5 юли 2012 г. Съветът на ООН за правата на човека прие историческа резолюция за правото на свобода на словото в интернет. Малцина знаят и, че преди година Комитетът на ООН прие не по-малко знаменателно решение, постановяващо, че преследването на граждани за отричане на холокоста е недопустимо за страните подписали Конвенцията за правата на човека. Демократичните медии не забелязаха този сензационен документ.

Позицията на ООН към взривоопасния проблем по т.н. "отричане на холокоста" до сега беше неясна. В много европейски страни изследователите и политическите анализатори, които считат че "геноцидът на 6 милиона евреи в нацистки газови камери" е лъжа, с цел пропаганда на ционистите и техните съюзници, и които твърдят че могат да го докажат, - се подлагат на тормоз от пресата, на публичен остракизъм, уволнения от работа, а понякога и на унищожение, буквално или чрез вкарване в затвора. Неотдавнашни примери за известни хора, уволнени заради съмняване в холокоста, са телевизионният водещ Кен Йебсън в Германия и виенският професор по икономика Франц Херман.

Сега обаче стана известно, че ООН е подготвила неочакван удар срещу угнетителите на свободното изследване и изразяване на мнения: От 11 до 29 юли 2011 г. в Женева се проведе 102-то заседание на Комитета към ООН за правата на човека. Комитетът прие следното задължително решение за всички държави подписали Конвенцията за правата на човека към ООН (в това число Гермаания, Франция и Швейцария):

Решението на комитета означава, че вече действащите закони са незаконни, и че са били незаконни още при приемането им. Така че, всичките произнесени присъди по такова обвинение трябва да бъдат отменени, а осъдените трябва да получат компенсации.

Решението на Комитета, на руски, може да се види тук":

http://www2.ohchr.org/english/bodies/hrc/docs/CCPR-C-GC-34_ru.doc

Комитетът по правата на човека към ООН е организация, занимаваща се с надзор и изпълнение на Международния пакт за граждански и политически права в страните участници в Пакта. Комитетът по правата на човека е създаден 1977 г. Състои се от 18 членове, избрани измежду държавите участнички в Пакта, с тайно гласуване, за срок от 4 години, които работят в лично качество, а не като представители на своите страни.

Важна функция на комитета по правата на човека е тълкуването на Международния пакт, с цел да се разсейват всякакви съмнения относно обхвата и смисъла на неговите членове и алинеи. Тези тълкуваня се публикуват във вид на Забележки от общ характер. Забележките служат на държавите участнички за ръководство при прилагането на положенията от Пакта.

Уж неутралната и демократична Швейцария е особено ярък пример, как властта заблуждава гражданите си, чрез медиите и партиите: Когато 1994 г. се провеждаше общошвейцарският референдум относно "закона - намордник", с украсеното название "наказателен закон против расизма" или "Антирасисткият закон" (чл. 261 от НК), на електората внушаваха, че Швейцария е длъжна да приеме този закон, като подписала Конвенцията на ООН по правата на човека. Сега самата ООН посочва, макар и с голямо закъснение, че това е било пълна лъжа.

Върховните съдилища на Франция и Испания през миналите месеци вече отмениха съответните закони в своите страни, докато в същото време немскоезичните медии и до днес успешно крият информацията от публиката, за решението на ООН, както и трябваше да се очаква. Това бе възможно затова, защото Германия и Австрия са под непосредствената опека на ционистите и съюзниците им.

Бернард Шауб в Швейцарии не само на два пъти си губи работата, не само че семейството му (с деца на 1, 8 и 10 годинки) бяха лишени от квартира, по политически причини, само неколко седмици преди това, но към всичко това той вече два пъти е бил осъждан за "расизъм" (така се нарича в швейцария оспорването на Холокоста!!). Веднъж го осъдили на парична глоба, а втория път на три месеца затвор - условно.