Една скандална брошура за презерватива и пениса обиколи медиите. Кънчо учи 13-14 и 15 годишни на безопасен секс. В брошурата не се и споменава, че не е нормално 13 годишни деца да правят секс. Но практично-игриво, по детски, е разказано - как се слага презерватив. Като например - как се сади пипер в опитно поле /ако помните тези уроци/. Друг избор, други уроци (по вероучение?) няма!

Кънчо е убеден в “добрата си роля” - да предпазва най-малките, които могат да го вземат за балонче: „Налага ми се често да се предпазвам вещо”. И заразен с кауза, не се отказва след първия неуспешен опит, нали трябва да пази от СПИН и всякакви зарази: „С дрешки винаги бъди, щом любов ще правиш ти”. Винаги съм имала дилемата: ставаш ли съучастник и “книгоразпространител” на такива безумия, като ги цитираш за да ги отречеш. Човекът е същество с въображение.  Бих скъсала книжката. Но тя отдавна е в училищата - вече десет години. И чака нови тиражи и подобрения - и пердавания по телевизията. Кънчо е упорит. Защото от Столичната здравна организация /и не само/ са убедени, че децата трябва да се учат на безопасен секс, като на игра, - нали сме в 21-и век.

Махнаха книжката от сайта си - не защото е тъпа и опасна, а заради скандала. И тръгнаха да го “потушават” по медиите. Имало и други брошури - не е само Кънчо, който учи как точно да го правят тринайсетгодишните. И тогава... лъсна най-страшното: че не знаем кой всъщност е скандалът. Че скандалът сме ние. Инспекторката от Столичния здравен инспекторат, водещите, репортерът се заеха искрено и открито да проверят в класната стая – да отсъдят: Кънчо за ешафода ли е или за учебната програма. Питаха  първо момчетата, после-момичетата: “Вие,от Кънчо се ли се учите? Вие как го правите?
Няма нищо лошо, нито страшно, суфлираше от студиото инспекторката. ”Важно е да има свобода, на избора. Ако не е  Кънчо, пробваме и други форми - например открита лекция. Идва лекар, пита  кой иска да покаже, как става”.
И като че ли Кънчо спечели благородното съревнование. Чаках... пет, десет, петнайсет минути. Никой... ама никой-инспектор, водещ, репортер, учител, не намекна, че за 13 годишни е проитвоестествено да общуват полово. Това е скандалът. Той не е за Кънчо. Той е за свободата.
Ние всъщност отнехме на децата свободата на избора.  Място за друг пример, за друг избор, не им оставихме: или Кънчо, или лекаря.

Скоро съвсем ще ги изтръгнем и от семейството, защото имало "лоши семейства".

Няма брошури, че не трябва да се прави. Има само брошури как по-точно да се прави:  артистично като Кънчо, или като лекаря -нагледно. Защото вече имало  ентусиасти, че и на по 11, и на 12 години отдавна живеят по двойки-постоянини и епизодечни. Точно както в САЩ  обучението по хомосексуализъм влезе в образователните програми. И в доста щати се легализираха еднополовите бракове, и те са с предимство при осиновяванията на деца!? Техните брошури го онагледяват. Нашите - сега се печатат. Кънчо е само едно ранно кокиче. Но дискусиите по телевизята посадиха - цяла “леха”.
И ги цитирам единствено защото  вярвам,че  децата ни са  умни  и жадни за свобода. Имат избора - да търсят и да разберат, преди да станат нещастни, защото –  в греха няма радост. Разбираш го после.

Дори кучетата го правят не “ей-така”, а като им дойде времето - да създадат деца.

Дори вълчицата не убива малките си, както момичето, което прави аборт, защото онова нещо, което и пречи в корема, вече има Душа. Вълчицата ще го роди и ще го близне нежно с езика си, а ти, - ти си на 13 години. Ти ще си малолетна убийца. Ще го стегнат с железни клещи без право на помилване. Него, мъничкото, за което Бог има специален план.

Пиша го малко жестоко. Но как да наваксам преднината на артистичния Кънчо, мили деца.

Пиша го, защото съм го изпитала - със страдание, с провален живот - за да Ви кажа: За нас навярно има прошка - при определи обстоятелста – при покаяние.
Но за Вас все още има шанс. Има и книжки, различни от тази за Кънчо. И съвсем не става дума само за СПИН. Става дума за имунитета на вашите души.

Потърсете и  другите книжки!  Истината не е в презерватива, а в способността да контролираш нагоните и страстите си!  И да не им ставаш роб.  Защото, който не може да се контролира, на какво прилича... и как се нарича?

Голямата беда днес е, че  държавата, без съгласието на родителите, подстрекава и “зарибява” невърсните деца с най-ефикасната зараза – физическата и духовна разпуснатост на нравите, което не води към свобода, както лукаво се пропагандира, а към реално робство, лично и общонародно. 

                                      Ваня МАНОЛОВА  

                         (с добавки от Григор Симов)