Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.12.2012 20:53 - Писмо на бивш съветски дисидент, за АБСУРДИСТАН и Новия Глобален Световен Ред. Автор: samvoin
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 5060 Коментари: 5 Гласове:
5

Последна промяна: 28.12.2012 20:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Аз съм родом от Литва, но от доста време живея в страната на Жълтия дявол - САЩ. По професия съм журналист. Някога мен ме изгониха от СССР за дисидентство. Тогава аз разбира се попаднах в „страната на свободата и демокрацията”. А как иначе ... Всички ние тогава само насам гледахме. Нещо повече, имаше много и такива, които само заради това и десидентствахме, за да може в АМЕРИКА да се избелим. От тук цереушниците, дълги години ни промиваха мозъците и ни използваха в СССР като пешки в своята „студена война” После тук, мен също така известно време ме използваха цереушните радиостанции и техните „правозащитни” организации от рода на Радио Свобода. Така също, извистно време сътрудничех и с емигрантските вестници, като ню-йоркския „Новое Руское слово”. Срещах се постоянно с всякакви нищожества от американските политици, като Нют Гингрим, участвах, изказвах се на разни техни сборища тук и в други страни.

 

По-късно, когато „студената война” завърши, такива пешки като мен в мнозинството си се оказахме на боклука на историята. Някои в МакДоналдс се трудят днес, други търгуват със стари коли... Срещнах много такива бивши съветски, антисъветски дисиденти тук в този „земен рай”, оказали се вече на дъното. Не задължително в материален смисъл, както у Горки, а по-скоро в духовен...

 

Е, с мен лично, за щастие, това не се случи. Защото аз прозрях на време и разбрах кое как и на какво мирише. Аз самият, доста бързо се ориентирах в тънкостите на американската система и видях, че тя не е по-добра от нашата бивша съветска, а е даже значително по-лоша. Особено в духовен смисъл. Аз просто съм уверен, че и много други бивши съветски дисиденти, които по волята на съдбата се бяха оказали тук и бяха живяли достатъчно дълго, повечето от тях бяха разбрали на какво мирише тази мерзка система, но работата е там, че абсолютното мнозинство просто се бои да го признае честно, даже пред себе си. Защото такова едно признание веднага поставя целия предишен живот, като че ли с краката нагоре: за какво са се борили, против какво са се борили, какво са загубили и какво са спечелили... Не всеки би издържал на една такава преоценка на ценностите. Това е твърде тежко морално и духовно. Е, на мен ми се отдаде да го направя. Аз не само погледнах тук на всичко с отворени очи, но така също по най-радикален начин измених собственото си мирозрение и преоцених ценностите, т.е. разбрах себе си и отношението си към околния свят (и на окръжаващия свят към мен).

 

Ето така постепенно, аз от бивш антисъветски дисидент, тук станах дисидент антиамерикански. Започнах доса активно да се изказвам срещу тукашната тирания. Отначало заедно с други американски дисиденти, но по-късно, някак си се отделих от тях. Американците, както някога справедливо писа Едуард Лимонов, само изглеждат като хора, а в действителност не са хора, а мутанти. Даже сред тези, които тук се считат за дисиденти, за борци против системата, много, просто се преструват, че са от друго тесто изпечени. В действителност те са си същите такива мутанти, както и основната маса от това общество на потребители. Аз не твърдя, че всички са такива, но мнозинствата са. Особено сред левите. Има и радикали, но те не са много. Ето защо, аз, тук, даже и с дисидентите, често не намирам общ език. Аз, да си кажа, даже не се и опитвам да намирам. Задоволявам се със съвсем повърхностни пряки отношения с американстото общество.

 

С американците, дълбоки човешки отношения, по принцип са невъзможни. Така както и с компютрите и с машинете е невъзможно да се поговори съкровенно. Компютърът прави това, което му е наредено да прави. Съответно с програмата, която му е заложена в паметта. Същото е и в мозъка на американския потребител. Тях, тук, още от детската градина ги учат как и кога тази знаменита „усмивка” да включват. Всичко у тях е неестествено, изкуствено, фалшиво. Ако се стараеш да се сблизиш с американците, да намериш общ език – чака те стопроцентово разочарование. Така, че по-добре да не се хаби мозъчна и духовна енергия заради такъв съмнителен резултат. В живота и така е пълно с разочарования.

 

Така че напоследък общувам главно и изключително само с руснаци, други европейци, азиатци, и тук в Америка се чуствам по-скоро като наблюдател, изследовател. Познавам една жена, която по-голямата част ат живота си е прекарала в джунглата на остров Борнео, изследвайки маймуните. Така и аз сега се занимавам с изследване на това мутантско общество, тяхната човеконенавистна система, идеология, начин на живот, гледам на всичко като на умрял плъх под микроскоп. Резултатите от тези мои наблюдения публикувах в една обемна книга, която нарекох „Discovering America As It Is" (Откриване на Америка - каквато е), излязла миналата година. Сега започнах работата над втората си книга, която ще бъде за заплахата от НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД.

 

Всичко в света, с всеки изминал ден става все по-лошо и по-лошо. Излиза, че ни остава едва ли не, да чакаме самият Finis Mundi (край на света). След разпадането на СССР целият свят като че ли полетя в пропаст. Аз се борих почти 20 години против съветската система (първият ми арест от КГБ беше когато бях на 12 години), а днес вече говоря на всеки срещнат, че разпадането на СССР е катастрофа за цялото човечество. Това което се случи в Русия, в Литва, а и изобщо в света след това разпадане, на мен ми се струва като най-доброто потвърждение на това, което казвам. Това, днес, вече всеки който още не се е превърнал съвсем в робот, може ясно да види. Светът, цивилизацията, цялото човечество се движи към пропастта на ада. Всичко потъва в този най-дълбок абсурд. А Сатаната дирижира бала...

 

Преди двадесет години за нищо на света не бих повярвал, че това би могло да стане. Тогава се борех за свободна и независима Литва, за правата на човека, за демокрация, а днес, какво се получи, че тази свободна и „независима” Литва стана още по-зависима, отколкото беше като част от СССР. Днес, те там, без позволението на Вашингтон или Брюксел и да плюнатт не могат. Когато назначаваха командващия на Литовската армия, първо трябваше да получат одобрение от Държавния департамент на САЩ и Пентагона. Но какво за - главнокомандващия – там даже президента на Литва вече е американец. И въобще родината ми вече се е превърнала в някакъв абсурдистан. И там става  с всеки изминал ден все по-лошо и по-лошо. А тамошната служба за държавна сигурност, вече открито се готви за тероризъм. Сигурно в скоро време ще излавят иначемислещите и ще ги консервират в затвора. Така, че към къщи сега не ме влече... Главното днес е да съхраним душата си във вертикално положение, да не падаме на колене...

 

Един ден, някак си, събрахме се на вечеринка, бивши „хомо совиетикус”, водка, както се полага, пийнахме и изведнъж такава тъга, такава носталгия ни налегна по всичко изгубено. Не по Русия или по Литва, не изобщо по някоя отделна страна, а именно по бившия Съветски съюз ... Станахме и изпяхме Съветския химн... Литовец, руски евреин, туркмен, азербейджанец – хора от различни националности, с различни съдби, а ето сега тук от някога ненавистния ни химн, всички едва ли не се просълзихме. В един момент, изведнъж се почуствахме „безнадеждно съветски”. Защото именно там, в миналото, е било нещо истинско, а сега е фалшиво.

 

Сега бяхме прозряли. Някога там, например, в Литва ни се струваше, че по-лошо, по-голям враг от Русия няма и не може да има, и ето сега сравнявайки с АмериКа и нейния Нов Световен Ред, само Русия ни се струва единственото повече или по-малко светло нещо, нещо истинско. И както ни се струва – единственото спасение за света. Защото на руснаците днес е цялата надежда за сплотяване именно на Евразия. Ако на нас после би ни се отдало да се противопоставим на АмериКа и на Новия Световен Ред, тогава, във всеки случай, ще е по-добре да умрем изправени, отколкото да живеем на колене...

 

Дълго се получи това писмо. Просто ми се искаше да споделя мисли с близки по мирозрение хора. В днешният гниещ свят, няма да се намерят много хора, които би могло да се нарекат близки по мирозрение. Всички и навсякъде днес, като лунатици блуждаят в либерално-плутократичното лайно. Именно това което мондиалистите искат, към което се стремят, е всички хора да се превърнат в лунатици. Защото такива е по-лесно да се управляват.

 


Валдас АНЕЛАУСКАС

24 ноември 2009 година
http://olegasta.livejournal.com/1837.html
http://olegasta.ya.ru/replies.xml?item_no=1352&ncrnd=3066
http://data-bg.com/absurdistan.htm




Гласувай:
5
0



1. lyubomircholakov - Много добре познати изживявания. И ...
28.12.2012 21:53
Много добре познати изживявания. И на мен ако някой беше казал някога, че ще смятам демокрацията за по-лоша диктатура от комунизма, а всъщност за другата страна на една и съща диктатура, зинала да глътне целия свят щях да му се изсмея в лицето. Поздрави, много добър философски и аналитичен постинг!
цитирай
2. kpandjarova - Нужно е човек да опита и от двете с...
29.12.2012 22:10
Нужно е човек да опита и от двете системи за да осъзнае драмата,не,,по-скоро трагедията на онези,които търсеха демокрация .Всички се оказахме жертви на пропагандната машина,на собственото си невежество и в крайна сметка на алчността на шепа хора.Аналогията е болезнена.А как е у нас?Нима не е същото?
цитирай
3. yavorb - Много интересно! Да се възхитим ...
30.12.2012 00:20
Много интересно!
Да се възхитим на брътвежите на някакъв малоумник...
Поздравления за "находката" !:))
цитирай
4. eltimir - Донякъде...
03.01.2013 09:51
Съгласен съм, че демокрацията се оказа по-голямото зло. Комунизмът обаче беше подготовка за това, което се случва днес. Комунизмът унищожи съпротивителните сили на народите и съсредоточи богатствата в ръцете на шайка бандити. Без 45-те години комунизъм, положението у нас нямаше да е така тежко. Просто и двете системи са еврейски рожби.
цитирай
5. eltimir - Така е
03.01.2013 10:22
kpandjarova написа:
Нужно е човек да опита и от двете системи за да осъзнае драмата,не,,по-скоро трагедията на онези,които търсеха демокрация .Всички се оказахме жертви на пропагандната машина,на собственото си невежество и в крайна сметка на алчността на шепа хора.Аналогията е болезнена.А как е у нас?Нима не е същото?

Така е. Двамата с Гришата Симов бяхме измежду хората на Илия Минев. И двамата сме бивши политически затворници. Активисти на Дружеството за защита правата на човека. Сега и двамата сме на дъното. Докато бившите комунисти станаха крупни капиталисти. Ще ми се да дам някаква надежда, но ми е трудно да видя такава.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 14951545
Постинги: 3859
Коментари: 6840
Гласове: 7747
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930