НЕ Е КОНСПИРАЦИЯ - ВСИЧКО Е ПРЕД ОЧИТЕ НИ
Интервю с един дисидент

Александър Зиновиев е (евреин) роден през 1922 г. в селско семейство. След гимназията постъпва в Московския институт по история на философията и литературата, от който е изключен за изявления против Сталин. Арестуван, избягва и се укрива дълго време. Войната го спасява от по-нататъшни преследвания. След нея завършва Философския факултет на Московския държавен университет.

През 1960 г. става професор и завежда катедрата по логика в Московския университет.

Изгонен от СССР през 1978 г. Причината е неговият социологически роман «Зияющие высоты», публикуван на Запад, който го прави известен. В Москва го обвиняват в антикомунизъм, с всички произтичащи последствия: изключен е от комунистическата партия, уволнен от работа, изгонен от страната, лишен от гражданство и от всички академични степени, титли и награди, включително военните.

На Запад Александър Зиновиев публикува над 40 романа, преведени на 20 езика, създава нов жанр (социологическият роман), в който научно-социологическите резултати се представят в художествена форма. През 90-те години се завръща в Русия, продължава своите социологически изследвания и чете лекции в Московския университет.

ВЪПРОС. С какви чувства се завърнахте у дома след такова дълго заточение?

ОТГОВОР. С чувството, че някога напуснах силна, уважавана, дори внушаваща страх държава – а сега видях една победена страна, цялата в развалини.

ВЪПРОС. След падането на комунизма основна тема на Вашите изследвания стана западната система. Защо?

ОТГОВОР. Защото се случи онова, което предсказвах: падането на комунизма се превърна в разпадане на Русия.

ВЪПРОС. Оказва се, че борбата срещу комунизма просто е прикривала желанието да бъде унищожена Русия?

ОТГОВОР. Точно така. Казвам това, защото някога бях неволен съучастник в този срамен за мен процес. Руската катастрофа бе желана и програмирана тук, на Запад. Аз четох лекции и участвах в изследвания, които под прикритието на идеологическа борба всъщност подготвяха гибелта не толкова на комунизма, колкото на самата Русия. Повече не мога да бъда заедно с онези, които унищожават моя народ и моята страна. Западът не ми е чужд, но вече го разглеждам като вражеска сила.

ВЪПРОС. Станал сте патриот?

ОТГОВОР. Патриотизмът не ме интересува. Получих интернационално образование и му оставам верен. Дори не мога да кажа дали обичам руснаците и Русия. Но аз принадлежа на тази нация и на тази страна. Аз съм част от тях. Днешните страдания на моя народ са толкова ужасни, че не мога спокойно да ги гледам отдалеч. Грубостта на глобализацията разкрива неприемливи неща.

ВЪПРОС. Днес мнозина от бившите съветски дисиденти продължават да твърдят, че Западът е място, където се спазват човешките права и демокрацията. Но вие се опитвате да опровергаете това?

ОТГОВОР. По време на Студената война, демокрацията беше оръжие в борбата срещу комунистическия тоталитаризъм. Днес ние разбираме, че епохата на Студената война беше кулминационен момент в историята на Запада. По онова време на Запад имаше всичко: безпрецедентен растеж на благосъстоянието, истинска свобода, невероятен социален прогрес, огромни научни и технически открития! Но в същото това време Западът бавно и невидимо се променяше. Започналата тогава плаха интеграция на развитите страни беше в действителност начало на интернационализацията на икономиката и на глобализацията на властта, които процеси наблюдаваме днес. Интеграцията може да служи за повишаване на общото благосъстояние и да има положително въздействие, ако например удовлетворява нормалното желание на братски народи за обединение. Но тази интеграция, за която говоря, още от началото беше замислена като вертикална структура, строго контролирана от една наднационална власт. Без успеха на руската контрареволюция, против Съветите, Западът не можеше да започне глобализацията.

ВЪПРОС. Следователно, ролята на Горбачов не е положителна?

ОТГОВОР. Аз гледам на нещата под малко по-различен ъгъл. Противно на общоприетото схващане комунизмът рухна не поради вътрешни причини. Неговото разрушаване, без съмнение, е най-великата победа в историята на Запада. Нечувана победа, която, повтарям, прави възможно установяването на планетарна власт. Всъщност демокрацията и комунизмът рухнаха по едно и също време. Днешната епоха не е просто пост-комунистическа, тя е също и пост-демократична! Сега ние сме свидетели на установяването на демократичен тоталитаризъм, или ако искате, на тоталитарна демокрация.

ВЪПРОС. Това не е ли малко абсурдно?

ОТГОВОР. Ни най-малко. За демокрацията е необходим плурализъм, а плурализмът предполага наличието на поне две сравнително равни сили, които се борят и взаимно си влияят. По време на Студената война съществуваше световна демокрация, глобален плурализъм, вътре в който имаше две противоположни системи: капиталистическа и комунистическа. Също и неясната, но все пак налична структура на онези страни, които не спадаха към първите две групи. Съветският тоталитаризъм беше възприемчив към критики, идващи от Запада. От своя страна Западът се намираше под влиянието на СССР, особено чрез собствените си комунистически партии.

Обаче днес живеем в свят, където господства една-единствена власт, една-единствена идеология и една-единствена про-глобализационна партия. Всичко това, взето заедно, започна да се формира още по време на Студената война, когато постепенно, под различни форми се появиха различните суперструктури: търговски, банкови, политически и информационни организации. Въпреки различните им сфери на дейност, тези сили са обединени от своя транснационален (еврейски) характер. След падането на комунизма те започнаха да управляват света. Така западните страни се оказаха в господстващо положение - но в същото време се намират и в подчинено положение, защото постепенно губят своя суверенитет в полза на онова, което аз наричам «свръхобщество». Планетарното свръхобщество се състои от търговски и нетърговски организации, чието влияние далеч надхвърля границите на отделните държави. Подобно на другите страни, страните от Запада също са подчинени на контрола на тези наднационални структури. Но нали суверенитетът на държавите също е неразделна част от плурализма – което означава и на демокрацията в планетарен мащаб? Днешната господстваща свръх-власт потиска суверенните държави. Европейската интеграция, която се разгръща пред очите ни, също води до изчезването на плурализма вътре в този нов конгломерат в полза на наднационалната власт.

ВЪПРОС. Но не смятате ли, че Франция и Германия продължават да бъдат демокрации?

ОТГОВОР. Западните страни се намираха в истинска демокрация по време на Студената война. Тогава политическите партии имаха истински идеологически различия, както и различни политически програми. Медиите също много се различаваха едни от други. Всичко това оказваше влияние върху живота на обикновените хора, спомагаше за растежа на благоденствието им. Сега всичко това приключи. Демократичният и процъфтяващ капитализъм със социално-ориентирано законодателство и гарантирана трудова заетост съществуваше в голяма степен поради страха от комунизма. След падането на комунизма в Източна Европа обаче на Запад започна масирана атака против социалните права на гражданите. Сега социалистите, които са на власт в повечето европейски страни, провеждат политика на демонтаж на системата за за социална защита. На Запад вече няма политическа сила, способна да защити обикновените граждани. Наличието на политически партии е чиста формалност. Различията между тях все повече ще намаляват. Войната на Балканите беше всякаква друга, само не и в защита на демокрацията. Въпреки това я водиха социалистите, които исторически уж винаги са били против такива авантюри. Еколозите, които също са на власт в някои страни, приветстваха екологичната катастрофа, причинена от бомбардировките на НАТО. Те дори имаха нахалството да твърдят, че бомбите с обеднен уран не са опасни за околната среда, въпреки че при работа с тях войниците носят специални защитни костюми.

Така, че демокрацията постепенно изчезва от обществената система на страните от Запада. Навсякъде там се разпространява тоталитаризъм, защото наднационалната (еврейска) структура налага на държавите своите собствени закони. Този недемократична надстройка дава заповеди, санкционира, организира ембарго, хвърля бомби, убива чрез глад. Дори американските президенти й се подчиняват. Финансовият тоталитаризъм подчини политическата власт. На студения финансов тоталитаризъм са чужди емоциите и милостта. Политическата диктатура може да се счита за съвсем нормална и човешка в сравнениее с финансовата диктатура. Вътре, в най-жестоките диктатури беше възможна поне някаква съпротива. Срещу банките няма как да се бунтуваш.

ВЪПРОС. А евентуална революция?

ОТГОВОР. Демократическият тоталитаризъм и финансовата диктатура изключват възможността за обществена революция.

ВЪПРОС. Защо?

ОТГОВОР. Защото те съчетават всемогъща груба военна сила с финансово задушаване в планетарен мащаб. Всички революционни преврати в човешката история досега са получавали подкрепа отвън (всъщност, всички революционни преврати са дело на същата "наднационална) еврейска зла сила! Добавките - пояснения, в червено, са от Г.С.). Но това вече е невъзможно, понеже няма и не ще има суверенни държави. Освен това, на най-ниското социално ниво работническата класа днес е заменена от безработните. А какво искат безработните? Работа. Следователно, те са в по-неблагоприятна позиция от работническата класа в миналото(ето значи защо се поддържат такива огромни множества безработни, субсидирани от държавата – б. пр.).

ВЪПРОС. Всички тоталитарни системи имат своя идеология. Каква е идеологията на това ново общество, което Вие наричате пост-демократично?

ОТГОВОР. Най-влиятелните западни теоретици и политици мислят, че сме влезли в постидеологическа епоха. Това е, защото под термина "идеология" те имат предвид комунизъм, фашизъм, нацизъм и др. В действителност идеологията, свръхидеологията на западния свят, която се развиваше през последните 50 години, е много по-силна от комунизма или национал-социализма. Западният гражданин е много по-манипулиран, отколкото някога беше човекът от Източна Европа чрез комунистическата пропаганда.

В областта на идеологията най-важното са не идеите - а механизмите за тяхното разпространение. Силата на западните медии, например, е много по-голяма от най-силните средства за пропаганда на Ватикана по времето, когато се намираше на върха на своята мощ. И това не са само киното, литературата, философията. А всички лостове за влияние и средства за разпространение на културата, в най-широкия смисъл на думата работят в тази насока. И при най-малкия импулс всички от тази сфера реагират в такъв синхрон, че неволно се замисляш за заповеди, които проиизлизат от един и същ източник на власт. Например: достатъчно беше да се вземе решение да бъдат оклеветени и заклеймени Караджич или президентът Милошевич, или още някой друг – и срещуф тях се задейства цялата планетарна пропагандна машина. В резултат, вместо да осъдят политиците и генералите от НАТО за това, че нарушиха всички възможни закони, днес огромното мнозинство от западните граждани са убедени, че войната срещу Сърбия е била необходима и справедлива.

Западната идеология комбинира и съчетава идеи, от които се нуждае, за да оправдае действията на своите носители. Една от тези идеи е следната: западните ценности и начин на живот са най-добрите в света! Въпреки, че за повечето хора на планетата тези идеи имат гибелни последици. На Зпаад се утвърждава тезиса за универсалността на западните ценности – и така се спазва един от главните принципи на идеологическия догматизъм. Теоретиците, политиците и западните медии са абсолютно сигурни, че тяхната система е най-добрата. Ето защо без никакви колебания и с чиста съвест я натрапват на целия свят.

Разбира се, това явление трябва да се изследва научно. Обаче днес на Запад стана изключително трудно да се изследват някои области в социологията и историята. Ученият, който иска да изучи механизмите на демократичния тоталитаризъм, ще се сблъска с невероятни трудности. Ще бъде отхвърлен отвсякъде. От друга страна, онези учени, които обслужват господстващата идеология, са затрупани с пари, а издателствата и медиите се надпреварват да си сътрудничат с тях. Изпитах лично това, докато преподавах и провеждах изследвания в западни университети.

ВЪПРОС. А нима в тази свръх-идеология, която така отхвърляте, няма идеи за толерантност и уважение към ближния?

ОТГОВОР. Когато слушате представители на западния елит, всичко изглежда толкова чисто, великодушно, изпълнено с уважение към хората. Просто те използват класическото правило на пропагандата: прикриват грозната действителност със сладки думи. Но достатъчно е да включите телевизора, да отворите книга-бестселър или да послушате популярна музика, за да видите обратното: безпрецедентна пропаганда на култа към насилие, секс и пари. Благородните речи на западните политици просто прикриват тези три основни стълба (има и други) на тоталитарната демокрация.

ВЪПРОС. Но какво да кажем за човешките права? Не е ли вярно, че именно на Запад се спазват в най-голяма степен?

ОТГОВОР. Отсега нататък, идеята за човешките права ще бъде подложена на все по-голям натиск. Дори и чисто идеологическата теза, според която тези права са вродени, не издържа и първия по-строг анализ. Аз съм готов да подложа западната идеология на същия научен анализ, на който подложих и комунизма. Но това е дълъг разговор...

ВЪПРОС. Коя е основната идея на западната идеология?

ОТГОВОР. Идеята за глобализацията! С други думи – световното господство! И понеже тази идея е доста неприятна, я прикриват с кухи фрази. Всъщност, Западът започна структурни промени по цялата планета. От една страна, западното общество господства над целия свят – от друга страна, самото то се преустройва по вертикалата си. На върха на тази пирамида е наднационалната (сатанинска) власт.

ВЪПРОС. Световно правителство?

ОТГОВОР. Да, може и така да се каже.

ВЪПРОС. Това не са ли бълнувания за световната конспирация?

ОТГОВОР. Каква конспирация? Няма никаква конспирация. Световното правителство се управлява от ръководителите на добре познати ни наднационални търговски, финансови и политически структури. Според моите изчисления, това свръхобщество, което сега управлява света, наброява около 50 милиона души (евреи и криптоевреи!). Центърът му са САЩ. Страните от Западна Европа и някои бивши азиатски "дракони" са неговата основа. Другите страни са подчинени в твърда финансово-икономическа градация. Това е реалността. Колкото до пропагандата, тя твърди, че създаването на световно правителство, контролирано от световен парламент, е желателно, защото светът представлявал голямо братство на хората. Всичко това са басни, предназначени за тълпата.

ВЪПРОС. И Европейският парламент ли е басня?

ОТГОВОР. Не, защото той съществува. Но би било наивно да се вярва, че Европейският съюз е резултат от добрата воля на страните-членки. Европейският съюз е оръжие за унищожаване на националните суверенитети. Той е част от проектите, разработени от наднационалните организми.

ВЪПРОС. Европейската общност промени името си по времето около разпадането на Съветския съюз. Сякаш за да го замени, тя започна да се нарича "Европейски съюз". А в крайна сметка, можеше да се нарече другояче... Подобно на болшевиките, лидерите на ЕС наричат себе си «комисари». Подобно на болшевиките, те ръководят комисии. Президентът на ЕС беше "избран", тъй като беше единствен кандидат ...

ОТГОВОР. Съветският съюз е класически пример за многонационален конгломерат, ръководен от наднационална структура на управление. Европейският съюз иска да постигне по-добри резултати, отколкото Съветският съюз! Това е съвсем оправдано. Преди двадесет години аз бях поразен от факта, че така наречените «недостатъци» на съветската система бяха още по-силно развити на Запад.

ВЪПРОС. Например, какви?

ОТГОВОР. Планирането! Западната икономика е много повече планирана, отколкото беше икономиката на СССР. (В ЕС планират дори колко да бъдат криви краставиците – б. пр.).

Освен това: бюрокрацията! В Съветския съюз от 10 до 12% от активното население работеше в управлението и администрирането на страната. В Съединените щати тези служители са приблизително 16-20%. Въпреки това Съветският съюз беше критикуван именно за плановата му икономика и тежката бюрокрация. В ЦК на КПСС работеха 2000 души. Броят на персонала на Комунистическата партия достигаше 150 хиляди души. Днес на Запад ще намерите десетки, дори стотици промишлени предприятия и банки, които наемат много повече хора. Бюрократичният апарат на съветската комунистическа партия беше пренебрежимо малък в сравнение с персонала на големите транснационални корпорации на Запада.

ВЪПРОС. Думите ви са в противоречие с идеите на либерализма, афиширани от европейските лидери. Не смятате ли, че техният либерализъм е просто за замазване на очите?

ОТГОВОР. Администрацията има тенденция силно да се разраства, което е опасно за самата нея. Тя знае това. Подобно на всеки организъм, тя намира своя собствена противоотрова, за да продължи нормалното си функциониране. Затова измисли либерализма, за да балансира собствената си тромавост. Днес обаче е абсурдно да си либерал. Либерално общество вече не съществува. Либералната доктрина не отговаря на реалностите на епохата на невиждана концентрация на капитала. Движението на огромни финансови ресурси въобще не се съобразява с интересите на отделните държави и народи, които се състоят от индивиди (така е, защото либерализмът означава точно това - абсолютна свобода и беанаказаност на банките и транснационалните им компании, които реално са единен и неделим световен еврейски свърх-монопол). Либерализмът предполага лична инициатива и финансов риск. Днес всеки бизнес се нуждае от пари, предоставени от банките. Тези банки, чийто брой постепенно намалява, водят политика, която по своята същност е диктаторска, диригентска. Собствениците на фирми са в тяхна власт, защото всичко се подчинява на кредита и, следователно, е под контрола на финансовите институции. Значението на индивида – което значение е в основата на либерализма, намалява от ден на ден. Днес няма значение кой управлява едно или друго предприятие, една или друга страна: Буш или Клинтън, Кол и Шрьодер, Ширак или Жоспен. Каква е разликата?

ВЪПРОС. Тоталитарните режими на ХХ век бяха изключително жестоки, което не може да се каже за на западните демокрации.

ОТГОВОР. Главното са не методите, а резултатите. Демократичният тоталитаризъм надминава всички предишни тоталитарни режими.

ВЪПРОС. В насилието?

ОТГОВОР. Наркотиците, неправилното хранене, СПИН са много по-ефикасни от военната сила. И въпреки това Западът измисли "мироопазващите войни." Иракската и югославска кампания са два примера за колективно наказание и отмъщение от изключително голям мащаб, на които пропагандната машина залепи благовидните етикети на "демократизиране" и "война в името на хуманизма". Но, организирайки войната в Югославия, страните от Западна Европа воюваха срещу самите себе си.

ВЪПРОС. Според Вас, войната срещу Сърбия беше и война срещу Европа?

ОТГОВОР. Разбира се. В Европа има сили, които могат да я принудят да действа срещу себе си. Беше избрана Сърбия, защото тя се съпротивляваше на глобализацията, която смазва всичко по пътя си. Русия може да е следващата в списъка. Преди Китай. Разбира се, в името на "свободата и човешките права". Ако, разбира се, някоя PR-организация не измисли друг, още по-благовиден повод.

ВЪПРОС. Не смятате ли, че хората имат собствено мнение, че те могат да гласуват и така да изразяват себе си?

ОТГОВОР. Хората гласуват все по-малко и този процес ще продължава. А колкото до общественото мнение, на Запад то се формира от медиите. Достатъчно е да се припомним всеобщото одобрение на бомбардировките срещу Сърбия. Хората са вече толкова лесно манипулируеми, че реагират само така, както искат господарите на пропагандата.

ВЪПРОС. Останал сте впечатлен от ефективността на военния арсенал на САЩ в Югославия?

ОТГОВОР. Не само това. Ако е било взето съответно решение, то Сърбия щеше да престане да съществува в рамките на няколко часа. Проблемът е другаде: очевидно лидерите на новия световен ред са избрали стратегията на непрекъснатото, постоянно насилие. Сега вече един след друг ще избухват локални конфликти, та да може машината на «мироопазващата война» да ги потушава. Всъщност, именно това може би ще е механизмът за управление на цялата планета. Западът контролира повечето от природните ресурси на Земята. Неговите интелектуални ресурси са милиони пъти по-големи от ресурсите на останалия свят. Това води до огромно превъзходство на Запада в технологиите, изкуството, медиите, науката, а оттук и във всички други сфери. Да, може да се завладее целия свят с военна сила, но това е прекалено лесно и неефикасно. Та нали после ще трябва да се управлява! Именно този фундаментален проблем сега се опитват да разрешат американците... Виждате ли, по времето на Христос населението на Земята е било около 100 милиона души. Днес само Нигерия има толкова жители! Един милиард «западоиди» и асимилирани от тях хора ще управляват света. Но и този един милиард, от своя страна, също трябва да се управлява. За управление на западния свят са необходими може би около 200 милиона души. Те трябва да се подберат, да се обучават. Тоталитарната демокрация освен другото ще бъде и колониална демокрация.

ВЪПРОС. Според Маркс колонизацията освен насилие и жестокост е носела и предимствата на цивилизацията. Може би историята на човечеството се повтаря на нов етап?

ОТГОВОР. Наистина, защо не? Но, уви, не за всички е така. Какъв принос към цивилизацията са дали американските индианци? Практически никакъв, просто защото са били смачкани, унищожени, изтрити от лицето на Земята. Световното господство се проявява предимно като интелектуален или културен диктат. Ето защо през последните десетилетия американците толкова старателно се опитват да смъкнат културното и интелектуално ниво на целия свят до своето собствено, което ще им позволи да упражняват този диктат.

ВЪПРОС. Но може би тяхното господство ще е от голяма полза за цялото човечество?

ОТГОВОР. Онези, които ще живеят след десет поколения, наистина може би ще кажат, че всичко това се е случило в името на човечеството, тоест в тяхна полза. Но какво да кажем за руснака или французина, който живее днес? Може ли той да бъде щастлив, че неговият народ го чака съдбата на американските индианци? Терминът "човечество" е абстракция. В действителност има руснаци, французи, сърби и т.н. Обаче, ако сегашната тенденция се запази, хората, които са основали съвременната цивилизация (искам да кажа, латинските народи) постепенно ще изчезнат. Западна Европа вече е претъпкана с чужденци. Това не се говори, но явлението не е случайно и не е последица от уж неконтролирани човешки потоци. Целта е да се създаде в Европа ситуация, подобна на ситуацията в САЩ. Мисля си, че французите няма да се зарадват, ако човечеството след време бъде щастливо, но без французи. Не. Значение има само този живот, който ние и вие живеем днес (атеистично клише!).

ВЪПРОС. Съветската система беше неефективна. Всички ли тоталитарни общества са обречени да бъдат неефективни?

ОТГОВОР. Какво е ефективност? В САЩ парите, похарчени за отслабване, са повече от държавния бюджет на Русия. И въпреки това, броят на дебелите американци се увеличава. Такива примери са десетки.

ВЪПРОС. Можем ли да кажем, че нарастващата радикализация на Запада ще доведе до собственото му унищожение?

ОТГОВОР. Нацизмът бе разрушен в тотална война. Съветската система беше млада и силна. Тя щеше да продължава да живее, ако не бе унищожена от сили извън нея. Социалните системи не се самоунищожават. Унищожава ги само външна сила.

Днес над нас господства една страна с огромно икономическо и военно превъзходство. Новият световен ред се стреми към еднополюсен модел. Ако наднационалното правителство премахне своите външни врагове, тогава тази единна социална система може да остане да съществува завинаги. Само един човек може да умре от собствената си болест. Но група от хора, дори и малка, винаги ще се опитва да оцелее чрез възпроизвеждане. А я си представете социална система от милиарди хора! Нейната способност да предвижда и предотвратява саморазрушителни явления ще бъде неограничена. В обозримо бъдеще процесът за заличаване на различията в света не може да бъде спрян, защото демократичният тоталитаризъм е последната фаза от развитието на западното общество, започнало през Ренесанса.

"Le Figaro", 24 юли 1999

www.ruskline.ru

Превод: Л. Чолаков

.................................... 

И два коментара от публикацията на Л. Чолаков:

9. lyubomircholakov - Но какво означава "над-национални"?

Между другото, не във всичко съм съгласен със Зиновиев, защото той просто не доизказва някои неща. Например: терминът "наднационални структури". Какво означава "наднационални"? Първо трябва да видим хората от коя нация, респективно от кой етнос преобладават в тях, и ако се констатира такова етническо (съответно "национално") преобладаване, тогава ще имаме пълно право да говорим за "национални" структури, които установяват глобална диктатура, а не за анонимни и безлични "наднационални" такива.

10. balkanec - Как точно "едновременно"? 

Капитилистическия лагер днес рухва пред очите ни, а непревзетите социалистически държави като Китай днес са цветущи :)
Този човек нещо е скаран с логиката.

Отговор на последния коментар от Г.С:
Логиката и фактите са такива, че комунизма и комунистическите държави са, не само дело на световното сатанинско еврейство, но са най-силният им инструмент за поробване и смилане на народите. Затова посткомунистическата демокрация толкова ефектно и безпроблемно доунищожава всичко неунищожено от комунизма. 
А че комунистически Китай, често е извън погледа на повечето анализатори, показва силата на световната пропаганда, която винаги умее и може да прикрива истинската същност на най-съществените факти и явления.
Съветският комунизъм изигра ролята си и трябваше да бъде заменен с либералната тирания, защото по времето на т.н. застой, съветският комунизъм престана масово да избива и да унищожава своите граждани, и даже постепенно беше предоставил доста социални придобивки за обикновените граждани.
А привигелированият днес комунистически Китай, с неевропейското си население и абсолютната комунистическа диктатура е предвиден за - идеалният бъдещ световен еврейски жандарм. Друг е въпросът, няма ли при определени критични обстоятелства, Китай да се обърне против световните си създатели и господари (по време на идващия "Армагедон" и "Апокалипсис" !?