Кузмин: – Както се и уговорихме на Лубянка, аз ви давам последен шанс. Вашето присъствие тук, означава че аз съм удържал на думата си. Да видим, дали вие няма да ни мамите.

Раковски: – На мен това съвсем не ми е нужно.

К. – Но преди всичко, леко предупреждение. На нас ни е нужна реалната истина. На нас не ни трябва "официалната истина", която е достатъчна за обвинението. Изискванята на международната политика ни принуждават да крием пълната истина, реалната истина. Правителствата и населението трябва да получат тази истина, която те трябва да знаят. Но този, който е дължен да знае всичко, Сталин, трябва да знае и това. Каквото и да кажете тук, положението ви няма да стане по-лошо. И обратното, вашата искреност може само да подобри положението ви. Ще имате възможност да запазите живота си, който за сега е изгубен. Така че, предупредил съм ви.

Сега да погледнем: Вие всички твърдите, че сте хитлерови агенти и получавате пари от гестапо или ОКВ (Oberkommando der Wermacht). Така ли е?

Р. – Да.

К. – Значи вие сте Хитлеровски агенти?

Р. – Да.

К.– Не, Раковски, не. Кажете ми истината, а не това, което съдът иска от вас.

Р. – Ние не сме шпиони на Хитлер. Ние ненавиждаме Хитлер, така, както и вие, или като самият Сталин; може би и повече. Но това е много сложен въпрос...
К.– Ще ви помогна... Случайно и аз зная това- онова. Вие сте Троцкисти, имате контакти с германския Генерален Щаб. Така ли е?
Р. – Да.
К.– От колко време?
Р. – Не зная точно, но скоро след падането на Троцки. Естествено, преди идването на власт, на Хитлер.
К. – Затова,нека бъдем по-точни. Вие не сте били личен агент на Хитлер или на режима му?
Р. – В никакъв сучай.
К.– Като обикновени шпиони, за пари?
Р. – Какви пари? Никой не е получил от Германия ни едина марка. Хитлер няма никаква възможност да купи Комисаря на Външните Работи на СССР, който има повече пари от Морган и Вандербилд, взети заедно, и който може да се разпорежда с тези пари, по своя преценка.

К.– Кой тогава, и защо?
Р. – Мога ли да говоря напълно свободно?
К.– Разбира се, затова и ви поканиха тук.
Р. – Нима Ленин не е имал по-високи цели, когато е получил помощ от Германия, за да стигне до Русия? Или трябва да вярваме на всяка нелепост, която се разпространява, за да го очерним? Нима него не го наричаха агент на Кайзера? Неговите отношения с Кайзера и германската намеса в делото по изпращането на болшевишките бойци в Русия са напълно определени и ясни.

К.– Така ли е или не е, това няма отношение към това, което сега изясняваме.
Р. - Не, но разрешете ми да довърша. Нима не е факт, че в началото, намесата на Ленин е била от полза за гермаските войски? Разрешете ми... Имаше сепаративен мир в Брест-Литовск, по който огромни територии на СССР бяха предадени на Германия. Кой провъзгласи пораженството, за основно оръжие на болшевиките 1913 г. ако не Ленин? Не помня наизуст думите му от писмото до Горки: «Войната между Русия и Австрия беше най-полезна за революцията, и е крайно невероятно, че Франц-Иосиф и Николай ни направиха такъв подарък". Както виждате, ние Троцкистите, изобретателите на поражението от 1905 г. продължаваме и сега тази линия, линията на Ленин.
К.– С малка разлика, Раковски, сега нямаме цар, а социализъм.
Р. – И какво, вие вярвате ли в това?

К.– В кое?
Р. – В съществуването на социализма в СССР?
К.– А какво е Съветският Съюз, не е ли социалистически?
Р. – За мен - само в названието. Тук ние намираме истинските причини за опозиция. Съгласете се с мен, а вие логично би трябвало да се съгласите с мен, което е и теоретически рационално, че ние имаме същото право да кажем - "не", както и Сталин - "да". И ако, за да възтържествува Комунизма (организираният юдаизъм), пораженчеството е оправдано, то този, който разглежда комунизма, има същите права, каквито Ленин, да е пораженец.

К.– Аз мисля, Раковски, че вие сте по-голям познавач на диалектиката. Говорете каквото искате, но аз мога да ви докажа, че това не е нищо повече, от софизъм. Но това ще го отложим за после. Надявам се, че ще ми дадете тази възможност. Сега ще кажа само това, че ако вашето пораженчество и поражението на СССР имат за цел възстановяване на истински, реален социализъм в СССР, както вие, Троцкистите, твърдите, то понеже ние унищожихме вашите кадри и вашите лидери, тогава пораженчеството в СССР няма зад себе си особен смисъл. Ако сега беше победило вашето пораженчество, то на власт би дошел, някакъв Фюрер или фашистки цар. Не е ли така?
Р. – Това е така. Без всякакво ласкателство, вашата дедукция е превъзходна.
К.– Добре, ако предположа, че сте искрен, тогава ние сме постигнали много. Аз съм Сталинист. Вие Троцкист. И ние постигнахме невъзможното. Достигнахме точка, където нашите мнения съвпадат. И съвпадението е в това, че в сегашното време да се разруши СССР е невъзможно.
Р. – Трябва да призная, че не очаквах да се сблъскам с толкова умен човек. Да, вече, от известно време, ние не можем да разчитаме на разгром на СССР или да го изпровокираме, защото сега не сме в ситуация, когато можем да завземем властта. Ние сме комунисти, и в този смисъл не се продаваме. И това съвпада с вашата гледна точка. Сега ние не сме заинтересовани да свалим сталинската държава. Да, така е, и в същото време твърдя, че това сталинско ръководство е антикомунистическо. Виждате ли, че съм искрен?
К.– Виждам го. Само така можем да достигнем до нещо. Аз бих искал да ми обясните едно противоречие: ако тази държава за вас е антикомунистическа, защо вие не сте заинтересовани да я свалите в дадения момент?
Р. – Този ваш извод е доста опростен. Сталинският бонапартизъм също е противоплоложен на комунизма, както и Наполеон е бил противоположен на революцията във Франция. СССР е запазил само външността на комунистическата форма и догма, а не реалния комунизъм. И както унищожаването на Троцки даде възможност автоматично да се трансформира реалния комунизъм, във формален, така и унищожаването на Сталин ще ни позволи автоматически да трансформираме формалния (сталински) коммунизъм в реален (еврейски) коммунизъм. Достатъчен ще ни е един час за това. Разбрахте ли ме?
К.– Да, разбира се. Вие твърдите, че никой не иска да разрушава това, което се готви да наследи. Всичко това е правилно. Обаче вие се основавате на посланието на сталинския антикомунизъм, което лесно може да бъде опровергано. В СССР няма частна собственост, лична изгода, класи. Какво ще кажете?

Р. – Аз вече казах, че това е формален комунизъм. Всичко това са формалности.
К. - Просто така? За нищо ли?
Р. - Разбира се че не. Поради необходимостта. Не може да се спре материалистическата еволюция на историята. Най-многото, което е възможно, е да бъде забавена по какъв начин ли? Приемайки го на теория, външно, но отхвърляйки го на практика. Силата, която води света към комунизъм е толкова непобедима, че самата тази сила, само че извратена, може да създаде пречки на самата себе си и да забави темпа; и ако сме по точни в думите, да забавят птогреса на перманентната революция (на организираното еврейство).
К.– Например?
Р. – Нагледен пример е Хитлер. На него му бе нужен социализъм, само за победа над социализма (над еврейския социализъм). Неговият Национал-Социализъм е отявлено антисоциалистически (антиеврейски). На Сталин също му е нужен комунизма, за да постигне победа над комунизма. Параллелът тук е очевиден. Но за жалост на Хитлер и Сталин, и на двамата: Хитлеристкият (антиеврейски) антисоциализъм и сталинският антикомунизъм трансцедентално сами създават и Социализма, и Комунизма. Те създават и много друго. Искат ли те или не искат, знаят ли или не, но те създават просто свой формален социализъм и комунизъм, когото ние, все едно, ще наследим.

К.– Кой ще го унаследи? Троцкизмът е напълно ликвидиран.
Р. – Макар и така да говорите, но вие самите не вярвате в това. Каквито и ликвидации да има, комунистите ще ги преживеят. Дългата ръка на Сталин и на полицията му, не могат да достигнат всички комунисти.
К.– Раковски, моля ви, а ако искате, заповядвам ви, да се въздържате от оскърбления. Не отивайте прекалено далеко.
Р. – Защото нямам акредитивно писмо ли? В края на краищата, чий посланник и дипломат съм?
К.– Точно, на прословутия Троцкизъм, ако не възразявате.
Р. – Аз не мога да съм посланник на Троцкизма. Нямам права да го представлявам, и аз не поемах тази роля. Нея, вие ми я давате.
К.– Започвам да ви се доверявам. Вземам си бележка, че вие не отричате, че сте Троцкист. А това е добро начало.
Р. – А как мога да го отричам? Аз самият това казвам.
К.– Понеже стана дума за Троцкизма, искам да приведете конкретни факти, които са нужни за следствието.
Р. – Да, ще кажа всичко, което искате да знаете, и ще го направя по своя собствена инициатива. Но не мога да гарантирам, че моето мнение винаги ще съвпада с мнението, което имат "Те".
К.– Хайде да видим.
Р. – Ние сме съгласни, че в сегашния момент опозицията не е заинтересована от поражение на Сталин, понеже за нея няма никаква физическа възможност. В това и двамата се съгласихме. Това е факт. Обаче има в наличност един потенциален агресор – великият нихилист Хитлер. Хитлер има големи стремежи. Иска ли го или не, той все пак ще нападне СССР. Разбира се ние все още не знаем това, точно. Коректно ли поставих въпроса?
К.– Коректно. Но за мен това не е неизвестен фактор. Аз разглеждам атаката на Хитлер срещу СССР, като неизбежна.
Р. – Защо ?
К.– Много просто, защото тези, които контролират Хитлер, целят атака. А Хитлер е само марионетка на международния капитализъм.
Р. – Съгласен съм, че има опасност от нападение, но на това основание да се говори за неизбежността на нападението – тук, между двете има цяла пропаст.
К.– Атаката срещу СССР е обусловена от самата същност на фашизма. Към това го прунуждават всички капиталистически държави, които го превъоръжиха и му позволиха да овладее всички икономически и стратегически бази. Това е очевидно.
Р. – Вие позабравихте най-важното. Превъръжението на Хитлера и помощта, която той получи от Версайлските нации, бяха получени от него в този период от времето, когато троцкистката опозиция още съществуваше, и ние все още можехме да вземем властта от Сталин. Мислите ли че това е случайност или просто съвпадение по време?
К.– Не виждам никаква връзка между това, че Версайлските страни позволиха на Хитлер да се превъоръжи, и съществуването на Троцкистката опозиция. Траекторията на хитлеризма е явна и логична. атаката срещу СССР беше част от програмата му, още отдавна. Разрушаването на Комунизма и експанзията на изток са догми от "Майн Кампф", талмудът на национал-социализма. Но това, че вие пораженците искахте да извлечете изгода от тази опасност за СССР, това, разбира се, е във вашия дух.
Р. – На първ поглед това е логично, но е прекалено логично, за да е истина.
К.– За да предотвратим нападение на Хитлер ние сме длъжни да влезем в съюз с Франция. Но това е наивно. За това би трябвало да предполагаме, че капитализмът ще поиска да спасява Комунизма.
Р. – Ако продължим и нататък да разсъждаваме на основата на концепциите употребявани само на масовите митинги, тогава сте прави. Но ако сте искрени, аз съм разочарован от вас. Мислех, че политиката в сталинската секретна поща е на по-високо ниво.
К.– Хитлеровска атака срещу СССР е още и диалектическа необходимост. това е като неизбежната класова борба на международно ниво. На страната на Хитлер ще застане целият глобален Капитализъм.
Р. – Вашата диалектика е такава, че в мен се формира доста отрицателно мнение за политическата култура на сталинизма. Слушам вашите думи, както Айнщайн би слушал разсъжденията на ученик за теорията на относителността. Виждам че сте запознат само с елементарния вид на Марксизма, популярен, така да се каже, сред публиката.
К.– Ако вашето обяснение няма да е много дълго, бих ви бил задължен за разясняване на непопулярния "квантов" Марксизъм.
Р. – Тук няма място за ирония. Аз говоря с най-добри намерения. В самия този най-елементатен марксизъм, с който вас ви учат в сталинския университет, вие можете да намерите положения, които противоречат на извода за неизбежността на хитлерстка атака срещу СССР. Крайъгълен камък на марксизма е също положението, че противоречията присъщи на капитализма са неговата неизлечима болест. Не е ли така?
К.– Разбира се.
Р. – Но ако обвиним капитализма в това, че в него съществуват постоянни, вродени противоречия в икономиката, то защо тези противоречия е задължително да са и в политиката? Политическото и икономическото, само по себе си няма значение. Те са само мярка за измененията на социалната същност; но противоречията възникват в социалната сфера и се отразяват в политическия или икономическия живот, или в двата едновременно. Абсурд е да се предполага погрешност в икономиката и едновременно, безгрешност в политиката, което непременно е необходимо, затова, за да може, според вашите постулати, нападението над СССР да стане неизбежно – това непременно трябва да се предполага.
К.– Това означава, че вие разчитате във всичко на противоречията, фаталността и неизбежността на грешките, които трябва да бъдат направени от буржоазията, и които ще пречат на нападението на Хитлер срещу СССР. Аз съм марксист, Раковски, но тук между нас, за да не дразним никого, ще кажа, че с цялата моя вяра в Маркс, аз няма да повярвам, че СССР съществува само поради грешките на врага. И мисля, че и Сталин е на това мнение.
Р. – Но това е моето мнение... Не ме гледайте така, аз не се шегувам и не съм побъркан.
К.– Разрешете ми, най-малкото, да се съмнявам в това, докато не го докажете.
Р. – Сега виждате ли защо аз имам основания да квалифицирам вашите марксистки знания, като съмнителни? Вашите аргументи са същите такива, както и у всеки нещатен активист.
К.– И какво, те не са ли прави, според вас?
Р. – Да, те са прави, като за малък началник, за бюрократите и масите. Елементарният марксизъм е предназначен за средния борец. Те са дължни да вярват във всичко това, и да зазубрят написаното. Слушайте, какво ще ви кажа конфиденциално. С Марксизма ние достигаме същите резултати, както и езотерическите религии в древността. Техните адепти е трябвало да знаят само това, което им е казано, най-простото и най-грубото, и това е абсолютно съществено, както за религията, така и за революцията, защото с това се постига вяра.
К.– Не искате ли тогава да ми разкриете мистическия марксизъм? Нещо от вида на масонството ли?
Р. – Не, никаква езотерика и черни магии. А обратното. Аз ще ви обясня всичко с максимална яснота.
Марксизмът, преди да е философска, икономическа и политическа система, е обикновен заговор, с цел революция. И що се отнася до нас, то за нас само революцията съществува, като необходима реалност. Всичко останало: философия, икономика, политика, са верни само до толкова, доколкото те водят към революция. Фундаменталната правда не съществува, нито в икономиката, ни в политиката, нито даже в морала. В светлината на научните абстракции, това може да е така или не така, но за нас, за революционните диалектици, това е единствената истина, която е една за всички революционери и за Маркс, също. И в съответствие с това ние и трябва да действаме. Спомнете си фразата на Ленин, когато някой му казал, че това противоречи на реалността, той отвърнал: "Аз чувствам, че това ще е реалността". Ето какъв бил отговорът му! Вие мислите ли че Ленин е говорил глупости? Съвсем не. За него всяка реалност, всяка истина, са били относителни пред лицето на единственото и абсолютното - революцията!
Маркс е бил гений (на еврейството). Даже и ако неговите трудове се бяха ограничили с критиката на капитализма, то и тогава той би бил ненадминат учен. Но в местата, където се възвисява като гений, той казва: «Коммунизмът трябва да победи, защото Капиталът ще му даде победата, макар че е негов враг». Виждате ли, какъв хитър е тезисът на Маркс? И после, за да му повярват, Маркс деперсонализирал, абстрахирал Капитализма и Коммунизма и подмамвал индивида, че уж той мисли, а всъщност индивидът мисли така, както е искал Маркс, и това Маркс го е направил с виртуозността на жонгльор. Ето такъв е бил неговият хитър метод, да убеди капиталистите в това, какво е капитализмът, и че коммунизмът ще тържествовува над капитализма, в резултат на вродения му идиотизъм. Защото, без провъзгласяване на вродения идиотизъм в икономиката на капитализма, у Карл Маркс не се получавали никакви "вродени противоречия". Да превърне Мислещия човек (Homo sapiens) в Немислещ (homo stultum) - за това, знайте, е било нужно Маркс да притежава магическа сила, за да превърне отново Човека в скот, в животно. Защото, само ако в началото имаме «Немислещ Човек» (homo stultum), Човек-Животно, Скот, като апогей, в резултат на капитализма, само тогава Маркс би могъл да обяви тези вродени противоречия на капитализма и оттам да провъзгласи своя Комунизъм; тоест, че, уж някакви вродени противоречия на капитализма, плюс време, в последствие неизбежно довеждат до (еврейския) Комунизъм. Повярвайте ми, че когато ние, тези, които са посветени във всичко това, разглеждаме изобразения от Карл Маркс комунизъм, например, това, което е над главния вход на зданието на Лубянка, ние се задавяме от смях с който ни е заразил самият Маркс, който се надсмива в брадата си, над цялото човечество!
К.– И вие, до сега се смеете на най-уважавания учен на нашето съвремие?
Р. – Че се смеем ли? Еми, това е най-висшата степен на почитание. За това, че Маркс е успял да измами толкова учени, той би трябвало наистина да се извисява над нас. За да оценяваме Маркс и неговото величие, трябва да разгледаме реалния Маркс, Маркс революционера, Маркс, определян по неговия манифест. Маркс е бил заговорник, конспиратор, защото през цялото време на живота му революцията е била все още в стадий на конспирация. И това не е просто така, че революцията и нейните неотдавнашни победи, се дължът именно на този конспиратор.
К.– По този начин вие отхвърляте ли диалектическият характер на противоречията, присъщи на Капитализма, които неумолимо водят към Комунизъм?
Р. – Можете да бъдете напълно уверен, че ако Маркс действително е вярвал на противоречията в капитализма, той не би споменавал за тях на хиляди страници от своите революционни трудове. Такъв е бил категоричният императив на Маркс – революционен, а не научен. Революционерът и конспираторът никога няма да разкрият причините за своя триумф над противника. Той никога няма да издаде информация. Той ще изнесе дезинформация, която вие ползвате в работата си, не е ли така?
К.– По този начин ние стигнахме до заключението, че няма противоречия в капитализма, и че Маркс ги обявява, като метод в революционната тактика и стратегия. Така ли е? Обаче ние, в действителност, не виждаме ли всеки ден растящите противоречия в капитализма. Така излиза, че Маркс, говорейки неистини, в действителност е говорил истини?
Р. – Вие сте опасен диалектик, ако ви се даде воля. Да, Маркс съзнательно е лъгал, когато е измислил постоянните вродени противоречия на капитализма, и даже ги нарекъл «натурални и неизбежни». Но в същото това време той е казвал истината, защото е знаел, че противоречията ще бъдат създадени, и ще растат, докато не достигнат апогея си.
К.– Тук получаваме антитеза?
Р. – Тук няма никаква антитеза. Маркс просто лъже по тактически съображения, за наличието на вродени противоречия в капитализма.
Но противоречия има, и той е напълно в течение, как те изкуствено се създават. Маркс прекрасно знае, кой създава тези противоречия, как ги изостря, и как нещата се придвижват в посока на анархия в капитализма, и в посока кам (еврейска) революция. Маркс е знаел, че революция ще има, защото е познавал конкретните хора, които умишлено създавали тези противоречия в капитализма!
К.– Това е интересно откритие, да се разбере, че не вродените противоречия водят капитализма към самоубийство, както се изразявал буржоазният икономист Шмаленбах.
Р. – А вие сами не чувствахте ли това интуитивно? Нима на сте забелязвали, че думите на Маркс противоречат на делата му ? Той обявява неизбежността на противоречията в капитализма, например, казва, че капитализмът създава излишък от ценности. След което, без ни най-малко да се съмнява, измисля , че на най-голямата концентрация на капитала съответства най-голяма концентрация на пролетариата, строителя на комумнизма. Но когато казва всичко това, пред очите му е бил създаденият от него (еврейски) Интернационал. А Интернационалът, в своята всекидневна борба между класите, се бори против добавената стойност, и даже за унищожаването и. Затова обективно, Интернационалът действа контрареволюционно, и против комунизма, спорд Марксовото изложение.
К.– А сега Маркс се оказва още и контрареволюционер, и антикомунист.
Р. – Добре, сега вие виждате, че всичко не е така просто в оригиналната марксова наука. Да, марксовият интернационал може да се нарече контрареволюционен, ако не се знае, че марксизмът се подчинява на друга висша наука – науката за конспирацията и революцията.
К.– Ще стигнем ли някога до заключение?
Р. – Момент. Ако революционната класа се бори в икономическата сфера, и в светлината на първите резултати се оказва реформатор, то това противоречи на установяването на комунизма. Но аз повтарям, че всичко се подчинщва на заговора и конспирацията, а това, на първо място, означава маскиране и скриване на истинските цели на революцията.

Ограничаването на добавената стойност, всичко това е илюзия, външност, тук главното е да се стимулира революционното движение на мсите. Стачката – това вече е опит за революционна мобилизация. И независимо от това, ще победи ли стачката или не, ефектът и е – повече анархия. И в резултат на цялата тази борба на пролетариата за своите права, производството се намалява и икономическото положение на работниците само се влошава и нараства бедността, а точно това, именно, е онова, което е нужно за революцията.
Но това не е единствения резултат, и не е най-важният. Както знаем, единствената цел на осмислената борба в икономическата сфера е, да се работи по-малко, а да се получава повече. И масите са толкова тъпи, та не разбират, че ако те постигат повишаване на заплатите, то цените се вдигат, т.е. масите сами стимулират инфлацията, която свежда до нула всичко, което те са постигнали и даже положението се влошава. И даже правителството да ограничи ръста на цените, нищо няма да помогне, и се получава порочен кръг: стачка, глад, инфлация, глад.
К.– С изключение, само тогава, когато стачката е за сметка на добавената стойност на капитализма.
Р. – Теория, чиста теория. Между нс казано, вземете икономическия годишник на която и да е страна и разделете тоталния приход на сумарния доход на всички онези, които живеят на заплата, и ще видите, какъв зашеметяващ резултат ще получите. Резултатът ще е най-контрареволюционният от всички, и който резултат трябва да се държи в най строга тайна. Защо? Защото, когато извадите от предполагаемата теоритична печалба, заплатите и разходите за издържка на директора, което и ще стане в случай на национализация, то не е ясно какъв приход ще получим и дали ще получим въобще, а работниците трябва да се държат, независимо, има ли печалба или не.
Както виждате сега, призивът за стачка, уж, за да се подобри по-бързо положението на работниците, е само оправдание, за да се саботира производството, и следователно, държавният строй.
По този начин, към противоречията на буржоазията се добавят и противоречията на пролетариата. А това са и противоречията за революцията, които не възникват от самосебе си, което, надявам се, вече сами виждате.
Существува организация, главатари, дисциплина, и най-много от всичко, съществува човешката глупост. Вие даже и не подозирате, че всичките тези, многопредъвквани противоречия на капитализма, и особено финансовите, на практика са организирани от някого. И ще ви кажа, че икономическата борба на Пролетарския Интернационал съвпада с борбата на Финансовия Интернационал. Те, и двата предизвикват инфлация, а където има съвпадения, там има и съглашение. И това са думи на самия Маркс!
К.– Какъв абсурд. Създавате още един парадокс, който е трудно да си го представи човек. Вие какво намеквате, за съществуване на Капиталистичеки Интернационал ли?
Р. – Точно така. Когато казвам за Финансов Интернационал, имам предвид именно организация подобна на Коминтерна. Единственото, което не твърдя е, че те са ни врагове.
К.– Ако сте решили да фантазирате, избрали сте неподходящ момент.
Р. – Вие какво си мислите, че аз, като в приказките "Хиляда и една нощ", използвам нощта, за да спася живота си? Ако мислите че се отклонявам от темата, грешите. За да постигнем нашата, с вас, цел, трябва да ви порсветя с най-важните моменти, имайки предвид, че не сте запознати с това, което аз бих нарекъл "Висш Марксизъм". Не мога да подмина тези пояснения, понеже зная, че това знание отсъства даже в Кремъл. Разрешите ми да продължа.
К.– Можете да продължите. Но ако това е изгубено време, просто за да се подхранва въображението, това може да свърши лошо за вас. Предупредих ви.
Р. – Ще продължа, все едно нищо не съм чул. Понеже сте запознат с "Капиталът", ще ви напомня некои странни неща. Збележете, как Маркс подробно описва Британската индустрия, как щателно я анализира, и каква отвратителна картина рисува. Кого рисува? - Капиталиста-производител! Във вашето въображение възниква ужасната картина на капитализма, със всичките и конкретности. Тлъст, шкембест капиталист с пура в ръка, описан от Маркс, как със злоба изхвърля работника и семейството му на улицат. А така ли е в действителност? И в същото това време, забележете, че Карл Маркс и буржоазната "правоверност" замлъкват, когато стане дума за паричния въпрос. По въпроса за парите, у Карл Маркс, по чуден начин, никак не възникват неговите знаменити "вродени противоречия". За Карл Маркс, финансите, сами по себе си, не съществуват.  За него праите и търговията са резултат от проклетата капиталистическа система, от която те зависят напълно. В паричния въпрос Карл Маркс е реакционер.
Спомнете си, че освен съветската петолъчка, над Европа сияе друга петолъчна звезда, тази на Ротшилд и петте му сина, заедно с многочислените им банки, която е акумулирала най-крупния в историята, действителен Капитал. Интересно, че този колкосален исторически факт минава покрай Карл Маркс съвършенно незабелязан. Странно? – Не е ли истина? Может би тази странна марксова слепота има един произход, както и у другите социални революции? Да така е, това е очевидно, че когато масите овладяват град или страна, те громят всичко, но те, кой знае защо, имат свърхестествен страх пред банките и банкерите (също и пред Синагогите и равините!! Г.С.). Те убиват всички: крале, генерали, епископи, полицаи, свещеници и други представители на привилегированите класи. Те разграбват и палят дворци, черкви, имения на дворяни и даже научни центрове, но на живота на банкери, никой никъде не е посегнал, и замъците на банките остават винаги непокътнати. И доколкото съм осведомен, преди да ме арестуват, това продължава даже и сега.
К.– Къде?
Р. – В Испания. Не сте ли знаели за това? И какво? Не намирате ли всичко това за доста странно? Не зная, вие някога обръщали ли сте внимание на странното сходство на между Финансовия и Пролетарския Интернационали? Аз бих казал, че това е един Интернационал, и единия е обратната страна на другия. И пролетарската страна е по-нова от финансовата.
К.– Къде вие виждате общото в толкова противоположни неща?
Р. – Обективно, те са напълно идентични. Както ви изложих, Коминтернът е продублиран от реформаторски движения, и целия синдикализъм призовава към анархия в производството, инфляция, нищета и безизходност на масите. Финансите, основно интернационални, продублирани от частни финанси призовават за същото, само че в много по-големи ммащаби. Сещате ли се защо Карл Маркс е скрил финансовите противоречия, които е ясно, че не могат да останат скрити от неговия всепроникващ поглед, ако нямаха в негово лице съюзник?
............................

Преводът и публикуването ще продължи, по възможност! Г.С.

адреси на предишните части:

първата част:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2012/12/26/chervenata-simfoniia-revoliuciiata-pod-rentgen-1-chast-belej.1035485

втора част:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2012/12/29/chervenata-simfoniia-revoliuciiata-pod-rentgen-2-chast-hrist.1036190

А у Раковски в този литературен философски диалог, за жалост, симпатична е само българската следа, доколкото я има.
Другото положително е, че диалогичната форма на философски съждения се възражда. С други думи- диалогът не е необходимо да е истина, но излага две идеологически тези. Не ми допадат и двете, но СОЦИАЛИЗМЪТ има реални основи и накрая ще се дойде на нашата.