Съвременната политическа система се основава, както и всички системи, на определени аксиоми, носещите колони на които не трябва да се клатят, за да не се срути цялата постройка. Затова тези "колони" са отдавна забранени зони, където е в сила табу. Който иска да направи кариера в нашето общество или поне да не се чувства в него изгнанник, е дължен просто да повтаря определените догми на вярата, или най-малкото, да не ги оспорва открито. Например, трябва да говори положително за свободната пазарна икономика, заедно с нейната лихварска система и самовластието на банките, за парламентаризма, заедно с принадлежащата към него двупартийна схема (десна и лева партия). Също и юдофилията, антирасизма, хомосексуализма и абортите, заедно с доброжелателното отношение към правата на човека, които, както трябва да предполага човек, уж притежаваме.

Наистина, разрешено е да се придържаш към всяка религия или мироглед – но при мълчаливото условие, това да не се взема насериозно. Иначе човек веднага попада под етикета на фундаментализма. А под фундаменталист, в днешното поле на политиката и медиите, се разбира - човек, който поставя своята принадлежност към определена религия или нация, в определени случаи, именно над изложените по-горе системообразуващи фундаментални ценности.

Затова фундаменталистите не ги търпят в този глобализиран Нов Световен Ред, който е основната тема на американската политика. Много малка крачка дели фундаменталиста от това, да бъде представен за терорист. А какво третиране очаква терористите, тук няма да се спираме. За това се погрижиха събитията от 11 септември 2011г.

Мислещият европеец сега учудено забелязва, че зоните на табу, установени от "политкоректността" и охранявани от медиите и правосъдието, непрестанно се разширяват. Не малкото закони - намордници, подтискащи свободата на словото, принуждаващи гражданите към мъмчание, и гротесткият ордер за арест в целия ЕС допълнително го сплашват и той вече не знае, кое е наказуемо, къде и защо. Неотдавна стана известно, че през 2008 г. в Германия са били извършени 14 хиляди "десни престъпления" - каквото и да се разбира под това - от които 700 престъпления са свързани с насилие. Но ако извадим последната група, то остават около 13 хиляди политически ненасилствени, престъпления, т.е. свързани с изразяване на мнения. И това е знаменателно. Особено на фона, как политиците през цялото време с голяма самоувереност напомнят на Китай и другите страни да "спазва правата на човека". Очевидно, постоянно повтарящите се като заклинания права на свободно изразяване на мнения, научна свобода, свобода на религиозните възгледи, мирогледа и т.н. действат само, ако не противоречат на властващите над всички "скрижали на законите" и Западните общоприети ценности...

Тук действат двойните стандарти. Това е дълбоко неправедно, да не кажем - лъжливо: напълно прозрачен маньовър в духа на Макиавели, в полза на западните структури на влатта.

Обаче, най странното от всичките тези западни табута има историческа природа. А именно, ако стане дума за национал-социализма и така наречения Трети Райх, тогава мисленето на съвременниците изведнъж напълно отказва. Мозъкът прекратява функциите си и се включват изглеждащите почти като религиозни, рефлекси. Прекратява се каквато и да е диференциация, всяко съмнение в "общопризнатите" оценки се счита за неуместно, и даже злонамерено. Тук съществува само и единствено позволеното мнение, че национал-социалистите, т.е. германците - винаги са престъпници, т то, без изключения, а евреите са само жертви, и по принцип - всички и винаги...

Който се съмнява в тази най-висша догма, вече не е никакъв събеседник, а еретик и едновременно - прокажен, който веднага става обект на тормоз от страна на медиите, обект на обществено осъждане и икономическо унищожаване, и накрая попада под съда на инквизицията. И всеки, на който се налага да има работа с такъв, е дължен веднага да се "дистанцира" от него.

Това се отнася преди всичко за ядрото, центъра на тази минирана територия – Холокоста. Безкрайната шумотевица в медиите около английския епископ Ричард Уилямсън разшири границите на табуто още повече. Госпожа Меркел се счете задължена да поучава Римския папа; Папата поиска опровержение от епископа; прокуратурата в Регенсбург започна разследване, а федералното правосъдие обмисля издаване на международен ордер за арест на свещеника. Защо? Защото той оценил един исторически факт, не така, както това е прието и разрешено. В това се състои неговата ерес. И то, не нещо друго, а че определено историческо събитие е извадено от сферата на науката (с което се отнема възможността да се подлага на критична дискусия) и е издигнато в сферата на религията – нещо като световна религия на запада, която след това прие несъмнени черти на полуофициална религия в Германия. В същото време, когато кампанията срещу Уилямс в медиите достигна апогея си, ревизионистът и адвокат Хорст Малер бе осъден в Мюнхен и Потсдам на общо 12 години затвор, затова че отрича Холокоста. Още 2007 г. сътрудничката на Малер, адвокатката Силвия Щолц бе осъдена на 3 години и 6 месеца, и направо от залата на съда бе откарана в затвора. Причината бе, че тя защитаваше германско-канадския публицист Ернст Цюндел пред съда в Манхайм и се опитваше да докаже, че клиентът и е прав. Самият Цюндел получи 5 години затвор. А двете години предварителен арест в Канада, при най-недостойни условия, не бяха зачетени. Цюндел е в затвора от 7 години, защото на сайта си в интернет изнасяше данни, които, по негово мнение, свидетелстват срещу твърдението за масови убийства на евреи в газови камери.

Наскоро след Цюндел, дипломираният химик и автор на неколко книги Гермар Рудолф, първоначално - учен в института Макс Планк, получи в Щутгарт две и половина години затвор, защото със собствени изследвания в Освиенцим достигна до същите резултати, както и други изследователи ревизионисти преди него, например французинът Робер Форисон - университетски професор - специалист по изследване на документи и текстуална критика в Лион и в Сорбоната в Париж. Форисон бе нееднократно осъждан във Франция на астрономичеко високи глоби, а също пострада и от нападения на неизвестни банди хулигани.

Един от най-известните ревизионистки изследователи и писатели, швейцарският романист и скандинавист Юрген Граф, за отричане на холокоста бе осъден от швейцарския съд на 15 месеца затвор. Той успя да избегне ареста, само с бегството си в емиграция. В бегство е и белгиецът Вейнсан Рейнуар, баща на седем деца. В Австрия съдебният експерт, дипломираният инженер Волфганг Фрьолих вече втори път е в затвора, понеже не вярва в официалното представяне за холокоста. Къде е сега "Амнести Интернешънъл"? Къде е Европейският съд за правата на човека? Къде е викът на медиите? Къде са студентските протести? Къде е църквата?

Всичките тези мъже и жени, като Урсула Хафербек, дипломираният политолог Удо Валенди, Герд Хозник, доктор Макс Вал, Зикфрид Фербеке, Гастон А. Амодрюз - не извършиха никакво друго престъпление, освен това, че в своите изследвания и разсъждения стигнали до извод, който се отклонява от официалното представяне - а и задаваха от време на време неудобни въпроси...

Гордостта на западноевропейската наука, още от епохата на Възраждането и Просвещението беше, да няма табута и да се признава само абсолютната нпепреднамереност на критериите. Ревизия, значи - преразглеждане, проверка, съмнение - което е и основен научен принцип. Всичко друго е догматизъм. Науката не може да приема нито религиозни, нито политически или други обществени предпоставки. В естествено-научния смисъл няма ни християнска, ни нехристиянска, ни морална, ни аморална истина. Освен това ученият има право и на грешка, защото никой не притежава абсолютната истина. Естествознанието смени средновековния църковен век на вярата, с века на познанието. Ако приложим този принцип към изследването на холокоста, това значи че изследването не може да се помрачава, нито с филосемитски, нито с антисемитски рефлекси, както и с германофилски или германофобски. Обича ли някой евреите или не, това въобще не е критерий в изследването, и това условие не може да има нито определящо, нито препятстващо значение.

Госпожа Меркел пише в писмото си до папа Бенедикт: "Не може да се отрича холокоста". Какво значи - "не може"? Значи ли, че тук всъщност, въпреки цялата научност, действат зададените световни политически стереотипи, от които трябва да се ориентират, както главната чиновничка на Германия, така и върховният пастир на християнския свят? Има изказваня, които в значителна степен потвърждават това предположение. Поне още на 21 май 1979 г. Уилям Рубинщайн професор в мелбърнския университет, Австралия, във вестник "Нейшън Ривю" писал:

А след като германският ревизионист Гюнтер Декерт бе осъден на многогодишен затвор, главният автор на вестник Франкфуртер Алгемайне Цайтунг, в броя от 15 август 1994 г. писал така:

Тези незабележими вестникарски съобщения ни дават да разберем, защо госпожа Меркел не свиква неждународна конференцип за холокоста в Берлин и не подлага твърденията на ревизионистите на открито обществено обсъждане и критика... А нали само след подобно обсъждане неприятната тема би престанала да е актуална, и веднъж завинаги "псевдонаучните халтуристи" - отрицателите на холокоста, биха били разбити пред очите на публиката, и именно - от учените. Но не би било и така лесно, защото ще трябва да се приложат аргументи и контрааргументи... А защо това не може да се случи? Не е ли заради страха, че при такова обсъждане могат да се появят други, а не желаните политически резултати? Не лежат ли ревизионистите именно затова в затворите? Не са ли точно затова техните книги забранени? Не за това ли обществеността не може да си състави собствено мнение за аргументите на ревизионистите? Причината за тази странна научна сдържаност изглежда е същата, както и при съдебната сдържаност в съдебно заседание. Обществена практика е, че никога не е имало разследваня, дали подсъдимият, с неговите аргументи, е прав. Исканя за допускане на доказателства пред съда, не се приемат, и ако подсъдимият се опитва да обясни своята гледна точка, той става наказуем, също както и неговият адвокат! Юридическа чудовищност. Фактът за многомилионния геноцид в газовите камери, просто се представя като "очевиден", и съдът трябва само да си отговори на въпроса, действително ли подсъдимият е отричал тази очевидност, и след това да установи съответно наказание. Историческото събитие просто се вдига до нивото на известен на всички и поддаващ се на проверка природен закон, но същевременно фактически се забранява неговата проверка! Кой се от истината? Увеличава се броят на гласовете на тези, които искат най-накрая да нарушат мълчанието. Неотдавна проф. Карл Албрехт Шахтшнайдер, преподавател по обществено право в университета в Ерланген, говори в Залцбург за конституцията на ЕС. На въпрос от публиката: Има ли у нас свобода на словото? професорът отговори:

http://holocaustrevisionism.blogspot.com

.......................

"Мисленето освобождава" е приложение към публикацията: Историческо решение: ООН призовава за свобода на словото в интернет и свобода на историческия ревизионизъм относно ВСВ! Автор: samvoin