Те сами се обозначиха, по повод досиета на „пастирите” на миряните.
Атеизма и манипулацията си подадоха ръка. И отново използват обществената неграмотност.
Лесно е да се поема "вината с мезета" от атеистите. Техните морални устои винаги са били релативистични. По собствени правила.
И това е нормално.
Имат власт, правят си богове, правят си правила.
И всеки с добре разтропано чене има правото да прави логически конструкции както му се ще.
Може да изкара агента на ДС – рицар на бял кон или просто – доброто ченге.
И всеки доносник може да се избели с това.
Когато стане въпрос обаче за Църквата, тези конструкции просто не вървят.
Защото Църквата е Съборна. Православната – дваж!
Тя, в дву хилядолетната си традиция знае и е постулирала Греха. И това, че всеки ГРЕШИ. (това е една от разликите с католицизма – отказ всякому непограшимостта!).
Това, с което Православието е силно, то е Покаянието и Прошката.
Всеки може да съгреши. Включително Пастира. И всекиму има място в Божията милост!
И това е, което крепи Институцията Църква.
Възможността да съгрешиш, но и да се разкаеш. Толкова е нормално, човешко, че именно в това е Божествеността. Да съгрешиш. Поради нормалната човешка слабост - заложена изначално в нас. И Господ отиде на кръста именно за това. Да изкупи греховете ни. А за нас остави само осъзнаването на това.
Но когато няма покаяние ... няма и вяра. От Божието нищо не остава.
Но какво става с Църквата, когато светите тайнства – на брака, на изповедта, на ... – станат достояние на Кесаря?
Може ли пастира да съгреши? Изначално – да! Но Съборността на Църквата ни е и в Разкаянието, Покаянието и Прошката.
Има ли обаче Църква, когато има упорство в греха?
Когато самите Пастири не са Негови Проводници, а на Оня ?
Какво става с Църква в която пастирите не са божии слуги, а са се подчинили на Оня, на Кесаря?
О да. Слабостта! Човешката нормална, дадена ни слабост от Бога! И цитират Петър.
Само дето забравят ПОКАЯНИЕТО му! И Божията милост.
Но може ли да се прояви МИЛОСТТА МУ без разкаянието? Без САМОпризнанието и САМОосъзнаването на греха?!?
Какво остава от „Църква” в която самите пастири се отказват от това?
И защо тогава упрекваме миряните, че не вярват в тази „Църква”? Дали те са загубили вярата си или именно вярата ги тласка в това?!
Възможно ли е да почиташ „Църква” чиито пастири не само са служили на злото, но и дори не осъзнават това?
За нормалния кариерист/атеист е обяснимо. Извинението му е ясно. Слаб съм направен. Съгреших, но относително. Само че Църквата ни е оцеляла 2000 години именно защото не признава относителността! Тя е трансцендентна. Чрез морала!
Да. Прошка има. Но за да я има Прошката, трябва да го има Покаянието. Не случайно, народната поговорка казва „Признат грях не е грях (или - половин грях)”. Признанието е част от осъзнаване на грешката. И залог, че ще се стараеш да не я направиш отново!
Всеки може да сгреши.
Но да се опиташ да се скриеш зад собствения си грях е грях на квадрат. А ако това го прави Пастир?!?
Не е ли това Грехът, викащ Антихриста?
Питаме се кои са демоните на българското общество?
Е, вече ги знаем! Онези за които, това че изповедта на миряните – акта на Приемане на Божествеността! – става достояние на Кесаря, е несъществено спрямо Човешкото атеистично схващане за ... не знам какво.
Пастирят мамещ стадото си, водещ го в пропастта, отказващ му Божието !!! бил по-важен от ... неговото обществено положение.
Та това дори не е ерес. Ерестта е отклонение от ортодоксалността. Но в случая става въпрос за обикновен отказ от Божествеността!
И после се питаме защо е отчаяно обществото? Защо хората не „вярвали”?
Ако един дипломат разбираемо може да не се покае, че е бил ченге – и то без особени травми за обществото – то когато Пастирите отказват да се покаят е страшно.
Проповедника НЕ вярва, а всички – уж – се кълнат във вярата?
Това е ... САТАНА!
А САТАНА сатанизирано общество.
Това е.
Вече от вчера знаем и имената на хората тласкащи ни натам.
А ако някой си мисли, че става въпрос само за някакви досиета... Господ да се смили над неговата Душа!
Питаме се как да простим и защо не прощаваме...
Как да простим, когато Покаяние няма. И колкото и къщи, наречени „храмове” и колкото и пътища към тях да изградим все ще е нищо.
Защото истинският Храм е Мястото за Разкаянието и Прошката! А без разкаяние се оказва, че няма и какво да простим...
Няма ли разкаяние, няма и вяра.
ЗЛИ СИЛИ В ПОСЛЕДНО ВРЕМЕ - част 1-ва
Поредното спасително мероприятие на репт...
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela