Песните са на родопско-мрвашки диалект, от 19-ти век
 
  Едно врeмя, пролетта когато щели да дойдат Лестувиците, събирали са девет моми та са пременували и ходили от къща на къща, та вързували на малките дeца на десната рока едно бело и цървено конче от коприна и пeели слeдоющата пeсна:   

 ЛИЧЕНЪ-ДЕНЪ  ЛЕСТУВИЧИНЪ-ДЕНЪ

песен 2 и песен 5, от шестте песни за ластовицата
от сборника "Веда Словена"

Песна 2. Мале ле, мила мале,
Слези ми, мале, на дори,        – на двори
Флези ми, мале, фъ бахче-ту, – в градинчето
Дигни си, мале, подигни
Подигни златенъ камень,
Де си е, мале, маринка,           – дето е мале мартеницата
Белу ми сукну царвену.
Фаркнала ми летнала
Летнала ми лестувица,
Летнала ми уть край земе        - от край земя
Утъ край земе, слану море,  - соленото море
Летнала ми на Белъ Дунавъ
На Белъ Дунавъ на царну-ту море,- Черното
Та си на дару циркала,    на дару – на дърво
Циркала, мале, напевала,
Фафъ уста хи бела китка,               хи – ѝ
Бела китка и куприца,      куприца – копър?
Та са чудумъ чуди
Де да иде де да летне
Да си фарли бела китка
Бела китка и куприца,
Баксишъ носи утъ край земе. Подарък носи
Зачула е Юда самувила
Та хи дума и говори:
Е, ти пиле лестувица,
Що ми са чудумъ чудишъ
Та си циркашъ и напевашъ?
Я си фаркни тука долу
Тука долу фъ силна града
Фъ силна града фафъ сарае,  сарае – къща, дворец
Фафъ сарае фафъ бахче-ту.
Царе му мажку дете,  на царя мъжкото дете
Та та чека сега малу
Сега малу три нидели;
Варзала му стара майка
Варзала му на рока-та
Варзала му белу сукну
Белу сукну и царвену
Белу сукну маринка,
Сега гу веке утварзала,
Фафъ бахче-ту златенъ камень,
Пудъ камень гу турила—
Та ти са мольба моли,
Какъ си идешъ утъ край земе  като дийдеш
Утъ край земе отечина,          – отечество-то
Да си хи баксишъ фарлишъ - подарък хвърлиш
Да си земешъ златна маринка,
Да уставишъ бела китка
Бела китка и куприца;
Та ти царе курбань коле
Курбанъ коле ду три голабче-та,
Ша ги гответъ малки моми,
Умреватъ ги съ бела китка  – подправят ги с
Съ бела китка и куприца.
Чула ми лестувица,
Летнала си фафъ сарае
Фафъ сарае фафъ бахче-ту,
Камень дига; ни са дига,
Да си земе белу сукну
Белу сукну и царвену,
Белу сукну и маринка,
Та си рукна Юда самувила,   – Та си викна...
Подигна хи златенъ камень,
Та си зела белу сукну
Белу сукну и царвену,
Уставила бела китка
Бела китка и куприца.
Слези, мале, слези
Слези, мале, фафъ бахче-ту,
Подигни си златенъ камень,
Та си земи бела китка
Бела китка и куприца,
Отнеси е дуръ на царе,
Та му са фальба пофали:
Чи е летнала лестувица,
Летнала е утъ край земе,
Та си дойде на Белъ Дунавъ;
Ником" си баксишъ ни носила,    – с нокти
Утъ край земе утъ слану море,
Летнала си фафъ бахче-ту,
Подигнала златенъ камень,
Уставила бела китка
Бела китка и куприца. 
.............................................Песна 5. Лесту ле лестувица,
Била си била на край земе
На край земе на слану море,   – солено
Де са били наши царе
Наши царе, наши сруци,  – наши чичовци ?
Та са поле урали,
Та са поле сели,
Сели са бела пшеница,
Йоще никой ни е селъ, 
Училъ ги е Крали Марку.
Донела си бела китка
Бела китка и куприца,
Та си царе курбанъ коле
Курбанъ коле голабче-та,
Зготвили ги малки моми
Зготвили ги наготвили ги,
Фарлили си бела китка
Бела китка и куприца,
Зготвили ги умревали ги,
Зготвили ги доста умрениви (подправени)
Та са гозба гостетъ, 
Та си Бога фалетъ,
Чи та праща утъ край земе
Да летувашъ на Белъ Дунавъ
На Белъ Дунавъ на царну ту море.
Мольба ти са, лесту, молетъ,
Па да дойдешъ ду година,
Баксишъ, лесту, да донесешъ,
Баксишъ, лесту, бела китка
Бела китка и куприца
Па ти царе курбанъ коле,
Ни ти коле голабче-та,
Лу ти коле деветъ крави        - Но ти коли...
Деветъ крави елувити,           - ялови
Елувити се на отбуръ;            - все отбрани
Да ни си китка донесешъ,    ако китка не ...
Какъ си гответъ малки моми   
Нажелилу хми са натажилу,
Чи си гответъ ни умреватъ,  - без подправки
Ни е курбанъ дуръ на Бога.
Какъ си пеетъ малки моми,
Летнала си лестувица
Та си цирка и си пее:
Ой ле вие малки моми
Малки моми и девойки,
Доста ми царе курбанъ коле,
Доста ми са мольба молите!
Да замине лету и пролету,
Па ша летна на край земе
На край земе на слану море,
На край земе да зимувамъ.
Ега веке да си летна - когато вече да си литне
Да си летна да си фаркна,
Ша си летна фъ силна града
Фъ силна града фафъ сарае,
Ша си циркамъ на даро-ту
Да ме чуе малка мома
Малка мома утъ сарае,
Да си флезе фафъ бахче-ту,
Да си бере бела китка
Бела китка и куприца,
Да ми даде бела китка,
Летнувамъ си на Белъ Дунавъ
На Белъ Дунавъ на царну ту море.
Де си виде мажку дете
На рока му белу сукну
Белу сукну и царвену,
Майка му са дусетила
Белу му сукну утварзала,
Слела си фафъ бахче-ту,
Та гу пудъ камень турила,
И Язъ, моми, каилъ ставамъ:
Рукнувамъ си Юда самувила,
Та ми камень подигнува,
Та си зевамъ белу сукну
Белу сукну и царвену,
Та гу носе на край земе
На край земе на слану море,
Кой гу види да си знае:
Наши деди наши сруци
Заселили крайна земе,
Заселили приселили!
Па си веке станали
Друга си земе заселили.
Та хми адетъ устаналъ:
Ега си е лету и пролету,
Кой си има мажку дете,
Варзува му на рока-та
Варзува му белу сукну
Белу сукну и царвену,
Да си знае малку дете,
Чи си дойде бабайку му че е дошел баща му
Утъ край земе утъ слану море.
Па уставемъ бела китка
Бела китка и куприца,
Да гу наиде стара майка,
Да гу носи дуръ на царе.
Собира си малки моми,
Собира ги фафъ сарае,
Та си курбанъ коле,
Та си моми гозба гости,
Та си гответъ врана манже,
И фафъ манже бела китка
Бела китка и куприца,
Кой си еде, кой си пие,
Ша ма чека ду година,
Ша ма чека на Белъ Дунавъ
На Белъ Дунавъ на царну-ту море. 


Пояснения за думите
дадени от певцитеСруци: значи срикове. (чичовци!?)
Умревали: значи турели въ тъхъ миризливи нъща. (подправяли)
Куприца: билька миризлива, копаръ.
Отечина: отечество.
Деснива: благославя с десница.
Маринка: мартеница
Сривнало: значи драго и станало.



!!!!!!!!!!!!!!!

"Ще заличим от паметта на народите всички спомени за миналите векове и ще оставим само онези, които са в наш интерес"! 
- извадка от Протокол 16, на ционските старейшини, от Световния ционистки конгрес в Базел - 1897 г.

Прочетете, непременно, 24 -те "тайни протоколи на ционските старейшини" ("мъдреци")!

 ...........................  

Мартеницата е послание на предците ни от хилядолетия.
БЯЛОто е живот
ЧЕРВЕНОто е здраве
, а многото намотки от усукването са многото години и всъщност се получава -
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ ЗА МНОГО ГОДИНИ!
http://balkan1.blog.bg/history/2012/10/17/martenicata.1010510