Това решение сложи край на скандалния закон за защита на Холокоста, приет 1996 г. под натиска на консервативното правителство на Хосе Мария Аснар. Този закон създаваше пречки на историците, като не им позволяваше да изразяват обективно мнението си поради страх от репресии.
Интересното в случая е факта, че Аснар някога е бил член на дясната фаталистка лига за освобождение и е взел участие в действията на десните студентски организации през 70-те години.
Върховния съд призна, че закона за защита на Холокоста нарушава правото на всеки човек да изразява свободно своята гледна точка и противоречи на испанската конституция. Съдиите отхвърлиха аргументите на защитниците на Холокоста, че същият е причинил вреда на евреите и застрашил самото им съществуване. Съдиите смятат, че човек или група хора няма защо да се обиждат на това, как други свободно изразяват своята гледна точка. С други думи, съдът постави свободата на словото и свободата на разпространение на информацията над интересите на отделни личности и партикулярни групи. Главния съдия Адолфо Прего де Оливеро Толивар заяви:
„Ние не можем да наказваме някого, заради това, че просто разпространява идеология, независимо до какво може да доведе тази идеология”.
Сега вече в Испания спокойно можеш да кажеш, че „Немците не са използвали газови камери за убиване на хора”.
„Всички тези твърдения са неприятни, но в съвременната правова държава за тях не се наказва, защото вратите в нашето общество трябва да бъдат широко отворени към всички гледни точки.” заяви съдията. В същото време той добави, че ще продължават да се наказват всички призиви за насилие.