Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.01.2012 00:53 - Демоните на българското общество. от Автор: idimitrov, с поправки
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 1762 Коментари: 1 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Те сами се обозначиха, по повод досиета на „пастирите” на миряните.
Атеизма и манипулацията си подадоха ръка. И отново използват обществената неграмотност.
Лесно е да се поема "вината с мезета" от атеистите. Техните морални устои винаги са били релативистични. По собствени правила.

И това е нормално.

Имат власт, правят си богове, правят си правила.

И всеки с добре разтропано чене има правото да прави логически конструкции както му се ще.

Може да изкара агента на ДС – рицар на бял кон или просто – доброто ченге.

И всеки доносник може да се избели с това.

Когато стане въпрос обаче за Църквата, тези конструкции просто не вървят.

Защото Църквата е Съборна. Православната – дваж!

Тя, в дву хилядолетната си традиция знае и е постулирала Греха. И това, че всеки ГРЕШИ. (това е една от разликите с католицизма – отказ всякому непограшимостта!).

Това, с което Православието е силно, то е Покаянието и Прошката.

Всеки може да съгреши. Включително Пастира. И всекиму има място в Божията милост!

И това е, което крепи Институцията Църква.

Възможността да съгрешиш, но и да се разкаеш. Толкова е нормално, човешко, че именно в това е Божествеността. Да съгрешиш. Поради нормалната човешка слабост - заложена изначално в нас. И Господ отиде на кръста именно за това. Да изкупи греховете ни. А за нас остави само осъзнаването на това.

Но когато няма покаяние ...  няма и вяра. От Божието нищо не остава.

Но какво става с Църквата, когато светите тайнства – на брака, на изповедта, на ... – станат достояние на Кесаря?

Може ли пастира да съгреши? Изначално – да! Но Съборността на Църквата ни е и в Разкаянието, Покаянието и Прошката.

Има ли обаче Църква, когато има упорство в греха?

Когато самите Пастири не са Негови Проводници, а на Оня ?

Какво става с Църква в която пастирите не са божии слуги, а са се подчинили на Оня, на Кесаря?

О да. Слабостта! Човешката нормална, дадена ни слабост от Бога! И цитират Петър.

Само дето забравят ПОКАЯНИЕТО му! И Божията милост.

Но може ли да се прояви МИЛОСТТА МУ без разкаянието? Без САМОпризнанието и САМОосъзнаването на греха?!?

Какво остава от „Църква” в която самите пастири се отказват от това?

И защо тогава упрекваме миряните, че не вярват в тази „Църква”? Дали те са загубили вярата си или именно вярата ги тласка в това?!

Възможно ли е да почиташ „Църква” чиито пастири не само са служили на злото, но и дори не осъзнават това?

За нормалния кариерист/атеист е обяснимо. Извинението му е ясно. Слаб съм направен. Съгреших, но относително. Само че Църквата ни е оцеляла 2000 години именно защото не признава относителността! Тя е трансцендентна. Чрез морала!
Да. Прошка има. Но за да я има Прошката, трябва да го има Покаянието. Не случайно, народната поговорка казва „Признат грях не е грях (или - половин грях)”. Признанието е част от осъзнаване на грешката. И залог, че ще се стараеш да не я направиш отново!

Всеки може да сгреши.

Но да се опиташ да се скриеш зад собствения си грях е грях на квадрат. А ако това го прави Пастир?!?

Не е ли това Грехът, викащ Антихриста?

Питаме се кои са демоните на българското общество?

Е, вече ги знаем! Онези за които, това че изповедта на миряните – акта на Приемане на Божествеността! – става достояние на Кесаря, е несъществено спрямо Човешкото атеистично схващане за ... не знам какво.
Пастирят мамещ стадото си, водещ го в пропастта, отказващ му Божието !!! бил по-важен от ... неговото обществено положение.

Та това дори не е ерес. Ерестта е отклонение от ортодоксалността. Но в случая става въпрос за обикновен отказ от Божествеността!

И после се питаме защо е отчаяно обществото? Защо хората не „вярвали”?

Ако един дипломат разбираемо може да не се покае, че е бил ченге – и то без особени травми за обществото – то когато Пастирите отказват да се покаят е страшно.

Проповедника НЕ вярва, а всички – уж – се кълнат във вярата?

Това е ... САТАНА!

А САТАНА сатанизирано общество.

Това е.

Вече от вчера знаем и имената на хората тласкащи ни натам.

А ако някой си мисли, че става въпрос само за някакви досиета... Господ да се смили над неговата Душа!

Питаме се как да простим и защо не прощаваме...
Как да простим, когато Покаяние няма. И колкото и къщи, наречени „храмове” и колкото и пътища към тях да изградим все ще е нищо.

Защото истинският Храм е Мястото за Разкаянието и Прошката! А без разкаяние се оказва, че няма и какво да простим...

Няма ли разкаяние, няма и вяра.




Гласувай:
4



1. petril - ЧНГ, Григоре!
06.01.2012 13:40
Да си жив и здрав! Петър Манолов
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28314931
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031