Към настоящия момент България не граничи със страна, която да застрашава живота или свободата на когото и да било, а Сирия – доколкото е известно от географска гледна точка – не граничи с България. Поради тази причина изключението по чл. 4, ал. 5 от ЗУБ за непреследване на незаконно пресичане на държавните граници от лица, бягащи за да спасят живота и свободата си, не може да бъде приложено по отношение на „сирийските бежанци“, нахлуващи в България през сухопътната ни граница с Турция. Турция не застрашава по никакъв начин живота и/ли здравето на тези лица. Ето защо, попаднали на нейна територия (ако действително са бежанци), те могаг да потърсят убежище, включително и в България, но вече без да се ползват от цитираното изключение по ЗУБ. Едно последващо прекосяване на държавни граници в западна посока, след като вече са прекосили сирийско-турската граница, вече не е бягство за тези лица от непосредтвена заплаха за живота и здравето им, а чисто и просто опит за проникване в западна (европейска) страна, която евентуално ще предостави по-изгодни икономически условия за живот или възможност за придвижване още по-назапад, към такива по-изгодни условия за живот.

На следващо място – представящите се за „сирийски бежанци“ лица в голямото си мнозинство попадат на българска територия без лични документи. Доколкото българските миграционни служби нямат връзка с регистрите на населението в Сирия и по дефиниция не могат да търсят такава връзка, е невъзможно да се установи със сигурност дали тези лица наистина са преследвани в страната си, или например са криминални лица, включително и от други близкоизточни държави. Ето защо – противно на упорито прокарваните твърдения в българското общество – в цитирания случай е релевантна разпоредбата на чл. 279, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) – „който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва…“. Ал. 5 от същата разпоредба препраща към прогласеното право на убежище съгласно Конституцията, а чл. 27, ал.ал. 2 и 3 от Основния закон на свой ред препраща към ЗУБ, респективно – към цитираната по-горе Конвенция за статута на бежанците. Чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗУБ изрично определя в тази връзка, че „молбата на чужденец за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се отхвърля като явно неоснователна“, когато липсват условията по чл. 8, ал.ал. 1 и 9 от ЗУБ (основателен страх от преследване в държавата по произход) и условията по чл. 9, ал.ал. 1, 6 и 8 от ЗУБ (реална опасност от тежки посегателства в държавата по произход), или когато чужденецът „идва от сигурна държава по произход или от трета сигурна държава…“. Към настоящия момент без всякакво съмнение е приложима последната хипотеза по чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗУБ, тъй като Турция по всички международни стандарти днес може да се определи като„трета сигурна държава“. Следователно лицата, преминаващи незаконно в България през сухопътната ни граница с Турция, не могат да се ползват от изключението по чл. 4, ал. 5 от ЗУБ във вр. с чл. 279, ал. 5 от НК, което депенализира (освобождава от наказателна отговорност) незаконното прекосяване на държавните граници. Нещо повече – такива лица, тъй като нахлуват незаконно в България от пределите на „трета сигурна държава“ (Турция), автоматично се лишават по силата на чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗУБ от всякаква възможност да придобият статут на бежанци при евентуално бъдещо отправяне на молба за това до българските власти – дори и да са имали право на това по нормите на бежанското право.

Незоконното нахлуване на голям брой чуждестранни лица през сухопътната ни граница с Турция влиза в ярко противоречие с многократно заявяваната от предходното правителство техническа готовност на България за присъединяване към Шенгенското пространство. От случващото се през последните месеци се налага извод или за това, че правителството на ГЕРБ просто е лъгало за достигнатата техническа готовност по охрана неприкосновеността на границите ни, или за това, че настоящото правителство на БСП допуска престъпна небрежност, като позволява голям брой нелегални мигранти да влизат безпрепятствено в България. Последното вече чувствително започва да изкривява демографската картина в някои от по-големите градове – предвид кардиналине различия в начина на живот при сирийците в сравнение с българите. А това – както не веднъж сме наблюдавали в историята – е възможно да се превърне в основа за бъдещи етнически конфликти. В тази връзка вече не са изолирани случаите, в които цигани се оплакват от това, че поминъкът им се отнема от прииждащите „сирийски бежанци“. На следващо място – както става ясно от един бърз преглед на заведенията за настаняване на лица с неизяснен граждански статут – България няма капацитет да осигури адекватни битови условия на повече от 5’000 лица, а по неофициални данни на българска територия вече са преминали нелегално повече от 20’000 (без да са действително бежанци в юридическия смисъл на думата). На фона на всичко това изявлението на българския еврокомисар Кристалина Георгиева (предишно име – Сталинка Георгиева), че Конвенцията за статута на бежанците забранявала да се затварят границите пред такива лица, е юридически невярно – първо, защото недопускането на преминавания извън установените контролнопропускателни пунктове не е „затваряне на границите“ и второ – защото съгласно Конвенцията държавите са длъжни да не затварят границите си само за бежанци от съседна застрашаваща държава, с която имат непосредствена обща граница. Още по-цинично е изявлението на еврокомисар Георгиева, че нахлуването на компактни маси сирийски (или други близкоизточни) лица в България ще подобри демографската картина на страната и ще стимулира раждаемостта. Напомняме в тази връзка случая с Македония, където – макар да ставаше дума за непосредствена граница с Косово – в един момент до 390’000 албанци се оказаха на македонска територия и след добре инсцинирана блокада на вододайните зони около гр. Куманово правителството беше принудено да приеме „предложенията им“ за конституционно прекрояване на страната и за признаване в полза на албанците на безпрецедентни малцинствени привилегии.

Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, чужденецът, който е влязъл в България (по легален начин или възползвайки се от цитираното по-горе изключение – ако има право на това) за да поиска закрила или вече е получил такава, „не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода“. Същата разпоредба е възпроизведена и в чл. 33 от Конвенцията със заглавие „Забрана за експулсиране или връщане („refoulement“) на бежанци“, според който „никоя договаряща държава няма по какъвто и да е начин да експулсира или връща („refouler“) бежанец до границата на територията, където са били застрашени животът или свободата му“. Per argumentum a contrario (по аргумента на противното) това означава, че България има пълното право да връща незаконно влезлите на нейна територия лица до границите на държави, откъдето тези лица са дошли и където не е застрашен непосредствено техният живот или свобода. Връщането на имигрантите (включително и ако твърдят, че са сирийски бежанци) обратно към Турция, е напълно законно и дори задължително от гледна точка на миграционната политика на България, която е свързана неразривно с националната сигурност и създава редица предпоставки за недопускане на опасни за българското общество и държавност прониквания на компактни групи от чужденци. Тези лица имат пълноправната възможност да пристъпват към кандидатстване за статут на бежанци в България и от турска територия, където се намират на сигурно място и където съответните български дипломатически служби са на тяхно разположение. Ключово в тази връзка е да се направи недвусмислена разлика между истинските бежанци, които бягат от непосредствена и реална опасност за техия живот и свобода, и икономическите мигранти, които търсят начини да проникнат в западна посока и да се възползват от по-изгодни условия на живот. Разликата е очевидна, а всеки отказ от страна на правителството да приложи цитираните по-горе юридически правомощия след време може да се окаже форма на недвусмислено национално предателство.

Източник: „Advocati.org“
14.10.2013