Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.03.2012 23:14 - ЗА ПРОТИВОПРАВНАТА И РАЗРУШИТЕЛНА ДЕЙНОСТ НА В.ПУТИН НА ПОСТА ПРЕЗИДЕНТ НА РФ. Автор: archivekp
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 3487 Коментари: 4 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

С решение на Общоруското офицерско събрание, състояло се през февруари 2008 година, беше образуван военен трибунал за оценка на дейността на бившия президент на Руската федерация, бившия Върховен Главнокомандуващ на Руските въоръжени сили В.В.Путин. Днес той отново се кандидатира за поста Президент, за трети път. На 10 февруари 2011 г. в Москва се състоя заседание на военния трибунал, на който говори В.Илюхин, който скоропостижно след това почина. Той изнесе доклад за престъпната и разрушителна дейност на В.В.Путин, заемайки поста президент на Русия през периода 2 000 – 2008 години.


image

В своята пледоария В.Илюхин аргументирано доказа, че Путин продължи и задълбочи курса на предателя Елцин за разрушаването на Въоръжените Сили на Русия, изпълнявайки исканията на САЩ и империалистическия блок НАТО. Този курс за по-нататъшното разоръжаване на Русия продължи и приемника на Путин Д.Медведев. Предлагаме ви изказването на В.Илюхин на процеса на военния трибунал.
Москва, 10 февруари, 2011г.

ИЗКАЗВАНЕ НА ГЛАВНИЯ ОБВИНИТЕЛ В.ИЛЮХИН НА ПРОЦЕСЪТ НА ВОЕННИЯ ТРИБУНАЛ ОТ ОБЩОРУСКОТО ОФИЦЕРСКО СЪБРАНИЕ ПО ДЕЛОТО ЗА ПРОТИВОПРАВНАТА И РАЗРУШИТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ НА В.ПУТИН

Уважаеми бойни другари!
В съответствие с решението на Общоруското офицерско събрание, състояло се през февруари 2008 година, от неговия Президиум беше сформиран военен трибунал за оценка на дейността на бившия президент на Руската Федерация, бившия Върховен Главнокомандуващ Руските въоръжени сили В.В.Путин, днес Председател на Правителството на Русия.
Офицерското събрание не можеше да заобиколи тази разрушителна политика, която провеждаше и продължава да провежда В.Путин по отношение на отбранителната способност и сигурността на Русия, по разлагането на армията и флота, на Военно-промишления комплекс.
Група учени, юристи, големи военни специалисти, експерти от различни области на познанието, направиха дълбок и непредвзет анализ на дейността на В.Путин, като стигнаха до еднозначния извод за извършените от него умишлени действия, довели до рязкото отслабване на военната, икономическата и други мощти на страната.
Трябва да се отбележи, че тази дейност в болшинството си стана възможна в резултат на пасивността на руското общество, на военните и военната опозиция, извършваше се под покровителството на големия по мащабите си популизъм и оглупяването на нацията, която няма аналог в най-новата ни история, като изключим гьобелсовите методи за „промиване” на мозъците. Днешното поведение на обществото и армията можем да сравним с впрегнатите коне, които водят в кланицата, но малко – по малко ги подхранват по пътя и те се чувствуват щастливи от това.
За обосноваването си, ние изхождаме от факта, че президентът концентрира в ръцете си неограничени, изключително важни за управлението на страната и обществото пълномощия.
Президентът определя основните насоки на вътрешната и външната политика на държавата, утвърждава военната доктрина на Руската Федерация. Той съставя руското правителство и ръководи неговата дейност, има огромни пълномощия в законотворческата дейност, овладявайки правото на придвижване на законодателната инициатива, подписването и обнародването на законите. Изключителните пълномощия на президента като цяло станаха определящи в живота на държавата и обществото. Затова той, както никой друг, носи в пълна мяра отговорността за съдбата на народите на Русия и сигурността на нашето Отечество.
При това ние изхождаме от факта, че много тежките последици от управлението му са напълно очевидни и не изискват специално доказване. Очевиден е и процесът на разлагането на Русия под прикритието на неизпълнените обещания за увеличаване на Брутния вътрешен продукт два пъти през декември 2010 година, разсъжденията за програмата 20-20, за едва ли не решените военни въпроси, за проблемите на демографията и т.н.
Нашата страна в исторически кратки срокове се оказа изхвърлена зад границите на цивилизованото развитие през 21 век. Периодът на вероломната промяна на държавния строй в Русия и проведените след това либерални реформи в секторите на реалната икономика на Русия, оказаха мощно разрушително действие. Изгубихме преди всичко могъщата индустрия, широкото механизиране на селското стопанство, всестранното развитие на инфраструктората. Унищожена беше сигурната система за подготовка на висококвалифицирани кадри.
На практика Русия престана да бъде независима промишлена държава, в която сега няма конкурентноспособно машиностроене, радиоелектроника, самолетостроене и автомобилен отрасъл. Страната потребява повече от половината продоволствие от чужбина и не може да обуе и облече гражданите си.
Ние предлагаме на военният трибунал да концентрира вниманието си върху отбранителния аспект, но това не означава, че не трябва да се засегнат и другите сфери от икономически и политически характер. Въпреки това, военният аспект е определящ за нас.
Ние изхождаме от това, че всички деяния, довели до същественото отслабване на отбранителната способност на страната, В.Путин извърши съзнателно. Между неговите действия и настъпилите последствия има пряка връзка. Ние също съзнаваме, че съсипването на въоръжените сили на страната започна от Б.Елцин, но В.Путин не само че не се възпротиви, но и го усили. Бъдещият президент на страната на 30 август 2000 година потвърди своята привъзаност към елцинския курс, като внесе в Държавната Дума законопроект „За гаранциите на Президента на Руската Федерация и неговото семейство, при прекратяването на неговите правомощия”, който беше посрещнат с голямо одобрение от депутатите единоруси. Тогава те още не можеха да осъзнаят, че след десет години ще бъдат приети документи за гаранциите на субектите от Федерацията и ще бъдат приети и в регионите.
В член трети на закона е казано, цитирам дословно: „Президентът на Руската Федерация, прекратил изпълнението на пълномощията си, е неприкосновен. Той не може да бъде привлечен към наказателна отговорност за действия, извършени от него в периода на изпълнението на пълномощията си като Президент на Руската Федерация, както и да бъде задържан, арестуван, да му се извършва обиск, да бъде разпитван лично при водене на следствие, ако указаните действия се провеждат в хода на производство по дела, свързани с изпълняване на пълномощията му като Президент на Руската Федерация”.
По такъв начин В.Путин заедно с послушният му парламент си даде индулгенция за извършване на престъпления, при пълна безнаказаност и безотговорност, изпълнявайки задължението си на глава на държавата. И това стана след като на 14 септември 2000 г. Русия подписа Римския статут на Международния наказателен съд, в който е записано изискването – „… длъжностното положение като глава на държавата… в никакъв случай не освобождава лицето от наказателна отговорност съгласно настоящия статут и не представлява основание за смекчаване на присъдата”.
От тази норма на международното право, имаща приоритет над националното законодателство, ние и ще се ръководим.
Противоправните действия на В.Путин до и по време на президенствуването му се изразяваха в различни форми, започвайки от т.н. операция по неправомерното преместване на Ан. Собчак, през държавната граница под формата на лекуването му във Франция, а на практика премахна углавното му преследване, което водеше срещу него Генералната прокуратура на Руската Федерация в началото на 90-те години, и стигна до умишленото отслабване на отбранителната способност на руската държава – поради нейното съществено недофинансиране, чрез издаваните от него явно несъстоятелни укази, разпореждания, назначения на ръководни длъжности очевидно на некомпетентни личности, съставяне на органите на властта на базата на питерско-мафиотския клан, появата във властта на безотговорност и безконтролност, създаде обстановка на всеобща корупция и всепозволеност, които умело се маскираха и се маскират и до сега с популистки изказвания, телевизионни предавания, с опитите на чиновническата партия „Единна Русия” с помощта на послушните и контролирани средства за масова информация да създадат от В.Путин образ на национален лидер и спасител на Отечеството.
Обвинението смята за необходимо специално да подчертае, че именно при путинското управление корупцията и хазнокрадството достигнаха неимоверни размери, съществено отслабващи отбраната на страната. Като никой В.Путин, бъдещият президент, през 2003 година внесе в Държавната Дума поправка в Наказателния кодекс за премахването на такова ефективно средство за въздействие върху опасните престъпници, като конфискуването на имуществото им. Крачка, направена явно по посока на интересите на криминалните елементи от организираната престъпност. Поправката беше приета от единорусите с болшинство във Федералното Събрание. И само под натиска на международното мнение „конфискацията” през 2006 година беше върната в Углавния кодекс на РФ. Постъпката на В.Путин ни даде възможност още веднъж да оценим неговата същност, като човек безнравствен и користен, защитаващ интересите на олигархичния капитал. И ако днес за него се появиха твърдения, че е най-богатия човек, натрупал огромно състояние по нечестен път, то те се вписват в логиката на неговото поведение. Намирайки се на върха на държавната власт, В.Путин никога не предприе радикални мерки за противодействие на корупцията и организираната престъпност. Намирайки се през 1998-99 години начело на ФСБ на Русия той разформирова управлението за икономическо контрраразузнаване и контраразузнавателната сигурност на стратегическите обекти. Най-напред се появиха всички най-тежки икономически престъпления, след това много бързо позволи да бъдат откраднати предприятията от чужденци, представляващи славата на Русия.
Ако вярваме на официалните данни, Путин се е родил на 7 октомври 1952 г. в обикновенно съветско семейство, възпитанието му преминава почти без баща и всичките материални разходи по неговото обучение е понесла майка му Мария Шеломова. През 1975 г. завършва юридическия факултет на Ленинградския държавен университет, по разпределение е бил отправен на работа в органите на държавна сигурност. През времето 1980-90 години по линия на Първо главно разузнавателно управление на КГБ на СССР работи в ГДР. Встъпва в КПСС, и до 1991 г. се намира в нейните редове, след това когато компартията престава да отговаря на неговите кариеристични интереси се промъква в партия „Единна Русия” и като безпартиен, става неин лидер, след което в партията и около нея се образува гнездо от хазнокрадци, корупционери, откровенни насилници и други подобни негодници.
Ударният отряд на „единорусите” се оформя от депутати в Държавната Дума и от членове на Съвета на Федерацията, които стават проводници на путинската политика. Достатъчно е да напомним, че единорусите в Парламента на Русия, без да се замислят, одобриха предаването на островите в Амур на китайците от В.Путин – а това са 340 квадратни километри руска земя, предавайки напълно забравените руски интереси, подкрепиха гласуването по негово твърдение за разстрелването от СССР на полските офицери край Катин, прокараха пагубната за страната жилищно-комунална реформа и т.н.т.
В.Путин обясни излизането си от органите на държавна сигурност много просто: „Аз разбрах, че тази система вече няма бъдеще. Страната няма бъдеще. А да седя вътре в системата и да чакам нейното разпадане… Аз още бях в органите, но мълчаливо започнах да мисля за запасен вариант”. А по – нататък той казва: „Собчак, безусловно, беше ярка личност и виден политически деец, но да свържа с него бъдещето си беше много рисковано. Всичко можеше просто в един момент да се развие”. По мнението на обвинението той и сега мисли за запасния вариант.
Това е признанието на бъдещия директор на ФСБ и президент на страната. Мерзавско, цинично признание на приспособленец, но не и на „чекист” и държавен мъж, който най-напред е длъжен да мисли за сигурността и благополучието на страната си. Тези личностни качества на В.Путин изцяло определят мотива на неговите постъпки като президент и министърпредседател на правителството на Русия. Достойно за съжаление е, че той и до сега остава в ръководството на страната.
След поражението Собчак на изборите за губернатор на Санкт-Петербург, В.Путин не беше в курса на нещата и Чубайс, бъдещият ръководител на администрацията на президента Б.Елцин, го прие на работа. Така се оформи тандемът Чубайс – Путин. Тандем с Чубайс, който е американски орденоносец.
На 26 март 2000-та година В.Путин беше избран за президент на страната и на тази длъжност той е до май 2008 г. Едновременно той стана Върховен Главнокомандуващ Въоръжените Сили на Русия. Трябва да отбележим, че след изкачването на Путин на големия Олимп, чрез неговото питерско обкръжение, държавната власт преживя няколко убийства, външно не свързани по между си, в това число и Ан.Собчак, но не свързани само на пръв поглед. В този ред е и убийството на Л.Рохлин, първият лидер на Движението в подкрепа на армията. Много от тези, които са били в тежки ситуации с Путин и добре го познават, отбелязват неговата жестокост преминаваща в отмъстителност и злопаметност, способността му „да наказва строго”, без да се притеснява от средствата за постигане на целите си.
Докато бе глава на държавата се случи гибелта на АПК „Курск” и 118-те моряци членове на екипажа на подводницата. Русия понесе колосална загуба, а причините за трагедията така и не се изясниха. Поразяват отчуждението и цинизмът на В.Путин, които той прояви към смъртта на моряците. На въпросът за съдбата на АПК „Курск” той, например, хладнокръвно и надменно заяви: „Подводницата потъна”.
В условията на изострените междунационални отношения в страната, ръста на престъпността и наркоманията сред малолетните В.Путин като една от първите мерки прие решение за ликвидиране на министерството за работа с националностите и федералните комитети за работа с младежта и спорта, и по кинематографията. За него се оказаха непотребни и комитета по въпросите на Севера и Далечния Изток, макар тези региони на страната да притежават много природни ресурси, да имат изключително важно значение за руската икономика. При това тези региони бяха сполетени от остра демографска криза, рязкото изтичане на населението от покрайнините, превръщайки ги в безжизнено пространство.
Резултатите не се забавиха. Най – тежките последствия се оказаха, че броят на децата и юношите до 18 години в Русия се съкрати на 14 милиона души, а в страната се появиха 7 милиона наркомани. От картата на Руската Федерация изчезнаха повече от 18 хиляди села и селища, бяха ликвидирани повече от 20 000 общообразователни училища. Това е съкрушителен удар по нацията, по сигурността и отбранителната способност на страната.
Разрушаването на отбранителната способност на страната се водеше и продължава да се води методично по много направления, в това число и отстраняването от въоръжените сили на професионални кадри. И става дума не просто за съкращения, а за отстраняването на нравствеността и патриотизма от армията и флота.
Както никога до сега В.Путин назначи на 15 февруари 2004 година на поста министър на отбраната на РФ, филолога по образование С.Иванов, който не е способен да прави дълбок анализ и да изгражда отбранителната политика с голяма перспектива.
След това беше заменен от Ал.Сердюков, занимаващ се с бизнес на мебели, нямащ никакво отношение към военното дело. След това министерството на отбраната на практика се превърна в голяма търговска площадка, на която Сердюков едновременно заема ръководни длъжности в редица фирми. На 23 март 2007 година вече като министър на отбраната Ал.Сердюков беше избран за председател на съвета на директорите на „Химпром”. През септември 2008 година с неговото активно участие беше създадено ОАО „Оборонсервис”, зарегистрирано в сградата на МО на РФ в Москва на ул. Знаменка, 19, което обедини 9 акционерни дружества, специализиращи в самостоятелната стопанска дейност. Днес в ОАО „Оборонсервис” се намират повече от 300 предприятия, а председателят му Ал.Сердюков със своя заповед назначи себе си. Това е недопустимо смесване на длъжността министър с бизнесмен, но В.Путин не му се съпротивлява, или смята въпросите на бизнеса за по-важни от отбранителната сигурност на страната.
Както всички дилетанти, С.Иванов и Ал.Сердюков не можеха и сега не искат да търпят около себе си професионалисти, умни и нравствени хора. За това те гонят от въоръжените сили добрите, най-авторитетните, талантливите военоначалници. Сред тях е комадуващият Армейската авиация генерал-полковник Виталий Павлов, командуващият Далечната авиация генерал-лейтенант Михаил Опарин, комадуващият Черноморския флот адмирал Владимир Комоедов, началника на Главното оперативно управление на Генералния щаб генерал-полковник Александър Рукшин. Изпратен е на почетно изгнание главнокомандуващият на Ракетните войски със стратегическо предназначение армейски генерал Владимир Яковлев… Енергичните, даровитите генерали, които знаят, обичат армията, и те бяха едно цяло с нея, с тези, с които те се учеха, служеха, воюваха, които издигаха в длъжности и възпитаваха. Ето това единство на мощният дух беше разрушено от Върховния главнокомандуващ. Даде си рапорт за оставка бойния и талантлив генерал, патриота на нашата Родина Александър Скородумов, отговарящ за бойната подготовка на Въоръжените Сили на Русия. В нея той отбелязва: „ … на армията вече не са необходими професионалисти… Не искам да служа, ако у нас в длъжност се издигат хора без заслуги, а по познанства”. А Обвинението добавя, и за пари.
Ние обвиняваме В.Путин в планово унищожаване на военната наука и военните учебни заведения, в унищожаването на руските разузнавателни центрове. По негова заповед Русия се оттегли от легендарната военна база във виетнамското заливче Камран, верно служила на нашите интереси повече от 20 години. С мощен център за радиозасичане, летище с няколко платна, станция за електронно разузнаване, училище, болница, жилищни постройки, отделен смесен авиационен полк в съставаът на който се намираха четири стратегически бомбардировача Ту-95, четири самолета ТУ-142, ескадрили с Ту-16 и Миг-25… Загубихме стратегически важен плацдарм за Русия, осигуряващ нашето военноморско присъствие в Индийския океан и в зоната на Персийския залив. Изоставихме не само Камран. Напуснахме военно-морската база в Тартус (Сирия), загубвайки позиции в Средиземно море, изтеглихме се от Сенфуегос в Куба в непосредствена близост до американските брегове, закриха три центъра за радиоелектронно разузнаване в Ангола, две бази в Сомалия: военно-въздушната база в Харгейс и военно-морската в Бербер и на други места.
След излизането от Виетнам единствената база за прослушване от руските спецслужби си остана центърът за електронно разузнаване в Лудес (Куба). Възможностите на тази модернизирана през 1997 година връзка, на телекомуникационните кабели, за контролиране на центъра на НАСА във Флорида.
Министърът на отбраната на Куба Раул Кастро не без основание заяви, че 70 процента от разузнавателната информация руските спецслужби получаваха с помощта на Лурдес… И тази база беше ликвидирана от Путин.
Мощният комплекс за радиотехническо разузнаване „Рамона” в корейския град Ансан провинция Хванхе позволяваше на нашето разузнаване да контролира авиацията на САЩ в Япония, където, както е известно, само на Окинава са разположени 11 американски военни бази.
Разположението на разузнавателните центрове в Лурдес в Куба и в Карман във Виетнам са жизнено важни в момента за подсигуряването на сигурността на Руската Федерация. Те трябваше да бъдат съхранени. В.Путин постъпи иначе, той ги унищожи, изпълнявайки волята на администрацията на САЩ и нанесе най-голямата вреда на руските интереси. Това не посмя да направи дори и Б.Елцин на които американците направиха същите предложения. Тяхното унищожаване, обвинението смята за акт на директно предателство и вижда в действията на В.Путин не само признаци, но и пълен състав на престъплението - държавна измяна.
На 22 март 2001 година в 8 часа и 59 минути московско време по решение на В.Путин беше потопена, с други думи, разбита руската орбитална станция „Мир”. Нашите космонавти определиха нейното ликвидиране, като предателство на Русия. Путин, Касянов, Клебанов и Коптаев в Звездното градче повикаха ку-клус-клановците, да линчуват станцията. Решението за свалянето на орбиталния център е прието от Путин отново по настояване на президента на САЩ. Премахването от космоса на уникалната станция „Мир”, за строителството на която са изхарчени 4,3 милиарда долара – означава закриване на профилираните факултети във вузовете, прекратяване на прилежащите и́ и други изследвания. По твърдение на учените, В.Путин потопи в океана не само станцията „Мир”, заедно с нея той потопи много военни програми, уникални научни експерименти. От загубените възможности при унищожаването на разузнавателните центрове в Куба и Виетнам, потапянето на станцията „Мир” не бяха пуснати редица планирани космически спътници.
Унищожаването на станцията – е поредното престъпление на руския президент.
През януари 2004 година по време на визитата в Делхи министърът на отбраната Сергей Иванов по поръчение на В.Путин подписа контракт за продажбата на Индия, на тежкия самолетоносач крайсера „Адмирал Горшаков”, който беше символ на могъществото на отечествения флот. По оценка на специалистите „един такъв кораб може да реши задачата за противоподводно противодействие в цялата акватория на Баренцово море”. Продажбата на силата и славата на руския флот от властта в Кремъл отново беше обяснена цинично и нагло: „За поддържането му и за нуждите на руския флот и неговата експлоатация в страната просто няма пари”.
Но се намериха пари за Абрамович да построи цяла ескадра от скъпоструващи яхти, които по своите технически данни поразяват въображението на много финансови магнати по света. И отново възниква справедливият въпрос: „Кое е по-важно за Путин, сигурността на страната – или интересите и благополучието на олигарсите?” Отговорът е един – интересите на олигарсите, на които той се крепи и които финансират неговите избирателни кампании.
По същите причини по занижени цени бяха продадени тежките смолетоносещи крайсери „Минск”, „Новоросийск”, „Киев”, крайсерите „Зозуля”, „Фокин”, „Мурманск”, петнадесет ескадрени миноносци и големи противоподводни кораби.
С разпродажбата на тежките кораби Русия на практика се прости със световния океан и престана да бъде велика морска държава. Нейният самолетоносачен флот, в крайна сметка беше купен от Китай на борсови цени, който днес провежда неговата интензивна модернизация.
През 1989 година във Финландия по поръчка на Военно-морския флот на СССР беше построен най-мощния в света уникален спасителен буксир „Фотий Крилов” с мощност 25 хиляди конски сили, способен да влачи дори най-големите самолетоносачи при вълнение на морето 8 бала. Това беше уникален спасителен комплекс със съвременно водолазно оборудване, барокамери, подводни телевизионни камери, подводни електрожени за заваряване и за рязане на метал, с друго съвременно оборудване. Но той беше продаден на Гърция и руският флот загуби още една възможност да оказва помощ на бедствуващите съдове, като „Курск”.
През управлението на Путин Военно-морския флот на Русия беше съкратен почти два пъти. В края на 2007 година той се състоеше от 1 самолетоносачен крайсер, 2 тежки крайсера, от тях 1 беше в ремонт, 4 ракетни крайсера, по 9 ескадрени миноносци и големи противоподводни кораби. Към края на 2015 година в състава на ВМФ Русия ще има не повече от 60 подводници и кораби от 1 и 2 ранг и от почти всички остаряли образци. По това време флота на САЩ ще се увеличи до 300 кораба от същия клас.
Обвинението много добре разбира, че Русия не може да има флота, който имаше Съветския Съюз. Но ние не можем да не осъзнаваме, че след унищожението на съюзната държава руските морски територии се запазиха почти в предишният си вид.
В условията на рязкото изоставане на Русия в обикновените въоръжения от натовските държави, които е невъзможно да бъдат ликвидирани в близките години, последната опора и основа на сигурността на страната трябва да бъдат стратегическите ядрени сили. Но и тук в резултат предателската политика на Елцин – Путин ние имаме катастрофални резултати за Русия.
Ще се спра само на някои моменти, понеже експертите подробно ме допълват.
Ще започна с декларацията на директора на Московския институт по топлотехника Юрий Соломонов, разработил ракетните комплекси „Топол – М”, за това, че Русия загуби повече от 200 технологии за изработка на балистични ракети, че съществено се подрива отбранителната способност на нашата страна.
По държавната програма за въоръжаване в Русия през 2007-2015 години трябва да бъдат купени 17 междуконтинентални балистични ракети „Топол-М”. На въоръжение в руската армия ще се намират 68 МБР „Топол-М” в шахтите на пусковите установки, а също и в 69 МБР от същия тип, но в мобилен вариант. Но през това време ще бъдат съкратени гаранционните срокове за бойна експлоатация на всички без изключение МБР, монтирани в СССР в момента на подписването на Договора за стратегическите настъпателни оръжия (СХБ-1, през 1991 г.) и те ще бъдат снети от бойно дежурство.
По такъв начин, към 31 декември 2015 година ще останат 147 сухопътни МБР с 351 ядрени заряди. Още по-лошо стоят нещата с морската ядрена триада. През 1991 година от СССР в Русия преминаха 55 атомни подводници със стратегическо предназначение, и всичките те към 2015 година ще бъдат снети от бойно дежурство. Трагичното е, че от 1990 до 2007 година в Русия не беше построена нито една атомна подводница със стратегическо предназначение.
Висока бойна устойчивост притежаваше мобилният железопътен комплекс РТ-23, ракета на която разчиташе не една бойна част, като „Топол”, а това са 10 бойни части. При това в походно състояние комплексът имаше вид на обикновен вагон – рефрижератор, затова не можеше да се открие със средствата за наблюдение. Симптоматично е, че ръководството на САЩ съвсем спокойно се отнася към наличието в РВСН комлексите „Топол”, но настойчиво настояваха пред ръководството на Русия за ликвидирането на РТ-23. През 1990 години това искане на САЩ не беше изпълнено, всички комплекси РТ-23 останаха на въоръжение в РВСН. И само по указанието на В.Путин те бяха изведени от бойните поделения и бяха унищожени в продължение на три години. Това бяха най-съвременните, най-добрите, които бяха предоставени от СССР на Русия. Те нямаха анлог в света.
Сега на въоръжение във ВВС на Русия се намират само 13 стратегически бомбардировачи Ту – 160 и 63 бомбардировачи Ту-95МС. Всички те са съветско производство и отдавна изчерпиха техническите срокове за експлоатация. През февруари 2009 година Министерството на отбраната първо призна, че около 200 негови изтребители МиГ-29 не са способни в този момент не само да изпълняват бойни задачи, но и просто да излетят. Това са почти 1/3 от целия изтребителен парк на страната. Бившият главнокомадуващ ВВС на РФ (през 1998-2002 години) армейски генерал Анатоли Курников заяви, че винаги е смятал МиГ-29 за прекрасен самолет, но тези от тях, които още служат в нашите ВВС, трябва да се бракуват и отпишат, както между другото и всички СУ-27, или да им се направи скъп основен ремонт. Генералът не вижда за възможно реалната им подмяна: целият истребителен авиопарк на страната е стар. Износването на авиационна техника е около 60%.
Остаряло е разузнавателното оборудване и средствата за радиоелектронна борба. Много от тези проблеми, а също поради неправилното планиране на операцията на ВВС в Кавказ през август 2008 г. бяха унищожени (официално) 7 бойни машини. А личният състав през цялото време на войната в Афганистан и двете чеченски войни не загуби нито един използван бомбардировач.
От 1994 г. се прекрати снабдяването с нова техника на войските от ПВО и до 2007 г. не се възобнови. ПВО отдавна има огнищен характер, подсигурявайки само някои много важни обекти. В нея зейна „пропастта” между Хабаровск и Иркутск (около 3 400 км). Русия е незащитена от страната на Северния Ледовит океан. Дори не всички ракетни дивизии на РВСН са покрити от наземните системи на ПВО. Не са защитени от удари от въздуха такива центрове на руския ОПК, като Перм, Ижевск, Владимир, Нижни Новгород, Омск, Челябинск, Тула, Уляновск. А що се касае за „новите” руски ПВО С-400, то за сега от тях има само два дивизиона.
Военно-промишленият комплекс е подложен на жестоко разпарчетосване и приватизация, изкуствен банкрут и разпродажба на безценица, при това и на чужди фирми.
Процесът на загуба на технологии в отбранителната промишленост на РФ придоби катастрофален характер. През 1999-2004 г. се погубваха от 1,5 до 2 хиляди технологии годишно. Отидоха си последните квалифицирани кадри, разрушиха се уникални, ключови производства. Сега започна нов процес: вседствие от загубата на технологии загиват научните школи, и това е най-страшното, защото за възстановяването им са необходими 40-50 години. Затова министерството на отбраната има сериозни намерения да купува чуждо въоръжение. Както вече се случи с покупката на френският вертолетоносец „Мистрал”. Днес вече се налага да се използва вносна електроника във въоръжението.
Ние приведохме непълния брой от деянията на В.Путин, но и те позволяват да твърдим, че той съзнателно, използвайки властовите си пълномощия, доведе Въоръжените сили на страната до съкрушителен крах, които не са способни да защитят Русия от голяма агресия.
Обвинението отхвърля твърдението за липса на финансови средства в руската държава за издръжката на армията и флота. В продължение почти 20 години върху Русия се излива златен нефтодоларов дъжд. Правителството направи в чужбина огромни фондове (стабилизационни, за развитие и т.н.т.), без да задели от тях нито копейка за отбрана и сигурност. В резултат на това съзнателно недофинансиране армията и флота се оказаха в дълбока криза, която се разгърна на фона на постоянно увеличаващият се брой военни конфликти в света и натовските военни бази около границите на Русия.
Ние обвиняваме В.Путин, че в резултат на неговото безотговорно отношение към нуждите на въоръжените сили социалната защита на военослужещите и военните пенсионери се оказа по-лоша от тази на гражданските служители. Семействата на военослужещите получават 1,6 пъти по-малко парични средства от колкото служителите в цяла Русия.
В средата на 90-те години на миналият век В.Путин грубо наруши действуващото законодателство за пенсионното осигуряване на военните пенсионери, като цинично им отказа увеличаването на пенсиите за това, че се увеличила дажбата на военослужещите. В резултат на пълното потъпкване на закона от Върховният главнокомандуващ, военните пенсионери бяха ограбени със 100 милиарда рубли. Това престъпление носи не само материален характер, то нанесе морален удар по авторитета и значимостта на военната служба. Пенсионерите се опитаха да защитят правата си като подадоха в съда искови молби. Десетки хиляди офицери, военни пенсионери от Руските въоръжени сили до сега нямат осигурени жилища. Но вместо решаването на тези сложни въпроси В.Путин успя да осигури провеждането на зимните олимпийски игри в Русия през 1014 година. За тяхната подготовка и провеждане ще бъдат изразходвани повече от 50 милиарда щадски долари, които са предостатъчни за решението на жилищния въпрос на военослужещите и военните пенсионери. Путинското решение има явен популистки характер, което е продиктувано от сремежът му да остави своя следа в историята, макар провеждането на оломпиадата сега да е поставена под въпрос.
Това отново потвърждава общата линия за рушителното поведение на В.Путин по отношение на въоръжените сили.
Обвинението смята за правилно да се квалифицират заповедите на В.Путин, във връзка с ликвидирането на военните бази във Виетнам (Камран), в Куба (Лурдес), унищожаването на няколкото дивизии ракетни железопътни комплекси (РТ-23), както и унищожаването на космическата станция „Мир”, като враждебна дейност, извършена във вреда на вътрешната сигурност на Руската Федерация (чл. 275 УК РФ).
Редица негови действия също попадат под действието на наказателния кодекс. Но след квалифициране на действията, свързани с унищожаването на военните руски бази в чужбина, станцията „Мир”, няколкото дивизии от стратегическите ядрени сили, снабдени с ракети РТ-23, обвинението не вижда необходимост от допълнителна наказателно-правна оценка. Ясно е едно, че дейността на В.Путин в сферата на отбранителната способност и безопастност на страната е разрушителна и опасна и за бъдещето на Русия.
За това обвинението смята за необходимо да заяви, че е невъзможно по нататъшното заемане на държавна служба от В.Путин. По този начин нека възтържествува истината и справедливостта.



ПРИСЪДА
на военния трибунал на Общоруското офицерско събрание
гр. Москва 10 февруари 2011 г.
Разглеждайки в закрито съдебно заседание материалите по обвиненията за противоправна и разрушителна дейност от Путин В.В., военния трибунал
ПОСТАНОВИ:
1.Дейността на Путин Владимир Владимирович, бившият президент на Руската Федерация, бивш Върховен Главнокомандуващ Въоръжените Сили, днешен Председател на Правителството на Русия, в сферата за осигуряването отбраната на страната е призната за несъвместима с националните интереси, като носеща съзнателно враждебен характер и причиняваща непоправими злини за сигурността на Руската Федерация.
2.Смята за невъзможно по-нататъшното присъствие на В.В.Путин на държавна служба, а неговата дейност подлежи на внимателно и подробно разследване от правозащитните органи на РФ и даване на по-нататъшна съдебно-правна оценка.
3.Решението на трибунала да се доведе до знанието на действуващия Президент на РФ, на военнослужещите от армията и флота, на всички граждани от Руската Федерация.


http://archivekp.blog.bg/politika/2012/03/26/iziavlenie-na-v-iliuhin-za-protivopravnata-i-razrushitelna-d.928852

.................


Григор Симов:

Публикувам този текст, макар да не съм съгласен с некои от оценките, и с премълчаването на фактите, че Русия се управлява от евреи, начело с Путин и Медведев. И че всичките олигарси са евреи.

В тази връзка вижте и публикацията:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2012/03/21/otkyde-se-vze-putin-koi-i-kak-praveshe-imidja-na-quot-dobrii.925888




Гласувай:
2



1. plamo - Значи Путин се е коригирал, в пре...
28.03.2012 11:10
Значи Путин се е коригирал,в предизборната му кампания той наблегна на укрепването на Армията и военната промишленост.Ще им се озъби на хамериканците само почакай да встъпи в длъжност!
цитирай
2. анонимен - Пламо, Пламо...
28.03.2012 11:48
Те, криптоевреите, едно мислят, друго говорят, а вършат нещо трето, но винаги вредно и разрушително за нас. А пропагандата за "спасителя" на Русия - Путин, е от лукавия.
Виж публикацията: http://grigorsimov.blog.bg/politika/2012/03/21/otkyde-se-vze-putin-koi-i-kak-praveshe-imidja-na-quot-dobrii.925888
– Откъде се взе Путин? Кой и как правеше имиджа на "добрия" гой?
цитирай
3. plamo - Идеята за световния еврейски за...
28.03.2012 13:22
Идеята за световния еврейски заговор ми идва малко в повечко.Съгласен съм с тоталното господство на капитала,а там където има много пари без евреи не може,но мисля,че Путин е умен,волеви и гъвкав политик и като такъв трябва да се съобразява донякъде с тях.Мисля,че по времето на Путин Русия доста се промени и стабилизира и е крайно време Руската мечка да озапти Американската хиена.
цитирай
4. анонимен - Колкото България се е "стабилизирала" от валутния борд...
28.03.2012 20:19
толкова и Русия се е "стабилизирала" с продадена на "световни" еврейски фирми отбранителна промишленост, с еврейско управление, от президента, през министър-председателя, и министрите, до Губернаторите на области, единият от които си живее в Англия и от там управлява губернията си.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28315163
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031