Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.01.2013 18:59 - БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ТРАКИЙСКИЯ - НИЕ СМЕ КОРЕННИ ЖИТЕЛИ НА БАЛКАНИТЕ! автор: sparotok, чрез dolsineq
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 1824 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 02.01.2013 19:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
За много години и Бог да е с нас!

Отче наш, иже еси на небесех, да светится имя твое; да приидет царствйе твое; да будет воля твоя, яки на небеси, и на земли; хлеб наш насущнъй дажд нам днес; и остави нам долги наша, яко и мъй оставляем должником нашим; и не введи нас в напаст, но избави нас от лукаваго; яко твое ест царствйе и сила и слава во веки.
Амин.
     
 
  БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ТРАКИЙСКИЯ 

Според официалната историография траките са били латинизирани ( или гърцизирани между I-ви и VI-ти век. Една група лингвисти считат албанския език за наследник на тракийския. Други изследователи посочват силните прилики на литовски и латвийски с езика на Орфей, но пропускат да отбележат, че балтийските езици са изключително консервативни и са запазили много архаични особености, което обяснява паралелите с тракийския. Освен това трябва да се отбележи, че колкото по-назад се връщаме в историята на българския език, толкова повече общи неща има той с литовски, латвийски, жемаитски...


 

 

Дали е с умисъл, или не, но в сравнителните тракийски речници езиковедите често пропускат основни тракийски думи имащи перфектни български еквиваленти. Като пример могат да се дадат: вода-вода, бара-бара (рекичка), дебре-дебри, листе-листи, вир-вир, суу –сух, темен-тъмен, коза-коза, волинт-воленте (вол), зайкус-заек, орол-орел, елейн-елен, зелкия-зелка, вит-ведь ( знание),  видето – видетъ  (видя, виждам) ...


 

 

Нито латински, нито гръцки, или който и да е било друг език  няма толкова много общи думи с тракийския както българския, но учените ни пропускат да оповестят това изключително важно сведение.


 

 

Трябва да се отбележи също, че подробно, систематизирано  сравнение на особеностите на тракийския език с българския не е правено. Спорадично се споменава, че дадена тракийска наставка е идентична със старобългарска, че определена тракийска диалекна вариация е същата както и българската, но на читателите не е обяснено значението на тези граматически особености. Един народ може да наследи думи от друг, но не и диалектни особености, защото диалектът не е нищо друго освен по-слабо позната форма на официалния език.


 

Преди около столетие видният наш учен Цани  Гинчев представи теорията си за тракийският характер на българския език - “На българите - старите - язикът им се изгубил - на завоевателите езикът се изгубил! ? Дали си името пълно-запълно, като гронгерска търговия (трампа с храна), а взели язик за име! А това не е ли глупав или безбожен шовинизъм... Ами че този..., който се взема да пише история, сляп ли е да види и глух ли е да се услуша, че ний днес говорим и на двата язика - и на българския, и на тракийския и пишем и на двата? Както народът се е смесил, тъй и езикът е смесен и тракийското, като повече и по-цивилизовано и обвизантийчено, е почело да взема върх над пришедшето...

 

http://ziezi.net/ginchev.html


 

 

Гинчев обяснява процеса на изпадането на падежите в езика ни като тракийско наследство. Тук трябва да се спомене откритието на К. Влахов, който установи, че за времето си тракийският е бил изключително развит и е започнал да губи своят синтетичен характер още в Античността. Присъствието на седем падежа * в средновековния старобългарски се дължи на това, че тези, които освободиха своите събратя от римското подтисничество са били дълги векове в изолация в свободните земи на север от Дунав и тяхното наречие се е запазило в старият си вид ( в древният тракийски е имало падежи, както и в древния арийски). Напълно естествено е, че официалният език на Тракия след VII-ми век ще е точно диалектът на освободителите, той е говорен от духовенство и благородническа класа, докато за останалото население е бил типичен губещият падежите вариант, т.е същинският тракийски...езикът, който говорим и днес в развита форма.**

 

 

 

Нека обърнем внимание на някои особености:


 

 

I. ПАДЕЖИ.


 

 

1. Окончанието при звателен падеж в тракийския език е -Е ( В. Георгиев), както и в звателен падеж на български лични имена Стояне, Добре, Борисе, Добромире,  Милене, Светлозаре!

 

 


 

 

2. Окончание за дателен падеж ед. ч. в тракийския е -У, както е при български съществителни имена в дателен падеж – Богу, стопану.

 

 

 

 

 



 

 

3. Окончание за дателен падеж мн.ч. в тракийския е -ИМ , срещаме го в Селим-брия, Селим означава– на селите. Селите са трако-пеласгийско племе обитаващо Беломорието и Тесалия – дом на мирмидоните, които според Йоан Малала са предци на българите.

 

 

 

4.Окончанието в родителен падеж е -ОУ също както при старобългарски съществителни имена в родителен падеж – сыноу...


 

 

II. МЕСТОИМЕНИЯ И ПРЕДЛОЗИ

 

 

 

1. Тракийското лично местоимение АЗ отговаря на българското АЗ


 

 

2. Тракийското лично местоимение МЕ отговаря на българското МЕ

 

 

 

3. Тракийският предлог ДО отговаря на българският ДО.

 

4. Тракийското въпросително местоимение КОС отговаря на българското КОЙ(1)

 

 

 

 

5. Тракийското показателно местоимение ТА отговаря на старобългарското ТА-това.

 

 

 

6. Тракийското показателно местоимение СА отговаря на старобългарското СЬ-тази.


 

 

 

7. Тракийското показателно местоимение СИ отговаря на старобългарското СИ-това.

 

 

 

8. Тракийското показателно местоимение СЕМУН отговаря на старобългарското СЕМУ-този.

 

 

 

9. Тракийският предлог УТ отговаря на българският ОТ, имащ диалектна форма УТ.


 

 

(1)Кос е древният вариант на кой, тъй както латинското quis -куис е древният вариант на италианското въпросително местоимение chi -ки-кой.

 

 

 

III. УМАЛИТЕЛНИ ЧАСТИЦИ, НАСТАВКИ, ПРЕДСТАВКИ, ОКОНЧАНИЯ.


 

 

1.Тракийската умалителна наставка ИНТ ( волинт, перинт...) е определена от  В. Георгиев и И. Дуриданов като идентична на старобългарската ЕНТ. Тя се среща в старобългарски думи като воленте, осленте, козленте.

 

 

 

Интересно е, че тази частица се среща в предгръцки топоними като Коринт, Тиринт, Пробалинт, Олинт, Зеринт и много други, т.е. тези древни селища в земите на днешна Гърция са основани от нашите деди траките.

 

 

 

2. Тракийската умалителна наставка КА ( в Донука, Бургарака) е типична за българския език, срещаме я в думи като -белка, писалка, девойка. 

 

 

3. Тракийската умалителна наставка  Е ( в Дорзе ) се среща в наши имена като Бане, Боре, Воле, Едре, Злате и т.н. ( Е е типична за сърби и хървати – Митре, Злате...)

 

 

 

4. Тракийската умалителна наставка ЕЦ ( в Кабец) е  типична за езика ни – творец, светец, певец...


 

 

5.Типичното за езика ни окончание -ЩА  ( в пътища, свлачища, селища ) се среща и в тракийския - Вρρατζιςτα -Врачища, Рουβύςτα-Ровища.

 

 

 

6. Българската умалителна частица ЦА ( в девица, столица, певица ) се среща в тракийския топоним Тζερζενουτςας – Чершница.

 

 

 

6. Тракийската наставка в лични имена ЗАР ( Етизар, Велизар) се среща в българските лични имена Светлозар, Златозар, Среброзар, Цветозар.

 

 

 

7. Наставка МЕР ( Пурмерул, Гугамер) - велик срещаме в Безмер, Владимер, Радомер.

 

 

 

8. Тракийските умалителни частици УЛ, УЛА, ИЛ, ЛО ( в Пурмерул, гагула, Кетрил, Скорило ) са идентични с българските УЛ в Драгул, УЛА в Радула, ИЛ в Момчил, ЛО в Скорило.

 

&nbs




Гласувай:
4
0



1. krumbelosvet - Поклон
24.05.2017 07:14
Благодарност и поклон
днес, 24 май 2017. Вече съм срещал тая ЕПОХАЛНА статия, не знам защо няма мое мнение и гласуване.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 14509933
Постинги: 3819
Коментари: 6804
Гласове: 7718
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930