Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.09.2012 23:18 - ЛЕЧЕНИЕ НА ВСИЧКИ БОЛЕСТИ - Сглобяване на ЗЕПЕР. д-р Хулда Кларк
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 12248 Коментари: 2 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Възможността да бъдат унищожени всички бактерии и други нашественици чрез електричество, особено когато го правиш за седем минути, може наистина да стане панацея. Няма нужда да се установяват определени честоти или да се преминава подред през всички честоти - килохерц по килохерц. Независимо от това, каква честота е избрана (разбира се в границите на разумното), тя убива и големите, и малките нашественици: метили, кръгли червеи, кърлежи, бактерии, вируси и фунги. Всички загиват за седем минути при пет волта.

Как става това? Предполагам, че положителното електричество, приложено където и да е върху тялото, привлича отрицателно натоварените обекти, каквито са бактериите. Може би волтажът на батериите ги притиска и издърпва от тяхната локализация на входната врата на клетките (места наречени проводни канали). Но входните врати могат също да бъдат с отрицателен заряд. Дали волтажът ги засмуква толкова силно, че те изхвърлят всички прилепили се към тях бактерии? Как позитивният волтаж убива толкова големи паразити като тенията? На тези въпроси все още не може да се даде отговор.

Възможно е също променливият позитивен ток да интерферира с потока електрони в някакъв ключов метаболитен процес или да заздравява молекулата АТФ, като по този начин пречи на разрушаването й. Отговор на тези биологични въпроси може да бъде получен чрез лабораторно изучаване на въздействията на позитивните честоти върху бактериите.

Разбира се, най-важният въпрос е - не вреди ли тази процедура на човека. Не съм наблюдавала никакво отражение нито върху кръвното налягане, нито върху активността на мисловните процеси, нито върху телесната температура. Зепингът не предизвиква болка, а напротив, бързо отстранява налични болки. Все пак, пълната му безвредност все още не е доказана. Дори фактът, че напрежението се създава от малка 9 волтова батерия, не доказва пълната му безопасност, макар че внушава доверие. Трябва да се проучи дали процедурата има въздействие върху съсирването на червените кръвни телца, слепването на тромбоцитите и функциите, зависещи от повърхностното напрежение на клетките. Това не значи, че не трябва да се подлагате на зепинг. Вашата безопасност е гарантирана от кратката експозиция. Вирусите и бактериите загиват за 3 минути, тениите, метилите и кръглите червеи за 5, а кърлежите за 7 минути. Не трябва да се надвишава времето за тези експозиции, въпреки че не са наблюдавани странични действия от каквато и да е по-продължителна експозиция.

След първите седем минути въздействието се прекъсва за 20-30 минути. През това време бактериите и вирусите напускат мъртвите паразити и навлизат във вашето тяло.

Втората седем минутна сесия има за цел да убие освободените вируси и бактерии. Ако не преминете втора сесия, можете да получите признаци на простуда или възпаление на гърлото. При това въздействие се убиват бактериите и от тях се отделят вируси. Третата седем минутна процедура води до загиване и на освободените преди това вируси.

Не се подлагайте на зепинг, ако сте бременна или имате кардиостимулатор.

Въздействието на зепинга в такива случаи не е изучено. Така че не експериментирайте със себе си. Деца на осем месечна възраст са преминавали зепинг без лоши последици. Относно децата трябва да се преценят плюсовете и минусите — възможните благоприятни резултати срещу неизвестния риск.

Това е засега всичко или почти всичко. Понастоящем електричеството при зепинг не навлиза дълбоко в тъканите и органите. Не навлиза например в очната ябълка, тестисите и чревното съдържимо. Не достига и жлъчните камъни както и живите клетки, където се намира в скрита форма херпесният вирус или се е разпростряла гъбичката Candida. Но провеждайки зепинг три пъти дневно в продължение на една седмица или по-дълго, можете да намалите популациите на тези микроорганизми до нула.

УНИЩОЖАВАНЕ НА ПРЕЖИВЕЛИТЕ ПАТОГЕННИ ОРГАНИЗМИ

Във вътрешността на жлъчните камъни може да има паразити, които са предпазени от въздействието на зепинга. Елиминирайте този източник на реинфекция чрез чернодробно почистване (стр. 540).

 Електрическият ток по време на зепинг не достига навътре в чревното съдържание и бактерии като Shigella и Eschenchia coli (E.coli), както и някои паразити преживяват процедурата. Въпреки това, понякога се постига почти пълна стерилност на чревното съдържание. В резултат на това чревната перисталтика намалява забележимо. Отстранете преживелите паразити и бактерии с една единствена доза (2 чаени лъжички) Свръх силна тинктура от кората на черен орех (стр. 531).

Не е възможно да се различат „добрите" и „лошите" бактерии. Но дори добрите бактерии са лоши, когато преминават чревната стена. Добрата новина е, че червата за няколко дни влизат в перфектна форма. Очевидно добрите бактерии печелят от унищожаването на лошите. Домашно приготвеното кисело мляко и суроватката (виж „Рецепти") са особено добри за реколонизация на червата. Няма никакъв смисъл да се заселвате с добри бактерии чрез търговски продукти, тъй като рискувате да се опаразитите отново, а и без това ще се нормализирате бързо. Ако решите да вземете някакви ацидофилни бактерии, преди това се изследвайте за паразити като Eurytrema.

След унищожаване на голямо количество паразити, бактерии и вируси, може да се почувствате уморени. Въпреки че няма никакви странични ефекти, постарайте се да си осигурите спокоен ден след първия си зепинг.

Частите, които са ви необходими, за да си направите собствен зепер можете да намерите в който и да е магазин за електроника (Продават семного видове ЗЕПЕРИ

СПИСЪК НА ЧАСТИТЕ ЗА СГЛОБЯВАНЕ НА ЗЕПЕР

Голяма кутия от обувки

9 волтова батерия

Клипсове за 9 волтова батерия — 1 бр.

I/O Превключвател — тип микро мини

Резистор 1KО — 2 бр.

Резистор 3,9 — 2 бр.

Слаботоков червен светодиод

Кондензатор 0,0047 μF — 1 бр.

Кондензатор 0,01 μF — 1 бр.

Чип таймер 555 CMOS — 1 бр.

8-пиново гнездо за чипа — 1 бр.

Къси (1—2 инчови) щипки тип „алигатор" — 6 бр. (1 inch = 2,54 см)

Тестови джъмпери Microclip — 2 бр.

Два болта с диаметър около 1/8 инча, дължина 2 инча с 4 гайки и 4 шайби

Две медни тръбички с диаметър 3/4 инча и дължина 4 инча

Остър нож, карфица, дългоноси плоски клещи

Дайте тези части на човек, който разбира от електроника или направете зепера сами в кутия от обувки, ползвайки дадените по-долу инструкции.

СГЛОБЯВАНЕ НА ЗЕПЕРА

1. Използвайте капака на кутията, за да прикрепите компонентите, а кутията запазете, за да поставите в нея готовия зепер.

2. Пробийте две дупки близо да страничните краища на капака. Разширете дупките с химикалка или молив докато станат достатъчно големи, за да се сложат болтовете. Промушете болтовете наполовина и ги фиксирайте така, че и от двете страни на капака да има по една шайба и една гайка. Затегнете ги. Надпишете едното отверстие от двете страни на капака като „заземяващ болт".

3. Поставете чипа 555 в 8-пиновото гнездо, предназначено за него. Намерете „горната страна" на чипа като опипвате внимателно повърхността му — там трябва да има издатинка под форма на кифличка или ямка. Нагодете чипа към гнездото и много внимателно вмъкнете пиновете на чипа в гнездото докато се чуе щракване.

4. Направете на капака 8 отверстия за закрепване на гнездото, като ги разширите малко с остър молив. Прикрепете гнездото от външната страна на капака. Номерирайте всеки пин (съединение) отвън и отвътре на капака, започвайки вляво от кифловидната издатинка. Започнете от номер 1 и вървете надолу до номер 4, след това отидете на реда отдясно и започнете да номерирате отдолу нагоре. По този начин номер 8 ще се озове срещу номер 1.

5. Пробийте по две дупки на разстояние 1/2 инч една от друга в близост до щифтчетата 5, 6, 7 и 8 (на не по-голямо разстояние от 1/8 инча). Единият край на на всяка двойка може да съвпада с отверстието на чип 555. Поставете кондензатора 0,01 p.F отвън на капака до щифт 5.Отвътре съединете щифт 5 с единия край на този кондензатор като просто ги усучете. Първо навийте проводника на кондензатора около пина, после го усучете с дългоносите плоски клещи докато се получи здрава връзка. Огънете другия проводник на кондензатора докато прилепне на вътрешната страна на капака и отбележите отвън и отвътре с „0.01". Поставете кондензатора 0,0047 p.F до пин 6. От вътрешната страна омотайте проводника на кондензатора около пина. Изправете проводника от другата страна и го маркирайте като 0,0047. Поставете резистора 3,9 KО (кило-ома) близо до пин 7, свързвайки го от вътрешната страна със пина. Изправете проводника от другата страна и го маркирайте с 3,9. Поставете 1 KО резистора до пин 8 и го отбележете отвън и отвътре. Осучете заедно контактните съединения и изправете останалия проводник.

6. Пробийте две дупки на разстояние 1/2 инч една от друга до пин 3 по посока на болта (можете да ползвате споделено и отверстието за пин 3, ако желаете). Поставете другия 1 KО резистор и го отбележете отвън и отвътре. Осучете заедно контактните съединения и изправете останалия проводник. Този резистор предпазва веригата от случайно късо съединение. Поставете втория резистор 3,9 КО като го ориентирате надолу. Единият му край може да премине през същото отверстие, през което минава и вторият резистор 1 KО, разположен до пин 3. Осучете този край около пин 3, където вече е прикачен 1 KО. резисторът. Изправете другия край. Маркирайте.

7. Пробийте две дупки на разстояние 1/2 инч една от друга до резистора 3,9 KО, които ще служат за закрепване на светодиода. Обърнете внимание на това, че светодиодът има положителен и отрицателен контактен край. Дългият проводник е анодът (положителният). Поставете диода на външната страна на капака и извийте проводника назад като отбележите краищата на вътрешната страна с „+" и „-".

8. Отгоре направете отверстие за превключвателя I/O (включено/изключено). Разширете отверстието, за да може превключвателят да се промуши от вътрешната страна навън. Преди да монтирате превключвателя махнете шайбата и гайката. Може да ви се наложи да изрежете малко от картона с назъбения нож преди да сложите шайбата и гайката отвън. Затегнете.

9. Пробийте две дупки до превключвателя, през които промушете проводниците от държана на батерията. Сложете батерията и я закрепете отвън със скоч.
 

ХАЙДЕ СЕГА, ДА СЪЕДИНИМ ВСИЧКО

Направете с молив дупчици в ъглите на капака. Направетe разрези на капака от ъглите до дупчиците. В тях могат да бъдат закрепени оставащите части от проводниците след защипването им при свързването. След всяко свързване внимателно подгънете излишната част от проводника.

1. Усучете свободните краища на двата кондензатора (0,01 и 0,0047) и ги свържете със заземяващия болт използвайки щипка тип „алигатор".

2. Прегънете горните краища на пин 2 и пин 6 (които са вече съединени) един към друг под формата на буква L. Захванете ги с щипка „алигатор", като закачите другия край на щипката към свободния край на резистора 3,9 KО, разположен в близост до пин 7.

3. Използвайки щипка „алигатор" свържете пин 7 към свободния край на резистора 1 KО, прикрепен към пин 8

4. Използвайки два микроклипса свържете пин 8 към единия, а пин 4 — към другия край на превключвателя I/O. Сложете една кукичка в отверстието и друга около готовата свръзка. Проверете дали свръзката е здрава.

5. Използвайки щипка „алигатор", свържете свободния край на другия резистор 1 КО, намиращ се в близост до пин 3 с болта

       6. Усучете свободния край на резистора 3,9 К? около положителния край на светодиода. Съединете отрицателния му край със заземяващия болт с помощта на щипка „крокодилче".

7. Свържете пин 1 на чипа със заземяващия болт с помощта на щипка „алигатор".

8. Закачете щипка „алигатор" от външната страна на един от болтовете. Прикрепете другия край на щипката към дръжка (медна тръбичка). Направете същата връзка и между другия болт и дръжката.

9. Съединете минусовия край на батерията (черния проводник) със заземяващия болт с помощта на щипка „алигатор".

10. Съединете плюсовия край на батерията (червения проводник) към свободния край на превключвателя I/O, използвайки микроклип. Ако светодиодът светне, значи че ключът се намира в положение „включено". Ако не светне, щракнете ключа и вижте какво ще стане. Запишете при какво положение на диода е „включено" и при какво, „изключено". Ако не светне в нито едно от двете положения, проверете всички направени свързвания и се убедете, че батерията не е изтощена.

11. Накрая, отворете капака внимателно и омотайте кутията, в областта, която остава под капака няколко пъти с изолираща лента — това ще осигури надеждно затваряне на кутията.


 По желание можете да измерите честотата на своя зепер, като го съедините с осцилоскоп или честомер с ръчка. Това могат да направят във всеки магазин за електронни прибори. Честотата трябва да е между 20 и 40 kHz. По желание можете да измерите напрежението на изхода като свържете зепера с осцилоскоп. То трябва да е около 8-9 волта. Внимание — волтметърът ще отчете само 4-5 волта.

По желание можете да измерите протичащия през вас ток, когато си правите зепинг. Ще са ви необходими резистор 1 KW и осцилоскоп. Свържете заземяващия болт на зепера с единия край на резистора. Свържете другия край на резистора с ръчката (добавянето на този резистор към веригата намалява незначително тока). Другата ръчка се прикачва към другия болт. Свържете заземяващия проводник на ос-цилоскопа към единия край на резистора. Включете зепера и се хванете за ръчките. Погледнете какво напрежение отчита осилоскопът. Трябва да е около 3,5 волта. Изчислете силата на тока като разделите напрежението на съпротивлението (3,5 волта делено на 1 KW е 3,5 милиампера).

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЗЕПЕРА

1. Обвийте ръчките с един слой влажна хартиена кърпичка. Смело се хванете за ръчката и включете уреда.

2. Проведете 7 минутен зепинг, след което пуснете дръжката и изключете зепера. Починете си 20 минути. Повторете процедурата за още 7 минути и отново починете 20 минути. После включете зепера трети път също за 7 минути.

Не се препоръчва опитването дали зеперът помага при дадено заболяване. Вашите симптоми могат да не се дължат на паразит. Може и да се реинфектирате часове след зепинга. Най-добрият начин да изпробвате вашето устройство е да откриете някои нашественици, за чието съществуване знаете (виж Дванадесети урок, стр. 485 или Двадесет и седми урок, стр. 500). Това е отправната Ви точка. Действайте. Сред трикратния зепинг няма да е останал нито един от тези нашественици.

ПРОСТ ГЕНЕРАТОР НА ИМПУЛСИ

Ако сте болни или искате да имате надежден зепер, конструирайте си описания модел. Ако нямате възможност за това, обаче, има и друг начин да си направите зепер.

Обикновената батерия е източник на позитивен волтаж. Именно този волтаж, а не специфичната честота елиминира изведнъж толкова много паразити. Така въпреки че честотата на зепера е около 30 kHz (30000 „зепа" за секунда), дори 5 Hz (5 „зепа" за секунда — толкова пъти горе-долу ще успеете да почукате с пръст върху батерията в рамките на една секунда), ще имат относителна ефективност.

Трябва да бъдете свързани с двете клеми. Едната ще бъде отбелязана с „+" (позитивна), а другата с „—" (негативна). Нищо особено няма да се случи, ако докоснете клемите с мокри пръсти, защото Вашето съпротивление към веригата веднага започва да се покачва и все по-малко електрически ток минава през Вас.

При бързо почукване върху положителната клема, обаче, се включват естествените кондензатори на Вашето тяло. Кондензаторите влияят върху протичането на тока, само когато се зареждат и разреждат. Почукването на клемите стартира и спира волтажа и кондензаторите се зареждат или разреждат. Това съпротивление на електрическата верига е много по-малко.

Колкото по-бързо почуквате, толкова по-голяма е честотата на токовите импулси и по-ниско съпротивлението. Сега през вашето тяло протича значителен електрически поток.

Ако почуквате дори само два пъти в секунда (2 Hz) без прекъсване в продължение на 10 минути, вашият зепинг ще бъде умерено ефективен. Не забравяйте да направите още два зепинга с двадесет минутни почивки между тях, за да се избегне реинфектирането с вируси.

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПРОСТИЯ ГЕНЕРАТОР НА ИМПУЛСИ

Ще ви трябват:

9 волтова батерия

2 къси (12 инчови) проводника с щипци тип „крокодилче" в двата им края (от който и да е магазин за електроника)

2 медни тръбички с диаметър 3/4 инча и дължина 4 инча

1. Обвийте ръчките с един слой влажна хартиена кърпичка. Сложете ръчките върху електронепроводима повърхност като например найлонова торбичка.

2. Свържете позитивната клема на батерията с едната ръчка, а негативната — с другата, използвайки щипци тип „алигатор".

3. Не допускайте двете ръчки да се допират.

4. Сложете пред себе си часовник, за да следите експозицията.

5. Вземете дясната ръчка с дясната си ръка

6. Оставете лявата ръчка на масата. Потупвайте я с лявата си ръка, за предпочитане с меката част на дланта. При желание може да държите с пръсти найлоновата торбичка. Запазете избраното темпо доколкото Ви е възможно

7. Когато се изморите, вземете лявата ръчка с лявата си ръка и потупвайте клемата с дясната си ръка. Старайте се при смяната на ръцете да не забавяте темпото.

8. Повторете още веднъж след 20 минути и трети път след още 20.

Една 9 волтова батерия, използвана по този начин ще се изтощи твърде бързо. Свържете две батерии паралелно една с друга, за да удължите действието. За това са необходими още две къси щипци тип „алигатор" Съединете позитивните клеми една с друга, а също и негативните помежду им.

ПАРАЗИТИ И ЗАМЪРСЯВАНЕ

Думата „паразити" се използва в два смисъла. Всичко, живеещо върху или във вас, но не просто като местообитание, а хранещо се от вас, е паразит, независимо от големината си.

Понякога подразделят паразитите на големи (червеи), средно големи (амеби), малки — бактерии и най-малки — вируси. Твърде често терминът „паразит" се използва за по-големите организми — от амеба нагоре. В тази книга думата ще се използва и в двата смисъла, но вие ще разберете какво имам предвид.

Паразитните червеи се делят на кръгли и плоски. Кръглите червеи приличат на земните червеи, въпреки че могат да бъдат тънки като косъм (острици, filaria) или микроскопично малки (като Trichinella). Плоските червеи приличат на пиявиците. Те имат приспособления за прикрепване — едни с главата (scolex) като тениите, други със специално смукало като метилите.

Парзитните червеи преминават през няколко стадия на развитие, през които могат да изглеждат много различно от възрастните екземпляри.

Кръглите червеи като аскаридите (Ascaris), които са чести паразити на котките и кучетата, са най-прости. Яйцата им могат да бъдат погълнати при попадане в устата или поглъщане на нечистотии. От тях се излюпват малки ларви. Лар-вите се придвижват към белите дробове. Опаразитеният човек ги изкашля и след това ги поглъща отново. Междувременно ларвите линеят няколко пъти. Накрая попадат в червата, където достигат зрялост и снасят яйца. Яйцата се изхвърлят с изпражненията

Червеите обикновено имат местопредпочитания. Любимият орган на Dirofilaria (кучешки паразит) е сърцето (дори човешкото сърце). Понякога има изключения от правилата. Моите опити с Dirofilaria показаха, че този паразит може да обитава и в други органи, ако те са достатъчно замърсени с разтворители, метали и други отрови.

Плоските червеи като тениите имат по-сложен жизнен цикъл. Техните яйца могат да бъдат погълнати случайно с нечистотии. След излюпването си малката ларва се заравя в любимия си орган. Вашето тяло образува около нея обвивка — киста. Белите кръвни телца са обучени да не атакуват никога собственото ви тяло... а кистите са част от тялото Ви. Така тенията е в безопасност за известно време.

Ако ядете месо, лесно можете да погълнете кисти при положение, че ги има в месото на опаразитеното животно. Вие разкъсвате кистите със зъби в процеса на сдъвкването. Малките ларви се поглъщат и се прикрепват с глави за чревната стена. Те започват да нарастват постепенно, образувайки сегмент след сегмент. Изпълнените с яйца сегменти се изхвърлят с изпражненията. Често наблюдавам кучешка тения в семейства, отглеждащи куче.

Плоските червеи, като например трематодите (метили), също имат доста сложно развитие. Яйцата им, изхвърляни с изпражненията и попаднали в малки езерца, линеят. Ларвите се поглъщат от охлюви и риби и се развиват в тези нови „вторични" гостоприемници. По-късно охлювите ги разнасят и те се прикрепват към растителността около езерцето. Те презимуват под формата на твърда метацеркариална киста. Погълнати от пасящи животни, метацеркариалните кисти се превръщат в чревния им тракт в малки възрастни индивиди, които се прикрепват към червата с помощта на смукало. Тук те, бидейки в безопасност, могат спокойно да узреят и да започнат да снасят яйца.

Метилите биват: човешки чревен, човешки чернодробен, овчи чернодробен и говежди панкреатичен. Това деление обаче не трябва да ви заблуждава. Всички те могат да бъдат намерени в човешкото тяло.

НАЙ-ЛОШИЯТ ПАРАЗИТ

Fasciolopsis buskii е метилът (плосък червей), който намирам при всеки случай на рак, ХИВ инфекция, Алцхаймер, Болест на Крон, Сарком на Капоши, ендометриоза и при много хора, нямащи тези заболявания. Неговият жизнен цикъл включва шест отделни стадия:

Стадии

Нормален жизнен цикъл

1 Яйце

Изхвърля се чрез екскрементите
върху почвата, откъдето
дъждовете го отмиват и попада
в езерата

2 Мирацидия

Излюпва се от яйцето. Плува с
помощта на реснички и
трябва да намери до 1-2
часа междинен гостоприемник
— охлюв. В противен случай ще загуби инвазивната си сила.

 

Обърнете внимание, че този метил живее в червата на човека само в стадия на възрастния индивид, а всички останали стадии прекарва във вторичния си гостоприемник — охлюва. Но ако във Вашето тяло има разтворители, той може да премине и предходните пет стадия вътре във Вас

Ако разтворителят е пропилов алкохол, чревният метил ще използва друг орган като вторичен гостоприемник и този орган е предразположен към рак Ако разтворителят е бензол, метилът използва като вторичен гостоприемник тимуса, и се развнива предразположение към СПИН Дървесният спирт подтиква панкреатичния метил да използва панкреаса като вторичен гостоприемник. Това води до нарушена функция па панкреаса, която наричаме диабет. Моите наблюдения показват, че ако разтворителите са ксилол или толуол, който и да е от четирите метила може да използва мозъка като вторичен гостоприемник. Ако разтворителите са метил етил кетон (МЕК) или метил бутил кетон (МБК), вторичен гостоприемник става матката и резултатът е ендометриоза.

Това е нов вид паразитизъм, основаващ се на замърсяването. Аз наричам болестите, причинени от прекарване на метила и някой от стадиите му на развитие в несъответна локализация Трематодна болест, която дискутирам по-нататък (стр. 265).

Дали и тениите и кръглите червеи се влияят от разтворителите по подобен начин? Това е интересен и много важен въпрос. Дали ще търся отговор и ще помагам ли на други да търсят отговор, още не знам

ЗАМЪРСЯВАНЕ

Замърсителите са всички мъртви неща около нас, които не трябва да попадат в организма ни, защото пречат на работата му. Докато не проникнат в тъканите, обаче, те не оказват въздействие върху тялото. Не пречат, например, пластмасовите очила и дрехи. Ако замърсителите са инвазивии, вашият организъм се бори да се избави от тях.

Замърсителите могат да проникнат в тялото с въздуха, който дишате, с храната и напитките, които консумирате и продуктите, които се докосват до кожата ви.

Най-голямата трагедия е да си в неведение, когато един замърсител те уврежда.

Двама души могат да използват един и същ крем за лице. У единия се появява обрив, а у другия не. Този, който не е получил обрив счита, че кремът не е вреден, а всъщност това не е станало, защото имунната му система е била по-силна. Имунната система е като банков трезор. Тя плаща за всяка токсична инвазия. Когато парите свършат, банката (здравето ви) фалира.

ЗАМЪРСЯВАНЕ С РАЗТВОРИТЕЛИ

Водата е полезен разтворител, даващ живот. Повечето други разтворители разтварят мазнините и са животозастрашаващи, защото мазнините образуват мембраните около всички телесни клетки и особено около нервните клетки.

Най-вредният разтворител е бензолът. Той се натрупва в тимуса, разрушава имунната система и предизвиква СПИН. Следващият по вредност е пропиловият алкохол. Той отива в черния дроб и предизвиква рак в някой отдалечен орган. Други виновници за различви заболявания са ксилолът, толуолът, дървесният спирт, метиловият хлорид и трихлоретанът. Ще дискутирам по-късно всеки от тях заедно със състоянията, които предизвикват.

МЕТАЛНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ

Биохимиците знаят, че един минерал в чиста елементарна форма винаги инхибира ензимите, които го използват. Медта в месото и зеленчуците, които ядете е много важен елемент. Неорганичната мед, която попада в организма от дъното на чайника или водопроводните тръби, е канцерогенна. За съжаление заобикалящата ни среда е инфилтрирана от неорганичната форма на металите. Слагаме метални бижута, ядем хляб изпечен в метални форми и пием вода от метални кранове. Друга очевидна заплаха са металните пломби. Живачните амалгамни пломби не са безопасни въпреки уверенията на Американската Стоматологична Асоциация. А понякога живакът е замърсен с талий, един още по-канцерогенен метал! Златото и среброто изглежда имат по-малко вредно въздействие, но никой няма някакъв чист метал върху или вътре в тялото си.

Други разпространени токсични метали са оловото и кадмият, попадащи при заваряването и галванизирането на водопроводните тръби, никелът и хромът, използвани в зъболекарски и козметични материали и алуминият от консервените кутии и тенджерите.

Микотоксини

Плесените продуцират едни от най-токсичните вещества, наречени микотоксини. Един малък плесенясъл плод или зеленчук може да замърси огромна партида сок, конфитюр и други продукти. Въпреки че плесените са живи организми и могат да бъдат унищожени чрез зепинг, микотоксините не се унищожават и трябва да бъдат обезвредени от вашия черен дроб.

И тъй като микотоксините са извънредно отровни, те могат да изведат от строя черния дроб за дни наред.

Афлатоксинът е най-честият микотоксин, който откривам. Той се продуцира от плесените, развиващи се по различни растения. Ето защо аз предупреждавам хората да ядат само качествени цитрусови плодове и никога да не пият купешки сок. От хилядите портокали, отиващи за производството на една партида сок, непременно ще има един гнил и това е достатъчно да увреди черния ви дроб.

Една порядъчна доза витамин С помага на черния дроб да се възстанови бързо. Той помага също да се освободим от афлатоксина преди да е консумиран, ако го сложим направо в съда за храна. Така че винаги си носете пластмасова солничка с витамин С на прах и го използвайте като сол за поръсваме на всички храни.

Има още тринадесет микотоксини, които съм търсила в нашите храни. Те са описани в главата за плесенясалите храни.

ФИЗИЧЕСКИ ТОКСИНИ

Дишането на прах е лошо за организма ви и затова той реагира с кихане, кашляне и отделяне на храчки.

Представете си какво е да вдишаш натрошени стъклени частички. Те порязват белите дробове на хиляди места и не могат да бъдат откашляни. Могат да се разпространят и до други места на тялото. Представете си какво е да глътнеш шевна игла или отворена безопасна игла. Ако върхът й е тъп, тя би могла да се придвижи по чревния тракт. Тъй като е остра обаче, тя ще се забие в тъканите и ще си проправя път все по-надълбоко.

Бихме ли някога вдишали съзнателно стъклени частички? Ние основателно се страхуваме да не би да попаднат в храната ни или да ги настъпим с бос крак. Ние нямаме представа, че те са навсякъде в дома ни, когато стъклената вата за изолация не е запечатана добре. Една дупка на тавана или стената, дори да е покрита с плат, води до масивно присъствие на стъклени частици във въздуха на къщата. Въздушният поток отвън ги вкарва в жизненото ни пространство. Така че всички дупки към таванските помещения и изолираните с вата пространства трябва да бъдат запушени надеждно, за да не пропускат въздушен поток. Разбира се, стъклената вата не трябва никога да бъде използвана при строежа на къщи, магазини и около водните нагреватели. Най-добрият съвет е ватата да бъде отстранена, докато ви няма от дома, а после да се почисти всичко с прахосмукачка.

Случайното излагане на строители на къщи при работа със стъклена вата на открито не е свързано с висок риск. Хроничното излагане в дома дори от една малка дупчица на тавана води до образуване на кисти, които са идеално място за заселване и размножаване на паразити и бактерии. Когато чревният метил се засели там, той става злокачествен.

Раково болните със солидни тумори винаги имат замърсяване или със стъклена вата, или с азбест.

Азбестът също се състои от мънички, остри като стъкло частици, които се движат из тялото ви като риба-меч, разсичайки клетките ви. Накрая те също биват превръщани в кисти.

Внушават ни, че нямаме вече азбест в домовете си, защото огнеупорните материали, където той се използваше, са забранени. Това може да е вярно, но случаите, които аз наблюдавам най-често са свързани с ремъка на сушилната машина. Когато се нагорещи, той освобождава азбестови частици под формата на въздушна струя, минаваща през процепите на машината. Тези частици преминават във въздуха на къщата, който е вашият въздух.

ХИМИЧНИ ТОКСИНИ

Хлорофлуорокарбони (ХФК) или фреон е охладителят във вашия климатик и серпантините на хладилника ви. Подозира се, че ХФК са причина за озоновата дупка над южния полюс.

Всички раково болни имат положителен тест за ХФК в засегнатия орган! По мои предварителни данни именно ХФК привличат други замърсители като фибростъкло, метали, полихлоринирани бифенили, които вместо да се излъчат от организма, формират растящ тумор. Това може би прави ХФК „превъзходен канцероген". Как можете да откриете, че ХФК се просмуква в дома ви? Докато стане време вашият климатик или хладилник да се зареди отново, вие отдавна ще сте били изложени на въздействието на ХФК. Затова ние се нуждаем отчаяно от не скъп домашен тест за откриване на този неподозиран убиец.

Арсеникът се използва в пестициди. Защо тровим себе си едновременно с хлебарките? Дали защото не виждаме как става това? Точно както не можем да видим стъклената вата да плава във въздуха. Нашите усърдни учени са изучили механизмите на отравяне с арсеник в детайли. Тогава защо ни се разрешава да ръсим арсеник по тревните площи и да го внасяме с обувките си на килимите у дома?

Полихлоринираните бифенили (ПХБ) са маслени съединения с чудесни полезни електрически свойства, които се използваха в трансформаторите, докато се изясни тяхната неспособност да се разграждат във външната среда до по-малко токсични вещества. Въпреки че употребата им е забранена, аз ги намирам в повечето, предлагани в търговската мрежа сапуни и перилни препарати! Дали трансформаторното масло не се унищожава чрез продажба на пазара за сапуни?

Формалдехидът се използва за обработка на дунапрена. В резултат на това, съдържащите дунапрен мебели, възглавници и матраци излъчват формалдехид в продължение на около две години от производството им. Ако спите една нощ с нос, заровен в нова дунапренена възглавница, рискувате да получите сериозни белодробни проблеми.

Всеки препарат за почистване в дома ви вероятно има върху етикета си предупреждение за токсичност. Всяка течност, която използва автомобилът ви, е токсична. Всеки пестицид, хербицид и тор, който използвате на моравата си, вероятно е токсичен. Всяка боя, лак, восък, лубрикант, белина и детергент ще ви изпратят в болница, ако погълнете дори малко количество. Защо тогава ги държим около нас? Виж „Рецепти" (стр. 501) за безопасни, старомодни алтернативи.

Ако сте все още болни след провеждането на зепинг, това се дължи на токсините. Да се отървете от тях е голяма стъпка към доброто здраве.

КАК В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ СЕ РАЗБОЛЯВАМЕ

Представете си, че сте изобретили устройство, което определя наличието на микотоксини (изключително токсични субстанции, произвеждани от плесените по храните) у хората. Какво ще си помислите, ако установите, че хората, страдащи от простуда, винаги имат поне един тип микотоксини? Ще си зададете ли въпроса: дали внезапното струпване на микотоксини е това, което води до развитие на простуда? Защо някои от членовете на едно семейство хващат простуда, а други не?

Какво ще си помислите, ако установите, че:

♦ Всеки раково болен носи човешки чревен метил в черния си дроб, а у никой друг този метил не се развива в черния дроб?

♦ Всеки диабетик носи говежди панкреатичен метил в задстомашната си жлеза и много малко други хора имат този метил в панкреаса си?

♦ Всеки, страдащ от болест на околната среда, е положителен за Fasciola (овчи чернодробен метил) в черния си дроб?

♦ Всеки болен с астма е положителен за Ascaris в белите си дробове?

Какво ще си помислите, ако винаги откривате, че всеки мистериозно болен човек носи, без да подозира това, някакъв паразит или замърсител?

Устройството е Синхрометър, а всички тези „какво... ако" са истина. Те ме заставиха да променя възгледите си за това, какво действително причинява някои от тези „нелечими" мистериозни болести.

Свикнали сме да мислим, че диабетът се причинява от свръх консумация на захари, простудата — от вирус, който сме прихванали от някого, ракът — от въздействие та канцероген, депресията - от недостатъчно родителско внимание. Схващането за многопричинността на болестите е направило изучаването на медицина толкова трудно, че малцина се захващат с това. И всяка година към списъка на човешките болести се добавят нови синдроми.

Но тези диагнози се основават на описанието на това, което става в определено място на тялото. Това е все едно да  наречеш ухапването от комар зад ухото с едно наименование, а зад коляното с друго. Ако никога не видите комара да хапе, тази система на обозначаване ще ви се стори разумна.

И досега професията медицина има известен смисъл. Новите открития обаче показват старомодността на описателната система. Сега вие можете да видите истинската причина на болестите. Това можете да направите сами, като си построите електронна диагностична верига.

Веднъж видели комара на работа, вече няма да ходите при доктора за всяка червена сърбяща подутина. Не е нужно да търсите точната диагноза и подходящото за нея лекарство. Вие сте си сложили мрежа на прозорците и вратите!

Видели веднъж колко много домашен прах участва в простудата, вие се избавяте от него. Видели веднъж как плесента в храните улеснява вируса на простудата, вие изхвърляте плесенясалата храна. Аз не ви предлагам да повярвате просто така. Когато видите, ще повярвате. Електронно-резонансният метод, описан в тази книга, ще ви даде възможност да видите всички тези неща сами.

Вие не сте безпомощни създания, атакувани от всички страни от бактерии и вируси. Вие не сте оставени на милостта на болестите около вас, надявайки се да се спасите така, както войникът се надява да се завърне от война. Природата и тялото ви са ваши съюзници.

Няма болест, която да ви пребори, ако знаете достатъчно за нея. Прочетете и научете как хората от тези истински истории се излекуваха сами. Научете защо други хора не успяха да направят това. Вие имате предимство, което те нямаха. На тях им беше трудно да следват инструкции, в които трябваше да повярват. Вие не трябва да го правите. Построявайки диагностичната верига (Синхрометър), вие можете да замените вярата със собствено наблюдение. Най-добрият начин да се убедиш в нещо е да го видиш със собствените си очи. Когато видиш сам плесента във фъстъченото си масло или Shigella в сиренето си, вече имаш не вяра, а знание, което да те ръководи.

Всички болести се дължат на две причини — паразити и замърсители.

Само две причини! Това опростява картината и ви дава възможност сами да се излекувате.

Винаги са ни учили, че до голяма степен сме си виновни сами за болестите. „Пипнали сме нещо", защото не сме яли каквото трябва, като например нерафинирана храна и витамини или не сме правили каквото трябва, като например да се обличаме подходящо, да правим физически упражнения или да си лягаме навреме. Виновни сме някакси. Като сме правили нещо, което не трябва или като не сме правили нещо, което трябва. Когато не може да се намери вина, ни се казва, че причината е в гените ни! Истински наследствените болести са изключително редки. Нашите гени са се развивали в продължение на милиони години с цел създаване на здрави хора. Не гените са мутирали през индивидуалния ви живот. Мутагени са замърсителите и те са истинските виновници.

Нито паразитите, нито замърсителите във вашето тяло са ваша вина. Забележете, че някои хора около нас правят същите неща като нас или не правят същите неща като нас и даже имат нашите гени, но нямат нашите болести. Съществуващата концепция за причинността на болестите, обвинявайки нашите действия и нашите гени е просто нелогична.




Гласувай:
3



1. koleff - Това е истина!
05.09.2012 11:53
Ако някой се интересува повече от темата,
да ми пише на koleff@mail.ru
Ще му дам пълна информаиция по сглобката и
настройката на апарата.
цитирай
2. esen - Имам такъв уред.
12.09.2012 20:51
Купих си го готов, но не съм го ползвала още може би, защото не съм си освободила 1 месец да се занимавам с това. Ще трябва да се замисля по въпроса и да го вкарам в употреба. Благодаря, че ми припомни!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28312028
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031