Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.12.2012 09:48 - Червената симфония (революцията под рентген) 2 част: Христиан Раковски (Хаим Рейковер)
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 4033 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 29.12.2012 10:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
В тази книга ще видите блестящото описание на коммунистическо-банкерския заговор, направено от един от непосредствените изпълнители на задачите в този заговор - Хаим (Христиан) Раковски.

Раковски е бил един от основателите на Съветския Болшевизъм. Истинската фамилия на Раковски е Хаим Рейковер. Той не е роден в Русия, а в България. Учил е в медицински факултет във Франция, а в Русия попаднал за първ път, след като Еврейският Интернационал го насочил към Руската революция, където, от 1919, до 1923 г. бил Председател на Съвета на Комисарите на Украйна, където фактически е бил пълновластен диктатор.

"Червената Симфония" има огромно историческо значение, и никой не трябва да отминава този документ. Ето как редакторът - сеньор Карлавила обяснява произхода на документа: "Тази книга е резултат от превода на неколко тетрадки, намерени върху трупа на доктор Ландовски, в дома му, в Ленинград, от един испански доброволец (на Източния фронт). Той ги донесе при нас. Ние дълго работихме върху записките - неколко години. Дълго не бяхме уверени, че въобще ще ни се удаде да ги публикуваме. Дотолкова са необичайни и невероятни неговите (на Раковски) последни заключения, че ние не бихме ги никога и публикували, ако всичко разказано не съвпадаше с реалните факти. Преди още да бяха публикувани тези записки, ние се подготвихме за евентуална полемика. Ние отговаряме напълно на всички въпроси. Никой не е в състояние да опровергае публикуваното..."

 


Доктор Ландовски.

Доктор Ландовски - евреин от Полша, но е живял в Русия. Баща му - полковник от Руската императорска армия, бил разстрелян от болшевиките 1917 г. Историята на живота на Ландовски е удивителна. Той завършил медицински институт в Русия преди революцията, след което още две години учил в Сорбоната, в Париж. Той свободно се изразявал на френски. Изучил влиянието на наркотиците върху организма, за да помогне на хирурзите при операции. Бидейки талантлив лекар, Ландовски провеждал експерименти и получил известни положителни резултати.

Но след революцията за него всички пътища били затворени. Заедно със семейството си той живеел в нищета, като работел на случайни места. Нямайки възможност да публикува, той разрешил на по-успял негов колега да публикува неговите изследвания, под свое име. След което, НКВД се заинтересовало от тези изследвания. Един ден 1936 г. на вратата му почукали и му наредили да върви след тях, и той повече не се върнал в семейството си.

Настанили Ландовски в една химическа лаборатория на НКВД край Москва. Там той живеел и работел за своите хазаи. Той присъствал при разпитите, и имал мъжеството да прави записи на това, което виждал, и криел записките и копията от документи в кухите крака на своята маса, в химическата лаборатория.

Живял някъде до началото на войната. Как се е озовал в Ленинград и как е бил убит, не е известно.

Настоящият документ е протокол от разпита на посланника на СССР във Франция - Християн Раковски, по времето на процеса срещу Троцкистите 1938 г., когато го съдели заедно с Бухарин, Риков, Ягода, Карахан и други. За да спаси живота си, обвиняемият Раковски направил изявление, че е готов да разкаже всичката информация, която му е известна. Извастно е, че първоначално Раковски е бил осъден на разстрел, но след това разстрелът, в резултат на въпросния разпит, бил заменен с 20 г. затвор.


«Гаврила Гаврилович Кузмин» (Габриел) – следовател.

Всъщност този човек, под името Рене Дювал, е евреин от Франция. Той бил син на милионер, красив и талантлив. Учил във Франция. Овдовялата му майка го обожавала. Но маалдежът се увлякъл по комунистическата пропаганда и бил завербован от ОГПУ. Предложили му да учи в Москва и той се съгласил. Изкарал една от школите на ОГПУ и станал чуждестранен агент. Когато поискал да промени решението си, било вече късно. Така той предпочел, след като вече така се получило, да работи, и работел така, че заработвал добри отзиви.

Разпитът на Раковски се провеждал на френски, понеже за Раковски било по-лесно да говори на френски. Разпитът се записвал зад стената от техник, който не разбирал френски. След това Ландовски превеждал протокола на руски, правейки две копия за началствата. Но тайно правел и едно копие за себе си.


 

Революцията под рентген (доктор Ландовски).

Върнах се в лабораторията. Нервите ми играеха, и си предписах пълна почивка. Лежа в леглото почти по цял ден. «Гаврила Гаврилыч Кузьмин» пита за мен всеки ден.

Мина седмица и се появи "Гаврила Гаврилич". Намерих го в оптимистично настроение, беше енергичен и пълен с ентусиазъм. Но изблиците на щастие, които понякога озаряваха лицето му, после изчезнаха завинаги. Изглеждаше, че той иска да отхвърли това. което го мъчеше по време на напрегнатата му работа. След обяда, той ми каза:

– Имаме гост.

– Кой е? – Попитах.

– Раковски, бившия посланник в Париж.

– Познавам го.

– Той е един от тези, които ти посочих онази нощ; бивш посланик в Лондон и Париж... Разбира се, голям приятел на вашия познат Навачин... Да, този човек е под мое разпореждане. Той е при нас. С него добре се отнасят и го наблюдават. Ти ще го видиш.

– Аз ли, защо? Ти знаеш, че аз не се интересувам от всичко това. Ще ти бъда задължен, ако не ме замесваш. Нервната ми система и така е на предела.

– Не се безпокой. Никой не се готви да употребява сила. Този човек отдавна е сломен. Никакво насилие. Трябва само да му се дадат малко лекарства. Ще ти донеса инструкциите. Те са от Левин, който до сега ни помага със своя опит. (Бившият личен лекар, който отровил Ленин, по заповед на Троцки, съден заедно с Раковски). В лабораторията имаме нужното ни вълшебно лекарство.

– Вярваш ли в това?

– Казвам ти го в символична форма. Раковски е съгласен да каже всичко. Ние предварително говорихме с него, и резултатите бяха не лоши.
– Тогава защо ви е нужно вълшебно лекарство?

Ще видиш, докторе, ще видиш. Това просто е малка мярка за предпазливост, подсказана ни от професионалния опита на доктор Левин. Това ще ни помогне, нашият подопечен да не падне духом, а през цялото време да е в тонус и настроен оптимистически. Той вече счита шансовете, да си спаси живота, за достатъчно големи. Това ни трябва. А след това е нужно той да не губи тази вяра, иначе ще му пропадне цялата способност за мислене, а на нас ни трябва обратното, да усилим тази му способност. Левин вече постигна при него това чувство, както го наричат: състояние на бодрост и тонус.
– Какво е това, нещо като хипноза ли?

– Да, само че без сънливост, по скоро - допинг.
– И аз трябва да измисля лекарство за това? Мисля, че надценявате възможностите ми. Това не го мога.
– Да, но трябва да измислите нещо, докторе; що се отнася до доктор Левин, той твърди, че проблема вече е решен.
– Макар че, той винаги е оставял у мен впечатление, че е шарлатанин.
– Може и да е, но все пак, мисля че лекарството, което той спомена, ако и да не е толкова ефективно, колкото той обеща, пак ще ни помогне да постигнем нужния ефект. На нас не ни е нужно чудо. Алкохол ние не употребяваме. той кара хората да говорят празни приказки. Защо некоя друга субстанция да не може да стимулира хората да говорят истината! Въобще, доктор Левин разказа за успешни случаи на употреба.

– Защо не искате той (д-р Левин) сам да вземе участие във вашия експеримент още веднъж? Или ще откаже да се подчини?
– Не, той даже би искал. Той иска да запази или да продължи живота си. Но самият аз не искам повече да се ползвам от неговите услуги. Той не трябва да знае това, което ще разкаже Раковски. Нито той, нито който и да е друг.

– Тогава защо аз?

­ Ти си друга работа. Ти си дълбоко порядъчен човек. А аз не съм Диоген да тичам по заснежените простори на СССР, опитвайки се да си намеря друг лекар.

– Благодаря, но аз мисля, че моята честност...

– Да, докторе, вие ще кажете, че ние използваме вашата честност за нашите тъмни дела. Да, така е, но това е само от вашата абсурдна гледна точка. А на кого са нужни абсурдности днес? Например, такава абсурдност, като вашата честност? Вие винаги говорите за това, какво ви харесва на вас, и какво, всъщност, ще стане. Вие трябва само да ми отмерите правилната доза лекарство, което ми даде доктор Левин. На нас ни е нужно, той да не е сънлив и в същото време да не е прекалено възбуден. Нужно ни е само, той през цялото време да е в тонус.

– Е, ако това е всичко...

– Име още, туй - онуй. А сега сериозно. Хубавичко прегледай инструкциите на Левин, обмисли и приспособи всичко конкретно за състоянието на пациента. Имаш време до довечера. Можеш да преглеждаш Раковски, колкото си искаш. За сега, това е всичко. Не можеш да повярваш, колко ми се спи. Трябва да поспя неколко часа. Ако нищо извънредно не се случи, то бих молил да не ме безпокоите. След обяда почини и ти, защото, след това може и да няма спане.
Инструкциите на д-р Левин бяха кратки, но ясни и изчерпателни. Аз без усилия се сдобих с лекарството. То се дава в милиграми и беше на таблетки.  Пробах ги, и те бързо се разтвориха във вода, и още по-добре, в алкохол. Съставът на таблетките не бе указан, и аз реших да му направя анализ по-късно, когато имам време. Без съмнение, това лекарство беше от репертоара на техния специалист Луменщадт, ученият, за когото Левин спомена, при нашата първа среща. Не мисля, че това беше нещо необикновено. Навярно, в основата пак е опиумно вещество, по-силно от тебаина (
Г.С: В оригинала от който превеждам, проф. Столешников, в скоби, е дал състава.  А това е посочен от Столешников адрес с допълнителна информация http://aboutmafia.nm.ru/narko/0/010.html).
На мен ми бяха добре познати повече от 19 вида подобни лекарства. Бях удоволетворен от чисто медицинските аспекти в моята работа. Макар че моя труд вървеше в друго направление, аз много добре се ориентирах в психотропните вещчества. Помня, как Левин ми разказа за дестилирането на рядък вид растение Indian Hemp (коноп). Ще ми се наложи да си имам работа с опиум и хашиш, за да проникна в тайната на това прехвалено лекарство. Бих поработил по-подробно със съставките на това вещество, притежаващо такива "чудесни" свойства. Няма нищо невъзможно, когато имаш маса време и неограничената поддържка на НКВД. Надявах се в тези резултати да открия ново средство против болката. Но не можех да се отпускам в своите мечтания. Трябваше да се концентрирам в задачата, каква доза да дам на Раковски. В съответствие с инструкциите на Левин, една таблетка е напълно достатъчна за постигане на желания ефект. Левин предупреди, обаче, че ако пациентът има даже и най-лека сърдечна недостатъчност, ще настъпи сънливост, чак до пълна летаргия, и ползата от пациента ще е никаква. Трябваше да прегледам Раковски. Той беше вече достатъчно възрастен човек, за да има, естествено, проблеми със сърцето. И в допълнение, целият този живот и сътресения, напоследък: арест, разпити.

Отложих прегледа за след обяд и отработвах давта варианта: ако Гаврил Гаврилич каже на пациента за лекарството, и втори вариант: ако нищо не му каже. И в двата случая нямаше нужда от допълнителни специалисти.
След обяд тръгнах към Раковски, Държеха го в подземието, охранявана от един човек. От обзавеждането там имаше само малка масичка, нар и още една масичка. Когато влязох, Раковски седеше. Той стана незабавно. Гледаше ме напрегнато, и аз видях в очите му съмнение, а може би и страх.
Наредих на охраняващия да донесе стол и да ни остави сами. Седнах и помолих арестанта, също да седне. Беше около 50 годишен. Среден ръст, отпред плешив, с голям и месест нос. Възможно е в младоста си да е бил красив. Чертите му не бяха типично семитски, но произходът му не предизвикваше съмнения. Вероятно е бил дебел, но на този режим цялата му кожа бе провиснала, включително и на лицето и врата. Да, Лубянската диета явно беше недостатъчна за бившия посланник в Париж.
– Пушите ли? – Попитах, отваряйки табакерата, за да го предразположа някак си към мен.
– Отказах пушенето, за да запазя здравето си, – каза той, с приятен тон.

– Във всеки случай, благодаря. Мисля, че това ми помогна да се отърва от птоблема със стомаха.
Той запуши. Пушеше тихо и сковано, но не без елегантност.

– Аз съм лекар, – представих се аз.
– Да, зная, – каза той с потрепващ глас.
– Дойдох да се запозная с вашето здраве. Как се чувствате? Не сте ли болен?
– Не, нищо ми няма.
– Уверен ли сте? Как е сърцето ви?
– Благодарение на принудителната диета, нямам никакви симптоми извън нормите.
– Но някои от тях не мкогат да бъдат забелязани от пациента, а само от лекар.
– Аз самият съм лекар, – прекъсна ме той.
– Лекар? – Възкликнах аз, изненадан.
– Не знаехте ли?
– Да, никой не ми каза. поздравявам ви. Ще ми бъде приятно да помогна на колега, а може би и съкурсник. Къде учихте? В Москва или в Петербург?
– Не, в това време не бях руски поданник. Учих в Нанси и Монпелие. В последния и завърших обучението си.

– Това означава, че ние може и да сме учили по едно и също време? Аз изкарах неколко курса в Париж. Вие французин ли бяхте.
– Трябваше да получа гражданство. Роден съм в България, но после, без мое разрешение, ме превърнаха в румънец. Живеех в провинция Добруджа, където съм се и родил, но след мирния договор това място отиде към Ромъния.

Позволете да преслушам гърдите ви, – и сложих стетоскопа в ушите си.
Той свали своята прокъсана рубашка и стана. Преслушах го. Нямаше нищо необичайно.
– Мисля че трябва малко да подхраним сърцето.
– Само сърцето ли, другарю? – Попита той иронично.
– Да, така мисля, – казах аз, без да показвам че съм забелязал иронията. Мисля че вашата диета трябва само малко да бъде подсилена.
– Може ли да се преслушам сам?
– Заповядайте.
И му подадох стетоскопа. Той бързо се прослуша.

– Очаквах състоянието ми да е по-лошо. Може ли да се облека?

– Разбира се, хайде да стигнем до съгласие. Ще имате ли нещо против за неколко капки дигиталис? Как мислите?
– Мислите ли, че е необходимо? Аз мисля, че сърцето ми и така ще преживее тези неколко дни или месеци, които са ми останали.
– Аз не мисляп така. Аз мисля, че вие ще живеете доста по-дълго.
– Не ме разстройвайте колега. Ще живея по дълго! Следствието не може да продължава безконечно. И после, покой...
И когато каза това, за покоя, на лицето му се появи, едва ли не, щастие. Аз настърхнах. Това желание за смърт, което прочетох в очите му, ме смути. Почувствах състрадание към него и ми се прииска да го поободря.
– Вие не ме разбрахте, другарю. Аз имах предвид завършването на вашето дело. Не е задължително то да завърши зле за вас. Ето, например, вас са ви превели тук. Към вас сега се ли отнасят добре, нили?
– Това да... А по отношение на другото, не зная...
Дадох му още една цигара и добавих.

– Надявайте се. От моя страна, доколкото мога, ще направя всичко, за да няма вредни последствия. Ще започна незабавно да ви прихранвам допълнително, но не съвсем, предвид стомаха ви. Ще започнем с млечна диета, а после ще добавим нещо по-съществено. Веднага ще се разпоредя. Можете да пушите... вземете неколко...
И му оставих, каквото бе останало в пакета. Извиках охраната и му заповядах да дава на следствения да пуши, когато поиска. И преди да си тръгна, да почина, заповядах да дават на Раковски по половин литър млеко на ден, със захар.
Готвехме се за срещата с Раковски, насрочена за полунощ. Нейният дружески характер бе подчертан и в най-малките детайли. Стаята бе добре затоплена. В камината гореше огън, меко осветление. Не голяма но добра вечеря. Прекрасен избор от вина. Всичко бе научно подбрано.

– Като за влюбени – вметна "Гаврил Гаврилич". Това бе главната ми задача. Ако всичко мине отлично, "Гаврил Гаврилич" очакваше добри резултати още от първата беседа. Той бе отпочинал и в добра форма. На мен ми беше интересно, как ще се справя с Раковски, който изглеждаше доста опитен опонент.

Пред горящата камина бяха поместени три големи меки кресла. Най-близо до вратата бе моето кресло. Раковски трябваше да седи в средата. "Гаврил Гаврилич" беше трети и демонстрираше прекрасно настроение, макар че бе облечен в чисто руска бела рубашка.

Удари полунощ и те доведоха при нас следствения. Бяха му дали прилично облекло, и беше чисто обърснат. И въобще, той изглеждаше доста по-добре.

Той се извини, че не може да изпие повече от една чаша, поради проблеми със стомаха. А понеже аз не бях сложил таблетка в тази чаша, съжалих за това.

Разговорът започна с баналности. «Гаврила Гаврилич» (Габриел) знаеше, че Раковски разговаря по-добре на френски и мина на френски език. Имаше намеци за миналото. Стана ясно, че Раковски е специалист в професионален разговор. Речта му беше ясна и елегантна, и даже с илюстрации (с декорации). Той бе ерудиран и цитираше точно и акуратно. Той говореше за многочислените си изгнания и бегства, за Ленин, Плеханов, Роза Люксембург; и разказа, че когато бил момче, си разменили ръкостисканя със самия Фридрих Енгелс.

Пиехме уиски. След като «Гаврила Гаврилич» му даде възможност да разказва около половин час, аз, като че случайно, попитах:

– Да добавя ли още газирано?

– Да – отвърна той, мислейки си за свои неща.

Направих напитката и сложих в нея таблетка. Отначало дадох на «Гаврила Гаврилич» уиски, правейки му знак, че всичко е нормално. Подадох на Раковски чашата, и сам започнах да пия от своята. И той започна да я надига.
– Браво – казах на себе си, и започнах да гледам огъня в камината.

Преди «Гаврила Гаврилич» да мине на главната тема, разговора също бе дълъг и много интересен.

Аз имам официално копие от разпита на подсъдимия Христиан (Хаим) Георгиевич Раковски, от следователя «Гаврила Гаврилич Кузмин», от 26 януари 1938 година.

Кузмин: – Както се и уговорихме на Лубянка, аз ви давам последен шанс. Вашето присъствие тук, означава че аз съм удържал на думата си. Да видим, дали вие няма да ни мамите.

Раковски: – На мен това съвсем не ми е нужно.
............................



Преводът и публикуването ще продължат, по възможност! Г.С.

адрес на първата част:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2012/12/26/chervenata-simfoniia-revoliuciiata-pod-rentgen-1-chast-belej.1035485




Гласувай:
6



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28318440
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031