Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.02.2013 22:15 - Осем автентични песни за Александър и баща му Филип
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 2944 Коментари: 4 Гласове:
5

Последна промяна: 23.11.2015 22:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Цар Филип сон сонил (Разлошка песен), записал Гологанов

 

Цар Филип сон сонил,

чи йе от коремо на любо му лоза изникнала,

Лоза изникнала и йе поле засенила.

Люто се йе разболел

И са чюди що да йе този сон.

Любо му вели ютговори,

Що са царю за сон чюдиш,

Рукай сички тои биларе,

Тия за сон ща ти кажат,

Дал йе убав ил йе зал.

тогава си негови биларе рука,

Та хми вели ютговори.

Ои мои билари!

Кой ми сон право кажа,

Убав ли йе или йе зал,

На една трапеза съ меня ща руча,

Съ меня руйно вино ща пия,

И на златна потсйела ща спия.

Сон сум сонил,

Чи йе от коремо на любо ми лоза изникнала,

Лоза изникнала и йе поле засенила.

Биларе му велет отгоорет,

"Сон йе царю много убав.

Лозата казува,

Чи тое любо син ща роди,

Що йе поле засенила,

Тоот син много силан ща си биде,

И много кралщини ща запусти".

Цар Филип са за син зарадува,

Та си на слуги вели ютговори.

"Ой вийе мои верни слуги,

премените се наредите се.

С най-убавата, с най-гиздавата си руба,

Та си чакайте вашо млади крал,

Що ще го породи мойе любо, ваша царица,

Аз тога ща ва дарба дарам,

Ду товар дукати,

Дур до товар дукати,

Биларе що ми су сон казали,

Чи йе много убаво,

Съ по десет товара дукати,

Още и съ меня сладки манджи да ядат,

Руйну вину да пият,

И на златна потсйела да спият.

.................

 

Цар Филипа служба служи

 

Цар Филипа служба служи,

Служба служи ду три месеци,

Чи му са е дете родило,

Дете родило съ златни криля,

На служба скалеса до седемдесе краля,

Сички ся краля на служба дошли,

Ал Харапина Краля, нит йе дошел,

нит хабер йе пратил.

Цар Филипу ся йе нажалило,

и на Крали отговори.

Ой вия ду седемдесе краля, почакайте,

Зер му йе земля мощна далечна,

Мощна далечна през река йе минал.

Цар Филип още на крали говореше,

И Харапина Краля съ ойска стигна.

Цар Филипа на слуги си отговори,

Да положет ду седемдесе чаши

Ду седемдесе трапези от камен изсичани,

Да измият ду седемдесе чаши,

Ду седемдесе чаши, от злато излияни,

На трапези да положет благи манджи,

Благи манджи три дни готвени,

Чаши да напалнет руйно вино,

Руйно вино тригодишно.

Си седнали на трапеза ду седемдесе краля,

Ядоха и пиха мало много,

Мало много три месеци,

Вейке искат да си идат,

Чи йе лято поминало.

Изнесаха малко дете Александра,

Да го седемдесе краля дарба дарет.

Сички крале си го дарба дарили,

Дарба дарили съ по товар жалтици.

Харапина краля ни йе малко дете дарба дарил,

Как е малко дете видел съ златни криля,

Силно си издахна и барзо си коня вяхна,

Та утиде на далечна земя,

На далечна земя харапска.

Щом от коня слезе и на двори стапна,

На кралица и слуги си отговори.

Малко дете Александра,

Мощно силно ке си биде,

Мое царство ке запусти,

Знак на мишница носи,

Ду две златни криля.

Кралица го миреше и говореше,

Ми ся кралю бои от малко дете Александра,

Яз ке си мома спроти него родя,

Мома нему ке дадеме,

Сватове ас него ке си бидеме,

Царство наше ни ке запусти,

Ал съ негова сила, честити ке си бидеме.

Малко дете Александра,

Как си дойде на дваесте (на 20) години,

На майка си отговори.

"Собери ми десет хиляди ойска все юнаци,

Юнаци все спроти мене,

Що са от заход слънце на наше царство".

На слуги си отговори,

"Изходите от коница ду барза ми коня,

И го скоро наюздите наседлите,

Съ среберна юзда съ златно седло".

Александра майчина ръка цалива,

Барза си коня вяхна,

И съ ойска на Харапска земя ойде.

Сичка Харапска земя запусти,

Дур до Харапска столнина достигна,

Харапина краля погуби,

Седя тамо мало много ду три месеца.

Ойска му зе каде татковина да поглева,

И за нея солзи да си ронет,

На Александра ся вярно молеха,

Да ся вейке у татковина ворнат,

Той издъхна и хми отговори,

Меня татковина йе мила и драга,

Ала ми йе по драго и мило,

Да си по земля още походе,

Яз да си земля добия,

Виа честити да бидете.

Кога си у татковина поеме

Яс ке ви дарба даря ду сабля кулаклия,

Сабля кулаклия съ злато окована.

Майка ке ви дарба дари ду ленени кошули,

Ленени кошули, що ги е сама на разбой турила,

Ойскя все юнаци пак каде татковина погледаха,

И по неволя съ Александа наворвиха.

Де си стигнаха ду голяма ряка,

Ду голяма ряка Жабарска,

Сички стоет и съ чюдет како да река заминат,

Де си излезоха ду големи риби,

На Александра си отговориха.

Нея (ние) вас през ряка ке прикараме,

Ал вия кога покрай ряка съ душмани ся биете,

Душмански глави по ряка да фарлете,

По ряка да фарлете, нас да нахраните.

Как си риби ойскя през ряка прикараха,

Утидоха ду земля Харбалия.

Харбалийски цар как йе за Александра дочул,

Сичка си ойскя събра и на среща му излезе,

Александра си му сичка ойскя подроби,

Царство му запусти,

И деца му роби закара.

Тога си за татковина наворви,

От де да заминаваше дарба го даряваха,

Кога си на татковнина стигна,

Найде майка си умряла,

И си сам силно царство управляваше.

 

 

Три скоро публикувани и три непубликувани песни за Александър Македонски, записани 19-ти век от Гологанов

 

Насъбирали се все Кралеве и Банове,

На широко поле, на зелени ливади,

Де си текли студените кладенци,

Си цафтели големи дрве миндалови,

И се зеленели дребните севлии,

Да са с кони борба борат,

С ръки камани да си фърлят,

с ноги место да си прерипват.

Кой с коня борба надбори,

Вода студна го напойвали.

Кой съ ръка камен надфърли,

Цвете от миндал му на ръка давали.

Кой с ноги место надрипвал,

С вейка от севлия го накитвали.

Сички се Кралеве и Банове събрали,

На големия крал Лександър хабер не пратили,

И той на борба да дойде,

Душа да си увесели.

Като е дочул Лаксандр,

На тато си е тъжно казал,

Чи са го Крале на борба не канили,

Да иди и той душа да си весели,

Силно юнаштво да покаже,

Съ три байраци да го накитят.

Тато му вели отговори,

Ой ти сино, мои сино!

Ми се тъжиш, ми се жалиш,

Кралеви хем Банови тебе са каскандисали,

Каскандисали хем са се бояли,

Да не ги с коня борба надбориш,

Да ни ги с ноги место надфърлиш,

Та и трите байраци ти да обземеш,

За това не са ти хабер пратили,

И на борба не са те канили.

Ляксандр ни постоя, нито се почуди,

На слуги си вели говори.

Да му бърза коня от яхъри изведат,

Да му седемдесе ока ечмик дадат,

Вино с чаша да го напоят,

С чаша що бере осамдесе ока,

Да го скоро наседлат наездат,

Съ златно седло, съ сребърна юзда,

Тогаж си яхна бърза си коня,

И отиде на широко поле, на зелени ливади,

Де се Кралеве и Банове борба съ кони бореха,

Съ ръки камен фърлеха,

Съ ноги место прерипваха.

Как си Ляксандр с коня видеха,

Сички си на место останаха.

Ляксандр изведнаж съ коня борба надбори,

Съ ръка камен надфърли,

И съ ноги место надрипна,

Та си обзе трите байраци,

За първи байрак, съ студна вода го напоиха,

Че е борба надборил.

Втори байрак, цвете от миндал на ръка му дадоха,

Че е съ ръка камен надфърлил.

Трети байрак, с вейка от севлия го накитиха,

Че е с ноги место надрипнал.
...........................................................
Песента съм преписал от ръкописния текст, с леко осъвременен език, за по-лесно разбиране.

 

Още една стара песен за Александър Македонски

Седел е седел Александрия,

На голема града Бабадата,
Веке му се додеяло,

Поиска да се разшета покрай Дунав.
Си яхна бързата коня,

Си опаса сабя кулаклия,
Си закара милун аскер,

И утиде на край Дунав.

Как се съ коня покрай Дунав разшета,

Виде в Дунав риба како дълъг кораб,

На аскер си вели говори.

Яз ща влеза въ Дунав,

Да ловим тази риба,

Тази риба що е како дълъг кораб

Или нея да уловим

Или тая мене да погълне.

Ако не я ловим, сам ща са в Дунав фърлим,

Само да не кажете чи сум риба не уловил.

Ако са в Дунав удавим,

Снага да ми земете,

И на татковина да я закопате.

Това като рече и се в Дунав фърли,

Само що се фърли и си риба улови,

Изкара я отвън при аскера,

Повели им да я разпорат,

Сички мъчат да я разпорат,

Па никой не може.

Сам си зе та я разпори,

внетре найде безцен камен,

безцен камен до три оки.

Си разтроши безцен камен,

Поло тури на себе си,

Поло на бърза си коня.

Аскер се на негово юнаштво почуди,

И паднаха сички та му са поклон поклониха.

Александрия им се благодари,

та дарба дари аскеру си,

съ по десет дукати.

Тогаз си тръгна

и отиде на земля Бактриканска.

Там си тури Столнина,

И си харапска земля повелеше.


 

Трета песен за Александър Македонски

Конь чудесан леле и силан са дарили,

Конь чудесан леле и Вологлават,
На младЛесандровия леле баща.

Много се леле Крали збраха во град Бела,
Да си коня леле видет и гу яхнат мачет,

Сички леле се мачет па никой не може

Саде малки Лесандр леле се наемна

Како пиле леле на гнездо си върх него легна

Баща му и Крале леле се погледиха

И чи земя леле ща Киревса (господарува?) познаха.

Малки Лесандр леле като порасна

Коньо леле си яхаше

По далечни леле земи ходеше

Силни леле царщини запустеваше.

Де си стигна леле и до Хинска царщина

Хински цар йе леле силна ойска заправил

Лесандр как си леле с коньо в хинска ойска флезе

ойска му леле подроби и глави обзе.

Де си се леле коньо нарани люто и падна

Али пак леле стана да си Лесандр избави

При милан леле аскер си гу откара

И тога уверен леле чи го йе кортолисал, ослекна.

 

Същата песен, но Леховска

Кон чюдесун и силун су дарили,

Кон чюдесун вологлават,

На млад Александрова баща,

Многу су крали во град Бела собраха, леле

Да си кон чудесун и силен видет,

Видет и су мучет да го яхнат,

Никой ни можя да го яхне,

Сал малки Александрие су наемна,

Баща му и други крали су почюдиха,

И познаха чи земя ща кириевса (господарува).

Как си малки Александрие порусна,

Кон силун си яхаше,

Яхаше и по земя ходеше,

Далечни и силни царщини запустяваше,

И на Хинда силна царщина утиде,

Въ хинска ойскя съ коно си влезе,

Съ кон си ойскя подроби,

подроби и глави обзе,

Де си су коно люто нарани,

Нарани и падна,

Ал си пак стана,

Да си Александрие избави,

Та си го искара от голема ойскя,

И при милан му аскер го откара,

Тога убеден чи го е кортолисал,

Падна и ослекна.

(бележка на записвача Гологанов)

Тая чюдна Александрова песна йе каза един Крушавски песнопеец назоваем Стою Мечкарюв.

 

Истата, инак, от друг певец.

Кон чюдесан леле и силан со дарили,

Кон чудесан леле и вологлават,

На младлександровие леле баща,

Много ся леле крале збраха во град Бела,

Да си коньо леле видет и да си го яхнат мачет,

Сички леле ся мачет, та никой не може.

Саде малки Лександр леле ся наемна,

Како пиле леле на гняздо си варху него легна,

Баща му и крали леле ся почюдуха,

И чи земля леле ща кириевса си познаха,

Коньо леле си яхаше,

На далечни леле земи ходеше,

Силни леле царщини запустяваше.

Де си стигна леле и ву Хинска царщина,

Хински цар йе леле силна ойска заправил,

Лександр как си леле съ коньо в Хинска ойскя влезе,

Ойскя му леле подроби и глави обзе,

Де си са леле коньо нарани люто и падна,

Али пак леле стана да си Лександр избави,

При милан леле аскер си го откара,

И тога уверен леле чи го йе кортолисал, ослекна.

 

Тая си истата, но малко изменена, на коя има и - леле, я каза един песнопеец от село Корчово.

 

За Александр

И ми ежте и ми пийте, и си на ум имайте,

Де ща дойде млад Александрия,

Никой да нийе потставал,

Коня да му пофати.

Коня му Вологлават,

Нито борна да му просвети.

Още добре ни отрекли (изрекли),

Де си дойде млад Александрия,

Съ коно много силан и фаркат.

Сички ся изплашили,

Коня му са пофатили,

Борна са му просветили,

Вино си го наслужиха,

Симит му коня наядоха,

Вино седемдесет оки,

Симит деветдесет оки.

Яхна си барзата коня,

И си утиде на сарая.

........................

източник:
Научен архив на БАН
– Архив на Стефан Веркович

Записал учителя Гологанов, от певци, предимно помаци, - средата на 19-ти век!

Преснимал или преписал, Григор Симов


 




Гласувай:
5



1. nikikm - Гриша,
15.02.2013 14:42
давай оригинала,иначе..,губи се някак от стойността.Оригинала с пояснения е по-добре!


цитирай
2. grigorsimov - Най добре е да публикувам сканирания текст, но не става, вероятно, поради бавния ми интернет.
15.02.2013 18:17
А относно представените тук текстове, мисля, че съм направил леки осъвременявания, само в песента, под която изрично съм посочил, че съм поосъвременил некои думи. Но за последните три, гарантирам, че всичко е буквално преписано. Впрочеем, това си личи от самите песни. Щом има стари, непознати днес думи, значи всичко е оригинално. Грешки и неточности може да има само в разчитането на старите двойни букваи "е"и и "а". Което значи, че вместо "я" мое да съм написал "е", и обратно. Също, може да има грешки при тълкуването на старите букви "я" и "йе", но за сега, мисля че това не е същественото, а трябва само да се има предвид, от хора, които биха искали да имат пред себе си, напълно автентичния текст, за да могат да правят своите заключения. Но за тези специалисти или любители, като мене, има оригинали, които, за сега са на разположение в БАН. Също така, за всичко, което съм публикувал в последните месеци на тази тема, имам дискове със сканираните страници, и никому няма да откажа, да му ги копирам.
Но за сега е много по-важно да се разбере, че има такива песни и предания, и то много, много повече, от колкото съм публикувал, и че тези песни и предабия категорично доказват нашия местен произход. И именно за това са стояли в "забвение" повече от век и половина!!!
А коментари за сега не са и нужни, защото, който разбира, ще разбере и без пояснения и коментари, а който се интересува, може да попита и в коментарите, относно въпроси, на които и аз бих могъл, ако не да отговоря, поне да си кажа мнението.
цитирай
3. nikikm - Предложение.
15.02.2013 19:40
напълно съм доволен от отговора ти,даже чувствам неудобство,впредвид положения труд,че нахалствам,но може ли промените да ги посочваш с едно просто удебеляване-В или както намериш за добре.
цитирай
4. grigorsimov - Да, може.
15.02.2013 21:15
Но промени едва ли ще се налагат, и ако се налагат, то е само с добавяне в скоби, на разбираема дума, след думата, която е древна или диалектна, и е неизвестна за повечето хора. И това добавяне го правя, само когато съм сигурен. А ако само предполагам, какво евентуално е значението на думата, тогава пред думата, която добавям, поставям въпросителна. Или пък, поясняващите думи са след изречението, и са в червено. Така че, общо взето, се старая да посочвам или да се разбира, че добавените думи не са част от автентичния текст.
Но непременно и неизбежно има известни грешки, поради трудното разчитане на ръкописния текст, или поради бързане, или даже, поради сънливост, защото често пъти даже заспивам многократно над текста, който преписвам, и често публикувам, без да съм прочел и редактирал записан или преведен текст. А след това е много трудно да успея да редактирам нещо погрешно публикувано, защото просто, технически не се получава. Вероятно програмата отказва, поради бавния ми интернет. Така че, публикуваното от мен, съвсем не е "последна инстанция", а е само за информация и за събуждане на интерес.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28317944
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031