Както и да е, англо-американските неправителствени организации със сигурност вършеят в България, въпреки че не са съвсем ясни техният обхват и цели. Организации, като „Българският хелзинкски комитет“ (БХК), „Фондация ПДИ“ (Програма достъп до информация) и „Институт за пазарна икономика“ (ИПИ), се прикачиха към масовото движение и подкрепиха исканията на протестиращите с декларации. На 14. юни тези организации излязоха със съвместна декларация пред Парламента на Република България, като се обявиха против назначаването на Пеевски и призоваха за „нова прозрачна и честна изборна процедура“.

Както „Българският хелзинкски комитет“, така и „Фондация ПДИ“, са тясно свързани с „Отворено общество“ на Сорос, както и с деривати на тази организация. Също така БХК получава щедри дарения от USAID, добре известна американска разузнавателна организация, създадена да подклажда културна и политическа дестабилизация в чужди страни¹.

На свой ред, „Институт за пазарна икономика“ също работи тясно с „Отворено общество“, но и с Freedom House, National Endowment for Democracy, USAID и Световната банка. Някак иронично е, че ИПИ е нео-либералната организация, която рекламира безумните бюджетни икономии на Австрийската школа по икономика, и проповядва приватизацията на обществени услуги при значително завишени цени за крайния потребител и средно статистическия българин. А иронията се състои в това, че първоначално протестите започнаха като следствие от безбожните сметки за електричество, които пък са резултат именно от такива приватизационни договори. Сега ИПИ иска да се прикачи към българските протестиращи и да прокара пореден план, като онези, които провокираха хората да излязат на улицата по-рано през годината.

Няма съмнение, че подобни организации – ИПИ, БХК и ПДИ – ще се правят на съпричастни с хората, като атакуват с тях комунистическите реликви, които продължават да властват в българските държавни структури. Лесно им е, защото корупцията и потисничеството сред управляващите комунисти се проявяват на всяко ниво в обществото. Факт е, че принудителните трудови лагери в България продължаваха да съществуват до самия край на комунистическия режим в края на 1980-те.²

Ширещата се корупция сред сегашните български властници е проблем, който трябва да разрешат самите българи. Трябва да излязат и с недвусмислени искания. А дотогава за българите ще е разумно да избягват каквато и да било обвързаност с гореспоменатите организации. Ако не го направят, ще изгубят контрола над собственото си движение, а в дългосрочен план това ще доведе до несъмнено по-лоши последствия, отколкото е настоящото политическо театро (и точно това е цалта на задкулисните организатори и медийните популяризатори на протестите у нас, не само у нас!! Г.С.).