Наближават 25 години демокрация в България. Четвърт век. Време е за равносметка.

Всички (или почти всички) са единодушни в едно: демокрацията в България се провали.

Това, което е днес в България, не било истинска демокрация.

Тази теза се споделя най-вече от самите български демократи, да не говорим за безпартийните и онези, които въобще не се интересуват от демокрация – сред тях произнасянето на самата дума е повод за псувни, споменавания на демократични женски роднини и прочие нецензурни излияния.

Но защо е това усещане – че демокрацията в България е пълен провал, иначе казано: че това, което е днес в България, не е никаква демокрация, а псевдо-демокрация, квази-демокрация, фалшива демокрация, менте-демокрация и въобще каквито още синоними и метофари на лъжата, измамата, фалшиментото и т. н. се сетите?

Главната причина, която е любима за деклариране от на българските демократи е следната: демокрацията в България се е провалила заради комунистите.

Значи: причината за провала на българската демокрация е упоритата съпротива на българските комунисти, саботажът от тяхна страна на демократичния процес (най-общо казано), както и това, че именно те, комунистите, а не демократите, се превърнаха в най-големите капиталисти.

Тук се подразбира, че ако най-големите капиталисти бяха станали не комунистите, а демократите – нямаше да има проблеми – това щеше да е образцова демокрация. Но понеже сега капиталисти са предимно комунистите, а не демократите – значи, демокрацията се е провалила и се е превърнала в тотална обществена-политическа локва с редки лайна, в която локва България, по вина на тях, комунистите, превърнали се в капиталисти е затънала до гуша. Очевидно се смята, че ако българските комунисти не се бяха превърнали в капиталисти, а си бяха останали върли комунисти, това щеше да е от крайна полза за демокрацията в България.

С други думи: българските демократи се чувстват фрустрирани (това означава нещо като «прецакани», «минати» ,«пре… шибани» да го речем и т. н., все метафори от тази категория). По простата причина, че не са успели да забогатеят, с други думи – да станат капиталисти.

И понеже са забогатели предимно комунисти, тоест, комунистите са станали капиталисти – значи българската демокрация се е провалила, защото българските демократи са се оказали неспособни да забогатеят. Сиреч: оказали са се некадърни. Кекави. Това е фундаменталното усещане на българските демократи, което те днес споделят из цялата възможна медийна сфера: от телевизионния и радиоефир, през печатните медии, та се стигне до интернет с блоговете и фейсбука.

Днешната основна, главна и най-утешителна хипотеза на българските демократи, гласи следното: това в България не е истинска демокрация.

А това в България не е истинска демокрация, защото комунистите са се оказали по-хитри, по-умни и по-съобразителни от демократите, та са им взели властта, а заедно с нея и мангизите.

Разбира се, самите демократи не искат да се досетят за една друга причина за провала на демокрацията в България (ако приемем тяхната хипотеза, че българската демокрация се е провалила): че може би не комунистите, а именно те, демократите, са главната причина за провала на българската демокрация (ако тя е провалена).

А тази друга причина, за която демократите не искат, не желаят и с всички сили избягват да се досетят, е следната: може би самите те, българските демократи, са главната причина за «провала на българската демокрация». И логиката тук е много проста: та нали, според собствените им демократични разбирания, ценностите на демокрацията такива, каквито редовно ни ги сервират: свобода, равенство (братството са го позабравили, нейсе, ще караме и без него!), права на човека, права на малцинствата, се извоюват чрез борба? Това ни обясняват  самите те, демократите, вече четвърт век: борбата за правата е най-важното в една демокрация и тя е демокрация именно затова, защото в нея всеки има право да се бори за своите права и за свободата да упражнява тези права. Даже имат и готова шаблонна фраза по този случай: «Който се откаже от свободата си заради сигурността – губи и свободата, и сигурността». Тоест: трябва да се бориш за свободата си, за да имаш и сигурност.

Но в такъв случай, от какво се оплакват демократите и защо обвиняват комунистите?

Та нали в условията на демокрация и комунисти, и демократи имат пълната свобода и пълните права да се борят за свободата и правата си? И щом демократите са загубили битката и в България се е установила менте-демокрация – значи самите те, демократите, са се оказали неспособни, некадърни, кекави; значи, са загубили съвсем правомерно? А понеже комунистите са се оказали по-способни и с по-висок коефициент на интелигентност от тях – значи съвсем правилно и справедливо са спечелили борбата за свободата и за правата?

В такъв случай българските демократи изпадат в доста съмнителното положение на хора, които се оплакват от живота по принцип само, защото този живот им е отказал някои благинки, които дава на други – просто, защото тези други са се оказали по-умни. Добре, но повече от ясно е, че така е било във всички времена, общества и епохи – по-умните имат повече житейски блага за разлика от другитте, които се оказват не толкова умни.

Тук демократите издигат следният контра-аргумент: да, вярно е, че комунистите спечелиха битката за демократичните облаги и победиха нас, демократите, но това не е, защото са по-умни от нас - а защото имаха предварително по-добри позиции за стартиране в демокрацията, подготвени още по времето на кървавия тоталитаризъм на Тодор Живков.

Очевидно е обаче, че този контра-аргумент трудно издържа критика. Защото срещу него лесно се издига ре-контра-аргумент, който гласи следното: ами вие, уважаеми демократи, когато започвахте борбата за демокрация през 1989 г., нима не знаехте, че дотогава България се е управлявала 45 години от комунисти?

Как да не сте знаели? Та нали това ви беше основният лозунг тогава: «45 ГОДИНИ СТИГАТ» - достатъчно е да се видят снимки от онова време, че даже и песни такива имаше?

Значи, сте знаели, че България е управлявана 45 години, почти половин век, от комунисти – но не ви е дошло на ум, че те, комунистите, също имат някакъв мозък в главите си и, съответно, са се подготвили за различни варианти в развоя на събитията и са намислили какво да правят в тези различни варианти? Е, ако е така и ако не сте се досетили за това – значи, сте подценили противника. Ако пък сте се досетили, но не сте успели да го предотвратите: значи сте се оказали некадърни. Тоест: във всички случаи сте се оказали глупаци и съвсем закономерно и справедливо сте загубили битката за българската демокрация – и сега българската демокрация принадлежи на комунистите. А не на самите вас, както явно смятате за справедливо, че би трябвало да бъде.

Най-интересното е, скъпи български демократи, че вие самите наистина смятате за справедливо българската демокрация да принадлежи на вас: тоест, вие да извличате облагите от нея във вид на власт, финансови и икономически възможности, въобще на охолен и безметежен живот. Само, дето избягвате да се вгледате в собствените си идейни постулати: че демокрацията, заедно с всичките облаги от нея, принадлежи не на идейно убедените – тоест, на глупаците, а принадлежи на умните, способните и кадърните. И след като комунистите сега гушкат, лапат и се оригват от нейните облаги (вместо вие да гушкате тези облаги, да ги лапате и да се оригвате от тях) – значи именно комунистите са се оказали по-умни, по-способни и по-кадърни от вас. И така всичко идва на местата си: демокрацията е отворила път за изява на творческите способности и възможности на умните, способните и кадърните.

Ама тези умни, и способни, и кадърни, се били оказали, о, ужас , комунстите – а не вие?

Да, наистина е малко кофти. Неприятно дори, може да се каже. Неприятно за вас, демократите. Тук човек може да ви разбере. Комунистите се оказали по-умни и ви измъкнали кокала.

Само едно ви моля: недейте да казвате, че е несправедливо. Защото, ако се окаже, че демокрацията несправедливо е дала своите облаги на умните, способните и кадърните (които умни, способни и кадърни, се били оказали комунистите, за разлика от вас), тогава ще излезе,че според вас е по-справедливо демокрацията да даде своите облбаги на глупавите, неспособните и некадърните – тоест на самите вас? Това ли би било справедливото?

Хм… Тук вече явно всички зависи от гледната точка.

Но също така е явно, че вашата гледна точка няма да е обективна, нито безпристрастна. На всичко отгоре ще е гледна точка на малцинство без особено значение – защото онези тъпчовци, които все още вярват в «демокрацията», очевидно стават все по-намаляващо малцинство.

Но все пак има нещо, което може да утеши българските демократи.

Това е възможността демокрацията в България изобщо да не се е  провалила.

Защото тази възможност съществува и тя въобще не е за пренебрегване.

Не зная дали това ще хвърли в ликуване българските демократи, но ако се вгледаме в главните, фундаменталните, процеси, които протичат в България, ще видим, че това са и фундаменталните процеси, които протичат в цяла Европа.

На първо място: намаляването на коренното население и замяната му с афро-азиатско. Причината е ниската раждаемост на коренното население в Европа и развихрената имиграция на африкано-азиатци. Та каква е разликата от България? Нали и в България коренното население е с ниска раждаемост и бива заменяно с азиатско (в нашия случай – с цигани), а напоследък и с африканско, благодарение на усилията на протежето на ГЕРБ, еврокомисарката от страна на България Кристалина Георгиева?

Значи, поне в демографско отношение между демокрацията в България и тази в Европа няма никаква разлика.

На второ място: виждаме как, независимо от явното противоречие с основния принцип на демокрацията, който основен принцип гласи, че правата на мнозинствата са над правата на малцинствата, в цяла Европа протича точно обратният процес – правата на малцинствата се изравняват с правата на мнозинствата. Е, нима в България не е същото? Значи и в това отношение българската демокрация е на нивото на европейската и за никакъв «провал на демокрацията» не може да се говори. Напротив: демокрацията в България се развива в пълен синхрон с европейската. Дори я изпреварва: много европейски страни наложиха лимити за малцинствата на нелегалните имигранти, докато България е с широко отворени врати и без никакви лимити за такива малцинства. Както казва гербовата Кристалина, те щели да ни оправят демографията…

И третата причина, поради която демократите трябва да се утешат: виждаме как в България, също както в цяла Европа, християнството все повече губи позиции – и вместо да се строят все повече църкви (в една Румъния, например, се строят по 10 църкви месечно), се строят все повече джамии. Също както в Европа..

Така, че, да утешим демократите!

Успокойте се, български демократи!

Не, не се е провалила демокрацията в България.

Именно това, което е днес в България, е образцовата демокрация в нейния най-идеален вариант: пълно, тотално унищожение на християнството, заедно с унищожение на самите християни и замяната им с другоземци и друговерци.

Всичко друго са несъществени подробности, които с времето ще изчезнат и ще бъдат забравени. Но унищожението на българите няма как да бъде забравено – просто защото в българските градове и села мнозинството от населението ще са цигани, а когато някой се запита защо е така и се зарови в историята, с учудване ще установи, че в миналото мнозинството тук, по тези земи, са били българи.

Демократични или някакви други – какво значение?

Нали просто вече няма да ги има – което и ще бъде венецът и най-забележителното постижение на българската демокрация.

Любомир Чолаков

http://lyubomircholakov.blog.bg/politika/2013/12/21/triabva-li-chovek-da-e-glupak-za-da-e-demokrat.1221290