В интернет има твърде интересната информация, че фактически Карл Маркс е бил финансиран от банкерския клан Ротшилд (известно е, че Маркс никога не е работил, за да си изкарва прехраната, но комунистическата пропаганда обикновено се измъкваше с хипотезата, че бил "спонсориран" от Фридрих Енгелс по чисто "приятелски" и "идейни" съображения.).

Лайнъл Нейтън Ротшилд (Lionel Nathan Rothschild) и Карл Маркс (истинското му име е Кисъл Мардохей (Kissel Mordekay)) /joanfliz.blogspot.com.au/

Засега привържениците на тази историческа версия не могат да избягат от факта, че достоверни доказателства, в смисъл на документи, квитанции, фактури, разписки, свидетелски показания, няма и едва ли ще бъдат открити.

Затова пък има няколко косвени улики, които могат да ни помогнат в разсъжденията относно по-голямата или по-малка правдоподобност на такава хипотеза. Която, ако е достоверна, има, естествено, твърде далечни последици...

Една такава косвена улика е  обстоятелството, подчертано наскоро от руския икономист професор Валентин Катасонов (автор на наскоро излязлата обемиста монография "Капитализмът" - в 1000 стр.), че нито в "Капиталът", нито в другите съчинения на Маркс има някакви сериозни "класови обвинения", нападки, сарказъм, критични анализи на дейността, и други подобни негативизми срещу банкерите (лихварите). И това на фона на хилядите споменавания на "класи", "класова борба", капиталисти", "експлоатация" и т. н. - Всеки, който преди 1989 г. малко от малко е разлиствал безкрайно досадната книжнина по "диамат", "истмат" и "научен комунизъм", може да си припомни цялата тази терминология. Самият "Капитал" е такъв "критичен анализ" на дейността на капиталистите, но... само на един тип капиталисти: фабрикантите, Предприемачите. Индустриалците, Собствениците на фабрики, заводи, индустриални предприятия. Тоест: на онези, които са в пряк досег с работниците, "експлоатираните", "пролетариата".  Фактически, онези, които организират създаването на материални ценности - от конци и игли за шиене до параходи и локомотиви.

Да, по времето на Маркс експлоатацията е била жестока, достатъчно е да се разгърне някоя книга от класическата литература на ХІХ-ти век, която засяга тази тема.

Но "капиталът" не е във фабриките и заводите.

"Капиталът" (т. е. парите) - е в банките.

Защо Маркс заобикаля с мълчание тази сфера? Как е възможно, при целия негов гняв срещу "експлоататорите", заради който гняв от страниците на "Комунистически манифест" направо пръскат кървави слюнки, да не забележи кои са главните "експлоататори" на "пролетариата"; на всичко отгоре, такива експлоататори, от чиято дейност фактически не произтича никаква полза, никакъв реален и материален продукт? Индустриалците, независимо от всичките им "лоши черти" като алчност, социална безчувственост и т. н., все пак организират производството на материални блага, а и създават работни места, достатъчно е да си спомним един Хенри Форд, например. Банкерите обаче нищо не създават, само  трупат "капитал" в истинския смисъл думатата - пари, финанси, а Маркс някакси не ги "забелязва".

Защо не ги забелязва?

Днес, с примера на сегашната икономическа криза, виждаме съвсем нагледно, следейки новинарския поток, че именно банкерите са на върха на "капиталистическата" финансова пирамида. Те имат решаващата роля в световните политически и социални процеси. Знаят се дори имената им: на самия финансов връх около 15 клана (семейства) от типа на Ротшилд, Рокфелер, Кун, Лейб, Шифт, Варбург, Морган и т. н. - а под тях: около 300 не чак толкова богати, но също твърде влиятелни рода.

Дори ние, обикновените хора, го забелязваме.

А един такъв "велик мислител" като Маркс пропуска това обстоятелство покрай ушите си - и на всичко отгоре, ако пак се вгледаме в имената, ще видим, че по негово време, фамилиите, родовете или клановете са пак горе-долу същите.

Маркс обаче не забелязва това - и стоварва целия си "исторически гняв" срещу фабрикантите. Индустриалците.

Защо ли?

Няма как да знаем защо, понеже обяснението би могъл да го даде само той.

Но поне можем да предположим въз основа на появилата се и непрекъснато появяваща се информация в огромната световна библиотека, складирана в интернет.

Каква хипотеза се очертава, ако се ограничим само с няколко изречения в рамките на известните факти?

Известно е, че т. нар. "велика френска революция", с  която започва разрушаването на християнска Европа (а на финалния етап на това разрушаване сме свидетели самите ние) е организирана и финансирана именно от клана Ротшилд чрез илюминатите на Адам Вайсхаупт, промъкнали се в мрежата от масонски ложи (а всъщност - реалните и истински господари на масонството), на територията на Франция (всички по-видни водачи на тази касапница, наречена "революция", са членове на масонската ложа "Девет сестри", от която се пръква Якобинският клуб). Целта на Ротшилд в случая е ясна - разрушаване на държавата (на държавите), ликвидиране на Църквата и присвояване на нейните богатства, а после назначаване на свои марионетки за управители на страната. Самото създаване и публикуване на идеологическата платформа на революцията - "Френската енциклопедия", е невъзможно без твърде сериозно финансиране; да не говорим, че, замислена отначало като превод от английски на речника на Ефраим Чембърс, още по време на излизането на 35-те й тома, е била констатирана яростната й антихристиянска насоченост. За изворите на това финансиране можем само да се досещаме. Във всички случаи работата е продължила 25 години и е извършвана от многоброен екип, това са общо около 70 хиляди статии - следователно онзи, който е плащал,  е бил твърде-твърде богат. Толкова пари по онова време (както и днес) са имали само лихварите, т. е. банкерите.

И така, нека се вгледаме в нишката на събитията...

1. Банкерският клан Ротшилд финансира и организира френската революция.

2. Твърди се, че същият банкерски клан е финансирал Карл Маркс. Тоест, спонсорира основоположника на борбата срещу "капитализма", но срещу капитализма само под формата на индустриалци, но не и на капиталисти-банкери.

 

Най-важната констатация е, че Маркс не закача банкерите.

3. Под влиянието на дейността на Маркс в цяла Европа (а по-късно и в цял свят) капиталистите-индустриалци получават неочаквано могъщ опонент за своята дейност в лицето на никнещите като гъби "пролетарски", "комунистически", "революционни", "синдикални" и всякакви там други организации от този тип. Тоест, капиталистите-индустриалци получават насреща си огромно историческо главоболие, което им виси над главата и ги държи в шах до ден-днешен. Дали това е добро или лошо, е отделен въпрос...

4. За разлика от капиталистите-индустриалци, капиталистите-банкери не получават никакво главоболие. Те продължават да си получават своите лихви...

5. Главоболието на капиталистите-индустриалци, наречено по-късно "международно работническо движение", посредством дейността на Маркс е фактически създадено и финансирано от капиталистите-банкери.

6. Механизмът на действие при френската революция и "пролетарското движение" е един и същ: отначало се финансира идеологическата платформа - при революцията това е Френската енциклопедия, при "пролетарската борба" - "Капиталът", а после вече върху тази идеологическа платформа се създават и финансират съответните организации, които започват да прилагат кървавата идеология на практика.

7. И френската революция, и комунистическите функционери се отнасят с еднаква омраза към християнството и Църквата (и особено, към Православието, към белите хора в Европа, и особено – към славяните!!). Тази тенденция в Европа продължава и до днес - през 2013 г.  Във Великобритания вече забраняват на християните да носят кръстчета и да осиновяват деца.

8. Съществува рисунка, направена от учителката по рисуване на Адолф Хитлер през 1908 г. Рисунката изобразява младия Адолф и Ленин, които играят шах в къщата на Ротшилд във Виена.

9. Банкерът от Уолстрийт Якоб Шифт - човек от обкръжението на Ротшилд, финансира руската революция през 1917 г.

10. Банкери от Уолстрийт, сред тях и Прескът Буш - баща и дядо на двамата американски преиденти Буш, който тогава е в управата на "Чейз Манхатън банк", финансират политическата дейност на Хитлер. Като размер на спонсорирането се споменават 1 милион долара (в днешна стойност явно са доста повече). За тази си дейност през 1942 г. Прескът Буш е даден под съд, но ловките му адвокати  успяват да го спасят. Ала все пак, за да бъде изправен на подсъдимата скамейка, е имало някакви мотиви, нали?

...

Нека спрем дотук. В интернет има прекалено много линкове по тези теми; който иска, може да се порови в Google...

И да се опитаме да обобщим.

През ХVІІІ в. в Англия набира сила лихварският (еврейски)  капитал, който концентрира сериозни финансови средства. Трябва обаче да се отчете, че този капитал е набрал сила, още 2 века преди това, приблизително в средата на ХVІ-ти век, когато се е създала финансовата империя на Фугерите. Само, че тогава Фугерите се провалят и фалират по най-баналния начин: кралете и князете, които те са финансирали, просто отказват да си плащат дълговете. Как ще принудиш един крал или княз да ти плати? С какво?  По какъв начин? Нали държавата, тоест властта с армията, полицията и всичките й останали реквизити, е негова - на краля, княза, тоест: НА ХРИСТИЯНСКИЯ ВЛАДЕТЕЛ?

И кланът Фугер се разорява, след което изчезва от историческата сцена. Причина - липсата на политическа власт.

Очевидно кланът Ротшилд е отчел горчивата поука от съдбата на клана Фугер - и след натрупването на капитал започва настойчиво да се домогва именно до политическа власт. (Всъщност, еврейските банкерски кланове са - самият Еврейски Световен Синедрион! Знаем от Стария Завет (Еврейската Тора), че в юдейският Храм се конценрират и съхраняват всичките ценности на евреите. Вижте заповедтта: всички евреи да предават парите и ценностите си на "съхранение" в "Храма", т.е. - Банката!!)

Дейността на масоните с тяхната идеология (отделен въпрос е как тази дейност и идеология се създават, организират и финансират) се оказва удобна платформа за пробив в политическата власт, като съответната конюнктура е създадена във Франция, в средата и края на ХVІІІ-ти век.

Пробивът там е извършен; вярно, че Наполеон и след това Реставрацията забавят развитието на процеса - но, така или иначе, нанесената на Франция рана в историческа перспектива е смъртоносна, ако се съди по нейните гърчове и сегашната й агония, само 200 години по-късно. За някои 200 години са много време, за други малко - зависи от историческия мащаб, с който се борави.

Френската зараза плъзва в Европа - и по-нататък лавината става неудържима.

И все пак въпросът остава: защо в средата на ХІХ-ти век кланът Ротшилд финансира Карл Маркс и борбата срещу капиталистите-индустриалци?

Като подчертаваме пак, че поне засега няма как да се установи със сигурност, може да се предоположи с голяма степен на вероятност следното: успоредно с лихварския капитал, който се движи изпреварващо във времето, от средата на ХVІІІ-ти век заедно с промишлената революция започва да набира сила и индустриалният капитал.

Фабрикантите. Тоест: организаторите на производството на материални ценности, които ценности след продажбата си носят пари.

Сиреч: носят КАПИТАЛ.

С други думи: зараждащата се индустрия отнема на лихварите (банкерите) приоритета в трупането на пари - сега вече не само от търговия и лихварство, но и от производството на материални вещи започват да се получават сериозни печалби.

Разликата обаче е не само в това - но се пренася и в етно-религиозна плоскост.

На християните в онази епоха, а и открай време, е забранено по чисто религиозни причини да се занимават с лихварство.

Затова и индустрията става сфера, в която се вихрят... да го кажем по-меко и деликатно, нехристияни. (Но само на теория! А на практика, отново, само евреи, но не винаги подчинени директно на Синедриона!)

Самото име "Ротшилд" ("червен знак") води названието си от червената звезда на Давид, която основателят на фамилията лепва над лихварската си кантора в Лондон.

 

И докато не съществува машинна индустрия, лихварите имат пълната гаранция, че единствени В СВЕТА разполагат със сериозни парични капитали. Тоест: че са най-богатите. Но не просто най-богатите - а богати с пари. С капитал. 

Да, вярно, аристокрацията, тоест, върхът на християнската властова пирамида, също разполага с богатства. Но основата на тези богатства са земи, замъци, дворци, от които чисти пари се получават единствено чрез селскостопанска продукция. Печалбата от тази продукция не е кой знае каква. Стига за издръжка на именията (и то не винаги!) - но не повече.
(А всъщност, колкото и да е изнанадващо, и да не е за вярване, цялата т.н. аристокрация или "благородници", и всичките монархически династии (със синя кръв!), по начало са - еврейски, както са еврейски - дяволски творения, и - робовладелството, и феодализма, и крепостничеството... и капитализма (т.е. демо(но)крацията), и комунизма, и Глобализма - т.е. идващото световно Юдейско Царство на антихриста!!!)

Появата на индустрията обаче променя тази ситуация. Сега вече, чрез машинното производство, християни получават неочакваната възможност също в кратки срокове да натрупат сериозно богатство, и то в пари. В капитал. Масовото производство и съответно масовите продажби на произведеното дават тази възможност. Лихварският (банкерският) капитал се оказва застрашен да бъде изтласкан от лидерската си позиция в света на парите. Колкото повече се разгръща производството, колкото повече стоки бълват никнещите като гъби фабрики по цяла Европа - толкова повече пари започват да се стичат в касите на индустриалците.

Които индустриалци в преобладаващата си част са християни (евреи и крипто-евреи, както е и сега), понеже индустрията, трудът и неговото организиране не са забранена зона за християните, каквото забранена зона е лихварството.

Тоест: християните започват да забогатяват.

И банкерите се виждат принудени да измислят начин, по който да нанесат удар срещу индустриалците, за да не им позволят да ги изместят от върха на финансовата пирамида. (А всъщност, ударът е срещу покачващото се благосъстояние на изгонениете от земята им народи, и превърнати в безимотни пролетарии (създадената изкуствено - т.н. работническа класа!)... вкл. и обикновените евреи)

А и да ги държат под контрол чрез непрестанната възможност работниците да бъдат вдигнати на поредния бунт или стачка, или революция.

Ето защо капиталистът-банкер Ротшилд в средата на ХІХ-ти век финансира Карл Маркс, който създава (по поръчка на Ротшилд) идеологическата база за разрушаването на европейското християнско общество.

Също както капиталистът-банкер Ротшилд в средата на ХVІІІ-ти век финансира Дени Дидро и другите от бандата, създали "Френската енциклопедия", която пък разрушава френското (най-силно по онова време!) християнско общество.

А оттук-нататък, при добро желание, думата имат професионалните историци... 

 

Родословно дърво на Маркс и Ротшилд

Любомир Чолаков /sites.google.com/

10.10.2013 Маркс, финанси, капитал, омраза, финансиране, евреи, измама, банкери, ротшилд, класи, световен кон

няма и дума срещу банкерите.Както отбелязва авторът-това не е случаен пропуск.

Днес обаче отдавна живеем в ерата на фиатни валути и плаващи курсове, където националните валути са издавани монополно от праителствата и агентите им -търговските банки. Ако това се осъзнае от народите, ще стане ясно, че банкерите и частният капитал вече нямат никакво влияние над обществото.

Всички банки в света, днес са притежание на известните ни банкери - евреи. И единствено те издават "националните" валути на всички държави - независимо под какви "етикети" се водят и колко "антикапиталистически" са настроени.
И българската БНБ е толкова българска (особено, пък под "Валутен Борд"), колкото "Федералният Резерв" в САЩ, е на Съединените Американски Щати.
И няма "търговски банки" и частен капитал, които да не са собственост, директно или чрез дъщерни фирми, на Едноличната Еврейска Световна Банка, прикривана зад много имена и много "собственици - банкери", като злите духове от Евангелието, чието име - и тогава, и сега, е "Легион"!

марков ти изби рибата,бе ,джанъм?сега парите се издават монополно от централните банки,които са независими от органите за които все пак некакви избори се провеждат--парламентите,правителствата,президентите...но пък са твърде зависими от разни директиви от европеиски комисии,международни финансови организации,акционери исобственници и пр...тоест правителствата нямат никаква сила да управляват паричната маса,и оттам да водят икономическа политика.имат възможност само да крадат.