Днес по случай стогодишнината от превземането на Одринската крепост публикувам разказ за един малко известен епизод от Първата Световна война. Става дума за подвига на един герой от село Богданлия, Софийско. Воюва в състава на Първа пехотна софийска дивизия / Желязната Софийска дивизия / прославила се и по време на Балканската война . Загива по време на Първата Световна война в боевете срещу руснаци и румънци при Коман-Букурещ, като картечар, прикривайки оттеглянето на другарите си, макар и ранен, ликвидира над триста вражески войници.

Ето какво пише за него Георги Ст. Георгиев в спомените си "Един от първа дивизия":
"На 30 ноември 1916г., Първи полк настъпва към Коман-Букурещ. Той е на десният фланг на дивизията. Пратените патрули не могат да влязат във връзка с частите в дясно. Дяснофланговата рота е излязла много напред. Патрулите и донасят за гъсти руски маси които настъпват. Върху ротата се изсипва смъртоносна градушка. В мрачният ден оттекват зловещо пръскащите се в гората снаряди.

Патрулите докладват, че руснаците са натъкнали щиковете си. Славният командир на Първи полк подполковник Велизар Лазаров от София заповядва ротата да се оттегли на общата полкова линия.
Оттеглят се войниците. Оттеглят се подофицерите и офицерите. Оттегля се и една картечница. Само другарката и остава. До нея е застанал подофицер Сава Геров- шоп от село Богданлия.
- Хайде, господин старши - подемат войниците.
- Хайде, Сава- заповядват офицерите.
Но старшията Сава не мърда. Макар и ранен не се отдръпна по-рано. Не се отдръпва и сега.
- Вие вървете аз ще остана!

Прегърнал картечницата той натиска спусъка. Под мощното и прикритие нашите се изтеглят. Зад тях се чува непрекъснатото злокобно тракане. Може би това са последните минути на картечницата. Но тя все още трака. Звука отслабва. Тракането разредява. Звука отмира. Денят отмира.
Когато на другият ден полкът и дивизията се понасят победоносно напред и ротата достига познатите места, намират и Сава и картечницата. Пред тях триста руски трупа. До картечницата нито един патрон.
Но до нея като верен страж лежи падналият защитник.
За всички картината е ясна - дал и последният си изстрел не е направил и опит да се спаси. Дочакал е руснаците, които са го заобиколили от всички страни и са го вдигнали на щиковете си!
Сава Геров е гордост не само за Първи полк!
Той е гордост и за всички полкове от Първа дивизия!
Защото Сава Геров е самата Първа дивизия!