А я гледай какво пише въ Уикипедията

“Именно увелкателното либрето, което е съсредоточено върху идеята за нацията и нейната свобода, го привлича да напише следващата си опера. Поставена през март 1842 година, „Набуко

Я ги гледай какъ луквите сатоаноизбраници изопачаватъ! “Идеята за нацията”... ми да. Нали евреите си признаватъ че национализма важи само за тяхъ, но не и за другите народи. А самата опера да си кажа е тин-ти-ри, мин-ти-ри. Самъ Верди е нямалъ вдъхновение, а явно заставили са го да я напише. По късно той написва и операта “Йерусалим” която не съмъ слушала. Заглавието й е доста красноречиво, за еврейското влияние.

Та те евреите са пяли съ оперна постановка още по времето на давидъ. Кой щеше ми поверва ако бяхъ споделила тогава. Ако споделя и сега кой ще ми поверва? И разтърсихъ се  изъ стария заветъ, но не намерихъ обстойно онова дето някога бяхъ чела, за високите гласове обърнати по изкуствен начинъ, да звучатъ въ високите регистри въ силата си. Но ето все пакъ нещичко намерихъ:

 Културата у Българите, а може би и при другите народи е, е била ЕДИНСТВО между всички сфери на битуване. Не се е деляло т. н. изкуство отъ ежедневниятъ трудъ. Хората не са се деляли на изпълнители и публика. Всичко е било свято. Святъ Дома-Храмъ. Свята е Земята която дава силата си. Дарътъ Небесенъ - Житото, Хлябътъ свещенъ – божественна жертванна плътъ. И покрай всяка работа се пеело, защото всяко дело е било свещенодействие. А пъклената имъ хишническа религия еврейска дели и разпилява всичко, какъ вълци натръшкватъ стадото  така и те безобразничатъ въ всичко. Не случайно Богомилите са били противъ евреите и старият имъ заветъ. Та певците живеятъ отделно, не работятъ друго освенъ да се усъвършенстватъ “денемъ и нощем” въ изкуството. И отъ времето на ренесанса полека лека вивежда се именно еВРЕЙСКАТА КУЛТУРА НА РАЗДЕЛЕНИЕТО, на разкъсването и умъртвяванетро. Разделятъ се хората на изпълнители на изкуството и на консуматори, като качватъ се музикантите на сцената, художниците се натикватъ въ изложбените зали. А останалите няматъ право да творятъ, защото видишъ ли, няматъ нужното образование. А въ това време по турско Българите са били  съвършенни музиканти на полето, на планините средъ камънаците, по мегданите и въ домовете си, невероятни записи имаме отъ 60-те годин правени въ Българските села, съвършенно звучатъ народните музиканти, повече отъ “професионално”, а не са се занимавали день и нощъ съ музика както евреите, както и калсическите съвременни музиканти силно моделирани отъ евреите. Съвършенни танцьори са били Дедите ни. Нямало е публика -  умъртвени безучатни хора, странични наблюдатели, и младо и старо бързало е да се хване на хорото. Съвършенни художници са били. Всеки практиченъ материаленъ предметъ е билъ измайсторенъ карасивъ ненагледенъ, гениално одухотворенъ “шедьовър на изкуството”. А и “майстори на словото”... знаете какви велики са текстовете на песните ни, и приказките ни. Не, нашите Деди на са парктикували “ИЗКУСТВО” техниятъ животъ въ всичко е билъ ЕСТЕСТВО. Изкуството е от евреите. На много места въ стария заветъ е писано изкусенъ, изкуство, изкусно, изкусни. Абе изкуственна и мъртва е тяхната култура, за съжаление въведоха я всредъ народите.

При Българите, не знамъ при другите народи, учители да е имало по пеене, не съмъ чувала. То човекъ като живее въ планината близо до Бога и прихваща, че гласътъ му се лее, лее по естество. А за оперното пеене е нужно учителъ, защото гласътъ въ естеството си има горенъ пределъ. Покачването надъ този пределъ така че да звучи гласа въ височина мощно, а не фалцетно, т. н. «обръщане на гласа» се осъществява чрезъ многобройни уроци, обръщането става по изкуственъ начинъ, чрез учитель. Ето виждаме че евреите са си имали учители по пеене, вероятно за да обръщатъ гласовете си.

 Няма, поне азъ не знамъ въ народната ни музика диригенти, ръководители. Кога слушахъ баби шопкини, всички ми клетки завибрираха и се изпънаха едновременно  къмъ Небето и Земята. Въ неописуемо състояние изпаденахъ. Почуствах се че съмъ Дървото на Живота. Никоя съвременна модерна музика не ме е довеждала до това състояние. Но бяхъ и много изумена, че те начеваха песента си без да си дадатъ тонъ, съвършенно настроени. Та те иматъ паметъ т. н. «абсолютизъмъ» при музикантите. И средъ най тлантливите музиканти единици са абсолютистите които помнятъ тонове. А тея ми баби... гледай ги... Другото което ме потресе  е че те пяха безмензурни песни като единъ, пяха безъ диригентъ. Е какъ, и най големите музиканти се огелпватъ и на тактова музика, ако трябва да я изпълняватъ безъ диригентъ, че камо ли, ако тряба да занищятъ безмензурна мелодия. А тея ми баби... гледай ги ти. Освен Българите вероятно всички народи са пеели и свирили учени и ръководени отъ Богъ който е въ Сърцето. Само еврите изглежда си иматъ учители и ръководители по музика. Щотъ няматъ сърце и налага се изкуственна помощь отъ вънъ. И за да умъртвятъ света и оеднаквятъ нациите,  че да станатъ господари, налагатъ тая ми култура тяхната като световна култура.

Или другъ преводъ

И «високъ» и «силенъ» гласъ, все на оперно напомня.

 “Тънкиятъ гласъ” за псалтиря ли важи, или за ларинкса който приглася на псалтиря, щото ако иде речъ за  ларинкса, ето че изкуственно са обръщали гласовете си, за да пеятъ високо, т. е.  пяли са тогава съ оперна постановка.

Ето и другъ преводъ.

Какво е това «Аламот» не зная. Каквото да е. Едно зная че неусетно въведоха тяхната култура на разделението. Въ начало се започнало чрезъ хубави възвишени ужъ вибрации. Все пакъ много отъ калсическите композиторите не са съзнавали че тегнатъ по чужда култура, били са чисти въ мотивите си и чиста имъ е музиката. Та напримеръ нямамъ съмнение къмъ Пучини съ своята Тоска, а и либретото е чисто и драматично. Тя за да избави Любимиятъ си, който пъкъ укрилъ и се застъпилъ за приятелять си, избягалъ полетически затворникъ, се съгласява да се даде на деспота, който й обещава че ако тя му се отдаде ще отмени смъртната  присъда на Любимиятъ й, ала излъгва я, присторено отнема я. Но и тя го излъгва. Взима ножъ и въ момента който й посяга тя го убива, големецътъ предъ когото «цялъ Римъ треперилъ». И казва на трупа «Сега азъ ти прощавамъ!» Та музиката е много наситена енергийно. Но колкото и хубава да е, не се сравнява съ силата на нашите енергийни песни. Та при неусетно наложените чисти класически вибрации надъ света, хората се увличатъ и изоставятъ националната си музика. Моятъ прадядо се е билъ увлякълъ. Дядо ми се чудеше за него казваше че по него време кога е нямало записи, той баща му е знаелъ цели увертюри, арии, концерти на изустъ. Може би нишката на Дедите ми се прекъснала още при прапрадядо ми, защото той много ходилъ по Европата и може така да е внесълъ чуждата култура. Та музиката на Дедите ми е забравена още при прапрадядо ми. Дядо ми е билъ единъ отъ основателите на бургаската самодейна опера. Той не беше професионалистъ, но бе музикантъ по душа и сърце. Но за съжаление не знаеше музиката на Дедите ни, основно музикантъ на класическа музика бе, на стари градски, руски романси и др. Единтвенно кога бяхме още малки, тримата му внука, ни събра и ни научи няколко коледни песни, малко класически обработени, но хубави. И нея година коледувахме у дома и у някои съседи. Това отъ негава страна бе актъ на частично съзряване, национално пробуждане. А за насъ бе много ценно да научимъ, някои наши народни песни. Бе за нас силно незабравимо преживяване. Майка ми и сестра ми и те се увличатъ по класическата музика и не са правили никакъв опитъ да се върнатъ къмъ Корените ни. Майка ми - оперна певица, сестра ми - пианистка. И двете са педагози по класическо пеене. И азъ съзнавамъ че нишката е прексъсната още преди четири поколения и горчиво плача. Но какво мога да направя освенъ да търся стари записи на наша музика и да черпя отъ тяхъ. Другото което правя, оставямъ се на Духа въ Сърцето си и засвирвамъ и запявамъ мелодии които въ момента се раждатъ, а може и да се възраждатъ. Родовата ми паметъ въ дадени моменти се пробужда. Вярвам че родовата паметъ е въ сърцето на всеки един отъ васъ Българи. Просто трябва да забравите еврейското учение и внушение, че нещото трябва да зазвучи и копира отъ вънъ. Знаели са Дедите ни, че Небето е въ Сърцето. Сърцето е билъ извора на всяка видима проява. Ако някой чуе песенъ отъ друго село и му хареса, то е защото докоснало се е Небето до сърцето. И тая песен не ще я копира както евреите правятъ и както са внушили на народите чрез класиката, а ще я пресъздаде по своему отъ Сърцето си. Ей, каква свобода са имали Дедите ни! А ако някой калсически поеврейчинъ музикантъ изпълни произведение на «великъ» композиторъ, като размести два тона  не какъ е писано на клавира и леелееее... каква грешка! И заклеймяватъ го че опорочилъ «великиятъ» композиторъ.

 Та  неусетно налагатъ се чистите класически вибрации надъ света, за да го завладеятъ безъ оръжие, хората се увличатъ по хубавото, чуждо и се изпразватъ отъ къмъ националното си, следъ което на мястото на празнината лесно се въвеждатъ постепенно всредъ чистите и мръсни вибрации. Оперетата Графиня Марица свидетелства за лукавото намерение на евреите, но за съжаление тогава никой не е разбралъ лъжата. Та първата премиера е поставена презъ 1924 г. въ Виена. На следващата година и въ България. Много са бързали, сякашъ специялно за поробването на България е създадена тая оперета. Историята ужъ е нравственна любовна, но ако и да осмива слабостьта към парите, тънко прокарва преклонението предъ парите и буржозаните имения. Та музиката на някои моменти да кажемъ 10 процента отъ цялата оперета клони ужъ къмъ мелодичното възвишено и то именно е кука за изтънчените слухове, че да ги приравни, свикне и разврати съ останлите 90% което си е чиста вариететна музика отъ тогавашните публични домове. А сега следъ по малко отъ векъ, на мястото на изпразнените отъ къмъ наследствена култура сърца, дойде хиляди пъти по развратна отъ вариатетната отъ онова време музика. И не само развратна. Има една детъ направо си бърка и рови въ главата и преинсталира нещо си въ ума. Пускатъ я тая човъркаща музика отъ телевизията, радиото, въ рейсовете и въ магазините и на работните места. Ако тая музика я бяха пуснали преди 10-70 години хората щяха да протестиратъ, но сега понеже постепенно става притъпяването на човешките усети къмъ естественното и красивото, хората я приематъ за нормална тая сатанинска музика и си я слушатъ най мазохистки.  Та всичко започва отъ невинно звучащата оперна музика за да достигне до развратната, целяща убийството на семейства и нераждането на чедата. Тя операта прокарва разни идеи каквито си искатъ да внушатъ евреите. Докато въ Индия циганската престъпностъ е била гонена, въ Европа циганите се възхваляватъ за да обучатъ чувство на толерантностъ и търпение спрямо техниятъ разбойнечиски нравъ. Единици са циганите които не са престъпници, но мнозинството са оръжие въ ръцете на евреите, насърачвани да погубватъ бялата раса. Много опери и Оперети са възхвалявали циганите. Карменъ, Трубадуръ, Цигански баронъ, Графиня Мрица и др и др.