Сещате ли се защо Карл Маркс е скрил финансовите противоречия, които е ясно, че не могат да останат скрити от неговия всепроникващ поглед, ако нямаха в негово лице съюзник?
К.– Това е съвпадение. Не е някакъв съзнателен съюз.
Р. – Добре, да го оставим, както вие искате. Хайде сега да минем към анализ на финансите, и нещо повече, да видим що за хора работят там. Международната природа на парите е добре известна.
От този факт произлиза, че организацията която ги притежава и ги акумулира, е международна организация. Финансите поради своята (еврейска) природа, като самоцел и като Финансов Интернационал, отричат и не признават нищо национално. Финансите не признават отделната държава, затова финансите по отношение на държавата са архаични, ако не действаха чрез същата тази държава. Държавата е власт. А парите са конкретната (реална) власт.
Това е комунистическа (еврейска) свърхдържава, която ние създаваме вече сто години, и този марксов (еврейски) Интернационал. Проанализирайте ги и ще разберете същността им. Схемата на Интернационала е като първообраз на (еврейския) СССР – това е чиста (еврейска) власт. Сходството между двете организации е пълно. Това е било неизбежно, понеже създателите и на двете конструкции са едни и същи хора. (Еврейският) Финансист е също (еврейски) интернационалист, както и (еврейски) коммунист. И (еврейският) финансист, и (еврейският) коммунист се борят с националната буржоазна държава и я побеждават. (Евреите) марксисти я превръщат в (еврейска) коммунистическа държава. (Еврейските) финансисты не я превръщат в нищо, но се държат като международни спекуланти, анархисти. Така (еврейските) финансисти изглаждат външно, но да видим, какво представляват те в действителност. Виждате, в това отричане на националната държава, сходството между комунистите и финансистите и, съответно, сходството между Финансовия и Коммунистическия Интернационали.
К.– Тук са малко сходствата, субъективно и объективно погледнато.
Р. – Позволете ми да не се отвличам, за да не изпусна мисълта си. Аз искам само да сведа, за ваше сведение, основната аксиома, че парите са властта. Парите са центърът на международното притегляне. Това признавате ли го?
К.– Продължавайте, Раковски.
Р. – Разбирането на това, как финансовият интернационал стана стопанин на нашите пари, тази вълшебна пръчка, стана това, каквото преди са били Богът и нацията, това не е просто изкуство на революцията, но само по себе си е изкуство. Обяснявам ви. Историците и народът, заслепени от крясъците и показната тържественост на Френската революция, хората, опиянени от факта, че са отнели властта от Краля и аристокрацията, въобще не забелязали, как тази власт, по незабележим начин я заграбила малка група тайнствени хора. Масите не забелязали, как тази власт, за която те се борили, отплавала при други; и робството, в което ги заключили новите стопани, се оказало много по-лошо от Краля, защото Кралят, поради религиозни и морални принципи, се оказал неспособен да извлече изгода от своята неограничена власт, и я загубил. По такъв начин, върховната кралска власт била узурпирана от лица, чиито аморални, интелектуални и космополитни качества им позволявали да се превърнат в... (тук, края на изречението е неясен или е отрязан! Г.С). Очевидно е, че тези хора никога не са били християни, а космополити (Еврейски Интернационал).
К.– Що за мистична власт е тази, която са получили?
Р. – Те си присвоили правото, само те да печатат парите! Не се усмихвайте, защото може да си помисля, че вие не знаете какво са това парите, и какво може да означава нечието неограничено право да ги печата. Поставете се на мое място. Това е все едно, докторът да обяснява микробиология на човек, възкръснал от пред-пастьоровата епоха. Обаче аз разбирам, защо вие не знаете това, и ви прощавам.
Нашата реч, така исползва думите, че възникват некоректни асоциации по отношение вещи и действия. Това е, поради на инертността на мисълта, която не съответства на реалните концепции.
Говоря за парите. Естествено, в нашето въображение изникват конкретни планини от златни монети. Но това не е така. Парите днес са съвсем друго нещо. Реално циркулирущите монети, вече отдавна са анахронизъм и атавизъм. Дреболии – това са дреболии, колкото да се поддържа илюзията, фикцията на сегашното време.
К.– Блестящ парадокс, рискован и в същото време, поетичен.
Р. – Ако така ви харесва, може и да е блестящ но съвсем не е парадокс. Зная, че ще кажете, че държавите и сега печатат банкноти с портрети, и всичко друго; и какво? Основната част от парите, парите за големите дела, парите, като показатели на националното благосъстояние, се печатат от не голяма група хора, за които аз намекнах. Титули, фигури, чекове, вексели, утвърждения, акции, бондове, прайскуранти и други «ценни книжа», а също и информация за тях, нахлуха в държавите като потоп, кто наводнение. Какво са, в сравнение с този потоп, вашите дребни монети и книжните долари? Те са нещо лишено от всякакво влияние и смисъл, пред лицето на водопада от истински финансови пари. Тези хора, банкерите, имат даже много повече, благодарение на всеобщата финансова неграмотност. В добавка към безграничното количество ценни книжа, какво са простите хартиени пари, а те са създали още и различни видове кредити, за да увеличат количеството на хартиените пари и безналичните пари и, съответно, всеобщия дълг, буквално до безкрайност. И те ускориха целия този оборот до дяволски максимум.
Схващате ли вече? Подправените, фалшивите хартиени пари, макар и печатани от държавата, имат напълно легален и преобладаващ оборот, като законно платежно средство!
Банките, борсите, цялата всемирна финансова система, е просто гигантска машина, единствената цел на която е, да печата още повече пари за неголямата "могъща шайка" банкери. В който и да е друго отрасъл на икономиката, това е престъпление, но само не и във финансите, защото процентът, интересът, лихвата са легализирани. Защото лихвата създава лихва и създава пари от нищо, от въздуха. Банките винаги печатат банкноти, чекове и други видове хартиени пари, в десетки и сотиции пъти повече, отколкото е действителният капитал, с който те разполагат. Даже не говоря за кредита, който просто е изфабрикуван, и количеството на който е още повече, отколкото тези пари...

Имайте предвид, че това което ви описах е само най-безобидният начин за създаване на пари от нищо. А представете си сега, тесен кръг лица, притежаващи абсолютна власт в контрола на богатствата. Естественно, че «Те» са абсолютни диктатори на борсите, и като резултат от това, «Те» напълно контролират, и производството, и разпределението, и работната сила, и потреблението, и въобще цялото общество и държава. И ако имате достатъчно въображение да умножите всичко това, в глобален мащаб, тогава ще можете да си представите моралнто и социалното им влияние върху всичко, и ще видите действителите, истинските революционери. Разбирате ли?
К.– Още не.
Р. – Да, очевидно, чудесата се разбират трудно.
К.– Чудеса ли?
Р. – Да, чудеса. Нима не е чудо, че дървената пейка (наричана - банка) е превърната в Храм? И подобни чудеса хората виждат постоянно и даже не примигват с очи, да се зачудят. А нали преди чейнчаджиите са седели на дъревени скамейки, а сега «Те» седят в стоманени Храмове-Небостъргачи. И хората, кой знае защо, им вярват и им се кланят, и «Им» носят своите заработани пари и своите спестяваня, и «Им» ги връчват, и те слагат чуждото богатство в своите стоманени сейфове, и това богатство става «Тяхно». И с това богатство «Те» разширяват своето богатство и власт, до бескрайност. Нима това не е религия?
К.– Това ли е религията на разлагащата се буржоазия?
Р. – Това е религията на Мамона, на Златния Телец.
К.– Вие направо сте поет в икономиката.
Р. – Както кажете - всичко е за да ви представя финансите, като произведение на изкуството, като потресаващо произведение на злия човешки гений.
К.– Това е неправилна гледна точка. Маркс казва, че финансите се определят от капиталистическата форма на производство.
Р. – Напълно правилното е точно обратното. Капиталистическто производство се определя, именно, от финансите, тоест, от капитала, което е отразено и в самото му название. Фактът, че Фридрих Енгелс провъзгласява обратнто, и даже се опитва да го докаже, то, самото това е нагледно потвърждение, че именно финансите управляват всички, в това число и капиталистическото производство. Така е било винаги и, разбира се, още преди Маркс и Енгелс, това, че финансите са първият инструмент на революцията и, разбира се, че Коминтернът е тяхна играчка. Обаче, нито Маркс, нито Енгелс няма да ви кажат и да ви обяснят това. Точно обратното, те използват таланта си, като учени, за да скрият истината от масите, в интерес на (еврейската) революцията. Ето с какво те в действителност са се занимавли.
К.– Това не е нещо ново. Това ми напомня, онова, което Троцки написа преди десет години.
Р. – Разкажете ми…
К.– Когато Троцки казва, че Коминтернът е консервативна организация, в сравнение с Нью-Йоркската Борса, той посочва банкерите, като изобретатели на революцията.
Р. – Да, той е казал това в тази малка книжка, където той предсказва падането на Британската Империя. Той казал това и добавил: «Кой тласка Англия по пътя към революцията?» и отговаря: «Не Москва, а Ню-Йорк».
К.– Но спомнете си също и неговото твърдение, че ако банкерите от Нью Йорк са изковали революцията, това е било направено несъзнателно.
Р. – Моето обяснение, защо Маркс и Енгелс са камуфлирали истината, е приложимо и за Троцки.
К. – Троцки просто е казал това, което и така на всички е добре известно, че банкерите «изпълняват непреклонно и несъзнателно своята революционна мисия».
Р. – И те изпълняват своята мисия, въпреки че Троцки еразказал на всички. Не е ли странно?
К.– Финансистите са неосъзнати революционераи, защото те не могат да видят фаталните последствия от своите действия.
Р. – Сериозно ли го казвате? Вие считате, че сред реалните гении има и гении, които не знаят това, така наречените, неосъзнати? Вие смятате ли, че светът се подчинява на идиоти? Това е много глупаво предположение.
К.– Какво се опитвате да докажете?
Р. – Казвам ви го буква по буква, че финансистите са революционери, обективно, и напълно осъзнато.
К.– Банкерите ли? Вие навярно сте луд?
Р. – Аз не съм, което не мога да кажа за вас. Тези хора са като нас и вас. При тези обстоятелства, когато банкерите контролират всичкото благосъстояние, създават го и го унищтожват, ние нямаме ни най-малкия шанс да им попречим. И ако има нещо в този свят, което дава на човека пълно удовлетворение, това е удовлетворението на личнте му амбиции. А най-силната амбиция е желанието за власт. Интересно защо, вие лишавате банкерите от тази елементарна амбиция, която я има, и у вас, и у мен.
.......................

Преводът и публикуването ще продължи, по възможност! Г.С.

адреси на предишните части:

първа част:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2012/12/26/chervenata-simfoniia-revoliuciiata-pod-rentgen-1-chast-belej.1035485

втора част:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2012/12/29/chervenata-simfoniia-revoliuciiata-pod-rentgen-2-chast-hrist.1036190

трета част:

http://grigorsimov.blog.bg/politika/2012/12/30/quot-chervenata-simfoniia-quot-3-krystio-rakovski-haim-reiko.1036662


превод от адрес:
http://zarubezhom.com/redsymphony.htm