и споделям безрезервно неговото становище по темата!...
цитирайАлександър Сдорф е еврейски провокатор и гнусна пачавра!
Ако го пипна тва лайняно копеленце на живо, ще го накарам да ми повтори някои работо В ОЧИТЕ!
цитирайАко го пипна тва лайняно копеленце на живо, ще го накарам да ми повтори някои работо В ОЧИТЕ!
samvoin написа:
Александър Сдорф е еврейски провокатор и гнусна пачавра!
Ако го пипна тва лайняно копеленце на живо, ще го накарам да ми повтори някои работо В ОЧИТЕ!
Ако го пипна тва лайняно копеленце на живо, ще го накарам да ми повтори някои работо В ОЧИТЕ!
Що бе, Самвойне? :))) Ти ме нападна пръв в една дискусия в блога на Дориян Доктора и аз просто ти отговорих. Е, да малко по-брутално беше от обикновено, за което съжалявам. :(
alexanderherzdorf написа:
Що бе, Самвойне? :))) Ти ме нападна пръв в една дискусия в блога на Дориян Доктора и аз просто ти отговорих. Е, да малко по-брутално беше от обикновено, за което съжалявам. :(
А какво те свързва с провокатори като Мартин Странджански от Бургас - лице с няколко ника и после - къде, кога и за какво съм те нападнал пръв?samvoin написа:
Александър Сдорф е еврейски провокатор и гнусна пачавра!
Ако го пипна тва лайняно копеленце на живо, ще го накарам да ми повтори някои работо В ОЧИТЕ!
Ако го пипна тва лайняно копеленце на живо, ще го накарам да ми повтори някои работо В ОЧИТЕ!
Що бе, Самвойне? :))) Ти ме нападна пръв в една дискусия в блога на Дориян Доктора и аз просто ти отговорих. Е, да малко по-брутално беше от обикновено, за което съжалявам. :(
Не си спомням.
Не съм те нападал, а просто спорих с теб и ти ме обиди!
И не на последно място, пишеш се националист, сложил си си чуждо име и в крайна сметка - защитаваш новия СССР, СФРЮ, Османска империя, Византия, Рим и Вавилон - ЕС, от който България е потърпевша днес и страните - глобализаторки.
Как се връзва това?
1 - Мартин Странджански от Бургас не познавам. За първи път чувам за такъв човек. Иначе от блог.бг наживо никой не познавам. Дориян Александров и Димо Христов(dimenzed) са ми съграждани, въпреки че не съм ги виждал. От Стара Загора съм.
2 - Каквото било с дискусиите, било. Минало заминало. Ако съм те обидил - извинявам се.
3 - Патриот съм, не съм националист. :) Името си е псевдоним, което ми скимна преди няколко години. Хареса ми и затова си го запазих. Не съм влагал определен смисъл в него. Иначе Иван Бакалов, който е брат на моята прабаба Яна(жената на прадядо ми Стоян Иванов Неделчев) е женен за австрийка. Оттам и немската връзка с името. По кръвна линия имам широки белорусо-русо-полско-украино-българо-карелски примеси, половината от които идват от майка, а другата половина от едната ми баба, която бащата на баща ми(който е син на Стоян Неделчев, когото споменах по-горе), довежда в България. Дълга история, не е за един-два коментара. :)
4 - Защитавам единствено някои аспекти на ЕС. Като например този, че мога само с лична карта да си одя у Германийта. :))) Иначе съм против неговото развитие като институция и вътрешноцентрализираният европоцентриски модел, който нагала. Европа на нациите в равностойно партньорство за мир и съвместно развитие - да. Мултукултурно, толерастко и социалистическо сборище на етатистите - никога.
цитирай2 - Каквото било с дискусиите, било. Минало заминало. Ако съм те обидил - извинявам се.
3 - Патриот съм, не съм националист. :) Името си е псевдоним, което ми скимна преди няколко години. Хареса ми и затова си го запазих. Не съм влагал определен смисъл в него. Иначе Иван Бакалов, който е брат на моята прабаба Яна(жената на прадядо ми Стоян Иванов Неделчев) е женен за австрийка. Оттам и немската връзка с името. По кръвна линия имам широки белорусо-русо-полско-украино-българо-карелски примеси, половината от които идват от майка, а другата половина от едната ми баба, която бащата на баща ми(който е син на Стоян Неделчев, когото споменах по-горе), довежда в България. Дълга история, не е за един-два коментара. :)
4 - Защитавам единствено някои аспекти на ЕС. Като например този, че мога само с лична карта да си одя у Германийта. :))) Иначе съм против неговото развитие като институция и вътрешноцентрализираният европоцентриски модел, който нагала. Европа на нациите в равностойно партньорство за мир и съвместно развитие - да. Мултукултурно, толерастко и социалистическо сборище на етатистите - никога.
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. stela50
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. stela50
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
За този блог
Гласове: 8247
