Григор Симов: Нека не си затваряме очите - истината освобож :: Черногорец против японски самурай, в руско-японската ...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.12.2012 22:48 - Черногорец против японски самурай, в руско-японската война! Автор: internationalist

Автор: grigorsimov Категория: Политика

Прочетен: 7272 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 15.12.2012 22:56

Това се случи 1905 г. в Руско-японската война. Нашите полкове бяха в Източна Манджурия на Сипингайските позиции. Към нас, от към японците излезе конник с бел флаг. От името на своя военачалник, той предлагаше, който пожелае руски офицер да излезе и в широкото поле да се срази с един японски самурай. В руския лагер започнаха да търсят, кого да противопоставят на самурая.

Тогава пред палатката на командващия се появи висок и доста кльощав поручик. Казваше се Александър Саичич, на 32 години, по народност беше сърбин от Черна Гора, от рода на Васоевичите. По собствено желание той се отправи на война с японците и служеше в отряда на черногорските доброволци, на Йован Липовец. Отличилят се с награди и ранявания Лексо Саичич, се нае да посече самурая.
Този черногорец бе изявен с воинското си изкуство. Той можеше да яхне коня с еднин скок, да се превъти под него, по време на галоп, и казваха, че уж на едно изложение прескочил два вола, запрегнати в ярем с рало. С обикновена тояга той избиваше сабята от ръцете на опитен боец, а на някакъв дуел с италиански учител по фехтовка, го обезоръжил и го принудил да бяга без да се обръща.
Под звуците на марша поручик Саичич излезе от руските редици на сред полето. Насреща му се движеше конник с японски извит меч - катана. Самураят бе облечен в черна кожа и, както после споменаваше самият черногорец, приближавал с вид на злобен орел. Страх Божий.
Ободряващият глас на войските стихна, когато противниците скочиха един срещу друг, и земята затрепера под конските копита. Зазвънтяха остриетата, и изведнъж, на плъзгащия удар с катаната, разсекъл челото му, Лексо Саичич отвърна със смъртоносно нападение. Раздаде се стон, и конят на самурая, бягайки влачеше закаченото в стремената мъртво тяло. Трупът в черно падна стотина метра пред първите редове на японската войска. Саичич отиде до лежащия противник, поклони се и с галоп се отправи назад към своите.
Руските полкове приветстваха черногореца, изпъвайки се под командата "мирно"! После се разнесоха гърмоподобни аплодисменти. Адмирал Рожесвенский грабна поручик Саичич в широките си обятия, а скоро, със специален съпровод пристигна и японският адмирал Того, и поздрави победителя с лек поклон. За този двубой Лексо Саичич получи между войниците прозвището "Муромец".

Нагоре