В българския песенен фолклор историческите песни за Русия и водените руско-турски войни заемат голямо място и те в крайна сметка отразяват вярата на българите в освободителната мисия на „Дядо Иван".

Една от тези песни е „Жалба пише жална България", която е позната във варианти /а и до сега се пее/ само в Граово - Пернишко и Брезнишко.

Жалба пише жална България, жалба пише до силна Русия:

Хвала тебе, царю Александре,
хвала тебе, наше ясно слънце,
я елате нази да отървете...

Стига назе турци са мъчили,
мъжки деца на кол набивали,
трудни жени они разпирали,
стари ора боси търне върли.

Написали тая тъжна жалба,
написали я с кръв от детенце,
турили я коня у подкова
и тръгнали за Русия дида.5

Точно в този обем песента е най-разпространена сред днешните изпълнители на народни песни. В някои от вариантите тя продължава с описание на Освободителната Руско-турска война - перипетиите по пренасянето на писмото, получаването на писмото от руския цар, подготовката на войната, обсадата на Плевен и т. н., но тези моменти постепенно са отпаднали, за да остане най-силната част от песента, отразяваща две много важни страни от народния живот - турските злодейства и вярата в Русия. Неща, които са съпътствали българския народ твърде дълго време и които навярно са лежали в основата на песента „България се оплаква на Русия и Сърбия за Освобождение", записана от Захари Круша в Софийско.

6 Тези два момента се актуализирали след разгрома на Априлското въстание и по време на Руско-турската война 1877-1878 година, когато турските злодейства достигнали своя връх и не отминали и населението на Граово, тогава част от Софийско и Радомирско.

7 Навярно всичко, което знаем за песента, щеше да си остане само толкова, ако едно съвпадение, което ангажира вниманието ми, не доведе до разкриване на неизвестни чертици от родната история. Става въпрос за съвпадението на оня момент от песента, който се казва: „Стари ора боси търне върли..." и една легенда, разказвана и жива и днес в кв. Църква, Перник / в миналото село Църква/. Първият вариант на преданието е записано през в село Ярджиловци, Пернишки окръг: „ След вълненията през април 1876 година населението на Църква също било тормозено. Събрали турците тръни от баирите и накарали хората да ги вършеят с боси нозе /подч. С. М./. Сред тях били Яначко Церковски и сина му. После те отишли при Киро в София. Той им дал пари и адреси и тръгнали за Русия да се жалят на императора. След Освобождението разбрали, че Киро е обесен."

8 В другите две легенди се повтарят същите обстоятелства, но без да се споменава името на Киро /Кафеджи/

9, а в четвъртото предание причината, довела турците до злодейство, е по-различна: „ В 1873-1874 год. Наке Петров Балев от Църква започнал да учи при тогавашния поп Петър в селото, който му бил баджанак и по-стар от него. През 1876 г. сам Нике станал учител и при него започнали да идват ученици от Мещица, Кралев дол, Перник и други села. Училището се намирало в местността „Обрана кория". Турците като разбрали, че в селото има нов учител, поискали да узнаят името му и събрали жените да ги питат. Те не казали нито дума и били накарани да вършеят боси тръни / подч. С. М./. Даскала и попа изпратили жалба до руския консул в Цариград."

10 Причини за турското изстъпление, без съмнение е имало, но не те ни интересуват, а запазеният и до днес спомен за вършитбата на тръни с боси нозе.

11 Запазените свидетелства за съдбите на Яначко Църковски и сина му, за Киро /Кафеджи/ и Нике Балев, споменати в записаните предания уплътняват доста историческата картина. Яначко /Аначко, Начко/ Андреев Церковски е роден през 1830 г. в село Църква. Занимавал се с търговия. Взел участие в Сръбско-турската и Руско-турската война от 1877-1878 г. и след Освобождението му била отпусната поборническа пенсия.

12 Синът му Ваклин Церковски е роден на 19.Х.1858 г. и заедно с баща си взел участие в последната Руско-турска война, а от 10.V. 1879 г. започнал кариерата си на офицер в Българската армия. През 1906 г. с чин полковник бил командир на 1-ва бригада от 4-та пехотна дивизия.

13 В преданието, записано в село Ярджиловци, се споменава името на Киро. Кой е този Киро? Според разказвача /Костадин Геошев/ той бил негов чичо и също бил роден в Ярджиловци. Бил търговец и имал магазин в София. Левски често се отбивал при него. През зимата на 1877 г. бил обесен в София на „Конски пазар", до руините на черквата „Св. Спас". И още за Киро. След преминаването на руските войски през Дунав много българи били арестувани. В Радомир турците арестували 17 души и ги закарали в София. Между тях бил и Архимандрит Зиновий поп Петров, който записал в Автобиографията си: „...и от Радомирско, Ярджиловци, беше докарано едно момче за това, че пяло „Балкан ечи, сам юнак с тръба зове свойте братя, всички на оръжие" и пр. Името му не помня, обесиха го само за тази песен през м. октомври."

14 В София арестуваните били 10-12 души упреквани от властите, че имали познанство с В. Левски и заточени в Мала Азия. Четирима от тях, които излежавали наказанието си в затвора в София, били обесени в пазарен ден на четири места из града. „Тия страдалци беха: Никола Чолак-бакалин, обесен на Куручешме; х. Стоян Книжар - на Капана; КИРО КАФЕДЖИ /б.м. - С. М./ - на Говежди пазар и Георги Стоичков на Драз махала."

15 За тези бесилки и за едно момче, което пеело преди да го обесят, споменава и френският военен кореспондент Дик де Лонле.

16 Съпоставяйки свидетелствата няма съмнение, че Киро Геошев от Ярджиловци е обесеният заедно с тримата книжари от София - Киро Кафеджи. Все пак въпросът - кой е Киро Кафеджи - остава.

Но защо Яначко и Ваклин след „кървавия харман" в с. Църква са се обърнали за помощ към Киро Кафеджи, както се казва в разказа, записан в с. Ярджиловци?

От Църква е Милена, която била омъжена в Ярджиловци. Единият от синовете й бил Киро Кафеджи, а другият- Иванчо Геошев, бащата на информатора Костадин Геошев. В такъв случай логично е Яначко Църковски да се е обърнал за помощ към своя колега търговец и роднина по някакъв начин, а сигурно е знаел за народополезната му дейност.

Наке Балев учителствал в с. Църква да 1884 г. и бил убит от неизвестни лица на път за София.

Ако към всичко казано дотук прибавим и това, че всички варианти на песента „Жалба пише жална България" са записани в Граово, в който район влиза и с. Църква, това, че песента в метро ритмично отношение е „сватовска" /"маркова"/, а този начин на пеене е типичен само за този край на България, а също и това, че в друга песен от Софийско турските зверства са много по-различни от описаните в разглежданата от нас песен, / в нея липсва моментът за „вършитба на тръни с боси нозе"/

17 може да се каже, че песента се запява във връзка със събития, засегнали населението на с. Църква и околните села. Може би песента да е много по-стара и образът „стари ора боси търне върли" да указва установена практика за наказание.

18 В заключение може да се каже - наивно е да се смята, че точно описаното в преданието от с. Църква лежи в основата на песента „Жалба пише жална България", но е безспорно, че произходът й трябва да търсим в Граово, а намерените факти и документи, открити в стремежа да бъдат потърсени историческите корени на песента, разкриват интересни страни от историята на Средна Западна България в последните години на османското владичество.

1 - ПРОП, В.Я. Фольклор и действительность /Избранные статьи/ . М. , 1976, с. 120

2 - ПУТИЛОВ, В.Н. Методология сравнительно-исторического изучения фольклора. Л., 1976, с. 240

3 - ПЕТРОВ,Ст. Русия в нашите народни песни. - Изкуство,г. ІІІ, 1947, кн. 5-6, 541-552; ОГНЯНОВА, Ел. Народни песни за Русия. - септември, г. V, 1952, кн. 9, 150-155; КЕРЕМИДЧИЕВ, Г. Руско-турската война в българските народни песни. - ИЕИМ, кн. ІІ,1955, 395-434; БЪЛГАРСКИ народни песни за Русия и Съветския съюз /съст. Ив. Качулев/. С., 1953;АНГЕЛОВА, Р. Русия и руско-турските войни в българската народна песен. - ИЕИМ, КН. ІV,1961, 137-186; БЪЛГАРСКО народно творчество,т.3. Исторически песни. /Отбор и редакция Хр. Вакарелски/. С., 1961 и др.

4 - За границите на етнографската област Граово, вж. ИРЕЧЕК, К. Стари пътешествия по България от 15-18 столетие. - ПСп, кн. 4, 1883, с. 87

5 - Изпяла Донка Деянова Николова, 70-годишна, домакиня, март 1979. В 16 строфи изпя песента и Сандо Александров, миньор пенсионер, 58 год., ІV отделение, април 1979, с. Кралев дол. Също и Божурка Тупанкова, родена в с. Чупетлово, 55 год., живее в с. Студена, основно образование, работи в ЗТИ - Перник. Има 4 плочи, записани в „Балкантон". Ето текста на песента, изпята от нея:

Жалба пише жална България,
жалба пише до силна Русия:
-Хвала тебе царю Александре,
-хвала тебе наше ясно слънце,
я си ела назе да отървеш,
да отървеш от робство-неволя.

Стига турци назе ни мъчили,
трудни жени с нош распирали,
мъжки деца на маждрак дигали,
стари ора боси търне върли,
търне върли и сълзи ронили.

Написали тая жална жалба,
написали я с кръв от детенце,
турили я коня у подкова,
пратили я за Русия д`иде,
па чекали Русия да дойде.

Тука певицата спря и каза, че я пее до това място. Понякога обаче я пеела и по-нататък, за което казва: „Нещо съм чула, друго съм допеяла."

Жалба носи Огнянчо детенце,
жалба носи за силна Русия,
та одило три недели време,
па не могло Русия да найде.

Кога било четвърта неделя,
оно си в Русия стигнало,
в Русия при цар Александър.

Па разковало на коня подкова,
та извади тая жална жалба.
Жалба чети цар Александър,
жалба чети, дребни сълзи рони.

Та изпратил тая силна войска,
руски кон`е Дунав преплували,
руски войски Плевен град стигнали,
България от робство отървали."

 

6- Песента била намерена от турците в ръкописите на З. Круша през 1861 г. Вж. ДИНЕКОВ, П. София през ХІХ в до Освобождението на България. С., 1937, 1591 166

7- БИА - НБКМ, ф. 760, оп.1,а.е.1,л.л.8а,19-20; АПРИЛСКО въстание. Сборник документи. Т.І,1954,с.562-566

8- Разказ на Костадин Иванчов Геошев от с. Ярджиловци, Пернишки окръг, 90 годишен. Записът е направен през1957 г. от Михаил Георгиев, адвокат от гр. Брезник. Архивът му съхранява неговата дъщеря Вера Георгиева в Брезник

9- СТОИЧКОВА, В.Д. Етнографско изследване на с. Църква, Софийски окръг. Дипломна работа, Университетска библиотека, ркс. 79; ВЕНЧЕВ, М. Село Църква. - Димитровско знаме, бр. 54,26. VІІІ. 1959.

10 - Разказ на Владо Будинов Балев от с. Даскалово, племенник на даскал Наке. Записът е направен в края на 60-те години. Намира се в архива на автора.

11 - Местният краевед Лаврентий Андонов, 78 годишен /1978/ уточнява мястото на „кървавия харман" - местността „Шошорова орница", кв. Даскалово.

12 - ЦДИА, ф. 173, оп.1,а.е. 386, л. 162-163; ДНЕВНИК /стенографски/ на VІ Обикновено народно събрание. Първа редовна сесия ХХХІ заседание, 8. ХІІ. 1890, с. 43. За търговската му дейност вж. БИА - НБКМ, ІІА 7815, л.6а. Това е тефтер за дадените под наем църковни имоти на Софийска община за времето 1867-1872 год. и там е записано:"Воз Боклярската механа дукянчето - Яначко Църковецо от 1869 июлия 20 за година сос кондрат 225 гроша."

13 - ЦВА, ф.7, оп.1, а. е. 25 и 37, л. л. 30 и 29.

14 - БИА - НБКМ, ф. 760,оп.1,а.е.1,л.20а

15 - БУБОТИНОВ, М. Принос към „Историята на г. Средец". - Софийски общински вестник, г.І, бр.1, 1.VІ.1914; ТАХОВ, Г. Литературна София. - София, №2, 1978, с. 34-35. За мястото на обесването на Киро Кафеджи вж. МИЛЬОВ, С. Кой е Киро Кафеджи?. - Димитровско знаме, бр. 36, 5. V. 1978.

16 - ДОЙЧИНОВА,Ел. един френски военен кореспондент за освобождението на София. - София, бр. 3, 1978, с. 5-7; МОНЕДЖИКОВА, А. София през вековете., С., 1946, 120.

17 - ОГНЯНОВА, Ел. Народни песни за Русия. - Септември, г. V, 1952, кн. 9, с.152.

18 - Основание за такъв извод дава разказваното днес предание в с. Кралев дол, Пернишки окръг, на 2 км от кв. Даскалово - „В деня на Освобождението турците накарали местното население да вършее тръни с боси крака, за да кажат къде са им парите. Вестта, че русите наближават селото, спасила хората от мъки." Разказал Първан Козаров, 70 годишен /1978/, учител пенсионер; КАРАМАНОВ, Вл. . От времето на турското робство /Как се събираха данъците от раята по селата в Кюстендилско/. Ръкопис, Ист. музей - Кюстендил, и
нв. №296, с.7.

Изпратено от raolinda, 22/08/2009

СИМЕОН МИЛЬОВ


От: yardjilovci.com/content/773/%D0%B8%D1

"В българския песенен фолклор историческите песни за Русия и водените руско-турски войни заемат голямо място и те в крайна сметка отразяват вярата на българите в освободителната мисия на „Дядо Иван"."

Когато залитаме към такива крайности и любови по чужди империи, не е зле да попрочетем Левски, Ботев и Раковски малко...