Истината е, че големите банки у нас са хищници, практикуващи заблуда, измама и ограбване на клиентите си. Това става с активното съдействие на БНБ - техния регулатор, с ентусиазираната подкрепа на мнозинството в парламента - по този въпрос, водено от Мартин Димитров и с безотговорното бездействие на Министерския съвет.
В последните две години у нас ту припламва, ту затихва възгласът - “лихвите - много високи”. Всъщност драмата не е в нивото на лихвите, а в произволната, изненадваща, едностранна и непазарна промяна на лихвата по вече отпуснати кредити. Защото, на който лихвите са му високи, той не взема кредит. Но който е бил заблуден, че ще плаща една вноска, а още преди пърия падеж тя започва да расте, той се изправя пред проблем с месечния си бюджет.
Ето как започва всичко: “Допреди кризата значителна част от лихвите по заемите се формираха от euribor (за кредити в евро) и "Софибор" (за кредити в левове) плюс надбавка. .... В разгара на кризата част от банките замениха тези индекси с т. нар. базов лихвен процент.” [определян с решение на самата банка - б.м.]- в-к “Дневник, 7 април 2010 г. “Уникредит Булбанк увеличи лихвите по ипотеки за стари клиенти”.
Още тогава посочих, че така не се прави - не се променя базата на изчисляване на лихвата по вече отпуснат в кредит в хода на неговото изплащане. Поне не и в Европа, която се стреми към “гладко фунциониращ пазар на финансовите услуги при силна защита на потребителя”.
От тогава насам че “така не се прави” - не се сменя базата на изчисляване на лихвата по средата на изплащане на кредита, банката не може да “решава” какъв да е лихвения процент по кредита на втората година на изплащането му, а трябва само да го изчислява - казват и няколко съдебни състава. Конкретно, за нарушение на договора в частта за лихвата или за промяна на лихвата поради неравноправни - и следователно, нищожни - клаузи в договорите са осъдени:
- Пощенска банка - 3 пъти
- Уникредит Булбанк
- Банка “Пиреос”
- ЦКБ.
Какво да правя, ако имам кредит отпуснат преди м май 2010 г.?
Ако имате кредит, отпуснат преди м май 2010 г. и месечната ви вноска е била повишена (или не е намалена в съответствие с движението на индексите):
- Прочетете внимателно клаузите за лихвата в договора си;
- Пресметнете с колко е трябвало да ви бъде повишена лихвата - и вноската, като ползвате общодостъпни данни - напр. за историята на лихвените индекси, в зависимост от валутата на кредита;
- Ако не можете, потърсете помощ от кредитен консулнат
- Ако и той не може да повтори изчисленията на банката и да получи същия резултат за месечната ви вноска, най-вероятно става дума за еднострнна промяна на лихвата на база неравноправни клаузи в договора ви.
- Свържете се с адвокат и поканете банката си в съда.
Докато пресата съобщава какво се случва с лихвите по “стари” кредити тихоммълком наближава датата 12 май 2010 г. На тази дата влиза в сила Законът за потребителския кредит, който трябва да въведе у нас разпоредбите на Европейската директива за потребителския кредит. Една от целите на тази директива е “...да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите ...[в т.ч.], стойността на кредита ..., преди да бъде сключен договорът за кредит, [който] те могат да вземат със себе си и да обмислят.”
Забутана в допълнителните разпоредби, т. 6 на закона, се съдържа оригинална българска дефиниция на “референтен лихвен процент”. Референтен лихвен процент е онази, част от лихвата, която може да се променя. Според определението в закона референтният лихвен процент “... представлява пазарен индекс или индекс, който се изчислява от кредитора по определена от него методология.” Значи може да е:
- пазарен индекс, или
- непазарен, произволно определян от банката както и когато й скимне, лихвен процент.
Така ЗПК под благовидния предлог за въвеждане на божем европейски правила, за първи път узаконява произволната промяна на лихвения процент след като кредитът вече е отпуснат и длъжникът е хванат в капан с първоначално платените такси и типичната такса за предсрочно погасяване на кредита - да не си помисли да бяга, докато банката го дои.
Кой е авторът на този текст, който преобръща директивата нагоре с краката? Краткият отговор е БНБ, въпреки, че е трудно да се проследи. Номинално, вносител на закона е Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, но фактически текстовете - както обикновено се прави - са писани в БНБ и предварително съгласувани с всяка банка по отделно.
Интересно е, да се отбележи и че по пътя на проектозакона - през ведомствата, Министерския съвет и Икономическата комисия на Народното събрание - никой не забелязва тази дефиниция-капан.
Затова, на 9 май 2010 г. в открито писмо до икономическата комисия на народното събрание, обърнах внимание, че “побългаряването” на директивата задълбочава и циментира неравноправното, подчинено положение на длъжника пред кредитора. Предложих и дефиниция, на “референтен лихвен процент”, която вече се съдържа в нашето законодателство - в Закона за платежните системи и платежните инструменти и, най-общо, изисква референтния лихвен процент да се пресмята на база показатели, които могат да се намерят в публичен източник и не зависият от нито една от страните по договора за кредит.
Как се правят суджуците и ... законите
Не искате да знаете. Но научихте по повод промяната в ЗПК. Незнайно защо, на следващия ден след влизане на ЗПК в сила, на 13 май 2010 г., Мартин Димитров внася предложение за допълнение на ЗПК и то точно в частта за референтния лихвен процент. Съдържанието на внесените промени се свежда до следното:
- Определението на “референтния лихвен процент” ще важи и за потребителски и за ипотечни кредити;
- Банките ще публикуват “методологиите” на интернет страниците си
- “Методологията” няма да се променя след отпускане на кредита.
Действително, публикуването на “методологиите” хвърля светлина върху формирането и възможното изменение на лихвения процент. Анализирах
тези “методологии” през октомври 2010 г. и установих, че:
- В резултат на промените в ЗПК, предложение от Мартин Димитров, повечето (15 от 18) банки запазват възможността за едностранна и произволна промяна на лихвите по вече отпуснати кредити;
- Това е възможно, защото всъщност банките не предлагат “методологии” а тюрлюгювеч от “фактори” - някои от тях лихвени, други - “нелихвени”. Забележете, нелихвени фактори за промяна на лихви.
- Самите банки не знаят как се определя “референтиня лихвен процент”, затова го решават от време на време в управителния си съвет или в някой комитет на банката.
- Как могат да променят едностранно лихвата след отпускане на кредита? По няколко начина:
b. Чрез включване на лихвени и нелихвени фактори, изцяло зависещи от и под контрола на банката - например нейните индивидуални лихвени разходи. Ако една банка е загубила довереието на пазара и той не й отпуска финансиране, освен при монго високи лихви, то клиентите ще платят масрафа за лошото управление на банката;
c. Чрез манипулиране на “теглата” на факторите. Те не са обявени. Банката може да си избира на кой от изброените фактори да придава по-голямо и на кой - по-малко значение при периодично решаване за промяна на лихвата.
И така, един ефект от предложенията на Мартин Димитров е, че на банките не се налага да променят с нищо практиката си на едностранна промяна на лихвите и по такъв начин могат да продължат да ограбват клиентите си, вече и по закон. Втори ефект е светлината, която се хвърля върху начина, по който става това.
Промяната в “живота на хората” в резултат на намесата на Мартин Димитров е, че и методологиите са прозрачни, и лихвите са прозрачни и през прозрачността се вижда, че човек е напълно защитен от необходимостта да сравнява и избира лихвени проценти на банките, той е напълно свободен да плаща толкова, колкото и когато му каже банката. Това е “промяната в живота на хората” и за нея заслуга и отговорност носи Мартин Димитров. Но той е куклата.
Кукловодът е Иван Искров
Странно защо, управител на БНБ. Старнно и срамно, защото времето на Иван Искров като управител на БНБ ще влезе в историята на тази публична институция като времето, в което тя загуби независимостта си и изпадна в плен на сектора, който трябва, божем да регулира. Иван Искров превърна БНБ в дирекция на АББ (Асоциация на банките в България).
И ако на някой тази оценка може да се строи много категорична, нека покажем как Искров не оставя възможност за друга. Ще го оставим да говори сам - по една, но много важна, тема. Това е темата за защитата на потребителите на банкови услуги. В Европа защитата на потребителите е формулирана като цел и е обезпечена със съответните институции и политики. Проектът за директива за ипотечните кредити, който се обсъжда в момента в Европейския парламент изрично цели “гладко фунциониращ пазар на финансовите услуги при силна защита на потребителя”. За това има европейски стандарт, а у нас - стандарт “Среден пръст” (за кредитополучателя) с автор Иван Искров. Ето как:
1. Финансово образование:
1.1. Европейска комисия, комюнике, 2007: Страните-членки да разработят и реализират Национална стратегия за финансово образование. В Полша централната банка е моторът на усилията за финансово образование на населението. В Ирландия, Централната банка е разработила изисквания и препоръки за това, на какво да се обучават гражданите
1.2 Български стандарт “Среден пръст”. Констатираме - гражданите и селяните са виновни:“...при голяма част от гражданите се наблюдава дефицит на финансова грамотност. Други не проявяват достатъчно отговорност в управлението на собствените си пари...”(1)
2. Извън съдебна защита на потребителя:
2.1. Европейски стандарт: Финансови омбудсмани за решаване на спорове между финансови институции, в т.ч. банки в 21 страни-членки на ЕС, обединени в мрежа FIN-NET. Задължение за страните-членки да учредят механизъм за извън-съдебно решаване на спорове между кредитори и потребители по проекта за директива за ипотечния кредит.
2.2 Български стандарт “Среден пръст” - Няма извънсъдебна защита на клиентите на банки, да не си помислите...““Всеки трябва да разчита на собствените си знания и предпочитания и да си отваря очите, особено за дребните букви в договорите. Не бива да очаква, че някой друг - било Комисията за защита на потребителите, било БНБ - трябва да мисли вместо него!”(2)
3. Регулиране на финансовите институции
3.1 Европейски стандарт: Регулирането е двойно - за финансова стабилност и за поведение спрямо клиентите (Conduct of Business). Във Великобритания се учредява специален орган - FCA - Financial Conduct Authority - за регулиране поведението на финансовите институции спрямо техните клиенти. В Ирландия Централната банка има специализиран отдел за регулиране поведението на кредитополучателите спрямо техните клиенти.
3.2 Български стандарт “Среден пръст” - Без регулиране на поведението на банките:"Най-хубавото, което можем да си пожелаем … за сектора, …, е занапред публичната намеса в банковото дело в България да продължи да се ограничава предимно до благоразумните и консервативни регулации и надзорни практики...”(3)
Хайде сега да припомним на Иван Искров обещанията, с които се кандидатира за управител на БНБ през 2003 г. Имайте търпение - дълго, подробно и ясно е:
“8. Честен достъп до кредитната система и защита на интересите на нефинансовите клиенти. Един огромен кръг нерешени проблеми на банковия сектор никога не е бил поставян на дневен ред в най-новата история на банковата система на България. Става въпрос за защитата на интересите на клиентите - потребители на банкови услу-ги. Българското законодателство ... не предвижда специализирани механизми за защита на нарушените от банката интереси на клиента. ...до момента на банковия клиент е отказана специална протекция. Тази логика трябва да претърпи съществено изменение с оглед постигнатите договорености в преговорите с ЕС .... Те предвиждат нашата страна да приеме и приложи специализирано законодателство за ефективна защита на интересите на потребителя. По този проект БНБ трябва да поеме ясен ангажимент. Ролята на специализираното законодателство и регулации за защита на интересите на потребителя е да балансира неравностойното положение на клиента спрямо банката. От тях ще последват задължения за финансовата институция ... и ред за решаване на изрично посочени обичайни спорове между клиента и банката в опростено производство пред надзорния орган. Като надзорен орган и организатор на банковия пазар БНБ може и трябва да поеме инициативатаза дискусия по функциите, статута и евентуалното институционализиране на банков омбудсман”.(4)
Ами, да поеме инициативата, какво чака? Трети мандат ли?
Това са само примери. Те “просветляват” това, което се възприема за “нормално” в нашата изстрадала балканска страна. БНБ няма законодателна инициатива. Никога не е имала. На практика, обаче, всички закони, които регулират банковите практики се пишат в БНБ, одобряват се от банките, намират си по накоя кукла - днес, Мартин Димитров, утре, някой друг и стават закони - без смислено обсъждане, без отчитане интересите на “нефинансовите клиенти”.
Това е възможно по една и само по една причина. Всички сегашни и бъдещи кредитополучатели не се интересуват и не следят институциите - в т.ч. БНБ - които сами издържат. Предпочитат да се “жалват” след като бъдат ощипани. Но няма на кого....
Така или иначе нито финансовата стабилност ще е устойчива, нито банкирането ще продължи да бъде печеливш бизнес, ако продължава да се основава на модел “първо, закопчай клиента с такси, второ - издои го с лихви”. Затова, банките, които желаят да се разграничат на пазара от тези, които си пишат грабливи закони, да:
- Обявяват лихвени проценти по почтен начин, както го прави “Прокредит банк”
- Подкрепят и се подложат доброволно практиките си на един Български финансов омбудсман, така, че клиентите им да знаят предварително, че в случай на спор, жалбата им ще бъде разгледана и решена обективно, бързо и безпристрастно.
В крайна сметка, да повторим: законодателна инициатива има Министерския съвет. Министерският съвет и министерстото на финансите са тези, които трябва да изработят и внесат в Народното събрание необходимите закони за обуздаване на банките-крадци. Както и институции - в т.ч. Финансов омбудсман - с правомощия и “зъби” за да следят за спазване на правилата.
И понеже днес у нас Министерския съвет е Бойко Борисов - да го направи, ако има топки. Ако не го направи - значи или няма топки, или някой много здраво му ги стиска. И това не е нито куклата, нито кукловода, а режисьорите, които, както се полага, остават зад кадър.
Автор: Любомир Христов
---------------------------------------------
[1] Реч на г-н Иван Искров, управител на БНБ, пред Асоциацията на банките в България по случай Деня на банкера, София, 6 декември 2010 г.
[2] Отваряйте си очите за малките букви в договорите, казва Иван Искров, в-к “Стандарт”, 6.12.2011 г.
[3] Поздравление от г-н Иван Искров, управител на БНБ, пред Асоциацията на банките в България по случай 20 години от създаването на сдружението, София, 3 април 2012 г.
[4] Стратегия за управление и развитие на БНБ за мандата 2003-2009 г. Представена от Иван Искров пред ХХХІХ Народно събрание, юни 2003 г.
Публикувано в блога на Любомир Христов
© Извънреден постинг - Минпредът се похв...
© Извънреден постинг - Бюджетни игри
КАК СА ИЗГЛЕЖДАЛИ ТРАКИТЕ ?
Днес е денят на поражението на нацисткит...
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. varg1
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. tili
14. dalida
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69