ПРЕДГОВОР: Неотдавна в медицината беше направено откритие, за чиито резултати нашите медицински висши учебни заведе­ния и здравните организации не смятат за нужно да инфор­мират широката общественост: научно бе доказано, че хро­ничното обезводняване е основна причина за появяване на болки и възникване на болести, включително и рака. Причи­ната, поради която учрежденията, ползващи се с традици­онно доверие, отказват да признаят това научно откритие и да го прилагат, за да помогнат на болните и на представите­лите на най-бедните слоеве от нашето общество без (медицинска) застра­ховка, е очевидна: от него няма да спечелят пари.

До неотдавна ние, медиците, не вземахме под внимание факта, че човешкият организъм може да изпитва вътреклетъ­чен недостиг на вода, дори когато наоколо има колкото щеш вода и човек може да я получи практически безплатно. Само си представете, че повече от сто години твърдите компоненти на тъканите са били изследвани сериозно, но не се е обръщало никакво внимание на многобройните усложнения, свързани с липсата на вода в организма. Тогава неговите клетки от нещо като сочни сливи се превръщат в изсушени плодове поради не­достига на вода или поради употребата на обезводняващи на­питки, изпълващи днес потребителския пазар.

Когато организмът, който постепенно губи вода, започва да буксува и сигнализира, че тя не му е достатъчна, ние на­ричаме тези симптоми и признаци за регионално и локално физиологично обезводняване, болести или синдроми с неиз­вестен произход (болести с неизвестна етиология). А след като беше открита структурата на ДНК, започнахме да об­виняваме за всички проблеми гените, без да осъзнаваме оче­видния факт, че когато една клетка започва да изсъхва и да се разрушава отвътре, нейното ядро и молекулата на ДНК също стават жертва на този процес.

В резултат от двадесетгодишната ми изследователска дейност бе направен научен пробив в медицината, чиито ре­зултати смятам да споделя с вас. Отначало се опитвах да стигна до медицинската общност с надеждата, че там ще проявят интерес към данните, които получих, и ще ги изпо­лзват при разработването на нови методи за лечение. Енту­сиазмът и надеждата ми се дължаха единствено на моята на­ивност. Подходът, който предложих — да се лекува обез­водняването на организма с вода, а не с токсични медика­менти, които носят на пациента повече вреда, отколкото полза, не се оказа достатъчно сложен, за да направи впечат­ление на пациента и да прослави лекаря. Но още по-лошо е, че този подход не позволява да се удължава протичането на болестта и лишава лекаря от възможността да спечели пари от това. Разбира се, ако пациентите знаеха, че техните здра­вословни проблеми се крият в недостатъчната вода, постъп­ваща в организма, тогава защо би трябвало да ходят отново на лекар? Това е главната причина, поради която практику­ващите лекари пренебрегнаха този пробив в медицината. Те премълчаваха резултатите от изследванията и така ме при­нудиха да предложа тази информация направо на хората.

Обществото трябва да научи, че днес медицинската нау­ка разбира абсолютно неправилно същността на симптоми­те на трайното обезводняване на вътрешната среда на клет­ките. При диагностичните процедури, при които се измерват твърдите компоненти на кръвта, не се отделя никакво вни­мание на недостига на вода вътре в клетката. А природата е измислила кръвотворния процес така, че съставът на кръв­та да се поддържа в рамките на стандартни параметри, дори ако заради това останалите тъкани трябва да жертват част от своите резерви. Един от тези резервни елементи е вода­та. При недостатъчно постъпване на вода от външни източ­ници, т.е. вода, която пием, тя първа се отнема от по-малко активните тъкани и се използва за поддържане на необходи­мата консистенция на кръвта.

Когато изсъхващите клетки в поразените от обезводня­ване области на организма постепенно губят своята рабо­тоспособност и се появяват симптоми на недостиг на вода, съвременната медицина вместо да насочи интелектуалната си мощ за изясняване на физиологичните причини за поява­та на тези симптоми, нарича тези състояния болести и из­мисля лечения с използване на смъртоносни химически ве­щества. Заболяванията от обезводняване и без това са достатъчно тежки, но лекарите още повече влошават нещата, като натоварват организма с токсични химически препарати в името на постиженията на медицинската наука.

Разбира се, всичко това се прави за пари. Благодарение на користния подход към симптомите на обезводняването, практикуващи се през миналия век, беше създадена такава система за здравеопазване, която живее и просперира от па­рите на хората, чийто организъм „се освобождава от симп­томите", но продължава да си остава дехидратиран. За цел­та се използват химически средства, заглушаващи отчаяни­те викове на измъченото от жажда тяло. Ето защо общест­вото покорно носи непосилното бреме на разходите за сис­темата на здравеопазването, които се увеличават всяка го­дина с 12 %. Днес общата цифра възлиза на около 1,7 били­она долара и продължава да расте.

Застрахователните компании непрекъснато повишават вноските за здравно осигуряване, а същевременно методич­но орязват сумите, отпускани за здравни услуги, като все повече и повече прехвърлят бремето на разходите върху плещите на своите клиенти. Не е чудно, че днес в Америка повече от 40 милиона души нямат медицинска застраховка — страната на изобилието попадна в зависимост от безскрупулни бизнесмени, които се грижат само за собстве­ните си интереси. Сигурен съм, че помните сензационните съобщения в медиите как висши корпоративни дейци годи­ни наред са си изплащали десетки милиони долари, докато техните компании са търпели загуби и са потъвали.

Системата на здравеопазването не е изключение и тя се различава от останалите само по това, че хората са принудени да жертват и последното и всеки път да плащат толкова, колко­то им се поиска. Ние можем да се откажем да купим скъпа ко­ла, но сме принудени да плащаме стремително растящите суми за здравеопазването, колкото и абсурдни да са те. Добрата но­вина, която искам да споделя с вас е, че щателно проверената научна информация за здравето, което се съдържа в чаша во­да, ще обърне с главата надолу тази система и нейните слуги. През близките години повечето от тези учреждения ще трябва да разберат, че хората повече не желаят да бъдат мамени с ме­дицински фарсове и с медицински документи на неразбираем жаргон. Хората постепенно ще открият водата като главното лекарство срещу всички болести.

Знаете ли до какво ще доведе това? Когато този сборник с документални истории на болести, както и другите ми кни­ги и учебни материали попаднат в ръцете на адвокатите, за­нимаващи се с лекарски грешки, всички, чиито деца са ста­нали жертва на астма или на други тежки последици от обез­водняването, както и всички, на които са били предписвани токсични и вредни лекарства, вместо необходимата на орга­низма им вода, ще започнат да завеждат искове към лекари­те и медицинските учреждения за вредата, която е била на­несена на тяхното здраве. Фармацевтичните компании ще бъдат изправени пред съда по обвинение в умишлено дезинформиране с цел получаване на финансова изгода. Когато тези материали станат достояние на широката обществе­ност, тогава на Националния институт по здравеопазване на Агенцията за контрол на храните и лекарствените средства, на фармацевтичните компании, на медицинските ВУЗ-ове, на списанията и медицинските благотворителни фондове не им остава нищо друго, освен да се хвърлят в най-близката вода, за да се опитат да измият зловонието от неволното си или умишлено участие в престъпления срещу човечеството. Силни думи, но точно така виждам картината на бъдещето. Защо трябва да я представям другояче?

Информацията относно това: как излекувах с обикновена водопроводна вода повече от три хиляди души със симптоми и клинични признаци на клинична язва е публикувана в “Journal of Clinical Gastroeneterelogy" през юни 1983 г. На базата на то­зи опит стигнах до извода, че хората, които трябваше да леку­вам, са страдали от жажда и се убедих, че „болката" в тялото се предизвиква от недостига на вода дори в случаите, когато това състояние се квалифицира като болест.

В научен преглед на „New York Times" бе съобщено за това събитие, а информацията беше препечатана в много други вестници. Минаха двадесет години, а ние продължа­ваме да лекуваме стомашните киселини със силни антихистаминови препарати или с антиациди. Защо? Защото рецеп­тата за вода, предписана на страдащия от болки паци­ент, не носи пари. Водата може да премахне болката, предизвикана от обезводняване, но системата на здравеопазва­нето предпочита медицинските препарати, които превръщат пациента в „дойна крава". Много ли съм циничен? Ни най мал­ко. Обижда ме, как с безумната — волно или неволно — бла­госклонност на авторитети от медицинската общност, фар­мацевтичната промишленост култивира и защитава медици­нското невежество и така печели от доверчивата публика. Кое ме кара да мисля така?

Поставих си цел да докажа научно, че моят извод за болка­та, като индикатор за недостиг на вода в организма е правилен. Зададох си въпроса: защо фармацевтичната промишленост настоява да лекува пептичната язва с много силни антихистаминови препарати. Какво е взаимоотношението между хистамина и болката? От тези въпроси започна изследването ми.

Отидох в библиотеката на Пенсилванския университет във Филаделфия, където работех като научен консултант, за което съм безкрайно благодарен на професор Майкъл Литл, тогава ръководител на факултета по биотехнологии. Една от темите, които го интересуваха, беше структурата на слузта. Когато се запозна с резултатите от моето изследване, посветено на взаи­мовръзката между болката и водата, той внезапно намери ра­зумен отговор на въпроса, който го вълнуваше. Слузта е със­тавена от 2 % твърда структура и 98 % вода, която попада в плетеницата на структурата и се задържа там. Той разбра, че биологичната функция на слузта е да служи като важен слой, който защитава откритите към въздуха мембрани от изсъхва­не. Дотогава специалистите по слузта фокусираха цялото си внимание върху двата процента твърд компонент и дори не се замисляха защо тази структура задържа водата.

Започнах оттам, че изгубих 4 г., понякога работейки по осемнайсет часа в денонощие, за да изучавам медицински статии, научни отчети и материали от различни конферен­ции за химическите преносители на информация (невротрансмисерите), както и книги по биофизика, за да намеря све­дения за „отношението на водата към живота". Сигурен бях, че мога да намеря отговори на моите въпроси в книгите, а не в медицинските издания и се оказах прав.

Открих една много сериозна грешка в медицинското раз­биране за човешкия организъм. Въпросът е в това, че функциите на организма се регулират не от твърдите вещества. Твърдите вещества се разтварят във водата, която ги прена­ся по системата на кръвообращението и предоставя енергия за химическите реакции, осигуряващи всички функции на организма. С други думи, главният регулатор на жизнената дейност на човека е водата; всичко останало е второстепен­но. Ние знаем това инстинктивно по рождение, но на бъде­щите медици се внушава съвсем друго.

Медицинските знания се базират на неверни представи за ролята на водата. По тази причина създадохме система, която обслужва болестите, а няма за цел да ги предотвратя­ва и да опазва здравето. Такава система може да бъде създа­дена само чрез научни изследвания в областта на физиологията, а не чрез употребата на химически препарати, тро­вещи организма и приближаващи смъртта. Погледнете само списъка на противопоказанията, който се прилага към всяко ново лекарство, рекламирано по телевизията и в печата.

През септември 1987 г. произнесох встъпителната реч на международна конференция по въпросите за рака в Гърция. В нея обясних защо болката е един от многото начини, чрез които организмът заявява, че не му достига вода, и защо хроничното обезводняване е главната причина за болките и болестите, включително и рака. Моята статия „Болката: не­обходимост от смяна на модела" беше публикувана в „Journal of Anticancer Research" в броя от м. септември-октомври същата година. Предложението да изнеса такава лекция ми беше направено от тогавашния ръководител на отделени­ето по биология на туморите в медицинския факултет на Кралския колеж на Лондонския университет. Лекцията пре­дизвика широко обсъждане на научните аргументи в пред­ложената от мене смяна на модела. За да бъдат запознати с тази нова информация и други изследователи в областта на рака, беше свикана специална конференция. “Journal of Anticancer Reasearch" е авторитетно и популярно списание в областта на изследванията на рака.

Когато научният секретариат на Третата Световна науч­на конференция за възпаленията се запозна с моето откри­тие (а именно: хистаминът е невротрансмитер, отговарящ за регулацията на водата и се бори с физиологичното изсъхване в организма, а също играе важна роля при възникването на болка като индикатор на жаждата), ме поканиха на кон­ференция в Монте Карло през 1989 г., където имах възмож­ност да изложа подробно своята гледна точка. По-долу е да­дена анотация на моето изказване, която може да ви помог­не да разберете защо водата като природен антихистамин е много по-добър от всички препарати, предлагани от фарма­цевтичната промишленост.

Ако разглеждаме хистамина като регулатор на водата в организма, това ще промени цялата структура на медицина­та, ще я накара да се обърне с лице към човека и тогава фи­зиологичното направление в науката ще победи. Но засега медицинската индустрия продължава безсъвестно и съзна­телно да обвинява хистамина за почти всички смъртни гре­хове и произвежда множество химически препарати, които потискат и блокират неговата активност. Всички обезболя­ващи и противоалергични средства, антидепресанти и транквилизатори имат силни - преки или косвени - антихистаминни свойства. А водата като естествен антихиста­мин си остава несравнимо по-ефикасно средство от всички­те препарати, взети заедно. Традиционната медицина не смята за нужно да прави достатъчно задълбочени изследва­ния на хистамина и произвежда лекарства без да взема под внимание естествените функции на хистамина в организма. Фармацевтичната промишленост няма нито един препарат, който може да съперничи на водата като естествен антихис­тамин. Всички изкуствени препарати имат сериозни стра­нични ефекти, а водата няма. Наред с това водата изпълнява и основните си функции, а когато тя не е достатъчна, хистаминът временно ги поема и се опитва да ги имитира, дока­то в организма постъпи допълнително количество вода.

Сега разбирате защо в цял свят съм признат за професи­оналист в своята област на изследванията. Моите открития ще дадат тласък за бъдещи медицински изследвания в цяла­та физиологична дисциплина. Постепенно учените ще раз­берат, че всички здравословни проблеми трябва да се разг­леждат като „разстройства, свързани с недостига на вода" и че водата трябва да бъде поставена на първо място в списъ­ка на най-важните елементи. След като установим кой от елементите е недостатъчен и предизвиква проблеми със здравето, ни остава просто да нормализираме неговото съдържание. Имаме късмет, че можем да получим по естествен път с храната всички елементи, участващи в структурата на организ­ма Затова трябва да гледаме на храната като на оптимално ле­карство, което може да укрепи нашето здраве, при условие, че се отнесете сериозно към избора на продуктите.

 

АНОТАЦИЯ

III СВЕТОВНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

ПО ВЪПРОСИТЕ ЗА ВЪЗПАЛЕНИЯТА, АНТИРЕВМАТИЦИТЕ, АНАЛГЕТИЦИТЕ И ИМУНОМОДУЛАТОРИТЕ

До: Научния секретариат на III Световна научна конференция

за възпаленията, антиревматиците, аналгетиците и имуномодулаторите

„Instituto di Farmacologia Via Roma” 55 56100 Pisa (Italy)

НЕВРОТРАНСМИТЕРЪТ ХИСТАМИН:

АЛТЕРНАТИВНО СТАНОВИЩЕ

 

Автори: Ф. Батманджелидж, доктор по медицина

Организация: Фондация „За простота в медицината"

 

2146 Kings Garden Way

Falls Church, Virginia, 22046, USA

АНОТАЦИЯ: Последните изследвания на хистамина доказват, че в чо­вешкия организъм той играе ролята на невротрансмитер, невромодулатор и осморегулатор. Когато чувството за жажда не може да бъде сигурен индика­тор за клетъчно и хронично обезводняване на тялото (а между двадесет и се­демдесет годишна възраст съотношението на извънклетъчното съдържание на водата в тялото към вътреклетъчното се променя от 0,8 до почти 1,1), бе установено, че за изпълнение на основните осморегулационни и дипсогенни функции на тялото отговаря хистаминът. Хистаминът стимулира клетъчната обмяна на катионите, която по всяка вероятност допълва функциите на вода­та в механизма на клетъчния метаболизъм. Освен това хистаминът е модулатор на биологията и функцията на лимфоцитите; използвайки Н[ или Н₂ за активиране на различни субпопулации на лимфоцитите с неслучайно разпре­деляне на хистаминовите рецептори, той обединява техните функции. Хистаминергичната система за регулиране и постъпване на водата инициира осво­бождаването на вазопресин, който от своя страна способства образуването на „душови мрежи" или гроздовидни струпвания на отвори с диаметър 2 ангстрьома. Те могат последователно да пропускат през клетъчната мембра­на само единични молекули вода, в резултат от което се увеличава потокът на вода, преминаваща през клетъчната мембрана. Тази функция има особено значение за осигуряването на микропоток с по-нисък вискозитет по микроканалите на аксоналната транспортна система. Освен това по всяка вероятност вазопресинът действа като фактор, регулиращ освобождаването на кортизона, ко­гато постоянната секреция на аденокортикогропния хормон (АСТН) може да до­веде до потискане на функциите на имунната система; хистаминът може да участва в модулацията на невроендокринните системи, което най-вероятно ста­ва при нарушаване на механизма на обратната връзка на АСТН. След кислоро­да водата е второто по важност вещество, необходимо за оцеляването на тялото. Освен това, тъй като сухотата в устата не е единственият индикатор за недостиг на „свободна вода" в тялото, симптомът, предизвикващ прекомерна хистаминергична активност, като задейства „производството" на хронични бол­ки, също трябва да се разглежда като признак за дисбаланс на метаболизма на водата в тялото. Естествените физиологични сигнали, които подават хистаминергичната и серотонинергичната (още една система, която участва в регулира­нето на водата и изменението на праговото равнище) системи за невропредаване, както и ангиотензин II и сочат, че тялото се нуждае от вода, трябва да се раз­познават и отчитат още преди и по време на оценка на клиничната употреба на антихистамините при лечебните процедури. Това е особено важно, тъй като при­емането на вода може да се окаже единственият естествен начин за регулиране и прекратяване на повишеното производство и освобождаване на хистаминс!. Продължителното използване на антихистамини при гастроентерологични, пси­хиатрични и сезонни алергични обостряния като аналгетици или провъзпалител-ни агенти, когато функциите на хистамина за регулиране на потреблението на вода от организма не се отчита, а сигналите за обезводняване се маскират, мо­же в крайна сметка да доведе до понижаване на регулацията на рецепторите на клетъчните мембрани, да наруши целостта и баланса на имунната система, а мо­же и да промени в противоположна посока нейните действия, което от своя стра­на може да доведе до нови и постоянни изменения на стабилни физиологически ситуации, несъвместими с пълното и трайно здраве на пациента.

Ключови думи: хистамин, болка, възпаление, имуномодулация, жажда, вода

Публикувано в: Сборник с анотации на III Световна научна конференция за възпаленията, антиревматиците, аналгетиците и имуномодулаторите, 15—18 март 1989 г., Моите Карло (княжество Монако), стр.37.

Двойните слепи рандомизирани изпитания са подходящи само за оценка на токсичните химически препарати и не са подходящи за изследвания на разстройствата, свързани с дефицити. Такава методология намалява ефективността на изследванията в областта на физиологията на храненето. Предложеният от мен подход ще помогне по-добре да се разбере как могат да се предотвратят различни болестни състояния. Съвсем очевидно е, че всички болести, предиз­викани от обезводняване, могат да се излекуват по естест­вен път, без да се причинява вреда на хората. Медицинска­та общност няма право да осакатява хората, като им пред­писва токсични химически препарати за борба с жаждата в организма. Желанието да се спечелят няколко допълнителни долара от болката и страданията на хората, като се използ­ва недостатъчната им осведоменост за значението на вода­та, не е достоен начин за препитание.

Опитите да се попречи на разпространението на инфор­мацията за водата и използването на двойния сляп метод за тази цел са позорни. Свойствата на водата като естествено лекарства не могат да се изследват посредством двойния сляп метод. С какво ще я сравнявате? Обезводняването не се проявява с един симптом или признак, а с комплекс от ед­новременно възникващи проблеми, които могат да се прео­долеят с помощта на достатъчно количество вода. Когато четете писмата, поместени в тази книга, ще разберете за какво говоря. Абсолютно невъзможно е да се използва про­мишлена методика за изследванията, за да се оцени водата като „естествено лекарство". Всички доводи в полза на об­ратното само ще отложат признаването на водата за едно от най-ефикасните естествени лекарства — за голяма досада на обикновените хора и за радост на компаниите, произвеждащи медицински препарати. Известно време те още ще мо­гат чрез агресивна рекламна политика да принуждават хора­та да използват тяхната продукция.

За да получите известна представа за безкрайната ми борба с медицинската общност, стремяща се упорито да задържи ме­дицинската наука на равнището на тъмното Средновековие, при положение че само една обикновена смяна на фокуса би могла да изстреля цялата система на медицинското образова­ние във висините на разгадаването на човешкия организъм, избрах три примера, илюстриращи моите усилия.

Първият е писмото на една от възходящите звезди на Харвардския университет; вторият е моята статия за жажда­та, публикувана в януарския брой на сборника „Townsend Letters for Doctors and Patients" от 2003 година; третият е статията за тероризма във фармацевтичната индустрия, ко­ято беше поместена в моя интернет сайт миналата година. Лично аз съм най-много изненадан от това, че все още съм жив и мога да продължавам тази борба.

Изпратих статията си за жаждата като приложение към писмото до доктора от Харвард.

 

До: www.osher-institute@hms.harvard.edu

Изпратено: събота, 30 ноември 2002 година, 17:31

Тема: Re: Статия в „Newsweek" —„Науката алтер­нативна медицина" — д-р Айзенберг от 30. 11. 2002 г.

Уважаеми д-р Айзенберг,

„Една нова научна истина обикновено се представя, не за да убеди своите противници. Най-често противниците й изми­рат, а подрастващото ново поколение вече е запознато с нея. "

Макс Планк

Прочетох с голям интерес статията в „Newsweek". От­белязах, че сте навлязъл много навътре по въпроса и очевидно темата ви е много близка. Освен това очевидно сте ак­тивен член на медицинската общност, която желае медици­ната да се освободи от подчинението си на фармацевтична­та промишленост. Ако наистина е така, бих искал да ви за­позная с един съвсем нов подход към етиологията на болка­та и болестите в човешкия организъм, който се базира на физиологията.

Преди 22 г. започнах да лекувам пептична язва с вода. За две години и седем месеца постигнах успех при повече от три хиля­ди случая. Този опит ме убеди, че в действителност всичките ми пациенти са страдали само от жажда и че ние, лекарите, сме сложили върху едно от проявленията на жаждата в чо­вешкия организъм етикета „болестно състояние" (това мое мнение още повече се затвърди, след като успях да облекча ре­дица други състояния чрез увеличаване на приема на вода).

Моята информация за хода на лечението бе публикувана в юнския брой на „Journal of Clinical Gastroenterology” от 1983 г. След това се заех, да докажа, че тези хора са стра­дали само от жажда. През септември 1987 г. на междуна­родната конференция за рака изнесох лекцията: „Болката: необходимост от смяна на модела ". В нея обявих за остаря­ла концепцията за регулиращата роля на разтворените ве­щества. Обясних го с факта, че всички физиологични функ­ции на организма се регулират не от разтворените вещест­ва, а от разтворителя. Установих, че именно хроничното обезводняване е етиологията на болката и на дегенератив­ните болести, включително рака: тези състояния се разви­ват в резултат от объркване на системата поради това, че водата не изпълнява своята функция. Като доказателство за своето становище показах, че хистаминът е невротрансмитер, който фактически отговаря за регулирането на во­дата и активно участва в борбата срещу физиологичното обезводняване на организма, моята статия е публикувана в „Anticancer Research Journal” през месец 09-10 1987 г.

През 1989 г. научният секретариат на Третата светов­на научна конференция по въпросите на възпаленията ме по­кани да представя изследванията си върху хистамина. При­лагам анотация на моята статия „Невротрансмитерът хистамин: алтернативно становище". Тази и много други статии на тема „Молекулярна физиология и патология на обезводняването " са поместени в моя уебсайт — www.water-cure.com.

В хода на изследванията не само установих главната причина за болката и дегенеративните заболявания, но на­мерих и невероятно прост начин за тяхната профилактика: за да се предотврати заболяването, трябва да се предотв­рати обезводняването!

За да покажа до каква степен консервативното медици­нско мислене доминира в престижните медицински школи и каква вреда нанася то на хората, си позволих да приложа към това писмо моето опровержение, изпратено до доктор Валтин от медицинския факултет на Дартмутския колеж;.

Уважаеми д-р Айзенберг, ако се замислите колко се по­виши интересът към лечението с вода през последните де­сет години, ще разберете, че моите книги, статиите във вестниците и списанията, както и хилядите радиоинтервю-та вече предизвикаха у много хора желанието да запазят здравето си. Моите книги са включени в учебните програми на няколко средни училища. В Калифорния беше взето ре­шение да се премахнат автоматите за газирани напитки от училищата. Подрастващото поколение американци все повече научава колко важно е да се предотвратява жажда­та. Ако медицинските учебни заведения като Харвардския университет искат да запазят престижа си, трябва да за­почнат изследвания върху регулиращата функция на разтво­рителя. Би било престъпление да пропуснете такава въз­можност. Знам, че цените високо китайската медицина, но ми кажете: ако хората се научат да предотвратяват бол­ката с помощта на поетата вода, колко от тях ще забра­вят пътя към иглотерапевта?

Ако влезете в моя уебсайт и пожелаете да се запознаете с някои мои учебни материали, за да споделите тази инфор­мация с колегите, ме уведомете и ще ви изпратя тези мате­риали като подарък.

Искрено ваш Ф. Батманджелидж, доктор по медицина.

...............
Съжалявам, че съм изгубил точния адрес, от който преди доста време свалих тази книга!  Но предполагам, че който желае, ще може да открие книгата на посочения адрес. Аз току що опитах, но не успях:

www.spiralata.net
 

 

Тази книга, както и други с лечебни не традиционни практически лесно приложими и струващи стотинки "лекарства", съм ти пращал и аз. Не за друго, а да научат повече хора. Имам я в три варианта горната книга. Съвсем лесно може да се открие, като в лентичката за търсене напишеш- ТИ НЕ СИ БОЛЕН, ТИ СИ ЖАДЕН.

Благодаря че се обади. Зная, че ти ми изпрати адреса, но не можах да открия писмото или съобщението ти, за да копирам адреса. Затова, ако прочетеш този коментар, изпрати ми адреса на книгата, ако го пазиш, а може и като коментар да го публикуваш.
Аз чак сега успях да отделя малко време та започнах да я чета, и наистина е много важна книга, за самолечение, а и за обща представа, относно болестите и медицината.

http://www.scribd.com/doc/78251900/%D0%A2%D0%B8-%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D0%B8-%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%B8-%D0%B6%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BD

В него ще намерите много полезни за здравето и духа теми.

http://www.iskri.net/zefira/articles.php?lng=bg&pg=114