“12. І. 87 г.
Вчера има голямо тържество по повод на юбилея в памят на братя Миладинови. Ние отидохме на черкова, дето кешишите и поповете около 10-15 пъти повтаряха и славословяха името на русския император. Това нещо като че нарочно са правяше от Климента и братята му. Страшно ми докривя и пот ма побиваше при всяко споменуване на името на императора, когото величаят с титлата “Благодетел” и “Покровител”.Подобно святотатство в сегашните особни обстоятелства могат да направят само такива знаменити и патентовани подлеци, като Климента. Като го гледах тоя безобразник, идеше ми да отида и да му измъкна гръцмуля.”
/71, 137-138/
Това се казва регентско мислене и словесно изразяване! Никакви историографски дитирамби за Стамболов не струват пет пари пред отчаяната изповед на Тодор Икономов, писана в 1889 г. “Наместо правосъдие на мене, който не зная да мълча пред партиите и пред страстите, (над) мене от страна на правителството и на неговите привърженици, не се забавиха да се появят хиляди гонения…
На мене се отрекоха и гражданските, и политическите, и най-естествените права. Законът престана да ми бъде защита и с мене и правителството, и привържениците му наченаха да си играят най-безчестно и безчеловечно. Най-напред отблъскваха ме от изборите с викове предател и грабител, после кметът на Шумен в цяло събрание обяви в училището, че аз и другарите ми не сме граждани и нямаме право да се месим в никакви обществени и политически въпроси.
Така аз бидох похулен, оклеветен, разсипан, изгонван и безчестин не вследствие на сторена и доказана вина, а вследствие на партизанствата, които у нас заменяват и законите, и правдата, и човещината, и истинската отечествена полза. Множество други хора станаха не по-малка играчка на ненавистното партизанство…За изменение на туй злочесто положение аз указах на причините му и с общи думи натякнах на всички българи и най-много на правителството, че на нас лежи голяма отговорност за злочестините, които сме извикали и извикваме върху главата на отечеството, и че с партизанства и голи претенции нито страна се нарежда, нито порядъкът се утвърждава, но че, напротив, от партизанските пристрастия и ослепления за отечеството излизат само безпорядък и развала. С това съм искал да посоча на някои коренни недостатъци в нашите погледи и дохватки.” /39, 491-96/
Нямам право да мразя руснаците
Османско робство или владичество
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1