В началото на книгата вече цитирах героинята на Съмърсет Моем, как тя се готвела 1930 г. да види САЩ най-богатата и най-велика страна на света. В същото това време известният английски драматург Ноел Ковърд написал патриотичната драма за Англия "Кавалкада". Тази драма също завръшва с патетични слова, когато героинята вдига тост за възраждане и процъфтяване ба Британската Империя. Но всичките надежди на Моемовата Изабела и Ковърдовата Джейн, за по-добро, били обречени на провал. Англия от своя страна също била оплетена с мрежите на заговора и нейните лидери служели на заговора не по малко раболепн

Нещастията на американската република, започвайки от момента, когато Хаус-Барих и съдружието им, поставили мистър Уилсън да работи за Супер-правителството, несъмнено се отразили на страните от тази страна на Атлантика.

Парадоксалният човек Чърчил

Мистър Чърчил веднъж, по време на Втората световна война, се изразил така: Англия и Америка "видимо, накрая ще се оплескат в нещо", и добавил, че той не може да спре този процес, даже и да иска. А на практика, той приветствал този процес.

Той бил човак на случайни и странни парадокси. Патриот на патриотите, той никога не пояснил това свое твърдение, което за много англичани, а може би, също, и за американци, си остана необяснима и с неприятна мътилка. Когато Чърчил направил тази своя забележка, Америка вече била хваната за гърлото. Изглеждало, че Чърчил би трябвало да се държи по настрани. Странно, но мистър Чърчил също бил горещ поклонник на мистър Барух. Това било още от времето, когато мистър Барух се опитвал на Версаилската конференция 1919 г. да оргнизира "Лига за осигуряване на мира", този първ опит за установяване на световно управление. Тогава този опит бил предотвратен от Държавния Секретар на САЩ Робърт Лансинг. Лансинг ясно виждал в това, опит да се въвлекат всички във война, в името на мира. Лансинг скоро го махнали - може би - първата от редицата жертви на настъпващия заговор.

Показателна случка се случила с мистър Чърчил, когато получил предсмъртно писмо от президента Рузвелт, който го молел: "Колкото може по-скоро да види мистър Барух". Чърчил отговорил: "Берни е мой стар приятел и аз вече му бих телеграма, за да му кажа, колко се радвам на идването му в Англия, защото той е много мъдър човек".
Чърчил и Барух надълго разговаряли при това посещение. Очевидно те, освен друго, са обсъждали ядрената атака над Хирушима и Нагазаки. И, видимо, Барух се е спрял на любимата си тема за създаване на международно агентство с диктаторски пълномощия, за контрол над ядрената енергия, където на него, естествено, се падала главната роля. Историята не казва, какво е мислил Чърчил за този план на Барух, понеже планът очевидно означавал премахване на Британската Империя, където няма да има място за мистър Чърчил, като Премиер на нейно величество и на всичките и кралски владения.

Глобальният заговор

Разпадът ма Британската империя настъпи преди смъртта на Чърчил. Вътрешното отношение на Чърчил към зараждащото се световно правителство остава непонятно. 1920-те години, революцията в Русия и нейните автори бяха предмет на оживенио политически дискусии. Тогава това все още беше възможно. И ето че в това време се появява статията на Чърчил в Илюстрейтид Сънди Хералд. Заглавието на публикацията нагледно показваше, че Чърчил е в курса на делата. Статията се наричаше "Болшевизъм или Ционизъм". В статията авторът показваше, че Болшевизмът и Ционизмът са просто две течения на вътре в юдейската мисъл. Когато 1953 г. попитали Юърчил за преиздаване на статията му, той отказал.

Очевидно, "много мъдрия човек" Берни, не би одобрил статията. Защото според Берновите понятия, единното световно правителство, което той строел, е продължение на тази революция.

В карая на 19-ти век, когато величието на Британската империя било в зенита си, както показват днешните данни, заговорът вече е бил прораснал в нейното тяло. Конспираторите вече не са били тъмни личности на плаща и кинжала, както е било в епохата на френската революция. Хората пинадлежащи към заговора, вече били влиятелни и широко известни личности, т.е. такива, каквито са били в Америка.

Новият Империализъм
Човекът чието име за първ път забележимо изплува в историята на заговора в Англия, макар че неговите идеи явно не са се родили на празно място, бил с фамилията Джон Рескин. Той бил именно такъв човек, за които се казва, че злото причинено от него ще го надживее много. Той бил дълбоко засегнат от факта, че съществувало голям контраст между богатствата на викторианска Англия и бедността на народните маси. По това време той бил известен адвокат на народните маси.

Животът на Рескин завършил в лудница, както и при много хора, започнали да причисляват себе си към светците. "Новият империализъм" на Джон Рескин се основавал на аристократичните студентски понятия в Оксфорд. Тях ги вълнувало главно това, как да бъде запазен привилегированият живот, при народно правителство.
Идеите на Рескин оказали голямо влияние на Сесил Роудс. А Сесил Роудс бил просто баснословно богат човек, занимаващ се със злато-елмазо-добив в страна, която сега носи неговото име - Родезия. Характерното е, че именно сега тази малка страна в юга на Африка, водибезуспешна борба против обединените сили на страни, които от отдавна изпълняват волята на световните заговорници. Сега биографите на Роудс спорят, какво е искал той: да направи Африка комунистическа или да постави единно световно правителство? Да чуем самия Роудс: "... Усилване на Британската империя, до степен, никой да не може да и окаже съпротива. Тогава войните ще станат невъзможни и ще настъпи епоха на мир".

Пропагандаторите на световната диктатура винаги издигат на първо място идеята за всеобщ мир, който уж можело да се постигне само с такива методи.
Роудс умрял 1902 г. и и това, което е достоверно известно е, че той вложил огромни пари в това, световният заговор да пусне здрави корени в Англия и Америка.

Стипендия на името на Сесил Роудс

 

В завещанието си Сесил Роудс поръчал да се дават стипендии от неговото име на деятели, които по-найдобрия начин ще способстват за постигане целите, които е поставил Роудс, т.е. установяване на единна световна Супердържава. Тези стипендии се дават и сега, след сто години.

1891 г. заедно с приятеля си Уилиям стед, роудс организирал тайно общество. Самият той станал ръководител, а Стед, Лорд Ешер и Сър Джон Милнър (по-късно - комисар на Британската Империя за Южна Африка) членове на изпълнителния комитет. Във вътрешния кръг влизали Лорд Балфир, Лорд Ротшилд, Сър Хари Джонсън и други известни персони. Освен това имало и външен кръг, съставен от редови членове. Организацията доста приличала на масонските организации и на Илюминатите на Вайсхаупт. (Г.С: Всички масоноподобни организации (вкл. националистическите такива) са само и единствено - юдомасонски, т.е. - юдейски, и под пълен юдейски контрол)

Ако целта на Роудс е била, всемирно превъзходство на Британската Империя, то Роудс напразно е хвърлил парите си. (Г.С: юдомасонската собственост е единна и неделима (каквато беше, и е, собствеността при комунизма) – световен, всеобхватен монопол). Но ако основна цел на Роудс е било установяването на Световна Супердържава, то сега тази цел е близо до завършването й.
Роудс оставил след себе си цял кръг достатъчно известни дейци, на които им е било достатъчно уютно в обществото, с идеите на щедрия магнат.

След Роудс, лидер на организацията му, която се наричала "Общество на Кръглата Маса", станал Лорд Милнер. Когато аз постъпих във вестник Таймс

1921 г. ми стана известно за съществуването на мафията, която носеше името "Децата на Лорд Милнър". Тогава аз не и отдавах значение, и чак сега разбирам, до каква степен подобни "деца" държат света в ръцете си. Един от тези "деца" беше Мистър Джефри Доусън, тогавашният редактор на Таймс.
Друг посветен беше Мистър Филип Кер, който бе на много ръководни постове в Южна Африка и стана, както и Лорд Лотян, посланик във Вашингтон. Друг посветен беше Лайонъл Къртис, който пое ръководството, когато почина Лорд Милнър. Всички те имаха разлиани вариации около единната идея. Лорд Лотян например, искаше да построи царство божие на земята, разбира се, под вещото ръководство на англоезичните страни. "Полковник" Хаус, от таази страна на океана, също говореше за солидарност на Англо-саксонската нация, която произхождала от десетте изгубени израилеви колена (т.е. англичаните уж са юдеи). (Г.С: Не само в англо-езичните страни, но и навсякъде, т.н. аристокрация и т.н. благородници, вкл. монархическите династии са, на практика, юдейски. Но съвсем не, по начало, а чрез постепенно, подмолно овладяване на народите и самоназначаване на юдеите (по много хитри и измамнически начини) за, различни по вид и название, но еднакви по съдържание - феодали и монарси! Затова и всичките познати ни режими, и демокрации, на практика са си - феодални или направо - робовладелски!!!).

От двете страни на Атлантика, заговорът, от самото начало беше измежду много богати хора. В Южна Африка - Роудс и Лорд Ротшилд, Сър Абе Бейли и Алфред Бейт, в Америка - Морган, Рокфелер, Карнеги и множество други. Мен винаги ме измъчваше въпроса: а разглеждат ли в своите планове, всичките тези владетели над човешките съдби, такъв прост фактор, като - човешкото страдание? Мисля че не. Гората секат, трески летят. (Г.С: страданието на хората, не само се разглежда, но е и една от гланите цели на заговорниците - сатанисти, по вяра, по дух и, да не кажа, по пририда. Но на практика е така!)

........................

следва: Институтите за Чуждестранни Отношения
.........................

Книгата на Дъглас Рийд "Грандиозният план на ХХ век" е издадена от:
Долфин Пресс ЛТД, 73 Гейл стрийт. Дърбан, Южна Африка, 1977год.

превод от английски, на руски: проф. Столешников

превод от руски: Григор Симов
от сайт: http://www.zarubezhom.com/

адрес на книгата, на руски:

http://zarubezhom.com/granddesign.htm