На днешната дата (24.08) се навършват 68 години от тези събития. Акцията на рило-пиринските шумкари може да бъде определена само по един начин – жестоко престъпление на шайка отрепки. Какви са фактите. Към средата на август 1944 г. в Кочериновската почивна станция се възстановява поредната смяна ранени германски войници – общо 33 души. Станцията и районът се охраняват от отряд на българската армия. Възстановяващите се германци не са въоръжени. Това се вижда удобна цел за дупнишките шумкари, които искат да се проявят.

Но не им достига смелост сами да предприемат такава акция, за това викат на помощ терористите от Разлог и Горна Джумая. Командир на тази банда е Желю Демиревски. Около 18:00 часа на 24 август с помощта на продали се войници, охраната е обезоръжена безшумно. Следва нахълтване в станцията и жестоко избиване на нищо неподозиращите и беззащитни, ранени и болни германски войници. По чудо се спасява един немски офицер, който по това време не е в помещението за хранене. След „геройството” шумкарите запалват лагера и панически бягат към гората. Но с това „славното” дело на отряда не завършва. Част от шумкарите са устроили засада на пътя и спират автобус.

В него се вози техническия директор на дружество „Гранитоид” – австриецът Райнхард Йохан Томаник с непълнолетната си дъщеря (момиче на 15-16 години). Това е човек, довел електричеството в хиляди български домове. За награда, той е разстрелян на място от извергите, а непълнолетната му дъщеря е зверски изнасилена и след това убита от червената сган. Автобусът е запален, а шумкарите отново се изпокриват в гората.