Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.06.2012 20:06 - Табу ли е критиката спрямо правителството на Израел ? И какво общо има Гюнтер Грас с ... българската история? Даниела Горчева
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 2150 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 За странния брой 198 на списание Обектив.
Една онлайн дискусия, която започнах във Фейсбук на 12 април т.г. с въпроса "Табу ли е критиката спрямо израелското правителство"№, привлече вниманието и на списание Обектив, издание на Български хелзинкски комитет.

 imageЗа моя изненада, обаче, оказа се, че не свободата на словото интересува изданието. Въпреки че тъкмо това беше темата на дискусията.

Вместо това, в отговор на тази дискусия, в брой 198 на Обектив (от 27 април т.г.), ни в клин, ни в ръкав, се появи специална новосъздадена рубрика: Да познаем историята си”.

ДА ПОЗНАЕМ ИСТОРИЯТА СИ

Антисемитизмът – българският вариант

Соломон Бали: Политически среди и институции съучастват на противоконституционни прояви

Жана Попова: Има послания, които са престъпление. Престъпленията не се дискутират

Вяра Ангелова: Проблемът е в обществената търпимост към нетолерантността

В тази рубрика са публикувани въвеждаща статия на главната редакторка Юлиана Методиева със заглавие „Антисемитизмът – българският вариант” (?!?) заедно с въпросите от една анкета (съставена уж във връзка с моята дискусия за мерките срещу немския писател Гюнтер Грас) и още три статии, съдържащи отговори на анкетата.

http://www.bghelsinki.org/bg/publikacii/obektiv/issn-1310-3911/2012-04/broj-198/

А ето и въпросите на анкетата заедно с придружаващото ги писмо:

Здравейте!

В хода на подготовката на априлския брой на изданието на БХК бяхме запознати с вашата дискусия. Въпросите, които обсъждате емоционално са изключително в периметъра на правозащитната ни дейност. Ето защо ви каним да дадете блиц интервю. Приложено изпращаме ви въпросите.

1. Бихте ли представили накратко какво според вас е антисемитизмът?

2. Какво смятате за приетия от българския парламент през 1941 година Закон за защита на нацията?

3. Познавате ли крайно дясни партии, действали на територията на България по време на Втората световна война? Избройте ги поименно. Можете ли да кажете на читателите ни какво е съдържанието на техните устави – цели, средства.

4. Съществуват ли в момента в страната националистически партии, организации. Ако да, на кого са правоприемници?

5. Бихте ли посочили събития, които са организирани от тях.

6. Смятате ли, че идеите и действията на тези организации са противоконституционни?

7. Съществуващите закони нарушават ли правата им – право на изразяване, на мирно сдружаване?

8. Вашата дискусия се проведе във Фейсбук. Читателите й надхвърлят 4000 души. Смятате ли, че онлайн пространството е територия, в която е ненужна каквато и да е регулация в името на препятстване на разпространението на слово на омразата?

Трябва да призная, че бях изумена, когато получих тези въпроси с подканването да отговоря на тях, сякаш трябва да се явя на някакъв изпит, за да бъда приета в ... пионерската организация.

И какво общо имат тези въпроси с ... темата на дискусията „Табу ли е критиката спрямо правителството на Израел”? Нерде Ямбол, нерде Стамбул...

Странна е и претенцията „Да познаем историята си”, която претенция е „материализирана” с отговори на осем въпроса, от които шест... нямат никаква връзка с историята.

Но чудесата не свършват дотук.

„Антисемитизъм”? Че и „български вариант”?

– Извинете, но не бях тук от самото начало — каза тя. — В коя редица трябва да застане този, който няма четиринайсет братя и сестри, от които тринайсет са палави момчета? І

Свързването на темата на дискусията, която повдигнах във Фейсбук и която се отнася до свободата на словото с някакъв „антисемитизъм” и то с някакъв негов загадъчен специфичен „български вариант”, е абсурдно.

Но ето как започва тази уводна статия със странното заглавие „Антисемитизмът – българският вариант”:

„В края на Страстните дни възникна онлайн дискусия между няколко уважавани публични личности – Даниела Горчева, Соломон Бали, Леа Коен. В дискусията бяха засегнати няколко изключително важни теми. Сп. „Обектив” пази свободата на словото и смята, че всеки има право да защитава своите възгледи, освен когато те не нарушават както международните закони, по които България е страна, така и вътрешното наказателно право.”

Налага се да бъдат опровергани някои неверни твърдения и да бъдат направени важни уточнения.

Първо, г-жа Коен не е участвала в дискусията и споменаването на името й по-горе, предизвиква недоумениеі.

Второ, редакторът на ”Обектив” – Юлиана Методиева няма личен профил във Фейсбук и вероятно е била „осведомена” и подведена – и за темата на дискусията, и за участниците в нея от „творчески преразказ” на пост-фактум потърсил я участник в дискусията, неуспял сам да защити позициите си в нея.

Изключително важните теми”, „засегнати” според правозащитното издание в този спор кой знае защо обаче се оказват НЕ правото на свобода на възгледите и словото и защитата от погазването им, а ... съвсем странични проблеми, нямащи нищо общо с наистина правозащитната тема на дискусията.

Премълчаването на темата на дискусията

Това че широко обсъждано в световните медии нарушаване на свободата на словото не представлява интерес за българско издание не е изненада на фона на отчайващия провинциализъм у нас и на „таланта” ни да се вторачваме само в собственото си „риалити шоу”.

Споменаването на „Страстните дни” сякаш става дума за задължителен официален календар дори за тези читатели, които не са православни християни (има и такива, представете си) буди недоумение, но по-сериозно недоумение в горния цитат буди многозначителното споменаване, че нечии „възгледи” могат да нарушават „както международните закони, по които България е страна, така и вътрешното наказателно право”.

Тази уклончива и неуместна уговорка не ни дава представа каква именно свобода на словото не споделя списание Обектив, но оставя неприятен привкус на заплашително размахан показалец.

– Ой — възкликна Пипи, — и днес май че ми върви. След плодов крем най-много обичам полицаи.І

Не става ясно дали това е опит за внушение, че конкретната дискусия във Фейсбук може по някакъв необясним (и изцяло необяснен от Обектив) начин да ... нарушава „както международните закони, по които България е страна, така и вътрешното наказателно право”.

За сметка на това неуместно подмятане за някакви (какви?) закононарушения, премълчаването на темата на дискусията е необяснимо.

Странните „исторически” въпроси на списание Обектив

— Ще ти задам последен въпрос — каза госпожица Розенблум и гласът й прозвуча особено.

— Карай — отвърна Пипи. — Много обичам да си играя на въпроси и отговори. І

Първият от двата „исторически” въпроса настоява анкетираните да дадат лична субективна оценка на един отдавна отменен закон, действал преди седемдесет години, чието съдържание се предполага, че е добре известно на всички читатели на Обектив.

Зададен обаче на хора с демократични убеждения, отхвърлящи всякаква дискриминация и преследвания по етнически, религиозен и т.н. признак, въпросът „Какво смятате за приетия през 1941 г. Закон за защита на нацията” е обиден, а отговорът му – азбучен: законът е дискриминационен.

Интересно какво друго според Обектив може да „смята” човек за подобен закон?

От друга страна, въпреки патетичния призив на рубриката „Да познаем историята си”, този въпрос обаче кой знае защо не изисква споделяне на исторически познания от страна на анкетираните, сякаш всички читатели са наясно и със съдържанието на закона и с обстоятелствата, при които е бил приет.

Защо ли?

Вероятно, за да се избегне споменаването, че този закон не само е недемократичен, но и че е абсолютно нехарактерен за българската държава и нейното законодателство и че е приет без предхождащи и обясняващи го значими присъщи обществени явления.

Вероятно, за да не би да се подчертае, че това е закон „импортиран” отвън в съдбоносен момент и при изключителни външнополитически обстоятелства и непреодолим натиск на тогавашна могъща чужда държава.

Вероятно, за да се омаловажава и за да се отрича извънредната ситуация, пред която са бил изправени българският парламент, цар Борис III и правителството на България в началото на 1941 година (когато СССР и нацистка Германия все още са съюзници, а българските комунисти следват инструкциите от Москва и сътрудничат на този съюз!) и да се твърдят неиздържащи сериозен анализ пропагандни небивалици на комунистическата историография за „монархофашизъм”, „държавен антисемитизъм”, „нацистка” власт и дори свободни съчинения за някакъв си типичен и масов „български вариант” на антисемитизъм, който уж предизвикал приемането на този закон.

А ето какво пише не кой да е, а един от най-големите изследователи на Холокоста – Хана Аренд, която прави изводите си върху фактите и върху документите, които изследва в немските архиви:

Най-учудващо от всичко обаче е обстоятелството, че в пояса със смесено население, в който антисемитизмът е по принцип широко разпространен сред всякакви етнически групи, придобил качеството на официална правителствена политика далеч преди идването на Хитлер, на българите липсва, каквото и да било „разбиране по еврейския въпрос".

Ето и думите на Хана Аренд във връзка с този Закон за защита на нацията (ЗЗН):

„Също така малко по-рано, през януари 1941 г., правителството се съгласява с въвеждането на антиеврейско законодателство, но от нацистка гледна точка то е просто нелепо: около шест хиляди добре сложени мъже са мобилизирани за работа; всички покръстени евреи се изключват от мерките, независимо от датата на тяхното покръстване, което води до епидемичното им превръщане в християни; други пет хиляди от общо петдесет хиляди евреи получават специални привилегии; а за евреите – лекари и стопански дейци, се въвежда ограничение за практикуване на професията, но доста голяма част от тях остава на работа, тъй като пропорцията се изчислява на основата на броя на евреите спрямо градското население, а той е висок, а не спрямо цялото население на страната изобщо. Когато всички тези мерки са въведени на практика, правителствените представители в България заявяват публично, че нещата са вече стабилизирани съобразно интереса на всяка страна. Явно, че нацистите ще трябва да ги просветят не само за нуждата от „решаване на еврейския проблем", но и да ги поучат, че правовата стабилност и тоталитарното движение не могат да бъдат съгласувани.

Вероятно германските власти хранят известно съмнение за предстоящи трудности...

И така, германското посолство се обръща към българите, но едва след цели шест месеца те правят първата крачка по посока на „радикалните" мерки - въвеждането на еврейската отличителна значка.

Дори това дребно действие се превръща в голямо разочарование за нацистите. Преди всичко, както те надлежно докладват, значката е само една „твърде малка звезда"; второ, повечето евреи не я носят; и, трето, тези, които я носят, получават тутакси „толкова много изяви на съчувствие от страна на заблуденото население, че на практика те се гордеят с този знак" - както пише Валтер Шеленберг, шеф на контраразузнаването на RSHA в един доклад на СД, предаден на Външното министерство през ноември 1942 г. Тогава българското правителство отменя заповедта.

Под действието на огромен германски натиск българското правителство накрая решава да изсели евреите от София в селски райони. Тази мярка обаче определено не е това, което изискват германците, тъй като евреите на практика се разпръскват, вместо да се концентрират.

Изселването практически бележи важна повратна точка в цялата ситуация, тъй като населението на София прави опит да възпрепятства евреите да стигнат до гарата, след което манифестират пред царския дворец. Германците са под действие на илюзията, че преди всичко цар Борис е виновен за запазването на българските евреи, затова има смисъл в предположението, че немски агенти от разузнаването го убиват. Но нито смъртта на монарха през август 1943, нито пристигането на Данекер в началото на 1943 г. променя по някакъв начин ситуацията, тъй като едновременно Парламентът и населението остават твърдо на страната на евреите. Данекер съумява да постигне споразумение с българския комисар по еврейските въпроси за депортирането на шест хиляди „изтъкнати евреи" в Треблинка, но нито един от тях не напуска, когато и да е страната.

Споразумението само по себе си е достойно за внимание, защото разкрива колко малко надежда са имали нацистите да вербуват еврейските водачи в името на собствените си цели. Главният равин на София е изчезнал, защото всъщност е укрит от софийския владика Стефан, който публично декларира, че „Бог е определил съдбата на евреите и затова човеците нямат право да измъчват евреи, нито да ги преследват" (Хилберг) – нещо, което е значително повече, отколкото Папата някога е правил. В края на краищата в България се случва точно това, което ще се случи в Дания няколко месеца по-късно - местните германски представители стават несигурни в себе си и повече не са благонадеждни. Това е вярно, както за полицейското аташе – член на СС, от когото се е очаквало да залови и арестува евреите, така и за германския посланик в София Адолф Бекерле, който обяснява на Външното министерство през юни 1943 г., че ситуацията е безнадеждна, защото „българите са живели заедно твърде дълго с народи като арменци, гърци и цигани, за да оценяват еврейския проблем" – твърдение, което, естествено, е пълна глупост, защото същото може да се каже mutatis mutandis за всичките други народи в Източна и Югоизточна Европа.

Отново на Бе­керле се пада честта да информира с явно раздразнен тон RSHA, че нищо повече не може да се направи.

И резултатът от всичко е, че не е депортиран или умрял от неестествена смърт нито един-единствен български евреин чак до времето, когато с приближаването на Червената армия през август 1944 г. антиеврейските закони са отхвърлени.

Не знам за нито един опит да се обясни поведението на българския народ - поведение уникално в пояса от премесени етнически групи.” (вж Хана Аренд. Репортаж за баналността на злото. Айхман в Йерусалим. Изд. Сиела, София, 2004).

Е, опит да се обясни достойното поведение на тогавашното българско общество няма, но затова пък не спират клеветническите опити българското общество от времето на Втората световна война да бъде изкарано ... антисемитско!

А спасяването на българските евреи – едно наистина уникално явление не е известно особено нито извън България, нито дори кой знае колко в самата България, защото повечето българи научиха за него едва след 1990 година.

Подробностите от вдъхновяващите с куража и хуманността си действия на български общественици, политици, народни представители, писатели, на Българската православна църква продължават да са неизвестни за широката публика.

Клеветите срещу тогавашното българско общество и тогавашната българска държава обаче не спират, а набират отново скорост­ и от македонска, и от гръцка, а за жалост – и от българска страна.

Вторият „исторически” въпрос от тази анкета на „Обектив” е:

Познавате ли крайно десни партии, действали на територията на България по време на Втората световна война? Избройте ги поименно. Можете ли да кажете на читателите ни какво е съдържанието на техните устави – цели, средства?”

Какво общо имат „крайно десни партии” в България преди 70 години с критика спрямо днешен конкретен израелски министър, прочул се съвсем по болшевишки с ... инкриминиране на стихове, е известно вероятно само на съставилия въпросите.

Де го чукаш, де се пука...

Самият въпрос обаче сам по себе си е изумителен.

За какви „действали на територията на България по време на Втората световна войнапартии анкетира ”Обектив”, когато и завършилите средно образование у нас знаят, че по това време партиите в България са извадени от „действие’ с въведения личен непартиен режим на управление на тогавашния държавен глава?

И защо издание на правозащитна организация избира да „просвещава” исторически читателите си непременно само за „крайно десни партии” някога си, а не за „крайно леви”, например ?

За да поведе за носа читателя, че в България тогава „сигурно” е имало „крайно десни партии”, оправдаващи споменаване, че те „сигурно” са били и „антисемитски” и така да го доведе до внушавания тайнствен „антисемитизъм в български вариант” от заглавието на статията ?

Останалите пенкилер въпроси

Останалите шест пенкилер въпроси в тази анкета също нямат абсолютно никаква връзка с повдигнатата от мен дискусия във Фейсбук „Табу ли е критиката спрямо правителството на Израел”.

Първият „параден” въпрос „какво според вас е антисемитизъм” е с напълно прозаичен отговор и е по силите на всеки – „убеждения и действия на омраза на семитска расова основа”.

Но той изглежда е включен в анкетата, не за друго, а за да предостави възможност за съмнителни „дефиниции” на заинтересовани да въртят и сучат, докато накрая си изплюят „камъчето”, че критиката на политиката на днешен Израел уж не е, но всъщност направо си е... „антисемитизъм.”

И за да демонизират като „антисемити” всички, които дръзват да критикуват днешни политически действия на държавата Израел?

Вероятно това е била „спешната нужда” на активиста Соломон Бали, участвал в дискусията не в защита на хуманната позиция и на правата на човека, вкл. правото му да изразява свободно своите мисли и идеи (ако ще и „неправилни” такива), а на страната на незащитимата позиция на „праведната” политическа власт и нейните „права” да „респектира” протестиращите.

След което, пак в рамките на тази анкета на Обектив (http://www.bghelsinki.org/bg/publikacii/obektiv/solomon-bali/2012-04/politicheski-sredi-i-institucii-suchastvat-na-protivokonstitucionni-proyavi ) , г-н Бали се разлива надълго и нашироко в опит за манипулация на читателите с представянето на Съюза на българските национални легиони (СБНЛ), Българския младежки съюз „Отец Паисий”, „Ратници за напредъка на българщината” и „Бранник” за ... политически „партии”.

Не знам откога тези организации са повишени в „партии” и не са ми известни крайно десни партии от този период в България със значимост, изобщо заслужаваща споменаване.

Но да се слага знак за равенство между всичките тези различни организации е демонстрация на най-обикновено невежество. Да беше прочел г-н Бали поне Дневника на Богдан Филов и да види с каква неприязън говори Филов за легионерите.

А как пък подложеният на полицейско преследване и забранен с министерско постановление още през 1939 година СБНЛ е участвал „активно в провеждането на пронацистката политика на управляващите до 1944” вероятно е известно само на „просветени” от комунистически учебници умове.

Както се е засилил г-н Бали, утре и Министерство на Истината може да основе.

Това ли е мисията на едно правозащитно издание?

Повечето от тези „въпроси” са свързани с тъкмо онези странични теми, към които Соломон Бали държеше да отклони дискусията „Табу ли е критиката на израелската политика” и заради което – след многократни предупреждения от моя страна като модератор на дискусията, бе отстранен.

В крайна сметка дебатът във Фейсбук си имаше точно определена тема и нямаше за цел да обсъжда историята на света от сътворението насам, нито да обсъжда дали СБНЛ са „нацистка” или не са нацистка, а националистическа организация.

Нямам нищо против, ако се повдигне такава дискусия да участвам в нея.

Но съм категорично против да се разиграва недостоен театър и да „отговарям” на „въпроси”, които са писани по предварително подготвени отговори – и то грешни отговори!

След като стана ясно, че въпросите в тази анкета на Обектив не са свързани с темата на дискусията, която уж е дала повод за правозащитната загриженост на изданието, след като е очевидно, че лаически непредставителни анкети с пенкилер въпроси не могат да имат претенцията да „опознаваме историята” си, тогава човек се пита защо е всичко това?

Да е принос към опознаване на българската история, не е.

Даже, напротив –­ и от въпросите, и от отговорите в брой 198 на Обектив личи смущаващо непознаване на българската история, щом се говори за „партии” по време на Втората световна война, когато те са забранени от 1934 г., и за легионите като едва ли не казионна организация, след като те също са забранени.

Да е загриженост за свободата на словото, не е.

Напротив! По - скоро е опит да се ограничава свободата на словото и оклеветяване на чуждата позиция.

Иначе как да тълкуваме многозначителното споменаване в обръщението за някакви „закононарушения”? Или недоволството на Татяна Ваксберг (вж „Да чакаш влака на глух коловоз”), че видите ли не можем да тикнем в затвора всеки, чието мнение не ни харесва, било защото някой си отричал очевидни факти, било защото препоръчвал „ревизионистична антисемитска книга като интересно четиво за подрастващи”.

Отличен публицист и ерудиран правозащитник, Татяна Ваксберг успя да ме изненада с тезите, които прокарва в колонката си от бр. 198. Тя очевидно не знае, че отричане на очевидни факти като например преследването и избиването на милиони евреи през Втората световна война, съществува именно там, където вместо просвещение, има точно такива закони, каквито и тя настоява да бъдат прокарани в България – за съдебно преследване на изказани мнения!

В действително правови държави като Холандия закони, инкриминиращи каквото и да било „отричане” (включително и на факта, че земята е кръгла) няма, но на практика никой не отрича фактите, вкл. и престъпленията на нацизма и комунизма. Защо ли? Ами вероятно защото – за разлика от българското, холандското общество е просветено. И пак за разлика от България, защото децата в Холандия още в началното училище учат и за престъпленията на комунизма, и на нацизма. Надявам се все пак българските правозащитници да разберат, че не инкриминирането на мнения и възгледи е пътят, по който трябва да се поеме.

А и възможно ли е да вкараме в затворите всеки невежа или всеки идеологически противник и в това ли се състои демокрацията – да инкриминираме символика, убеждения и възгледи и да налагаме мълчание от страх вместо да се стремим към просвещение? Че то и преди си имахме Политбюро, цензура и автоцензура!

Или ще съдим само известни публични личности, за да налагаме мълчание от страх у другите и да тръгнат слухове и конспиративни теории, че видите ли, щом тикат хората в затвора, значи има нещо вярно в това, което Хикс или Игрек твърдят, иначе щяха да ги оборят, а не да ги затварят.

По тази важна тема – трябва ли да се ограничава свободата на словото, си запазвам правото на бъдещи публикации. И се надявам Български хелзинкски комитет да се включи в дискусията.

Но да се върнем на този толкова разочаровал ме брой 198 на уважаваното от мен списание Обектив.

Буря в чаша вода

Странното „откликване” на Обектив на задкулисно гръмогласно хленчене на пропаднал в открит дебат поради липса на аргументи участник като активиста Соломон Бали или на заинтересовани като бившата дипломатка Коен да плашат гаргите, че който се опитва да оспорва открито нечии недоказуеми „исторически” и „политически” тези е „гарантирано” „антисемит”, са недопустими за издание на правозащитна организация с дългогодишен опит и авторитет.

„Уважавани публични личности – … Соломон Бали, Леа Коен” са в правото си да бранят на всяка цена всеки един от изреждащите се в управлението на Израел министри, били те прави или не. Както и да гърмят на всеослушание какви ли не спорни тези – като се почне от „правозащитните” тези на г-н Бали за това, че децата-войници на Хитлер не са жертви, а са „престъпници” и „следователно” „подлежат на рестрикции” или до „научните” тези на г-жа Коен в „писателското й есе” (по нейните думи) в списание „Биограф”, където с писателско въображение „доказва”, че цар Борис бил „антисемит” и даже да сипят на всеослушание клеветнически твърдения, за които, разбира се, си носят лична отговорност.

Но не е нито мисия, нито право на издание на правозащитна организация да им уйдисва на акъла и да лепи афиши за сензационно позорище. Че и да ми поставя името сред главните „артисти” в един недостоен спектакъл.

Кой каквото има да казва, да го каже открито и почтено

Ако някой не е съгласен с мои публично изказани становища, да бъде така добър да ги цитира конкретно и точно и да заяви също така открито своите несъгласия, а не да прави недомлъвки или да се върти в ритуален танц и да мятка заплашителни погледи, докато сипе „заклинания” около напалената клада, в която се кани да хвърли „еретичката” Даниела Горчева. Да се чуди човек да се смее ли, да плаче ли!

Смятам, че като просветени и цивилизовани хора би трябвало да водим дискусии не по ориенталски и изгубени в дима на Ганчовото кафене (или в парата на турската баня), а коректно, открито и с уважение към събеседника. Дори да е на противоположното мнение.

Грозно е да се прави опит да бъда въвлечена в презрени интригантски ситуации с недостойни подмятания или с подла задкулисна клеветническа кампания..

И като не успява цялата тази балканска ария на кл




Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28297206
Постинги: 4280
Коментари: 7543
Гласове: 8235
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031