Документът е истински.

Наложи ми се да отлетя за Женева, за да получа потвърждение, като се срещна със секретаря на Световната търговска организация Паскал Лами. Ето какво ми каза Генералисимусът на глобализацията:

„СТО не е създадена като някоя тъмна клика на транснационални корпорации, тайно готвещи заговори против хората… Ние нямаме заседания с пушещи пури богати, луди банкери.”

Тогава му показах документа.

Той започваше с това, че лакеят на Лари Съмърс – Тимъти Гейтнър, напомня на своя бос, че е необходимо да позвъни на банковите клечки:

„Тъй като приближаваме ендшпила на преговорите за СТО финансовите услуги, мисля, че би било добра идея да пообщувате с изпълнителните директори в бизнеса (СЕО)…”

За да не се налага на Съмърс да звъни в офиса си за получаване на телефонните номера (които според законите на САЩ ще изплуват в публичното пространство), Гейтнър добавя личните към този момент телефони на петима от най-влиятелните ръководители на планетата.

Лами беше прав. Те не пушат пури. Продължаваме нататък и набираме номерата. Набрах и чух бодро приветствие от Рийд (Джон Рийд, ръководител на Сitibank), докато не му казах, че отсреща не е Съмърс. Другите номера бързо се оказаха недостъпни. На Джон Корзайн (Goldman Sachs) не биваше да звъня, понеже против него се води наказателно дело.

Тревога будят не тайните преговори на Съмърс с банкерите. Ужасът е целият този „край на играта” сам по себе си.

Позволете ми да обясня:

Годината е 1977. Финансовият министър на САЩ Робърт Рубин отчаяно насърчава дерегулирането на банките. Това изисква, първо, отмяна на закона Глас–Стийгъл, за да се отстрани бариерата между търговските и инвестиционните банки. Това е нещо от рода на замяната на банковите хранилища с рулетка.

Второ, банките искат да получат правото да играят нова рискована игра – търговия с деривати. Скоро само JP Morgan се оказва обременен с „активите” на тези псевдоценни хартийки на своя баланс с $88 трилиона.

Финансовият зам.-министър Съмърс (който скоро заменя Рубин в качеството на секретар) блокира всякакви опити да се контролират деривативите. Но какъв е смисълът от превръщането на американските банки в деривативно казино, ако капиталите избягат в страни с по-безопасни банкови закони?

Отговорът на петорката големи банки е такъв: унищожаване на контрола над банките във всяка страна на планетата с една-единствена крачка. Това би било толкова блестящо, колкото безумно опасно.

Как може да се осъществи този безумен грабеж? Идеята на банкерите и Съмърс е да използват споразумението за финансови услуги (или FSA) като неясно допълнение към международното търговско споразумение, охранявано от Световната търговска организация.

Докато банкерите не започват своята игра, споразуменията в СТО регулират само търговията със стоки – моята кола за твоите банани. Новите правила, разработени от Съмърс и банките, биха принудили всички страни да приемат търговията с токсични активи – например деривативи.

Докато банкерите не преконфигурират FSA, всяка страна контролира и регулира банките в своите предели. Новите правила на играта принуждават всяка страна да открие пазарите си за Citibank, JP Morgan и деривативните им „продукти”.

И всичките 156 страни трябва да унищожат собствените си, подобни на поправката Глас–Стийгъл разделения между търговските и инвестиционните банки.

Работата по превръщането на FSA в банкерски тиран е поръчана на Гейтнър, който е назначен за посланик в Световната търговска организация.

Защо която и да е страна би се съгласила на абордаж и завладяване на банковата й система от такива пирати като JP Morgan?

Отговорът в случая с Еквадор е – заради бананите. Еквадор наистина е бананова република. Жълтият плод е жизненоважен източник на валута за страната. Ако тя откаже да подпише новия FSA, то може да храни маймуните с бананите си и да се върне към фалита. И Еквадор подписва.

И така нататък – всяка страна до една е принудена да подпише.

Всъщност всички, освен една. Новият президент на Бразилия Луис Инасиу Лула да Силва отказва. Според друг документ, който се озова в ръцете ми, Бразилия беше заплашена от ембарго на продукцията си от търговския комисар на Европейския съюз Питър Менделсон. Но отказът на Лула се отплаща за Бразилия, когато, бидейки единствената сред западните страни, тя оцелява и процъфтява по време на банковата криза 2007–2009 г.

Новият FSA отваря кутията на Пандора за световната търговия с деривативи. Сред печално известните узаконени операции: Goldman Sachs разработва секретно евро-деривативен обмен с Гърция, който унищожава страната. Еквадор – неговият банков сектор е дерегулиран и рухва, взривявайки масови безредици.

На Аржентина се налага да продаде нефтените си компании (на испанци) и системата за водоснабдяване (Enron’у), докато нейните учители ровят в боклука, за да търсят храна. След това банкерите се гмурват с главата напред в деривативния басейн на Еврозоната, без да могат да плуват – и сега континентът постепенно се продава в Германия.

Била ли е причина за цялата тази мъка и несгоди единствената записка? Разбира се, не – зловеща е Играта сама по себе си, когато я води банковата клика. Документът само показва плана за Играта за окончателния шах и мат.

Докато милиарди все още преживяват последствията от устроената от банкерите световна катастрофа, Рубин и Съмърс си живеят съвсем нелошо. Дерегулирането на банките от Рубин позволява да се създаде финансово чудовище с името Citigroup. Няколко седмици след оттеглянето си от длъжност Рубин е назначен за директор, а след това за председател на Citigroup – която, банкрутирайки, все пак успява да изплати на Рубин $126 милиона.

След това Рубин заема друг пост – в качеството на ключов благодетел на кампанията на младия сенатор Барак Обама. Няколко дни след избирането си на поста президент Обама, по настояване на Рубин, дава на Съмърс поста „Икономически цар” и прави Гейтнър „царица” (тоест министър на финансите).

Това, че Обама по настояване на Рубин ще избере Съмърс да управлява Съвета на Федералния резерв, означава, че още сме далече от края на играта.