Прочетен: 4722 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 20.04.2013 10:03
Както и колегите, с които се е консултирал, д-р Валтин изглежда не схваща колко важно е да се промени моделът в медицината. Всички досегашни възгледи за медицината се градяха върху неправилната предпоставка, че разтворените вещества са главните регулатори на всички функции на тялото, а разтворителят не участва пряко в нито една от физиологичните функции. В медицинските факултети учат, че водата е само разтворител, опаковка и носител, а самата тя не взема никакво участие в обмяната на веществата. Със същото неразбиране на водещата физиологична роля на водата се сблъсках в медицинския факултет на друг уважаван университет при друг изтъкнат професор по физиология, който (подобно на д-р Валтин) правеше изследвания и четеше на студенти и лекари лекции за бъбречните механизми за регулиране на водата. Едва когато го попитах какво представлява хидролизата (химическото взаимодействие на веществата с водата, при което едно сложно вещество се разпада на две или повече нови вещества), той разбра грешката си и призна научния факт, че водата се отнася към хранителните вещества и в действителност играе доминираща роля в обмяната на веществата, от която зависят всички физиологични функции на организма.
Особеното значение, което придава д-р Валтин на регулиращата функция на бъбреците, свежда неговото знание за механизмите на организма до управление на нуждата от вода на принципа разпределяне на дефицита ". Изглежда че той базира становището си за управление на жаждата върху жизнено важната роля на вазопресина (антидиуретичен хормон) и ренинангиотензиновата система, т.е. върху елементи, участващи в борбата с физиологичната „суша" в организма, когато той вече е обезводнен. Освен това той смята, че обезводняването е състояние на организма, който е загубил около 5 % от съдържащата се в него вода и човек трябва да чака приблизително на това равнище на загуба да се появи необходимостта да пие някаква течност, която да компенсира водата. Това становище можеше да се смята за вярно преди 25 години. Днес то доказва трагично ограниченото познание за човешката физиология, което може да се наблюдава в много престижни медицински факултети в Америка.
В неотдавнашни публикации на д-р Валтин, получили широк отзвук, не се взема под внимание фактът, че водата е хранително вещество. Нейната жизнено важна хидролитична роля ще се окаже загубена за всички физиологични функции, които изпитват последствията от недостига на вода в осмотично „свободно състояние". Друг пропуск е, че не се признава фактът, че при обезводняване на първо място се намалява обемът на вътреклетъчната течност (66 %), след това обемът на извънклетъчната течност (26 %) и накрая най-малките загуби са свързани с кръвното налягане в сърдечно-съдовата система, която стеснява мрежата от капиляри, за да запази целостта на кръвоносната система (8 %).
Филипа Д. Уигин доказа, че в основата на механизма, контролиращ или осигуряващ ефикасното функциониране на катионните помпи, лежи способността на водата да трансформира енергия: „Източникът на енергия за катионното транспортиране или за синтеза на аденозин трифосфат (АТФ) е повишаването на химическите потенциали, предизвикано от хидратацията на малките по размери катиони и полифосфатните аниони в силно структурирана гранична водниста фаза на съществуване на двете фосфориращи междинни вещества". Очаквайки ожадняване, когато преди подаването на сигнала за недостиг на вода концентрацията на течностите в тялото се увеличава, водата в клетките губи способността си да генерира енергия. ТОЧНО ЗАТОВА Е ПО-ДОБРЕ ОБЕЗВОДНЯВАНЕТО ДА СЕ ПРЕДОТВРАТИ, ПРЕДИ ТО ДА НАСТЪПИ. Това ново разбиране за ролята на водата в катионната обмяна е достатъчен аргумент да се позволи на организма да започне внимателно да разпределя излишъците от вода и да не стига до обезводнавяне, когато ще му се наложи да разпределя недостига, към което призовават хората на д-р Валтин.
В своето изследване на „конфронтационните изменения в биологичните макромолекули" Ефраим Качалски-Кацир от Ваймановия научен институт показа, че „белтъчините и ферментите в тялото функционират по-ефективно в разтвори с по-малък вискозитет". Следователно загубата на вътреклетъчна вода ще се отрази отрицателно върху ефективното функциониране на клетките. Дори само това откритие опровергава мнението на д-р Валтин, че първо трябва да се обезводним и едва тогава да започнем да пием вода. Тъй като е желателно всички клетки на тялото да изпълняват продуктивно физиологичните си функции, много по-добре е организмът да бъде наситен с вода, отколкото да се чака механизмите за борба с дехидратацията да предизвикат чувството на жажда. Освен това тялото може да се справи много по-лесно с малки излишъци от вода, отколкото да страда от нейния недостиг и да я отпуска в малки количества на жизнено важните органи, жертвайки интересите на по-маловажните функции на организма. А резултатът от постоянното циркулиране на гъста кръв в сърдечносъдовата система може да бъде непоправим.
Очакването на чувството на жажда става още по-трагично, когато става ясно, че с напредването на възрастта това чувство се притъпява. Уигин и нейните колеги посочват, че след 24 часа без вода възрастните хора все още не осъзнават, че са жадни: „Нашето главно откритие е, че въпреки очевидната физиологична потребност възрастните участници в експеримента не даваха признаци за жажда." Брус и негови колеги са установили, че при хората между 20 и 70 години съотношението на водата вътре и извън клетките намалява от 1,1 до 0,8. Без съмнение вътреклетъчният воден баланс нямаше да се промени толкова, ако осмотичният процес можеше да осигурява дифузия на водата през клетъчната мембрана във всички части на тялото в рамките на 103 см в секунда. Ако обаче се разчита само на реверсивния осмотичен процес на увеличаване на съдържанието на извънклетъчната вода в организма, а също на филтрацията и постъпването на вода в жизнено важните клетки под действието на вазопресина и на системата ренин-ангиотензин-алдостерон, то в условията на постоянна борба на организма с обезводняването могат да настъпят катастрофални изменения в неговия воден баланс.
Когато д-р Валтин препоръчва на хората отначало да ожаднеят и едва тогава да пият вода, той пропуска две други открития. Първото установява, че механизмът на жаждата се задейства не от вазопресина и ренин-ангиотензиновите системи - те само участват в консервацията на водата и принудителната хидратация на клетките. Жаждата възниква, когато недостигът на вода започва да се отразява отрицателно като намалява налягането и забавя придвижването на положителните йони на натрия, калия и аденозин трифосфата. Именно водата създава градиента на напрежението, насищайки белтъците на йонното налягане в невротрансмисионните системи. По тази причина мозъкът, 85% от който е вода, не може да издържи равнището на обезводняване, „предизвикващо жажда", което д-р Валтин окачествява в своята статия като напълно безопасно.
Второто откритие е липсващата част в научната мозайка, свързана с механизмите на регулация на водата, над която учените си блъскат главите от 1987 г. и за която д-р Валтин и неговите колеги би трябвало да помнят. Става дума, че активността на невтротрансмитера хистамин зависи от ефективността на катионната обмяна и за това, че той играе важна роля в инициирането на програмите за борба с дехидратацията и в катаболитните процеси при прогресиращо обезводняване на тялото. На базата на водещата роля на хистамина в регулирането на водата и активната роля на водата във всички физиологични и метаболитни процеси — като хидролитичен инициатор на всички функции на разтворените вещества — бе направен изводът, че симптомите на жаждата са резултат от повишена активност на хистамина и свързаните с него механизми. Сред тези симптоми са астмата, алергиите и силните болки, например стомашните киселини, колитите, ревматичните болки в ставите, болките в кръста, мигрената, болките в мускулите и дори ангинозните болки. А тъй като активността на вазопресина и ренин-ангиотензин-алдостерона зависи пряко от активизирането на хистамина, тяхната роля за повишение на кръвното налягане се оказва част от програмата за борба с дехидратацията. Функцията им да вкарват вода в жизнено важните клетки налага налягането на постъпващата вода да бъде по-високо от налягането на осмотичното „изтегляне" на водата от клетките на обезводненото тяло.
На базата на новия подход, който разработих в резултат на 22 години клинични и научни изследвания в областта на молекулярната физиология на обезводняването, и предложената от моите колеги смяна на парадигмата в медицинската наука, базираща се на признаването на хистамина за невротрансмитер, отговарящ за регулирането на водата в организма, с пълно основание твърдя, че 60 милиона американски хипертоници, 110 милиона хора с хронични болки, 15 милиона диабетици, 17 милиона астматици, 50 милиона с алергии и много други — всички следваха препоръките на д-р Валтин. Те чакаха да усетят жажда. Ако знаеха, че водата е природен антихистамин и е най-ефикасният диуретик, съм сигурен, че тези хора щяха да бъдат избавени от мъките, предизвикани от здравословните им проблеми.
Трябва ли да кажа, че след като от един от неговите сътрудници дойде потвърждението, че писмото ми е било предадено на д-р Айзенберг, не получих никакви коментари от този блестящ лекар. Той ме бойкотира така, както и всички останали, които се изплашиха от мащабите на откриващите се перспективи. Добре разбирам какво са почувствали. Всички внезапно са се усетили напълно голи. Представили са си как в един миг ще бъдат зачеркнати дългите години на обучение и зубрене на „научни жаргони", планините от статистически данни, оправдаващи използването на токсични химически препарати и агресивни процедури в техните лечебни предписания, а също и всички материални блага, произтичащи от тяхното прилагане. Те са разбрали, че всичко, постигнато с упорит труд, ще бъде пометено от бавно настъпващия ураган, който много скоро ще се стовари върху уютното им симпатично убежище. И ще го направят хората, които не са забравили колко злини сме им причинили ние, лекарите.
Колкото до фармацевтичната промишленост, тя ражда в Америка медицинска тенденция, много по-опасна от онзи тероризъм, срещу който започнахме война, за да избегнем катастрофи като тази на 11 септември 2001 година. Всяка година тероризмът на фармацевтичните компании взема повече жертви от всички останали форми на терор, взети заедно. Главната отлика на фармацевтичния тероризъм е, че той позволява на шепа хора да печелят от огромното мнозинство от населението, принудено да се раздели със спестяванията си преди да умре преждевременно в мъки. Включих поместения по-долу текст на интернет сайта www.watercure.com. Всъщност написах тази книга, за да разоблича античовешката същност на химическия тероризъм на фармацевтичните компании и да насоча вниманието на обществеността към липсата на интерес сред медиите към онова, което става. Те знаят за лечението с вода, но въпреки това упорито мълчат.
Прочетете моята статия и се замислете какво става. Какво прави Агенцията за контрол на храните и лекарствените продукти? Къде гледат Националният институт по здравеопазване, Министерството на правосъдието? Защо учрежденията, призвани да защитават народа на Америка, го оставиха на произвола на съдбата?
ГЛАВА ПЪРВА
СЪБУДИ СЕ, АМЕРИКА! ОТКРИЙ ОЩЕ ЕДНА СМЪРТОНОСНА ФОРМА НА ВЪТРЕШНИЯ ХИМИЧЕСКИ ТЕРОРИЗЪМ
Вие може да сте следващата им мишена.
За Америка 2002 г. ще стане година на по-нататъшното активизиране на тероризма и борбата с него. Американците разбраха какви ужасни последици може да има омразата за невинните и нищо не подозиращи хора — тя може да убие хиляди само с един удар. И народът на Америка повече не смята да търпи този тероризъм, каквото и да му струва това!
2002 г. ще стане година, когато американците ще разберат, че тероризмът не е само отвличане на самолети или заразяване на писма със спори на сибирската язва. Те ще започнат да осъзнават, че изтънченото мошеничество за подкопаване на благополучието на масите представлява още една форма на тероризъм.
По ирония на съдбата през 2002 г. от лошо медицинско обслужване ще умрат повече хора, отколкото от атаките на терористите. През 2001 г. нещата бяха абсолютно същите. В един ден — 11 септември бе отнет животът на хиляди невинни хора, докато същевременно неправилно предписаните през 2001 г. на лекарства и медицински процедури са довели до смъртта на стотици хиляди души. Защо? Защо толкова много хора страдат и умират абсолютно ненужно? Защо медиите не отразяват и не анализират това положение? Защото смятаме болката и страданието за норма в живота на нашето общество, за неделима част от нашето съществуване? Нашите мозъци са постоянно промивани, за да ни се налага удобна за медицината представа за човешкия организъм и неговите страдания.
Но устройството на нашия организъм не е така несъвършено, както се опитват да ни внушат.
Във всеки човек е заложена проста и естествена програма за функциониране на тялото, когато е младо, няма болка, пълно е със здраве и радост от живота! При положение, че са хвърляни толкова години милиарди долари за медицински изследвания, тези тайни на природата сигурно биха могли да бъдат разгадани и да се разкаже на американците за тях. Едва ли някой ще се осмели да каже, че не сме имали достатъчно средства или прогресивни технологии за тази цел!
Трагедията е, че имаме всичко необходимо за нейното постигане, стига медицинските институции да пожелаят. Още по-голяма трагедия е, че тези институции съществуват, за да печелят пари от човешките болести. Разбира се, те нямат да правят нищо, което би могло да намали техните печалби. Но най-ужасното е, че колкото по-покорно хората, стигнали до отчаяние, дават своя живот, здраве и спестявания на представителите на системата, толкова по-нагло и безскрупулно действа тя. Дълбоко съм убеден, че цялата система е изградена върху ясно начертана стратегия за вътрешен тероризъм. Тя бавно и методично укрепва своите позиции. Чрез тактиката на сплашването вкарва хората в адския конвейер на бавната фармацевтична смърт.
Това положение стана възможно благодарение на злостното мошеничество в медицинската наука. Вече знаем с точност схемата на това мошеничество и ще ви запознаем с нейните подробности. Но отначало няколко думи за новото научно откритие, което умишлено се крие от американския народ, за да не пречи на лекарите да сплашват хората:
"Той призовава към нов научен подход, който обръща клиничната медицина с главата надолу".
Вестник „Daily Telegraph ", Лондон, Англия
Както се вижда от този отзив за моя труд, един от многото, моите научни изследвания и медицински аргументи получиха широко международно признание. Ако научната ми позиция не беше толкова силна, нямаше да мога да разоблича фармацевтичната индустрия пред съда на общественото мнение. Правя го за благото на Америка и на американския народ, който стана жертва на най-лошата от всички известни разновидности на безмилостния тероризъм.
Физиологичната наука признава, че невротрансмитерът хистамин — химическо вещество, което се произвежда от мозъка — играе главна роля в регулирането на водата и в борбата с физиологичната дехидратация в организма. Той е естествен координатор на физиологичните функции, включително на увеличението на потреблението на водата, докато организмът се насити напълно, след което производството на хистамин намалява. Следователно колкото по-обезводнен е организмът, толкова по-активно функционират системите, управлявани от хистамина. Този процес предизвиква редица клинични признаци, които само сочат жажда, но в медицината се смятат за болести.
У човека може да се появи задух или болки в ставите, да се вдигне кръвното налягане или кръвната захар, може да се повиши нивото на холестерола, може да се появят силно главоболие, депресия, тревожност или дори ангинозни болки, стомашни киселини, болки в гърба и много други неща — но всичко това е поради недостиг на вода в едни или други части на тялото. И ни се предлага да лекуваме тези състояния с различни лекарства, които действат като антихистамини. Точно тук медицината излезе от верния път.
ТОВА СТАНА, ЗАЩОТО ДОСЕГА ПРИЕМАМЕ РАЗЛИЧНИТЕ СИМПТОМИ НА ЖАЖДАТА ЗА ЕДНИ ИЛИ ДРУГИ БОЛЕСТИ. Защото пренебрегваме насъщната потребност на организма от вода. Вместо това пием онова, което е вредно за него. Твърде често хората заменят водата с течности, съдържащи кофеин, или с газирани, алкохолни и диетични напитки. И организмът страда от последиците, като заявява за опасната за живота жажда по най-причудливи начини.
На пръв поглед може да ни се стори, че между изброените по-горе болестни състояния няма никаква връзка. Но, повярвайте ми, зад тези начини на проява на недостига на вода в организма стои изключително ясна научна логика и тези начини, които медицинската общност в края на 20-и век смяташе за болести, трябва да станат тема за изучаване в медицинските факултети.
Фармацевтичната промишленост се възползва от това бяло петно в медицината, за да спъва по-нататъшния прогрес в медицинското образование и да насочи изследванията по лъжлив път. Тя научи лекарите да лекуват естествените прояви на критичен недостиг на вода с лекарствени препарати. Сега всички физиологични прояви или адаптивни процеси в организма, страдащ от силно обезводняване, се лекуват с едни или други лекарства или дори с комплект от лекарства. Страната загуби билиони долари и почти сто години, само за да убива все повече и повече хора в угода на шепа алчни предприемачи.
В резултат през 2001 г. американският народ изпадна в зависимост от фармацевтичната индустрия, като плаща с живота на хората и с техните спестявания за постоянното разширяване на нейната престъпна дейност. Системата използва тактиката на сплашване и превръща хората в материал за адския конвейер на бавната фармацевтична смърт. Резултатите от функционирането на този конвейер могат да се сравнят с производителността на хитлеровите конвейери на смъртта. Как другояче да се обясни ситуацията, при която организмът отчаяно се нуждае от вода, а вместо нея ден след ден получава токсични химически препарати, които накрая го убиват? Доколкото мога да съдя от гледна точка на добросъвестен лекар, този процес не е нищо друго, освен тероризъм с цел получаване на печалба.
Онова, с което се занимава фармацевтичната промишленост, не може да се нарече по друг начин, освен като най-грозна форма на тероризъм срещу американския народ. И то трябва да се прекрати! Вратата между фармацевтичната промишленост и нейния престъпни помощници — Агенцията за контрол на храните и лекарствените средства и Националния институт по здравеопазване — трябва да бъде затръшната и да се издигне бетонна стена.
Но докато правителството не се намесва и не прекратява това мошеничество и тероризъм, е най-добре вие, приятели, сами да се погрижите за себе си. Изучавайте как вашият организъм ви съобщава от какво се нуждае! Научете този език и станете приятел на своя организъм, за да крачите по-леко по жизнения път. Не очаквайте, че организмът ще реагира нормално на това, че го тъпчете с продукти, които не му помагат да се чувства добре. Но и не се надявайте обикновеният лекар да ви помогне. Системата на медицинското образование и агресивната търговска политика на фармацевтичната индустрия не стимулират лекарите да мислят на първо място за благото на пациента. Пълния текст на английски език на статията за фармацевтичната промишленост можете да намерите на моя уебсайт
В статия в „The Washington Post" се казва: „Новите изследвания сочат, че всяка година токсичните реакции на правилно предписани и правилно приемани медицински препарати предизвикват тежки заболявания на повече от 2 милиона американци, а 106 000 от тях умират. Тази изключително висока цифра извежда страничните ефекти от лекарствата на шесто, а може би дори на четвърто място сред най-разпространените причини за смъртността в страната.
Едно проучване, най-мащабното и пълно по рода си, показва, че всеки петнадесети болничен пациент в Съединените щати може да пострада от реакция на организма спрямо лекарствата, предписани от лекарите или вземани без рецепта, а за около 5 % от тях тези реакции се оказват смъртоносни.
Ако резултатите от проучването са точни, броят на хората, умиращи всяка година от лекарства, отстъпва само на броя на хората, умиращи от коронарна болест, рак и инсулти, и е по-голям от смъртните случаи от болести на белите дробове, пневмония и диабет. (Г.С: а коронарна болест, ракът и инсултите не се ли предизвикват също, предимно, от от грешния подход на лекарите и от "лекарствата"?)
Според експертите резултатите от проучването, публикувано в последния брой на “Journal of American Medical Association ", са най-достоверните от всички предишни резултати, тъй като в него са разгледани само случаите, когато лекарствата са били вземани правилно."
На 7 май 2002 г. „The Washington Post " публикува статията на Шамкар Ведантама „Захарното хапче — най-силното средство срещу депресията: при голям брой изпитания на антидепресанти е установено, че плацебо повдига настроението и променя химията на мозъка." В тази статия се разкрива още един трик на фармацевтичната индустрия:
„Благодарение на хиляди изследвания, стотици милиони предписани рецепти и десетки милиарди долари, хвърлени за лекарства, бяха установени със сигурност две неща: лекарствените препарати като прозак, паксил и золофт помагат добре срещу депресия. Също толкова добре помагат и хапчетата захар!
Данните от новите изследвания доказват, че при повечето от тях, направени от фармацевтичните компании през последните десетилетия, таблетките плацебо са показвали не по-малка — ако не и по-голяма — ефективност в сравнение с антидепресантите. Компаниите е трябвало да извършат множество изпитания, за да получат два последователни положителни резултата, което е минимумът, необходим, за да бъдат утвърдени препаратите от Агенцията за контрол на храните и лекарствените средства".
По-нататък в тази обширна статия се цитират данни от изследванията, от които се вижда, че таблетките плацебо са най-малко с 5 % по-ефикасни от проверяваните лекарства. Ако се вземе под внимание посочената от мен възможна връзка между положителните резултати от използването на плацебо и ефекта от водата, поемана за поглъщане на таблетките, както и фактът, че ако имате свободен достъп до вода, може да изпиете повече, отколкото ви трябва, за да премине таблетката в стомаха, то антидепресивното действие на захарните таблетки вече не е толкова чудно, колкото може да изглежда на пръв поглед.
По-нататък ще се запознаете с кратък списък на болестните състояния, които са последица от недостига на вода в човешкия организъм. Този списък вероятно ще предизвика у вас същото възмущение, каквото предизвика и в мен. Защо са загубени толкова много години за медицински изследвания, които са се базирали върху неразбирането на феномена на жаждата в човешкия организъм? Защо сме погубвали поколение след поколение под влияние на призивите на фармацевтичната индустрия да използваме нейните отровни химически препарати вместо водата, необходима на организма, за да изпълнява естествените си функции? Виновни ли сме, че след като повярвахме на наукообразната дезинформация, направихме човешкия организъм по-уязвим за дегенеративните заболявания? Но стореното не може да се върне. Остава да се надяваме, че ще имаме достатъчно здрав разум и смелост да решим проблема, като не се противопоставяме на промените, които неизбежно трябва да настъпят.
................
Следва: ГЛАВА ВТОРА
СПЕЦИФИКА НА ПРОЯВИТЕ НА ОБЕЗВОДНЯВАНЕ НА ОРГАНИЗМА И ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ НЕГО
Свалете и четете книгата "Тялото Жадува за Вода"
от адрес:
Тази книга ми бе препоръчана от: nedovolen
ПОЛОВИНАТА БОЛЕСТИ ЩЕ СЕ ИЗЛЕКУВАТ С...В...
Професор д-р Неумивакин: Диабет и рак мо...
Ексклузивно от Мюнхен: ГЕН. РАДЕВ ВЪРНА ...
Да си спомним за д-р Кръстьо Кръстев -...
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2013/04/13/vodata-lekuva-lekarstvata-ubivat-quot-tialoto-jaduva-za-voda.1100368
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata